№ 374
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000501702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.03.2021г. по гр.д. № 15 056/2019г на Софийски градски съд ЗАД
„Асет Иншурънс Груп“АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Е. М. М. и Т. М. М.
сумата от общо 35 000лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
Б. А. М. /в чиито права са встъпили ищците по заместване/ вследствие смъртта на съпруга й
Т. И. М., загинал при ПТП на 27.06.2019г., ведно със законната лихва от 12.07.2019г до
окончателното изплащане, като искът над присъдения размер до претендирания от
120 000лв /частичен при цялостна искова претенция от 200 000лв/ е отхвърлен като
неоснователен.
Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищците Е. М. М. и Т. М. М. чрез
пълномощник адв. П. К. за сумата от общо 85 000лв, за която е отхвърлен предявения от Б.
А. М., в чиито права по право на заместване са встъпили жалбоподателите. Поддържат се
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради противоречие с
материалния и процесуален закон. Подробно са изложени доводи и съображения против
размера на обезщетението, който бил в противоречие с критериите по прилагането на чл.52
ЗЗД, защото не бил съобразен с интензитета и тежестта на понесените морални вреди, както
и с увеличените лимити по застраховките за гражданска отговорност. Поддържа се
процесуално нарушение на съда, изразяващо се в разглеждане на бланкетно възражение по
чл.51, ал.2 ЗЗД и допълването му от съда, вместо от ответника, което имало за последица
1
неправилни фактически и правни изводи по този въпрос. Наред с посоченото се поддържа и
необоснованост в изводите на съда за наличие на съпричиняване, който съвсем безрезервно
възприел заключението на вещото лице, въпреки че неговите констатации били изградени
единствено върху свидетелските показания на деликвента, на които не е придал пълна
доказателствена стойност. Евентуално се поддържа, че приносът на пострадалия неправилно
е ценен като равностоен с вината на прекия извършител и ако не бъдат възприети доводите
за липсата на съпричиняване, в стойностно отношение не би следвало да превишава 10%.
Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и
вместо него постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в претендирания
размер.
В срок е постъпил отговор на въззиваемия – ответник ЗАД „Асет Иншурънс“АД чрез
пълномощник ю.к. И., с който се правят подробни възражения против оплакванията и се
иска потвърждаване на решението в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с оплакванията и възраженията на страните, приема следното:
Решението в обжалваната отхвърлителна част е валидно и допустимо /чл.269,
изр.първо ГПК/.
Първоинстанционното производство е било образувано по иск с правна квалификация
чл.432, ал.2 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на Т.
И. М. – съпруг на ищцата Б. А. М., починала в хода на процеса и заместена от наследниците
си Е. М. М. и Т. М. М., вследствие на ПТП на 27.06.2019г., причинено противоправно от
водача на ППС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Изтъкват се обстоятелства за тежки по интензитет душевни страдания на съпругата в
резултат на трагичната загуба на партньор, с когото са имали дълъг семеен живот, за които
се претендира обезщетение в размер на 120 000лв – частичен иск при цялостна искова
претенция от 200 000лв, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника –
12.07.2019г, който в законоустановения срок не е предложил плащане на обезщетение.
В срока за отговор ответникът -застраховател не е оспорил наличието на договор по
риска „ГО“, покриващ отговорността към трети увредени лица, но е възразил против
описания механизъм на ПТП в исковата молба и против наличието на противоправно
поведение от страна на водача на застрахования автомобил. В условията на евентуалност е
заявил възражения за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, изразяващо се в нарушение
на правилата за движение от пострадалия велосипедист в причинна връзка с настъпилите
вреди, както и против размера на исковата претенция, който се твърди, че е завишен.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за
безспорно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество за настъпилите вреди в резултат на виновно и противоправно
поведение на водача на специален автомобил марка ДАФ –ЛС 220 ФА рег. № ***,
2
изразяващо се в нарушение на правилата за движение /управление с превишена скорост/ в
пряка причинна връзка с настъпилите вреди – душевни и морални страдания за ищцата,
търпени от смъртта на съпруга й, загинал в същото пътно произшествие вследствие на
получените несъвместими с живота тежки травми.
Поради влизане в сила на решението в осъдителната му част /до размер от 35 000лв/,
следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – наличие на валидна застраховка по риска
„Гражданска отговорност”, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното
събитие, причиняване на вреди на ищцата, причинната връзка между противоправното
деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания предметът на въззивен контрол се
съсредоточава върху обема на вредите, правилното приложение на чл.52 ЗЗД, наличието или
не на принос от страна на пострадалия и евентуално стойностното му изражение спрямо
вината на деликвента.
От изяснените пред първата инстанция факти посредством показанията на св.Г. се
установява, че ищцата на 78г и загиналият на 85г. са имали повече от 50г съвместен живот,
през който период са били сплотени като семейство, привързани и разчитащи един на друг.
Преживели заедно трагедиите в семейството от загубата на двамата им синове. За възрастта
си загиналият бил жизнен и активен човек, затова и за ищцата смъртта му била неочаквана,
внезапна и изключително травмираща. Трудно приела загубата, постоянно тъжала и се
утешавала с двете си внучки. До смъртта си осем-девет месеца по-късно на 01.02.20г.
постоянно ходела на гробищата и съпреживявала загубата.
Тези идентично установени факти относно действителните семейни отношения
обосновават извод, че жалбата на ищците е частично основателна и при определяне размера
на обезщетението е нарушен материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Преживените морални
страдания са изключителни по обем, утежнени от факта, че със загубата на съпруга си
ищцата вече няма семейство, в напреднала възраст е лишена от човек до себе си и това е
поредната житейска трагедия за нея, преживяла преди време смъртта на двамата си синове.
Обсъдените релевантни факти относно действителните отношения между загиналия и
неговата съпруга, както и всички други обективни фактори, свързани с обществено-
икономическите условия на живот и практиката на съдилищата по приложението на чл.52
ЗЗД, налагат извод, че обезщетението е занижено и ще следва да се увеличи до размер от
80 000лв, над който до претендирания искът се явява неоснователен и съответно решението
в тази му отхвърлителна част ще подлежи на потвърждаване.
Неоснователни в тази връзка са оплакванията в жалбата, че съдът е обсъждал и
съобразил ирелевантен за въпроса факт –настъпилата смърт на ищцата девет месеца след
инцидента. Освен тежестта на психотравменните изживявания, които в конкретния случай
са много по-силни по интензитет, правилно е съобразена тяхната продължителност, защото
при определяне на обезщетения в аналогични случаи обичайно се презюмира, че тези вреди
ще се търпят от пострадалия до края на житейския му път или за един неопределен и по–
3
дълъг период. Доводите в жалбата, че този факт следва да се тълкува като релевантен за
увеличаване размера на обезщетението макар и житейски логични не намират опора в
доказателствата по делото. Вярно е, че дългото семейно съжителство /повече от 50години/
води до дълбока свързаност между съпрузите особено в напреднала възраст, когато разчитат
само един на друг, но по делото няма твърдения, а и доказателства преживяната скръб като
стресогенно събитие да е отключващ фактор за влошаване на здравето и в причинна връзка
със смъртта й девет месеца по-късно.
В рамките на определеното въззивния състав обезщетение по чл.52 ЗЗД ще следва да се
разгледа и следващият спорен въпрос относно наличето на принос на пострадалия като
основание за намаляване на обезщетението.
Неоснователни са доводите в жалбата за процесуално нарушение на съда, който
обсъждал ненадлежно заявено и неконкретизирано възражение за принос по чл.51, ал.2
ЗЗД. Възражението за съпричиняване е въведено своевременно с отговора на исковата
молба и почива на фактически твърдения за действията чрез които загиналият като
велосипедист е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради това е
процесуално допустимо.
От приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза на в.л. А. е изяснено,
че пътното произшествие е настъпило на 27.06.2019г. около 10:50 часа в с. Горни Богров, по
ул.Васил Левски в посока от с. Яна към бул. Ботевградско шосе при движение на т.а. ДАФ в
дясната от двете пътни ленти със скорост около 78 км/ч. Пътното платно в процесния
участък е еднопосочно към Ботеградско шосе, с две пътни ленти с ширина по 5м, разделени
с единична прекъсната линия. Когато автомобилът е приближавал към кръстовището с
ул.Воденицата, в лявата част на платното за движение, в същата посока се е движел Т. М.,
управляващ велосипед със средна скорост около 12 км/ч. Внезапно велосипедистът е
предприел завиване надясно, за да навлезе в ул.Воденицата – обстоятелство, което се
изяснява от свидетелските показания на водача, в който момент т.а. се е намирал на
разстояние приблизително около 71м преди ориентира в скицата към експертизата. Водачът
е възприел действията на велосипедиста като опасност и е реагирал с аварийно спиране, при
което автомобилът е отложил две успоредни прави спирачни следи, но въпреки това е
ударил първо задното колело на велосипеда с централната си предна част, след което ударил
и тялото на велосипедиста – задно дясно-странично, със скорост от около 40 км/ч. От удара
велосипедът и тялото на велосипедиста се е отблъснало напред по посоката на движение на
автомобил и надясно, като се е установило неподвижно на няколко метра напред, който
извод е подкрепен с местоположението на описаните петна от кръв в протокола за оглед.
Скоростта на т.а. ДАФ преди водачът да задейства спирачната система е определена на
78 км/ч въз основа на обективни данни чрез дължината на спирачния път след удара 13,75м
до пълното спиране на автомобила, а непосредствено преди удара сведена на 40 км/ч.
Опасната зона за спиране на т.а. ДАФ при скорост на движение от 78 км/ч е изчислена на
83м, за разлика от опасната зона от 41м при движение с допустимата за населено място
скорост от 50 км/ч. От тези констатации е обоснован и извод за предотвратимост на удара
4
чрез аварийно сипране, ако автомобилът се е движел в рамките на разрешената скорост от
50км/ч, в който случай при възникване на опасността би бил на разстояние от 68.77 м. и при
своевременна реакция би могъл да спре на около 28м преди мястото на удара. От техническа
гл.т. вещото лице А. е дал категоричен отговор, че велосипедистът е имал възможност преди
да предприеме завиване надясно да огледа пътя зад себе си и да види застигащия го т.а.
ДАФ, и че би могъл да предотврати произшествието като изчака преминаването на
автомобила или спре и след това пресече платното за движение.
За да достигне до тези изводи автотехническата екпертиза е ползвала писмените
доказателства по делото и показанията на св. Б., който е другият участник в ПТП – водач на
т.а. ДАФ. Според показанията на свидетеля инцидентът настъпил след излизане от
разтоварището на Горни Богоров и управлението му по бул. В.Левски. Движел се с
приблизително 40км/ч, защото имало пешеходна пътека, но след преминаването увеличил
скоростта на около 50км/ч. Пред него имало велосипедист, който се движел отляво на
посоката на движение и изведнъж без да подаде сигнал кривнал пред камиона, като после
станало ясно, че е завивал към ул.Воденицата, за да отиде на гробищата. Свидетелят
предприел действия по аварийно спиране, но въпреки това настъпил удар.
Правилно показанията на св. Б. не са ценени в частта, в която пресъздават
обстоятелства въз връзка със скоростта на движение - от една страна са заинтересовани, а от
друга в противоречие с изводите на автотехническата експертиза, които по този въпрос се
основават на обективни данни. В останалата им част са кредитирани като достоверни и тази
преценка се споделя от настоящата инстанция. Показанията на св.Б. са последователни и
логични в частта, в която се сочи, че велосипедистът се е движел в лявата част на пътното
платно, и че същият е променил посоката без да подаде сигнал. Те не се опровергават от
другите събрани по делото доказателства. Напротив с разпита на в.л. в о.з. на 19.02.21г. се
отрича хипотетичната възможност велосипедистът да се е движел в дясната част на пътното
платно, защото в този случай удар не би настъпил и този извод почива на обективните
данни относно разположението на автомобила спрямо спирачните следи.
Неоснователни поради това са доводите в жалбата против фактическите и правни
изводи на съда по чл.51, ал.2 ЗЗД. От обективна страна пострадалият велосипедист е
допуснал посочените нарушения на регламентирани правила в ЗДвП- управлявал е
велосипеда си в лявата част на пътното платно, вместо в дясната граница на платното за
движение /чл.80, т.2/ и е предприел внезапна маневра завиване надясно без да подаде сигнал
съгласно чл.26 ЗДвП. Тези нарушения на правилата за движение се намират в пряка
причинна връзка с настъпилите вреди, който извод съвсем обосновано се подкрепя от
автотехническата експертиза. Вещото лице- автоексперт е категоричен, че велосипедистът е
имал достатъчно видимост да възприеме застигащия го т.а. и възможност да предотврати
инцидента като изчака преминаването му, а в случай, че се е движел в дясната граница на
пътното платно въобще не би се стигнало до пресичане на траекториите на двамата
участници в ПТП. Приносът на пострадалият велосипедист е съществен, поради това
правилно е определен на 50% като равностоен с този на водача и след намаляване на
5
обезщетението дължимата на ищците сума възлиза на 40 000лв.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
осъдителна част ще подлежи на отмяна за сумата от 5 000лв, представляваща разликата
между присъденото от първата инстанция обезщетение от 35 000лв и установеното за
дължимо от 40 000лв и вместо това се присъди допълнителна главница от 5000лв, върху
която ще се дължи и лихва за забава от приетия начален момент – 12.07.2019г до
окончателното изплащане. В останалата обжалвана отхвърлителна част решението ще
подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора ще подлежи на изменение решението в частта за разноските.
Ищците са представлявани безплатно по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. от адв.П.К., чиито
възнаграждение при този изход на спора / с оглед на уважената част на исковете и предвид
предвидените прагове в НМАВ №1/2004г/ ще възлиза на 1572лв с ДДС или с 196,50лв над
присъдените 1375,50лв. Ответникът застраховател ще дължи държавна такса в размер на
1600лв вместо присъдените 920лв или допълнително 680лв, допълнителни разноски в
размер на 18,75лв. освен вече присъдените от 131,25лв в полза на бюджета, както и
допълнителни разноски на ищците в размер на 52лв освен присъдените 140лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
уважената/отхвърлена част на иска и на обжалваемия материален интерес от 85 000лв.
Ищците са представлявани безплатно от адв.К. по чл.38, ал.2 ЗАдв., на която ще се следва
възнаграждение в размер на 217,41лв с ДДС. Ответникът е претендирал ю.к.
възнаграждение, което му се следва, но съдът определя в размер на 200лв, като при този
изход на спора ще се дължи до размер от 188,24лв. Предвид, че ищците са освободени лица
по см. на чл.83, ал.2 ГПК, дължимата за въззивното производство държавна такса ще се
възложи в тежест на ответника съразмерно на уважената част или в размер на 100лв.
Предвид изложеното, настоящият състав на САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 24.03.2021г. по гр.д. № 15 056/2019г на Софийски градски
съд, I-20 състав в обжалваната му отхвърлителна част за сумата от 5000лв, представляваща
разликата между присъденото обезщетение от 35 000лв на Е. М. М. и Т. М. М., действащи
със съгласието на законния си представител П. Т. Б. /встъпили в правата на Б. А. М./ и
установеното за дължимо от 40 000лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС ГРУП“АД ЕИК ********* да заплати на Е.
М. М. и Т. М. М., действащи със съгласието на законния си представител П. Т. Б., с адрес:
гр.***, ж.к. ***, вх.А, ет.3, ап.8 допълнително сумата от общо 5000лв, представляваща
разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от 35 000лв и
6
установеното за дължимо от 40 000лв, ведно със законната лихва върху допълнително
присъдената главница, считано от 12.07.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.03.2021г. по гр.д. № 15 056/2019г на Софийски
градски съд, I-20 състав в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС ГРУП“АД ЕИК ********* да заплати на адв.
П. К. допълнително възнаграждение пред първата инстанция по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер
на 196,50лв пред първата инстанция и в размер на 217,41лв пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС ГРУП“АД ЕИК ********* да заплати на Е. М.
М. и Т. М. М., действащи със съгласието на законния си представител П. Т. Б. допълнителни
разноски в размер на 52лв пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Е. М. М. и Т. М. М., действащи със съгласието на законния си
представител П. Т. Б. да заплатят на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС ГРУП“АД ЕИК *********
сумата от от 188,24лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС ГРУП“АД ЕИК ********* да заплати
държавна такса от общо 780лв и допълнителни разноски в размер на 18,75лв по сметка на
бюджета.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7