Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2327 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „С.с.р.“
ЕООД, твърди, че е кредитор на ответника
- „И.” ООД, тъй като има вземания към
него, които са възникнали по
силата на търговска сделка, представляваща договор за продажба на
недвижим имот от 18.05.2009 г., който е сключен с нотариален акт № 184, том I, рег. № 1784, дело № 138/ 2015 г. Посочва, че по
силата на този договор за
ответника е възникнало задължение да му
заплати надплатената покупна
цена за прехвърленото
право на собственост върху недвижимия имот, която е в размер на 48 541, 66 лв., което той не
е изпълнил на падежа, поради което дължи да
заплати на молителя и обезщетение за забавеното му
плащане в размер на законната лихва.
Молителят твърди, че дължимостта на тези вземания
е установено в отношенията между страните с влязло в сила съдебно
решение, постановено по т.д. № 2886/ 2016 г. по описа на
СГС, ТО, VI- 4 състав. Въз основа на това
съдебно решение срещу ответника са издадени два
изпълнителни листа – изпълнителен лист от 24.04.2018 г., издаден по т.д. № 2886/ 2016 г. по описа на
СГС, ТО, VI- 4 състав и изпълнителен
лист от 28.07.2017 г., издаден по т.д.
№ 2414/ 2017г. по описа на САС, ТО, с които той е осъден да
заплати на молителя следните суми: сумата от
48 541, 66 лв., представляваща
присъдена главница, ведно със законната
лихва за периода от 18.04.2016 г. до окончателното плащане, която към 01.12.2018 г. възлиза на 12 916, 90 лв., сумата от 1 850, 97 лв., представляваща присъдено обезщетение, както и сумата от 7 411, 51 лв., представляваща присъдени разноски. За събиране
на тези вземания
е образувано и.д. №
20178400400878 по описа на ЧСИ М.Ц. и и.д. №
20178400400908 по описа на ЧСИ М.Ц.. Заявява, че „И.” ООД не е погасил тези свои
задължения и не притежава активи, с които да може
да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите, като затрудненията му не са
временни, а представляват трайно състояние. Ето защо счита,
че това дружество
е неплатежоспособно по смисъла на чл.
608 ТЗ. Поради изложеното молителят иска от съда да
обяви неплатежоспособността
на „И.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството на това основание.
Присъединеният кредитор
- „И.“ АД, твърди,
че е кредитор на ответника „И.” ООД, тъй като има
вземания
към него произтичащо от търговска сделка – договор за банков кредит, сключен на 21.12.2007 г. Посочва,
че към 19.03.2019 г. ответникът не е заплатил
следните възникнали в негова тежест и изискуеми парични задължения по този
договор: - задължение в размер на 1 464 579, 10 евро, представляваща изискуема
главница по договора за кредит; - задължение в размер на 67 633, 92 евро,
представляваща начислена възнаградителна лихва по
договора за кредит; - задължение в размер на 22 525, 52 евро,
представляваща начислена наказателна лихва по договора за кредит; - задължение в размер на 394 207, 56
евро, представляваща изискуема законна лихва върху главницата. Предвид изложеното
иска от съда
да открие производство по несъстоятелност по отношение на „И.” ООД.
Ответникът по молбата по чл.
625 ТЗ - „И.” ООД, я оспорва. Твърди, че
притежава активи, които са напълно
достатъчни, за да погаси всички
възникнали в негова тежест и изискуеми задължения към кредиторите.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали молителят „С.с.р.“ ЕООД има качеството на кредитор на „И.” ООД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че по искове, предявени от „С.с.р.“ ЕООД срещу „И.” ООД, е постановено решение от 10.02.2017 г. по т.д. № 2886/ 2016 г. по описа на Софийски градски съд, VI – 4 състав, с което „И.” ООД *** сити рент“ ЕООД следните суми: 1) на основание чл. 210, ал. 2 ЗЗД сумата от 24 818, 96 евро, представляваща платена в повече цена по договор за продажба на недвижим имот от 18.05.2009 г., който е сключен с нотариален акт № 184, том I, рег. № 1784, дело № 138/ 2015 г., която подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2016 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане; 2) на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 946, 39 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.12.2015 г. до 18.06.2016 г.; 3) сумата от 4 911, 51 лв., представляваща направени разноски по делото. Това съдебно решение е влязло в сила, видно от направеното върху него отбелязване, поради което и то се ползва със сила на пресъдено нещо, която важи в отношенията между страните по делото, които са страни и в производството по несъстоятелност, и която съдът следва да зачете и да приеме за установени по задължителен начин следните обстоятелства: 1) че между страните са възникнали облигационни отношения по договора за продажба на недвижим имот, сключен на 01.04.2015 г., както и 2) че във връзка с изпълнението на този договор в полза на молителя е възникнало парично вземане срещу ответника по молбата за получаване на сума в размер на 24 818, 96 евро, представляваща заплатена в повече част от продажна цена на закупения недвижим имот, която подлежи на връщане съгласно уговореното между страните, 3) че ответникът не е изпълнил на падежа това свое задължение и е изпаднал в забава, считано от 04.12.2015 г.; 4) че в полза на молителя е възникнало парично вземане срещу ответника по молбата за получаване на обезщетение за забавено плащане на главницата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което за периода от 04.12.2015 г. до 18.06.2016 г. е в размер на 946, 39 евро.
Доколкото договорът за продажба на недвижим имот от 18.05.2009 г. е сключен между търговци и е свързани с упражняваното от тях занятие, то тази сделка следва да се определи като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Вземането за получаване на надплатена покупна цена, което е признато, че съществува в поза на молителя с влязлото в сила решение, е такова, което не е възникнало от самата сделка за продажба, тъй като то не произтича от уговорките в договора, постигнати между страните. Трябва да се приеме, че това задължение се отнася до тази търговка сделка, защото фактите, от които то произтича са свързани с нейното изпълнение и по-точно с допуснатото от продавача неизпълнение на задължението му да прехвърли собствеността върху недвижим имот, който да е с площ, която е равна на тази, посочена в съдържанието на сключения договор. Следователно паричното задължението, което е възникнало за „И.” ООД за заплащане на молителя на сумата от 24 818, 96 евро е такова, което се отнася до търговската сделка за продажба и като такава е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредитора по тях да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
С постановеното съдебно решение е признато, че кредиторът „С.с.р.“ ЕООД има правото да търси изпълнение на описаното задължение от длъжника, което означава, че съдът е направил извод, че към момента на произнасянето му то е било изискуемо, който факт също се обхваща от силата на пресъдено нещо на този акт. Изискуемостта на това задължение следва да се счита настъпила от датата, предхождаща тази, от която с решението е прието, че ответникът дължи обезщетение за забавеното му плащане, която се явява падежа на задължението, т.е. от 03.12.2015 г.
След като в производството се доказа, че в тежест на ответника е възникнало парично задължение към молителя за заплащане на сума в размер на 24 818, 96 евро, което се отнася до изпълнението на търговска сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот, че то е изискуемо към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че „С.с.р.“ ЕООД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника „И.” ООД.
Доколкото се установи, че първоначалният молител е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като качеството му кредитор, произтича от съществуване в неговия патримониум на вземане за получаване на сума в размер на 24 818, 96 евро, представляваща заплатена в повече част от продажна цена на недвижим имот, уговорена с договора за продажба от 01.04.2015 г., то не е необходимо съдът да разглежда въпроса дали в полза на този субект са възникнали и останалите, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ вземания, които произтичат от същата търговска сделка, както и въпроса дали присъединеният в производството кредитор „И.“ АД, има вземания към длъжника, които да са възникнали от твърдяната от него търговска сделка – договор за кредит, както и дали те са изискуеми и като такива легитимират това лице да иска по отношение на ответника да бъде открито производство по несъстоятелност. По тези въпроси съдът ще формира изводи при установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали търговецът „И.” ООД е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от молителя като такова за откриване на производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест парични задължения по договора за кредит, сключен с молителя „С.с.р.“ ЕООД, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови отчети на ответника, както и заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, които съдът кредитира изцяло като компетентно дадени и съдържащи пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението на която се позовава молителят. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „И.” ООД не е изпълнил на падежа парично задължение, което е възникнало в негова тежест към молителя „С.с.р.“ ЕООД и е такова отнасящо се до последиците от неизпълнението на търговска сделка за продажба на недвижим имот, т.е. има характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние съществува от момента, в който е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на получената в повече покупна цена в размер на 24 818, 96 евро, т.е. от 03.12.2015 г. и продължава до настоящия момент. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че ответникът е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл.
608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност,
която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена тежест на ответника,
който следва да установи, че
неговото финансово-икономическо
състояние, определено на база икономически
и финансови показатели, сред които основен
е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му
дава обективна възможност да погасява
своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За
установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за определяне
на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни
задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи са допуснати основна
и допълнителна съдебно-икономически експертизи /СИЕ/, по които вещото лице е
работило върху годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2012 г., към
31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към
31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г.
От
изводите на вещото лице, изготвило приетите по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2012 г. балансовата стойност на всички притежавани от „И.” ООД краткотрайни
активи е 8 537 000 лв. По делото не са представени доказателства, от които да
може да се заключи, че ответникът е придобило и други краткотрайни активи към
посочената дата, както и такива, от които да се установи, че някаква част от
осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че
краткосрочните вземания и материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в
парични средства чрез събиране на вземанията от длъжниците
и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица.
Вещото
лице е констатирало и това, че към 31.12.2012 г. балансовата стойност на
възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни
задължения е в размер на 9 813 000 лв. Не се установява към 31.12.2012 г. в
тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения
към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са
надлежно отразени в неговото счетоводство. По делото не са представени
документи, от които да може да се направи извод, че към тази дата съществуват
задължения към присъединения кредитор „И.” АД, които имат характер на краткосрочни,
които да не са надлежно осчетоводени като такива в годишния финансов отчет на
ответното дружество. Предвид това, че в отчета са отразени краткосрочни
задължения към финансови предприятия в много по-голям размер от този, който вещото
лице по СИЕ е установило, че „И.” ООД има към „И.” АД, съдът приема, че всички
изискуеми задължения към присъединения кредитор са отразени като краткосрочни в
счетоводството на ответника
Следователно
при изследване на способността на ответника да погасява своите задължения към
31.12.2012 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността
на краткотрайни активи, които той притежава и на краткосрочните задължения,
които са възникнали в негова тежест и то трябва да се направи на база на тях.
При
съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължения на „И.” ООД към
31.12.2012 г., която възлиза на 9 813 000 лв., с балансовата стойността на
притежаваните от дружеството към тази дата краткотрайни активи, която е 8 537
000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, се
налага изводът, че към 31.12.2012 г. ответникът не е притежавал достатъчно
активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи
задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за
ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за
неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който е на стойност от 0,
8700, която е под минималната референтна такава от 1. Това безспорно показва
влошеното финансово - икономическо състояние на ответното дружество към този
момент. Следователно още към 31.12.2012 г., която дата предхожда тази, към
която се прилага презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, „И.” ООД е бил в състояние
на неплатежоспособност.
В
заключението на изготвената основна СИЕ е посочено, че към края на следващата
отчетна година 31.12.2013 г. балансовата стойност на всички краткотрайни
активи, които ответникът притежава възлиза на 3 567 000 лв., като по делото не са
представени доказателства, от които да се установява, че търговецът е придобил
и други краткотрайни активи, които не са осчетоводени, както и че някаква част
от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми в
краткосрочен период от време. Ето защо при изследване на финансовото състояние на
„И.” ООД и на способността му да погасява своите краткосрочни съответно текущи
задължения към 31.12.2013 г. съдът ще вземе предвид балансовата стойност на
притежаваните към тази дата краткотрайни активи.
При отговор на въпроса какъв е размера на съществуващите към 31.12.2013 г. краткосрочни задължения на ответника към неговите кредитори, съдът констатира, че в изготвения годишен финансов отчет за 2013 г. те са посочени с балансова стойност от 2 658 000 лв., като всички възникнали в тежест на това дружество задължения към финансови предприятия, които са в размер на 4 827 000 лв. са осчетоводени като дългосрочни задължения.
Съдът счита, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че към 31.12.2013 г. ответното търговско дружество е имало възникнали в негова тежест и изискуеми задължения към присъединения кредитор „И.” АД, което дружество извършва банкова дейност и следователно представлява финансово предприятие. Тези задължения, чийто падеж е настъпил до 31.12.2013 г. представляват краткосрочни задължения към финансови предприятия, поради което и ответникът е бил длъжен да ги осчетоводи като такива, а не като дългосрочни задължения, както се установява, че е направил от представения по делото годишен финансов отчет и изводът, направен от вещото лице в заключението на изготвената от него основна СИЕ. С оглед на това трябва да се отговори на въпроса какъв е размера на доказаните по делото изискуеми задължения на ответника към финансови предприятия, които са съществували към 31.12.2013 г. и с тази стойност да коригира общия размер на краткосрочните му задължения към тази дата.
В производството е представено решение от 24.07.2017 г., постановено по т.д. № 16598/ 2013 г. по описа на Софийски градски съд, I – 14 състав, върху което е направено отбелязване, че е влязло в сила на 20.03.2019 г., с което е признато за установено по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, че длъжникът „И.” ООД заедно с още две физически лица дължат при условията на солидарна отговорност на ТБ „Виктория”, чийто правоприемник е присъединеният кредитор „И.” АД, сумата от 330 709, 52 евро, представляваща непогасени вноски от главницата по договор за банков кредит от 21.12.2007 г., с падежи, настъпили в периода 31.12.2012 г. до 25.05.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 07.06.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 67 633, 92 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва, дължима за периода от 25.12.2012 г. до 06.06.2013 г., сумата от 10 888, 95 евро, представляваща неустойка за забава, начислена за периода от 25.01.2013 г. до 06.06.2013 г. Това съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо, която на основание чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК важи в отношенията между „И.” ООД, което дружество е ответник в приключилото съдебно производство и „И.” АД, което дружество е универсален правоприемник на ищеца в това производство, и която съдът следва да зачете и да приеме за установено от него по задължителен начин, че описаните вземания са възникнали в тежест на ответника към присъединения кредитор, както и че те са станали изискуеми от следните моменти: - задълженията за главница са станали изискуеми с настъпването на падежите на неплатените месечни вноски по кредита, които са настъпили на дати в периода от 31.12.2012 г. до 25.05.2013 г., - задълженията за възнаградителна лихва и за неустойка са станали изискуеми най-късно към момента на сезиране на съда със заявлението по чл. 417 ГПК, от когато се счита образувано съдебното производство за тяхното установяване, което е станало на 07.06.2013 г., тъй като този факт е проверен от съда при произнасянето му по подаденото заявление. Ето защо и тези задължения на „И.” ООД, чиято дължимост е установена с влязлото в сила съдебно решение имат характер на краткосрочни такива към 31.12.2013 г. и следва да бъдат взети предвид при изследване на способността на това търговско дружество да погасява своите краткосрочни задължения с притежаваните от него краткотрайни активи. Те са в общ размер от 409 232, 39 евро, чиято левова равностойност възлиза на 800 388, 98 лв.
Съдът намира за доказано от заключението на изготвената в производството основна СИЕ, че по силата на договора за кредит, сключен на 21.12.2007 г. в тежест на ответника са възникнали и други задължения, които също са изискуеми към 31.12.2013 г., доколкото са настъпили уговорените в съдържанието на тази сделка падежи. Те са тези задължения, които са посочени от вещото лице при отговор на задача 14 от заключението на основната СИЕ, а именно: - задължение за заплащане на сума в размер на 214 000 евро, представляваща месечни вноски за погасяване на кредита с настъпили към 31.12.2013 г. падежи, което е различно от тази част от задължението за главница, която е била предявена пред съда към този момент, - задължение за заплащане на сума в размер на 81 632, 69 евро, представляваща просрочена възнаградителна лихва, което е различно от тази част от задължението за възнаградителна лихва, която е била предявена пред съда към този момент. Общият размер на тези задължения възлиза на 295 632, 69 евро с левова равностойност от 578 207, 28 лв. Възникването, изискуемостта и размера на посочените задължения е установен от вещото лице след извършена проверка в счетоводството на „И.” АД, поради което и предвид липсата на представени от ответника доказателства за това, че тези вземания не са възникнали в полза на банката или че не са станали изискуеми, съдът кредитира изцяло изводите на експерта. Освен това съдът счита, че тези факти се доказват по делото и при прилагане на неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответника, който създава пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. На ответника изрично е указано да предостави на вещото лице, назначено да изготви допуснатата по делото СИЕ, всички документи от неговото счетоводство, които са необходими на последното, за да отговори на поставените задачи, една от които касае установяване на размера на възникналите в негова тежест задължения по договора за кредит от 21.12.2007 г. Тази страна, обаче, не е изпълнила това свое процесуално задължение съгласно изрично постановения акт на съда. Описаното поведение на ответника, означава, че той е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи размерът на тези задължения към всяка една година от изследвания период, поради което и на основание чл. 161 ГПК съдът следва да приеме за доказано, че тези задължения са възникнали в размера, до който са осчетоводени от „И.” АД в счетоводството на това дружество, както и че те са станали изискуеми на датите, отразени в счетоводството на банката.
С оглед на всичко изложено, се налага изводът, че стойността на краткосрочните задължения на ответника към финансови предприятия към 31.12.2013 г. е 1 378 596, 26 лв., а не както е посочено неправилно в счетоводния баланс на дружеството към тази дата в размер от 0 лв., и именно тази стойност следва да се вземе предвид при изчисляване на общата стойност на краткосрочните задължения на „И.” ООД към 31.12.2013 г., която ще се използва, за да се прецени дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност или не. Тя възлиза на 4 036 596, 26 лв. /2 658 000 лв. + 1 378 596, 26 лв./. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от ответника към тази дата краткотрайни активи, която е 3 567 000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, съдът приема, че към 31.12.2013 г. ответното дружество също както през предходния отчетен период не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който е на стойност от 0, 8836, която е под минималните референтни такива, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на търговеца към този момент.
От заключението на изготвената основна съдебно-икономическа експертиза, се установява, че в края на следващия
отчетен период – 31.12.2014
г., балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни
активи е 3 189 000 лв., като отново не са представени доказателства, от които да
е видно, че
той е придобил някакви други краткотрайни активи, които не са осчетоводени, нито,
че част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми в
краткосрочен план.
При определяне на стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2014 г. съдът съобразява, че във финансовия отчет към тази дата, също като през предходния отчетен период, всички задължения към финансови предприятия са осчетоводени като дългосрочни. Както беше посочено, от събраните по делото доказателства се установява, че това осчетоводяване е неправилно, тъй като се доказа, че в тежест на търговеца са възникнали задължения към „И.” АД, чийто падеж е настъпил още към 31.12.2013 г. и следователно те имат характер на краткосрочни задължения. Следователно към осчетоводената балансова стойност, на която възлизат краткосрочните задължения на „И.” ООД, която е от 988 000 лв., трябва да се прибави и сумата от 800 388, 98 лв., представляваща стойността на задълженията на този търговец към присъединения кредитор, които са изискуеми към 31.12.2013 г. и чиято дължимост е установена с влязлото в сила съдебно решение.
Към стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2014 г. трябва да се прибавят и тази част от възникнали в негова тежест задължения към „И.” АД по процесния договор за кредит, чийто падеж се доказа, че е настъпил през 2014 г. По същите мотиви, като тези изложени за предходния отчетен период, съдът счита, че това са задълженията, които са посочени от вещото лице при отговор на задача 14 от заключението на основната СИЕ, както следва: - задължение за заплащане на сума в размер на 164 166, 90 евро, представляваща месечни вноски за погасяване на кредита с настъпили към 31.12.2014 г падежи, - задължение за заплащане на сума в размер на 20 756, 82 евро, представляваща просрочена възнаградителна лихва. Общият размер на тези задължения възлиза на 184 923, 75 евро с левова равностойност от 361 679, 42 лв.
От изложеното се налага крайният извод, че стойността на краткосрочните задължения на „И.” ООД, която трябва да бъде съобразена при определяне на финансово-икономическото състояние на това дружество към 31.12.2014 г., е 2 150 068, 40 лв. / 988 000 лв. – балансова стойност на краткосрочните задължения, 800 388, 98 лв. – размерът на изискуемите и неосчетоводени като краткосрочни задължения към кредитора „И.” АД, чийто падеж е настъпил до 31.12.2013 г. и чиято дължимост е установена с влязлото в сила съдебно решение, и 361 679, 42 лв. – размерът на изискуемите и неосчетоводени като краткосрочни задължения към кредитора „И.” АД, чийто падеж е настъпил до 31.12.2014 г., които се доказа, че не са осчетоводени като краткосрочни/. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните към тази дата краткотрайни активи, която е 3 189 000 лв., е видно, че последната е по-голяма като размер. Това означава, че в края на отчетната 2014 г., ответникът вече притежава достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения както към молителя, така и към всички негови кредитори. Това се отразява и в стойността на показателя за обща ликвидност, който е над референтната такава, а именно възлиза на 1, 4832. Следователно състоянието на неплатежоспособност, в което се е намирал търговецът „И.” ООД в предходния отчетен период, е преодоляно към 31.12.2014 г.
От изводите на вещото лице в основното заключение на изготвената СИЕ е видно, че към края на следващия отчетен период, т.е. към 31.12.2015 г. балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи е намаляла и тя възлиза на 2 525 000 лв., като липсва основание тя да бъде коригирана.
Балансовата стойност на възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни задължения към 31.12.2015 г. е в размер на 505 000 лв.
От изводите на вещото лице, изготвило основната СИЕ се установява, че и в годишния финансов отчет на ответника към 31.12.2015 г. всички задължения към финансови предприятия, сред които са и банките, са осчетоводени като дългосрочни. Ето защо и предвид това, че по делото е установено, че част от задълженията към „И.” АД имат характер на краткосрочни такива още към края на 2013 г. и 2014 г., като няма представени доказателства те да са погасени към края на 2015 г., то съдът трябва да прибави техния размер към общия такъв на възникналите в тежест на длъжника краткосрочни задължения при извършване на преценка за способността му да ги погасява с наличните краткотрайни активи. Това са задължения, възникнали по договор за банков кредит, сключен на 21.12.2007 г., които са в размер на 800 388, 98 лв. и чиято дължимост е установена с влязло в сила съдебно решение. Към тях следва да се прибавят и тази част от възникнали в негова тежест задължения към „И.” АД по процесния договор за кредит, чийто падеж се доказа, че е настъпил през 2015 г., които са установени от вещото лице при отговор на задача 14 от заключението на основната СИЕ. Това са задължения за заплащане на сума в размер на 598 200, 41 евро, представляваща месечни вноски за погасяване на кредита с настъпили към 31.12.2015 г падежи, задължение за заплащане на сума в размер на 45 125, 37 евро, представляваща просрочена възнаградителна лихва, както и на сума в размер на 60 750, 37 евро, представляваща начислена наказателна лихва. Общият размер на тези задължения възлиза на 704 076, 15 евро с левова равностойност от 1 377 053, 26 лв.
В
производството са представени и доказателства за това, че в тежест на „И.” ООД към
31.12.2015 г. са възникнали парични задължения да заплати на молителя „С.с.р.“ ЕООД следните суми: сумата от 24 818, 96 евро,
представляваща платена в повече цена по договор за продажба на недвижим имот от
18.05.2009 г., който е сключен с нотариален акт № 184, том I, рег. № 1784, дело
№ 138/ 2015 г., която подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.04.2016 г. - датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане; сумата от 946, 39 евро, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 04.12.2015 г. до 18.06.2016 г.,
както и сумата от 4 911, 51 лв., представляваща направени разноски по делото. Както
беше посочено, възникването на тези задължения е установено по задължителен за
страните по това облигационно отношение и за настоящия съдебен състав начин с
влязло в сила съдебно решение – решение от 10.02.2017 г. по т.д. № 2886/ 2016
г. по описа на Софийски градски съд, VI – 4 състав. Изискуемостта на задължението за главница е настъпила на
03.12.2015 г., което означава, че към 31.12.2015 г. то също представлява
краткосрочно задължение. Вещото лице, изготвило основната СИЕ, е констатирало,
че нито едно от задълженията, които се доказа, че ответникът има към молителя,
не са осчетоводени, поради което стойността на това главно задължение, която в
левовата и равностойност е 48 541, 66 лв., също трябва да бъде взето предвид
при изчисляване на общия размер на краткосрочните задължения на ответника,
спрямо които ще се направи извод за финансовото му състояние към 31.12.2015 г.
С
оглед горното се налага изводът, че стойността на краткосрочните задължения на
„И.” ООД, която трябва да бъде съобразена при определяне на
финансово-икономическото състояние на това дружество към 31.12.2015 г., е 2 730
983, 90 лв. / 505 000 лв. – балансова стойност на краткосрочните задължения,
800 388, 98 лв. – размерът на изискуемите и неосчетоводени като краткосрочни
задължения към кредитора „И.” АД, чийто падеж е настъпил до 31.12.2013 г. и
чиято дължимост е установена с влязлото в сила
съдебно решение, и 1 377 053, 26 лв. – размерът на изискуемите и неосчетоводени
като краткосрочни задължения към кредитора „И.” АД, чийто падеж е настъпил до
31.12.2015 г., които се доказа, че не са осчетоводени като краткосрочни, 48
541, 66 лв. – размерът на изискуемото и неосчетоводено задължение към кредитора
„С.с.р.“ ЕООД, чийто падеж е настъпил до 31.12.2015
г. и чиято дължимост е установена с влязлото в сила съдебно решение /. При
съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните към тази дата
краткотрайни активи, която е 2 525 000 лв., е видно, че последната е в по-нисък
размер, което означава, че към този момент ответното търговско дружество отново
не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, за да може да погаси всички
свои изискуеми парични задължения, поради което и показателят за обща ликвидност
е по-нисък от референтната стойност от 1 – възлиза на 0, 9245. Следователно към
31.12.2015 г. „И.” ООД е бил неплатежоспособен търговец.
Балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи към края на следващия отчетен период, т.е. към 31.12.2016 г. възлиза на 2 467 000 лв., като липсва основание тя да бъде коригирана.
Балансовата стойност на възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни задължения към 31.12.2016 г. е в размер на 732 000 лв. При изследване на финансово-икономическото състояние на дружеството за този отчетен период трябва да бъде съобразена и стойността на следните задължения, които се установи, че имат характер на краткосрочни, но не са осчетоводени като такива в неговото счетоводство: 1) задължения в размер от 800 388, 98 лв., представляващи установени с влязло в сила съдебно решение задължения на „И.” ООД към „И.” АД по договор за кредит от 21.12.2007 г., 2) задължения в общ размер от 1 224 320, 54 евро с левовата равностойност от 2 394 562, 84 лв., представляващи задължения на „И.” ООД към „И.” АД по договор за кредит от 21.12.2007 г., чийто падеж се доказа, че е настъпил през 2016 г., които са установени от вещото лице при отговор на задача 14 от заключението на основната СИЕ, от които задължения за заплащане на сума в размер на 1 068 200, 41 евро - месечни вноски за погасяване на кредита с настъпили към 31.12.2015 г падежи, задължение за заплащане на сума в размер на 68 815, 37 евро - просрочена възнаградителна лихва, задължение за заплащане на сума в размер на 87 304, 76 евро, представляваща начислена наказателна лихва, 3) задължение в размер от 48 541, 66 лв., представляваща левовата равностойност на изискуемото и неосчетоводено задължение към кредитора „С.с.р.“ ЕООД, чийто падеж е настъпил още към 31.12.2015 г. и чиято дължимост е установена с влязлото в сила съдебно решение, както и задължение в размер на 5 317, 29 лв., представляващо обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.12.2015 г. до 18.04.2016 г., както и за периода от 18.04.2016 г. до 31.12.2016 г.
Следователно
общата стойност на краткосрочните задължения на „И.” ООД към 31.12.2015 г., е 3
980 810, 77 лв. При съпоставяне на тази стойност със стойността на
притежаваните към тази дата краткотрайни активи, която е 2 467 000 лв., е
видно, че последната е в по-нисък размер, което означава, че към този момент
ответното търговско дружество отново не е притежавало достатъчно краткотрайни
активи, за да може да погаси всички свои изискуеми парични задължения, поради
което и показателят за обща ликвидност е по-нисък от референтната стойност от 1
– възлиза на 0, 6197. Следователно към 31.12.2016 г. „И.” ООД също е
неплатежоспособен търговец.
Същото
е финансовото състояние на ответника и към края на следващия отчетен период-
към 31.12.2017 г., към която дата притежаваните от него краткотрайни активи са
с по-ниска балансова стойност от тази към 31.12.2016 г. - от 1 218 000 лв. Стойността
на краткосрочните задължения на „И.” ООД към 31.12.2017 г. възлиза на 2 862
415, 29 лв., която сума е получена като към балансовата им стойност от 547 000
лв. се прибавят и следните суми: 1) сумата от 800 388, 98 лв., представляваща
общият размер на установените с влязло в сила съдебно решение задължения на „И.”
ООД към „И.” АД по договор за кредит от 21.12.2007 г., които не са осчетоводени
като краткосрочни, 2) сумата от 1 145 506, 15 евро с левовата равностойност от 2
240 415, 29 лв., представляваща установения от вещото лице при отговор на
задача 14 от заключението на основната СИЕ общ размер на неосчетоводените като
краткосрочни задължения на „И.” ООД към „И.” АД по договор за кредит от
21.12.2007 г., които са различни от присъдените с влязло в сила решение, чийто
падеж се доказа, че е настъпил до 31.12.2017 г., които са определени при
съобразяване на извършените от длъжника плащания през 2017 г. /съдът за целите
на анализа не включва към тези задължения и тези, които са осчетоводени от
банката като такива за съдебни разноски, тъй като към 31.12.2017 г. няма влязъл
в сила съдебен акт, с който те да са присъдени/, 3) сумата от 75 000 лв.,
представляваща левовата равностойност на изискуемите и неосчетоводени задължения
към кредитора „С.с.р.“ ЕООД, чиято дължимост е установена с влязлото в сила съдебно решение,
включваща размера на задължението за главница, на задължението за обезщетение
за забавено плащане на главницата към 31.12.2017 г., както и на задължението за
разноски. При съпоставяне на така посочените стойности на краткотрайните активи
от 1 218 000 лв. и краткосрочните задължения на ответника от 2 862 415, 29 лв. е
видно, че втората е по-висока от първата. Това означава, че и към 31.12.2017 г.
длъжникът също не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, за да може да
погаси всички свои изискуеми парични задължения, поради което и показателят за
обща ликвидност е много по-нисък от референтната стойност от 1 – възлиза на 0, 4255.
В
заключението на изготвената по делото допълнителна СИЕ вещото лице е направило
извод, че балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни
активи, която е посочена в годишния му финансов отчет към края на следващата
отчетна година – към 31.12.2018 г., възлиза на сумата от 1 527 000 лв.
Балансовата стойност на възникналите в тежест на търговеца към същата тази дата
краткосрочни задължения е 581 000 лв. При формиране на извод за
финансово-икономическото състояние на дружеството към тази дата съдът следва да
вземе предвид и следните задължения, които имат характер на краткосрочни и
които вещото лице е констатирало, че не са заведени в счетоводството като
такива: 1) задължения в размер на 800 388, 98 лв., представляваща общият размер
на установените с влязло в сила съдебно решение задължения на „И.” ООД към „И.”
АД по договор за кредит от 21.12.2007 г., които не са осчетоводени като краткосрочни,
2) задължения в размер на 1 145 506, 15 евро с левовата равностойност от 2 240
415, 29 лв., представляваща установения от вещото лице при отговор на задача 14
от заключението на основната СИЕ общ размер на неосчетоводените като
краткосрочни задължения на „И.” ООД към „И.” АД по договор за кредит от
21.12.2007 г., които са различни от присъдените с влязло в сила решение, чийто
падеж се доказа, че е настъпил до 31.12.2018 г., които са определени при
съобразяване на извършените от длъжника плащания през 2017 г. /съдът за целите
на анализа не включва към тези задължения и тези, които са осчетоводени от
банката като такива за съдебни разноски, тъй като към 31.12.2018 г. няма влязъл
в сила съдебен акт, с който те да са присъдени/, 3) задължения в размер на 75
000 лв., представляваща левовата равностойност на изискуемите и неосчетоводени
задължения към кредитора „С.с.р.“ ЕООД, чиято дължимост е установена с влязлото в сила съдебно решение,
включваща размера на задължението за главница, на задължението за обезщетение
за забавено плащане на главницата към 31.12.2018 г., както и на задължението за
разноски. Следователно общата стойност на краткосрочните задължения на „И.” ООД
към 31.12.2018 г., е 3 696 804, 27 лв. При съпоставяне на тази стойност със
стойността на притежаваните към тази дата краткотрайни активи, която е 2 467
000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер, което означава, че към
този момент ответното търговско дружество отново не е притежавало достатъчно
краткотрайни активи, за да може да погаси всички свои изискуеми парични
задължения, поради което и показателят за обща ликвидност е по-нисък от
референтната стойност от 1 – възлиза на 0, 4130. Следователно към 31.12.2018 г.
„И.” ООД е неплатежоспособен търговец.
След като „И.” ООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да и погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения за периода от 31.12.2012 г. до 31.12.2018 г. /с изключение на 31.12.2014 г./ е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава четири последователни години, като е било налице и преди това в две последователни години и предвид на това, че липсват данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. Това означава, че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „И.” ООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „И.” ООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От заключението на изготвената основна СИЕ се установява, че ответникът е имал изискуемо задължение към присъединения кредитор „И.” АД още към 31.12.2012 г. Това са задълженията, възникнали по договора за банков кредит, сключен на 21.12.2007 г., за заплащане на главница в размер на 250 000 евро, която към 31.12.2012 г. е била просрочена, т.е. неплатена на падежа, както и за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 34 831, 30 евро, която също е просрочена към 31.12.2012 г., което означава, че не е платена на падежа. Те са посочени в таблицата, изготвена от вещото лице при отговора на задача 14 от заключението на основната СИЕ, което съдът кредитира изцяло в тази му част. Фактът, че ответникът е имал изискуеми още към 31.12.2012 г. и неплатени задължения по договора за банков кредит от 21.12.2007 г. се установява и от влязлото в сила съдебно решение от 24.07.2017 г., постановено по т.д. № 16598/ 2013 г. по описа на Софийски градски съд, I – 14 състав, в диспозитива на което е посочено, че част от присъдената главница представлява месечни вноски с настъпил падеж като този на първата от вноските е настъпил още на 31.12.2012 г. Тези изискуеми задължения на ответника по договора за кредит са на значителна стойност, поради което възможността на търговеца да го погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни задължения към всички кредитори.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2012 г. „И.” ООД вече не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения. Липсата на ликвидни активи за погасяване на краткосрочните задължения, които са възникнали в тежест на ответното дружество, е състояние, което е налице още към 31.12.2012 г., като се е запазило и през следващата отчетна година 31.12.2013 г. и въпреки, че е преодоляно през финансовата 2014 г., отново е настъпило към 31.12.2015 г. и от този момент се е запазило и дори задълбочило през следващите три поредни финансови години – през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. С оглед на това, че в период от повече от една година преди и след 31.12.2014 г. ответното дружество е било в състояние на неплатежоспособност, съдът приема, че подобряването на неговото финансово състояние единствено към 31.12.2014 г., е в резултат на временно, а не на трайно преодоляване на състоянието на неплатежоспособност. Ето защо това подобряване не трябва да се съобразява при определяне на началната дата на неплатежоспособността и тя не следва да се отнася като време чак след 31.12.2014 г. То би било от значение само ако показваше трайна тенденция, каквато в случая не се доказа да е налице. В тази насока е произнасянето на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение от 10.04.2019 г., постановено по т.д. № 2099/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно 31.12.2012 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, което от този момент до настоящия не е преодоляно трайно. Това е и датата, която трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „И.” ООД, съдът съобразява и това, че от приетото в производството заключение на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 31.12.2018 г. това дружество разполага с парични средства в размер само на 1 000 лв. Тези активи не са достатъчни, за да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 03.07.2019 г., съдът е определил сумата от 7 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „И.” ООД в триседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 05.07.2019 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече триседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 26.07.2019 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „И.” ООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството.
След като дружеството „И.” ООД няма достатъчно налични парични средства, с които да бъдат покрити началните разноски в производството по несъстоятелност, като доказателства, които да установяват обратното не са представени от кредиторите в изпълнение на дадените от съда указания, и доколкото определената от съда сума за покриване на тези разноски не е привнесена от кредиторите в предоставения им по реда на чл. 629б ТЗ срок, то следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Във връзка с твърденията на кредитора „И.” АД за това, че длъжникът има имущество, поради което не са налице предпоставките за спиране на производството, трябва да се посочи, че при извършване на преценка за това дали наличното имущество на длъжника е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, съдът съобразява не всички имуществени права, които той притежава, а само паричните средства, с които той разполага и с които може да се разпорежда, т.е. тези, които не са засегнати от наложени запори или други ограничения. Това е така, тъй като това е единственият актив, с който без извършване на допълнителни действия по неговата продажба, могат да се заплащат разходите, свързани с провеждане на производство по несъстоятелност, които са такива за възнаграждение на синдик, за заплащане на възнаграждения на трети лице за извършване на необходимите действия по издирване, опазване, оценка и продажба на имущество. Този извод следва и от факта, че законът изключва възможността синдикът да продава свободно имущество от масата на несъстоятелността преди да е постановено осребряване, което означава, че началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност трябва да могат да бъдат покрити с такова имущество, което не трябва да се продава, за да се обърне в пари, което са само паричните средства. Съгласно актуалната редакция на разпоредбата на чл. 639б ТЗ, продажба на имущество от масата на несъстоятелността преди да е постановено осребряване може да бъде извършено само при предпоставките, посочени в тази правна норма, а именно тогава, когато има бързоразвалящи се движими вещи, когато има вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за периода до осребряването по общия ред, като в този случай се изисква съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите, както и ако продажбата на вещите е необходима за осигуряване на издръжката на производството по несъстоятелност и след приканване по реда на чл. 629б ТЗ никой от кредиторите не е предплатил разноските, но и в този случай това може да стане само след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите. В случая все още кредиторите не са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност и следователно не е определен кръга на лицата, които имат качеството кредитори на несъстоятелността и предвидения в закона орган събрание на кредиторите не е конституиран, поради което и няма как от него да бъде взето решение за извършване на предварителна продажба по реда на чл. 639б ТЗ на притежавани от длъжника „И.” ООД вещи, включително на посочения от присъединения кредитор недвижим имот. Ето защо и притежаването на този имот от ответника не означава, че с него могат да се покрият разноските за провеждане на производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
В проведеното на 03.07.2019 г. съдебно заседание от „И.” АД е направено искане за постановява на съдебно решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ, по което съдът трябва да се произнесе.
Разпоредбата на чл. 630, ал. 2 ТЗ урежда хипотеза, в която е възможно едновременно с откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника, което става с решение, постановено по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, съдът да го обяви и в несъстоятелност и да постанови прекратяване на дейността му тогава, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредила масата на несъстоятелността. Тази възможност е предвидена в закона само тогава, когато производството по несъстоятелност се открива по реда на чл. 630 ТЗ, като тя не намира приложение в случаите, при които съдът открива производство по несъстоятелност при условията на чл. 632 ТЗ, който е различен ред и приложим при напълно различни предпоставки. Съдът е длъжен ако установи, че са налице предпоставките, предвидени в нормата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, а именно недостатъчност на наличното имущество за покриване началните разноски и непредплащането им по реда на чл. 629б ТЗ, да открие производство по несъстоятелност на длъжника по този ред, като наред с това го и обяви в несъстоятелност и спре производството, което изключва възможността в тази хипотеза да бъде открито производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ и съответно да бъдат приложени последиците по чл. 630, ал. 2 ТЗ. Ето защо и в случая след като съдът е счел, че производството по несъстоятелност по отношение на „И.” ООД трябва да бъде открито с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, това изключва приложението на чл. 630, ал. 2 ТЗ и искането на присъединения кредитор в тази насока трябва да се остави без уважение.
По присъждане на направените по делото
разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на молителя и от присъединения кредитор е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват.
По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото от „С.с.р.“ ЕООД в общ размер от 3 350 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, 900 лв. – депозит за възнаграждение на вещите лица по допуснатите СИЕ и 2 200 лв. - – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено.
Присъединеният кредитор „И.” АД е направил разходи за водене на делото в размер на 4 450 лв., от които 250 лв. – държавна такса, дължима при подаване на молбата за присъединяване, и 4 200 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „И.” ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2012 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „И.” ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „И.” ООД, с
ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „И.” ООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА
производството по т.д. № 2327/
2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „И.” ООД и на длъжника,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно
искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице
достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност, която е в размер на 7 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „И.” ООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията
не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на присъединения
кредитор „И.” АД за постановяване на
решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ, с което „И.” ООД да бъде обявено в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му
едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност по
отношение на него.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „И.”
ООД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, да
заплати на „С.с.р.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 3 350 лв. /три хиляди триста и
петдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността,
както и на „И.” АД, , с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 4 450 лв. /четири хиляди четиристотин и
петдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: