№ 123
гр. Пазарджик, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201798 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Ю. С., с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. А. М. от САК, против Електронен фиш Серия Г №
0047556 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4
във вр. с чл.638 ал.1 т.1 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането КЗ),
за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 250 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че вмененото
нарушение не е извършено, тъй като към датата на нарушението засеченото
МПС е имало валиден сключен и действащ договор за ЗЗГО, поради което се
иска отмяна на ЕФ, като незаконосъобразно издаден. Направено е искане за
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не се
явяват, редовно призовани и не представят писмено становище по същество.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. По
делото е представено писмено становище по същество от процесуалния
представител на наказващия орган, с което се иска потвърждаване на ЕФ като
1
правилен и законосъобразен и е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложените в нея
доводи и като взе предвид и становището на въззиваемата страна,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакувания ЕФ, за това че на
05.08.2022 г., в 18,57 часа, на АМ Тракия, км 76+500 с посока на движение
към гр. Пловдив, било засечено управление на МПС- лек автомобил „А.Р.“ с
рег. № ****, собственост на В. Ю. С. от гр. София, като било установено, че
МПС е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, за което собственикът
му не бил сключен задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Нарушението било заснето и установено с АТСС- ARH CAM S1 с № 120cc9e.
По този повод на 02.11.2022 г. бил издаден процесния ЕФ. Последният е
връчен на жалбоподателя на 03.11.2022 г., видно от отразеното в справка за
нарушител/водач, раздел „Фишове“ (л.20). Жалбата против ЕФ е подадена от
наказаното лице чрез надлежно упълномощен адвокат чрез АНО до съда по
куриер на 15.11.2022 г., видно от товарителница (л.8), поради което е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство-
снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е основателна, поради следното:
Първо следва да се каже, че са спазени всички формални правила за
използваната АТСС, с която е засечено движението на процесното МПС.
Няма съмнение, че заснемането е станало с процесната, посочена в ЕФ,
АТСС. От изготвения и приложен по преписката Протокол за използване на
АТСС (л.10) се установява, че същият съдържа всички изискуеми реквизити и
2
е попълнен и подписан от служителя на Сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик- оператор на системата. Този протокол е издаден на датата на
нарушението и е регистриран три дни по-късно. Часът на нарушението
попада в отразения в протокола период от време, през който
автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените
параметри. Отразен е и патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС
с посочен регистрационен номер и разположение и ясно е посочено мястото
за контрол. Освен това отразените в протокола данни съответстват и на
приетите по делото снимки от АТСС.
Всичко това обосновава удостоверителните функции на Протокола за
използване на АТСС по отношение на фактите за ползване на системата от
определен служител, на определено място и в определено време. Освен това
използваното техническо средство е одобрен тип средство за измерване (виж
удостоверение на л.17) и е технически изправно към датата на засичане
движението на МПС (Виж протокол за проверка на л.19).
Съдът обаче намира, че е налице основание за отмяна на издадения ЕФ,
тъй като вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено, каквото е и
възражението в жалбата на процесуалния представител. От представените по
делото доказателства, основното от които застрахователна полица на ЗД
„Беул инс“ АД (л.5), както и от Удостоверение за наличие на сключена
застраховка издадено от ЗД „Бул Инс“ АД (л.4) и извършената служебно от
съда проверка в Гаранционен фонд по номер на рама на процесното МПС, се
установява, че л.а. „А.Р.“ с рег. № **** към датата и часа на засичането му с
АТСС е имало валидно сключен и действащ договор за ЗЗГО. Видно от
цитираните полица и справка е че автомобилът на жалбоподателя е имал
сключена и валидна ЗЗГО с начална дата на покритие 20.12.2021 г. от 00:00
часа и крайна дата на покритие- 19.12.2022 г. 23:59 часа. МПС е засечено от
техническото средство на 05.08.2022 г. в 18,57 часа по регистрационният му
номер, като при засичането системата не е отчела, че това ПС има сключена
застраховка ГО. Преди обаче да бъде издаден ЕФ, което очевидно не е
станало в деня на засичането (имайки предвид регистрацията на протокола за
използване на АТСС) и датата на издаване на ЕФ, наказващият орган е
разполагал с възможността освен да извърши проверка чрез
информационните масивите на МВР, да извърши проверка чрез запитване в
3
ГФ, изискване на справка от ЗК и др. под. и то не само по регистрационен
номер на автомобила, но и по неговата рама, още повече че в АИС- ЦБ КАТ е
разполагал с пълни данни за МПС, в това число и неговата рама (виж
приложената на л.9 справка за собственост и регистрация на МПС).
Единствено след като се убеди, че действително МПС към процесната дата не
е имало валидно сключен договор за ЗЗГО, тогава наказващият орган е
следвало да пристъпи към санкциониране на собственика на МПС.
При положение, че управляваният автомобил към датата и часа на
засичане е имал валидно сключен договор за ЗЗГО, АНО неправилно и
необосновано е санкционирал жалбоподателя и по този начин издаденият от
него ЕФ се явява незаконосъобразен и води до неговата отмяна.
С оглед изхода на делото- отмяна на ЕФ, основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
в негова полза на сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Това искане е направено своевременно преди делото да бъде
обявено за решаване. Жалбоподателят има право на такива разноски предвид
изхода на делото, а именно отмяна на ЕФ по изложените по-горе съображения
и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие1 в който
е инкорпорирано и упълномощаване на пълномощника за обжалване на ЕФ и
процесуално представителство (л.6), от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева жалбоподателят е заплатил в
брой на адвокат В. С. от САК, който е изготвил въззивната жалба срещу ЕФ,
но не реализирал процесуално представителство по делото. В този смисъл
съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на
АНО за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съгласно
разпоредбата на чл.18 ал.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за изготвяне на жалба срещу НП (в случая ЕФ)
без процесуално представителство възнаграждението се определя по
правилата на чл.7 ал.2 на базата на половината от размера на санкцията, но не
по-малко от 100 лева. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата
при интерес до 100 лева възнаграждението е 400 лева. При това положение
предвид обстоятелството, че с атакувания ЕФ е наложена глоба в размер на
250 лева, то съблюдавайки разпоредбата на чл.18 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от
4
Наредбата, разноските в полза на жалбоподателя следва да бъдат уважени до
размера от 200 лева, като за разликата до претендирания размер от 600 лева,
претенцията следва да бъде отхвърлена. При това положение ОДМВР-
Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя съдебни разноски в размер на 200 лева.
Пак с оглед изхода на делото, претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН
Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0047556 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на В. Ю. С., с ЕГН **********, от гр. София, на
основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.1 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс
на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена
глоба в размер на 250 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на В. Ю. С., с ЕГН **********, от гр. София разноски в размер на
200 (двеста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат, като за
разликата до претендирания размер от 600 лева ОТХВЪРЛЯ претенцията
като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5