Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 448 / 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети
февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар К. Л., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2887/2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Г.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, е оспорил решение
№ 1257/17.10.2019г. по АНД № 2785/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с
което е потвърдено наказателно постановление № 19-0769-002145/05.06.2019г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“. С наказателното
постановление за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 750 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита,
че пред РС са били оборени посочените в акта факти и обстоятелства по отношение
на нарушението. Сочи липсата на мотиви в решението на РС по възраженията, като
не приема извода на съда, че е общоизвестно, че мястото на нарушението се
намира в границите на населеното място - гр.Бургас, между централната част на
града и квартал Крайморие, тъй като в наказателното право е недопустимо да се
приемат общоизвестни факти, а всичко подлежи на доказване. Иска обжалваното
решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител. Ангажира доказателства. Депозира писмени бележки, в които е
заявил, че иска отмяна на обжалваното решение.
Ответникът по касация Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, редовно призован, не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Х.К.,
счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение предлага да
бъде отменено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
основателна.
Г. Ш. е наказан за това, че на 07.11.2018г. около 11:34 часа в
гр.Бургас, на път Първи клас № І-9, км.253+500 в посока от кв.“Крайморие“ към
П.В.“Юг“, управлявайки автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ 5“ с рег. № СА 56 45
ХМ, се е движил в населеното място със скорост 116 км/ч при въведено
ограничение с пътен знак В-26 за движение в населено място до 60 км/ч.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.21, ал.2 от, когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над
50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление. В мотивите си съдът е посочил, че нарушението е за неспазен знак
В26, поради което съмнението за това дали автомобилът се е движел в населено
място или извън него няма решаващо значение за законосъобразността на НП.
Обжалваното решение е неправилно.
В чл.21, ал.1 от ЗДвП са регламентирани пределните скорости
според категорията превозно средство и мястото, където се движи (населено
място, извън населено място, автомагистрала и скоростен път), които е забранено на водачите да превишават. В ал.2 на
същия член е въведено изключение, като е предвидено, че с пътен знак може да се
въведе различна от посочената в ал. 1 стойност на скоростта, която не трябва да
се превишава.
В процесният случай правилно съдът е обърнал внимание, че
водачът е санкциониран за нарушаване на чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е спазил
ограничение от 60 км/ч, регламентирано с пътен знак В26. Но освен това фактът
касателно мястото, където е извършено нарушението, от гледна точка на това дали
е в населено или извън населено място, обратно на изводите на районния съд,
също е част от обективните елементи на състава на нарушението, защото
законодателят е предвидил различни санкции в зависимост от този факт. В чл.182,
ал.2 от ЗДвП са регламентирани хипотезите, при които се налагат наказания на водачи,
които превишит разрешената скорост извън населено място, а в чл.182, ал.1 от ЗДвП – когато скоростта е превишена в населено
място. В процесният случай санкцията е наложена на основание чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП, защото касаторът е превишил разрешената със знак В26
максимална скорост в населено място. По тази причина обстоятелството, че
наказващият орган не е доказал дали мастото, където е нарушена скоростта е в
или извън населено място в контекста на представеното пред районния съд
удостоверение, издадено от зам.кмет по СИРР при Община Бургас, че не е монтиран
пътен знак Д11 „Начало на населено място гр.Бургас“ на път BGS1037/ І-9, Бургас-Маринка /
- м.“Отманли“-граница общини Бургас Созопол-Черноморец, се оказва значимо спрямо
извода за доказаност на нарушението.
Пред касационната инстанция се представиха писмени
доказателства – схеми на пътните знаци, но от тях не може да се установи нито
точното местонахождение на извършеното нарушение спрямо единствения в схемата
пътен знак В26, нито се установява наличието на пътен
знак Д11.
След
като касаторът е наказан за превишение на скоростта в населено място, а
наказващият орган не е доказал, че мястото, където е извършено нарушението е
част от населено място и този факт не може да се установи от събраните от АСБ
писмени доказателства, нарушението се явява недоказано, тъй като не е доказан
един от обективните му елементи.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС-Бургас следва
да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде отменено наказателното
постановление.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1257 от 17.10.2019г. постановено по АНД № 2785/2019г.
на Районен съд – Бургас, вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-002145/05.06.2019г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с
което за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Г.Ш. е наложена глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: