Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 21
гр.Русе, 09.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, 6 състав, в открито заседание
на тридесет и първи май , през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
при
участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 124 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Г.Т.Й. ,чрез пълномощник-адв.И.И. ***, подадена срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1085-000089/07.02.2022г.,
издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР –
Русе, с която заповед, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, му
е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Релевира се възражение, че не е
установено по безспорен и несъмнен начин наличието на материалноправната
предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Твърди се, че
макар да е отказано извършването на проверка с техн.средство за установяване
употребата на наркотични вещества и техни аналози, при издадения талон за
химико-токсикологично лабораторно изследване,налице е яваване в УМБАЛ Канев
Русе , но такова не е извършено поради наличието на спешни случаи, поради което
е предявено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Липсва
претенция за разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР –
Русе, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след съвкупната преценка на представените по делото доказателства, приема за
установени следните факти, релевантни за правния спор, предмет на делото:
На
жалбоподателя в настоящото производство – Г.Т.Й. е съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия АД бл. № 042367 от 04.02.2022г. за
това ,че на същата дата- 04.02.2022г., около 21.00 часа, в гр.Русе, по ул.Згориград
срещу № 16 е управлявал МПС-л.а Джип Вранглер с рег.№ **** КС
при проверка е отказал да му бъде извършена такава с техн.средство за
установяване употребата на наркотични вещества, за което му е издаден и талон
за медицинско изследване № 115070 , в
който е вписан отказът на Й. и той е уведомен, че следва да се яви в УМБАЛ
"Канев" за вземане на кръв и урина в срок до 45 минути от връчването
на талона; талонът е връчен в 21.55 часа, т.е яваването следва да се осъществи
до 22,40ч.
Първоначално
жалбоподателят е бил спрян за рутинна проверка от служители на Второ РУ към ОДМВР-Русе сред които и свид. Н.Г.,
които извикали за съдействие с оглед тестването с техн.средство за употреба на
наркотични вещества и служители при ответника- сектор ПП. Жалбоподателят
отказал да бъде тестван с техническо средство, довело и до издаването на талона
за медицинско изследване, което се установява от съвкупната преценка на
гласните и писмени доказателства, вкл.и показанията на свидетелите Н.Г. и С.Ш..
Последният бил повикан, за да откара оспорващия до УМБАЛ Канев, което и сторил,
оставяйки го пред болничното заведение. Видно от изисканата справка и
приложените към нея извлечение от журнал на спешно отделение на УМБАЛ Канев,
жалбоподателят не се е явавал в указаното му време съобразно талона с предписание
за медицинско химико-токсикологично лабораторно изследване, както и за времето
от 22.00 до 23.00ч. не са регистрирани спешни и неотложни случаи.
Въз
основа на АУАН е последвало и издаване на НП 22 -1085-000307/30.03.2022г.с
което на основание чл.174 ал.3 пр.2 е наложено адм.наказание глоба в размер на
2000лв и лишаване от правоуправление за сро от 24 месеца, което по настоящем не
е влязло в сила.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1085-000089/07.02.2022г., издадена от
Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Русе, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Обжалваният
административен акт е издаден на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, като от фактическа страна се основава изцяло на фактическите
констатации, съдържащи се в съставения АУАН, талон за мед.изследване и докладната записка към него
Съдът,
като съобрази установените релевантни факти, извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресатът на приложената,
с обжалваната заповед, принудителна административна мярка, в законово
установения срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 336з-3170 от 31.12.2021
г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Русе, с която на основание чл.
43, ал. 4 във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР
– Русе, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП /вкл. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП/, сред които е и началникът на
група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган – началник
на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе, в рамките на
предоставените му правомощия, при условията на делегация.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от
Началник група в сектор "ПП" при ОД на МВР –Русе правомощие, така и релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. С оглед на
което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1085-000089/07.02.2022г. на началник група в сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Русе, е постановена при правилно приложение на
материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна
норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, послужила като
правно основание за издаване на заповедта, ПАМ временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство се налага на водач, който управлява
моторно превозно средство „…. след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест, както и който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи.“ Анализът на нормата
разкрива следните хипотези, при които се прилага ПАМ – 1. Управление на МПС при
установена / с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест/ употреба на наркотични вещества или техни аналози и 2.управление на МПС
при отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Водачът може да откаже както да бъде проверен /на място, от полицейски орган, с техническо
средство или с тест/, така и да даде
биологични проби. Видно от употребата на съюзът „или“ при посочване на
двете хипотези, за да е съставомерен отказът, следва водачът да е отказал да
бъде проверен изобщо, по който и да е от визираните начини. Отказът за проверка
с техническо средство/тест, при наличие и на отказ за даване на биологични проби, е
основание за прилагане на ПАМ
Видно
от оспорената заповед, тя е издадена в двете хипотези – отказ за проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и неизпълнение
на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Видно
от гласните и писмени доказателства предпоставките,съответни на фактическите основания са налице.
Жалбоподателят е отказал проверка с техн.средство и не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване. Доводите му, че се е явил в УМБАЛ Канев Русе , но те
бил тестван поради наличие на обективни причини- спешни и неотложни случаи
остава не само недоказан, но и опроверган от писмените доказателства.
Оспорената
заповед се явява постановена в съответствие на материалния закон и
преследваната цел, а жалбата е неоснователна.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на направените разноски за
юрисконсулско възнаграждение следва да
бъде уважено, като на ОД на МВР –Русе следва да бъдат присъдени такива в размер
на 120 лв. на основание чл.24 от Наредбата за правна помощ, като се преценява
липсата на правна и фактическа сложност.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на Г.Т.Й. срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1085-000089/07.02.2022г., издадена от
Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Русе, с която
заповед, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, му е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на водач на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Г.Т.Й.
ЕГН********** *** да заплати на Областна
Дирекция на МВР –Русе сумата от 120 лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: