РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. Пловдив, 14 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при
секретаря Б.К. и участието на прокурора
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 2273 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано
е по касационна жалба предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез главен
юрисконсулт Силвия П., против Решение № 260526 от 17.05.2021 г. на
Районен съд Пловдив, VІІІ н.с. постановеното по АНД № 7770 по описа за 2020 г. на
същия съд, отменящо НП № 542327 – F522159 от 16.10.2020 г. на Заместник
директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на В.К.С., с ЕГН **********, с адрес
***, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение
на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановено в нарушение
на материалния закон. Иска се обжалваното решение на районния съд да бъде
отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв.
3. Ответникът по касационната жалба - В.К.С., не взема конкретно становище
относно допустимостта и основателността на касационната жалба.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивски районен съд е бил сезиран
с жалба предявена от В.К.С.,
против НП № 542327 – F522159
от 16.10.2020 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Петров,
на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, е наложена глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
Същото
е издадено въз основа на АУАН № F522159 от 06.11.2019 г., съставен от Т.Г.К.– старши инспектор
по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
В.К.С.
в качеството му на управител на „КОЛОРОД“ ЕООД, с ЕИК ********* - предприятие
по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския
закон, като е бил задължен не е публикувал годишния си финансов отчет (ГФО) за
2018 г. на дружеството, като го заяви за вписване и представи за обявяване в
Търговския регистър (ТР) при Агенцията по вписванията в законоустановения срок
до 30 юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019 г. (30.06.2019 г. е
неприсъствен ден).
В
АУАН е посочено още, че дружеството е извършвало дейност през отчетен период
2018 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
1600И0727486/22.03.2019 г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността.
ГФО на дружеството за 2018 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в
ТР към Агенцията по вписванията на 17.10.2019 г.
Посочено
е още, че нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в гр. Пловдив, както и че
същото е установено на 21.08.2019 г. – датата, на която НАП е уведомена от
Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. на
ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да отмени процесното НП, Районен
съд – Пловдив е приел от една страна, че процесният АУАН е съставен в нарушение
на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, а от друга, че по делото няма доказателства
АУАН след съставянето му и преди спирането на производството да е бил изпращан
на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя или на съответната
служба на МВР за предявяване и подписване, както предвижда разпоредбата на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН. Т.е. не са били изчерпани всички възможни и допустими
процесуални действия за намиране на нарушителя, преди издаването на акта за
спиране на производството. Нарушаването на това изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е довело и до неспазване на условията по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.
ІV.
За правото:
8. Като е стигнал до тези правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени
подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това
прави излишно тяхното преповтаряне.
9. Безспорно в случая от данните по
делото се установява, че спирането на административнонаказателното
производството е извършено в нарушение на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, доколкото по
делото липсват каквито и да било
доказателства по отношение на В.К.С. да е било проведено щателно издирване по
смисъл на цитираната норма. Цялата приложена кореспонденция, включително
посещението на адреса за кореспонденция, касае единствено юридическото лице –
КОЛОРОД ЕООД, чийто представляващ С. е, но не и него самия. Ако все пак бъде
съобразено, че адресът на управление на дружеството и постоянният адрес на С.
съвпадат, следва да се констатира, че е извършено само едно посещение на
въпросния адрес, което без всякакво съмнение не може да се приеме за щателно
издирване.
Нещо
повече, в Търговския регистър, дружеството е посочило освен електронен адрес и
телефон за контакт, на който обаче няма данни органите по приходите да се
опитали да осъществят връзка с дружеството, съответно с неговия представляващ С..
При
това положение Разпореждане за спиране на административнонаказателното
производство от 02.04.2020 г. (чийто контрол досежно неговата законосъобразност е
възможен единствено във фазата на обжалване на крайния акт, в конкретния случай
– процесното НП, доколкото спирането на административнонаказателното
производството не подлежи на самостоятелно обжалване) като издадено в противоречие на
закона, не може да породи желаните от администрацията правни последици. Казано
с други думи, в конкретния случай предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове не спират
да текат. Следователно, преклузивният 6-месечен срок по ал. 3 на чл. 34 от
закона (според
която образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на
акта) е изтекъл към
датата на издавен на процесното НП. Това само е достатъчно, последното да бъде
отменено.
10. Изложеното до тук налага да се
приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е
валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260526 от 17.05.2021
г. на Районен съд Пловдив, VІІІ н.с. постановеното по АНД № 7770 по описа за
2020 г. на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.