Р
Е Ш Е
Н И Е № 352
гр.Кюстендил, 09.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№303/2020г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
П.Х.Н. *** чрез пълномощника адвокат Е.Й., съдебен адрес ***
е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Агенция „Митници“
с адрес гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ №47 за заплащане сумата от 75 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2020г.
до окончателното плащане на сумата. Твърди се, че вредите са настъпили от
незаконосъобразен акт – изменено НП №279/13.07.2017г. на началника на Митница
Югозападна. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище
за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е за недоказаност на иска по
основание и размер.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът П.Х.Н.
е санкциониран с НП №279/13.07.2017г.
на началника на Митница Югозападна
на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, като му е наложена „глоба“ в размер на 1000
лв. и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата
акцизните стоки – предмет на нарушението. Образувано е АНД №861/2019г. по описа
на КРС, в което оспорващият е представляван от адвокат, съгласно адвокатско
пълномощно /л.5/, договор за правна помощ и съдействие и пълномощно /л.28/ и договор
за правна помощ и съдействие и пълномощно от 08.10.2019г. /л.40/. С решение
№364/04.11.2019г. на КРС наказателното постановление е потвърдено. Съдебният
акт е оспорен с касационна жалба, като е образувано КАНД №56/2020г. по описа на
КАС. Касационният съд е постановил решение №108/17.06.2020г., с което е отменил
въззивното решение и е изменил НП, в частта на наложеното административно
наказание, като е намалил размера на санкцията на 500 лв. По отношение
отнемането на предмета на нарушението е оставил в сила първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран
субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа
съд. Разгледан по същество искът е основателен, по следните съображения:
Основателността на иска за вреди с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три
предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на
администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност;
2.настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена и
3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването
им е в тежест на претендиращия вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от
тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай вредите се
претендират като причинени от
незаконосъобразен акт – изменено НП №279/13.07.2017г. на началника на Митница Югозападна. Безспорно
същият не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на
обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на
ЗОДОВ. Определящ е характера на дейността на органа, който е издал акта, а НП е
резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Съдът взема
предвид и ТР №1/15.03.2017г. на ВАС по т.д. №2/2016г., ОСС, I и II колегия.
Не
се възприема за основателно възражението на ответника за липса на отменен
незаконосъобразен акт по см. на чл.1 от ЗОДОВ. Според нормата на чл.204, ал.1
от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред. Същата не предвижда хипотезите на частично отменен или изменен
административен акт, респ. НП, но като правна последица съдът счита, че в една
част НП се явява признато по съответния ред за незаконосъобразно и изменено,
какъвто е конкретния случай. Следователно разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не
следва да се тълкува ограничително /изцяло отменен административен акт /НП/, тъй
като би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са
предвидени изрично в закона. В този смисъл съдът приема, че наличието на
изменено НП след съдебен контрол за законосъобразност изпълнява условието на
чл.204, ал.1 от АПК за предявяване на искова претенция за обезщетяване на вреди
от незаконосъобразно НП. Предвид горните констатации и доколкото процесното НП
е изменено с влязло в сила на 17.06.2020г. решение на КАС, постановено по КАНД
№56/2020г., съдът намира за доказана първата
предпоставка - незаконен акт, постановен при и по повод изпълнение на
административна дейност.
Съдът
счита, че чрез проведено от ищеца пълно и главно доказване се установява и втората,
и третата предпоставка за основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за репариране на имуществените вреди – настъпила имуществена вреда в
правната му сфера, изразяваща
се в заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното съдебно производство по
оспорване на НП и причинна връзка между акта и вредата. Същото съдът разглежда
именно като имуществена вреда, настъпила в патримониума на Н., тъй като се
явява пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Направените разходи за адвокат, който да проведе защитата на страната при
водене на административнонаказателното дело, чийто краен правен резултат е
изменение на НП, се квалифицират от съда като имуществени вреди, настъпили от
незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност,
доколкото ако НП не бе издадено, вредите нямаше да настъпят. Действително в
съдебното производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН не се внася държавна такса, не се
присъждат и разноски /редакцията на закона преди изменението от 29.11.2019г./.
Но това не означава, че следва да се отрича правото на лицето от съдебна защита
против неправомерно издаденото НП. Същата не е задължителна, но е необходима с
оглед гарантиране правото на адекватна и компетентна правна помощ в съдебното
производство. Разноските, понесени от ищеца в производството по отмяна на
незаконосъобразното НП пред КРС, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, тъй
като процесуалния закон не им придава качеството на съдебни разноски към
момента на съдебните прения пред въззивния съд /08.10.2019г. – датата на
провеждане на последното съдебно заседание/, а по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване
на вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно НП, действия или бездействия в
рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. Тези вреди са преки,
тъй като са причинени от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от
увреждането. Те са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. Във връзка с изложеното искът по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за репариране на имуществени вреди в размер на 75 лв. ще бъде уважен
изцяло, като доказан по основание и размер. Последният се установява от
приложения по АНД №861/2019г. на КРС пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие /л.40/ с отбелязване на заплатено в брой възнаграждение от 300 лв.
Върху присъденото обезщетение от
75 лв. се дължи законна лихва от датата на поискване – 17.06.2020г., съгласно
ТР №3/2004г. на ВКС по т.д.№3/2004г., а именно датата на влизане в сила на
съдебното решение, с което незаконосъобразния акт е изменен.
С оглед изхода от правния спор
съдът присъжда разноски на ищеца, платими от ответника, в размер на 10 лв.
държавна такса. Ответникът дължи на защитника възнаграждение в размер на 300
лв., определено на база размера на уважения иск и с оглед разпоредбите на чл.38,
ал.2 от ЗА и чл.2, ал.2 във вр.с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание
чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ с адрес гр.София,
ул.“Г.С.Раковски“ №47 да заплати на П.Х.Н. *** лв. /седемдесет и пет/, представляваща обезщетение за причинени от
изменено НП №279/13.07.2017г. на началника на Митница Югозападна имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2020г. до
окончателното плащане, както и съдебни разноски в размер на 10 лв. /десет/.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ с адрес гр.София,
ул.“Г.С.Раковски“ №47 да заплати на Е.С.Й., ЕГН ********** с адрес *** разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: