Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
………………….. / 31.10.2019 г.г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа ч.гр.д. № 3455/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е
по жалба на „П.К.Б.“ ЕООД – длъжник по изп.д. № 20198510400129,
с което се обжалва постановление за разноски от 30.01.2019 г., с което е
оставена без уважение молбата на длъжника за изменение на разноските за
адвокатско възнаграждение, дължимо на представителя на взискателя,
за осъществена безплатна правна помощ в изпълнителното производство. Поддържа,
че не е станал повод за образуване на производството по принудително
изпълнение, тъй като след постановяване на решението на ВКС, с което е осъден
да заплати разноски на адвокатско дружество „В.и Л.“ са направени многократни
опити за връзка с дружеството с цел да бъде предоставена банкова сметка, ***,
но от адвокатското дружество не е осъществена обратна връзка. Твърди, че
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
са недължими и поради наличието на идентитет между
фигурите на представител и представляван в изпълнителното производство, като
излага доводи и за нищожност на договора за правна помощ и представителство в
изпълнителното производство, поради забраната на чл. 38, ал.1 ЗЗД
представителят да договаря сам със себе си, без изрично съгласие на
представлявания. Евентуално иска разноските за адвокатско възнаграждение да
бъдат намалени до размер на дължимото адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело.
Взискателят адвокатско дружество „В.и Л.“, представляван от
адв. Г.В.оспорва
жалбата. Твърди, че не е бил в
забава на кредитора, както и че предвид носимия
характер на паричните задължения, длъжникът е могъл да се освободи от него чрез
заплащане на дължимата сума на място, на адреса по седалище на адвокатското дружество
или чрез пощенски запис, или да провери за наличието на данни за сметката на
дружеството в кориците на воденото дело пред ВКС. Оспорва да е налице
идентичност между фигурата на представител и представляван, тъй като взискател в производството бил самият адв.
Г.В.. Евентуално, в случай, че се приеме, че не се дължи възнаграждение за
водене на изпълнителното дело, а само за образуването му, моли същото да бъде
определено при съобразяване на обстоятелството, че адвокатско дружество „В.и Л.“
е регистрирано по ЗДДС. Прави искане за изискване на т.д. № 2143/2018 г. на
ВКС, І т.о., за доказване на обстоятелството, че в платежен документ за внасяне
на държавна такса по делото е била посочена банковата сметка на адвокатско
дружество „В.и Л.“.
В
мотивите на ЧСИ М.П., по реда на чл. 436, ал.3 ГПК, е посочено, че в
изпълнителното производство на процесуалният представител на взискателя се дължат разноски в минимален размер – за
образуване на изпълнителното дело чрез подаване на молба вх. № 03758/16.01.2019
г. с посочване на изпълнителен способ, както и депозиране на възражение по
молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение, което сочи на извършване
на действия по водене на изпълнителното дело.
Съдът, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя и насрещната страна и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноски. Настоящата жалба, като
подадена срещу постановление с което е оставено без уважение искането на
длъжника за отмяна на постановлението за разноски в изпълнителното производство
и което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал.
2, пр. последно ГПК е допустима, като подадена срещу акт на съдебния изпълнител
за разноските.
Изп.дело № 20198510400129 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба от 15.01.2019 г. на Г.В.В.за събиране на вземание по изпълнителен лист
от 10.01.2019 г, издаден по т.д. № 2143/2018 г. на ВКС за сумата от 1200,00
лева в полза на адвокатско дружество „В.и Л.“, чрез адв.
Г.В., като е посочено, че изпълнителният лист се издава на адв.
Г.В.. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие и
пълномощно от адв. Г.В.в полза на адвокатско
дружество „В.и Л.“ за представителство за образуване и водене на изпълнителното
дело. В договора е обективирана и упълномощителна
сделка от адвокатско дружество „В.и Л.“ в полза на адвокат Б.Л., който да
представлява безплатно на основане чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв Г.В.В.. Представен е и
документ за регистрация на дружеството по ДДС.
Установява
се от приложената и неоспорена имейл кореспонденция, че „П.К.Б.“
ЕООД е изпратил на 07.01.2019 г. електронно писмо до един от адресите за
кореспонденция на адвокатско дружество „В.и Л.“ с искане за посочване на
банкова сметка, ***лжимите разноски по т.д. № 2143/18
на ВКС. Последващо напомнително
електронно писмо с молба за същото е изпратено на 14.01.2019 г..
Изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.номер 2868/15.01.2019
г., получена от длъжника на 17.01.2019 г., в която като взискател
е посочено адвокатско дружество „В.и Л.“ на сумата от 1200
лева – главница , 428 лева – разноски в изпълнителното производство и 264,29
лева такса по Тарифата към ЗЧСИ.
На
16.01.2019 г. е подадена молба от Г.В.В.за налагане
на запор върху банковите сметка на длъжника в посочена банка.
Срещу поканата в частта имаща характер на постановление
за разноски е постъпило от длъжника възражение от 24.01.2019 г., което е
оставено без уважение от съдебния изпълнител с обжалваното постановление от 30.01.2019
г. Последното е връчено на длъжника на 07.02.2019 г., поради което настоящата
частна жалба подадена по пощата на 14.02.2019г. е подадена в срока за обжалване=
Съдът намира, че независимо, че в
молбата за образуване на изпълнителното дело като взискател
е посочен Г.В.В., като взискател
по изпълнителното дело следва да се счита лицето, в чиято полза е вземането,
чието принудително събиране се иска. В настоящия случай се касае за събиране на
вземане на адвокатско дружество „В.и Л.“, в което съдружници
са адв. Г.В.В.и адв. Б.Л.. Изпълнителният лист е издаден в полза на адвокатското
дружество, като посочването в листа „чрез адв. Г.В.“ е
в смисъл, че това е съдружникът, на когото е било възложено изпълнението на
конкретния договор за правна защита и съдействие, сключен от името на
дружеството. Посочването в изпълнителния лист на лицето, в чиято полза се
издава, не удостоверява титуляра на вземането, който
се установява от разпоредителната част на листа, възпроизвеждаща осъдителния диспозитив на изпълнителното основание. Адвокатското
дружество е юридическо лице /арг. чл. 57, ал.1 ЗАдв/ и по сключените от негово име договори за правна
защита и съдействие, вземането за осъществена такава възниква в полза на
дружеството, а не в полза на съдружника-адвокат осъществил защитата по
конкретния договор. Ето защо съдът намира, че взискател
в изпълнителното производство, както е посочено и в поканата за доброволно
изпълнение и всички актове на частния съдебен изпълнител. Представеният договор
за правна помощ и упълномощителна сделка от Г.В.В.с упълномощено лице адвокатско дружество „В.и Л.“ за
представителство по процесното изпълнително дело се
явява, сключен от лице, което не е страна по делото в полза на самата страна по
делото. Ето защо съдът намира, че по силата на този договор разноски в
настоящето производство не следва да се присъждат. В настоящия случай
упълномощаването от страна на адвокатското дружество на адв.
Л. е станало в качеството му на адвокат-съдружницик в
дружеството /по реда на чл. 70, ал. 4 ЗАдв./, поради
което на същия не се дължи възнаграждение, а и видно от обсъдените по-горе
молби по изпълнителното дело, същите са изходящи от другия съдружник в
дружеството – адв. Г.В.В..
По тези
съображения обжалваното постановление следва да бъде отменено, като искането за
взискателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство следва да бъде отхърлено.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „П.К.Б.“ ЕООД постановление с изх.№ 5773/30.01.2019 г. на помощник частен
съдебен изпълнител В.Р.по изп.д. № 20198510400129, с
което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на
възложените му с поканата за доброволно изпълнение разноски в размер на 428,00
лева – разноски в изпълнителното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ искането
на взискателя адвокатско дружество „В.и Л.“ за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в размер на 428,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.