Р Е Ш Е Н И Е № 104
Гр. Сливен, 30.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 12 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Чолакови-МХ“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Р.“ № **, представлявано от
У. Х.К.Ч. срещу Ревизионен акт № Р-02002018008005-091-001/01.10.2019 г.,
потвърден с Решение № 220/18.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на
дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на
28 863,00 лева по фактури, издадени от „Ай Ти Сървис груп“
ЕООД.
Оспорването е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт в атакуваната му част. Твърди се, че в хода на производството били събрани
и обсъдени относимите факти и обстоятелства, но били
формирани неправилни изводи, тъй като установеното от фактическа страна водело
до извод за спазване от ревизираното лице на всички изисквания за признаване
правото на приспадане на данъчен кредит. Не били налице факти, обосноваващи
изводите за липса на реална доставка, които да са мотив за непризнаването на
данъчен кредит. Заключението, че не е доказана нито наличността на стоките в
„Ай Ти Сървис груп“ ЕООД, нито предаването на същите
от „Ч.– МХ“ ООД не било подкрепено нито от фактите, отразени в РД. В последния
било вписано, че са представени всички изискани документи – договори за
изработка, товарителница, пътен лист за превоз, приемо
– предавателен протокол, извлечения от счетоводната документация за
заприхождаване на готова продукция и последващото й
изписване от склад, платежни документи за извършените плащания по доставката. За
да откаже правото на приспадане на данъчен кредит, органът приел, че
представените във връзка с покупката приемо-
предавателни протоколи от 21.11.2018 г., 22.11.2018 г., 24.11.2018 г.,
26.11.2018 г. и 27.11.2018 г. следва да се считат за невалидни, който извод бил
немотивиран, а в писмените обяснения на страните (ревизираното лице и
доставчика) се съдържали изявления, подкрепящи обективираните в тези документи
факти. Констатациите в РД относно реалността на доставките били противоречиви. По
отношение на цитираните документи бил формиран произволен извод, че тези
доказателства по съществото си представлява частни свидетелстващи документи,
които имат само формална доказателствена сила. Заявява, че ревизираните субекти
не разполагат с възможността да съставят, а и законът не изисква от тях да
разполагат и с друг тип документи относно продажбата на движими вещи освен от
типа на представените пред НАП. Предаването на собствеността на движима вещ
ставало с фактическото й предаване, което правело необоснован извода на
ревизиращия екип, че с договора се прехвърля собствеността, но в същия не е уговорено
по какъв ред ще се осъществи прехвърлянето. Недопустимо било да се признават
извършените ВОД, а в същото време да се оспорва придобиването на същите стоки,
които са прехвърлени с тези ВОД, т.е. не е възможно лицето да прехвърли
собственост върху вещи, които не са негова собственост. Твърди, че след като приемо-предавателните протоколи съдържат
изявлението на У. на ревизираното дружество, че приема стоката – предмет на
фактурата, то следвало да се приеме, че е доказано предаването на владението на
тази стока, респ. прехвърлянето на собствеността върху същата, тъй като
съобразно чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги
издали, съставляват доказателство, че съдържащите се в тях изявления са
направени от тези лица. В случая движимите вещи, предмет на доставката, били
предадени на ревизираното лице с приемо – предавателен
протокол, а този факт се установявал и от документите, представени във връзка с
ревизираните ВОД, признато и в РД. Жалбоподателят твърди, че е представил пред
ревизиращия орган всички документи, доказващи извършване на доставката, с което
е положил необходимата грижа да обезпечи доказателствата за извършването на
доставката, като е представил приемо-предавателни протоколи и международни
товарителници, доказващи извършения превоз и реалността на доставката, както и
доказателства за по–нататъшното реализиране на стоките, предмет на доставката. Необосновано
било прието и липса на доказателства за плащане в брой на доставките, тъй като
лицето В. С. не било потвърдило това. Счита за неподкрепен от доказателствата
извода на органа, че У. на „Ай Ти Сървис груп“ В. С. е полуграмотен и не знае, че има фирма,
доколкото в ТР бил представен нотариално заверен образец от подписа на същия, а
и лично е входирал заявление за прехвърляне на
дружествени дялове в ТР при АВп – Видин. Такива констатации
се съдържали и в РД. Всички документи на дружеството били подавани в ТР и в НАП
с електронен подпис и подписвани от В. С., в качеството му на у., а електронен
подпис не било възможно да се получи от друго лице. Счита, че не могат да се
кредитират обясненията на същия в насока незнание за стопанските операции, тъй
като противоречали на предходните му писмени обяснения по насрещната проверка и
следва на основание чл. 57 ал. 4 от ДОПК да се ценят с оглед всички други
данни. Това било възприето и в РД, съгласно който тези му изявления не
отговарят на истината и не следва да бъдат приети за годно доказателство.
Предвид изложеното счита, че решението на горестоящия
орган е немотивирано, а произволно тълкуване на фактите е извършено и в РД,
където ревизиращите органи отразили фактите, но ги тълкували по начин, като не
позволява да се проследи формалната логика и причинно – следствената връзка
между фактите и изводите, съставляващо нарушение на чл. 117 ал. 2 т.5 и т. 6 от ДОПК. В случая всички факти и доказателства сочели на осъществена реална
доставка, а изводът в обратната насока на административния орган довел до
издаване на неправилен, немотивиран и незаконосъобразен ревизионен акт. Моли
съда да отмени процесния РА в обжалваната му част, с която се отказва правото
на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 863,00 лева по фактури,
издадени от „Ай Ти сървис груп“
ЕООД, както следва: за данъчен период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. –
8 568,00 лв.; за данъчен период 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. –
19 415,00 лева и за данъчен период 01.01.209 г. – 31.01.2019 г. – 880,00
лева.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и
своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Р. В.,
която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. В писмени
бележки с подробни съображения и анализ на събраните по делото доказателства
мотивира същото искане.
В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно
призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк
В. М., който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в
които оспорва жалбата и излага доводи досежно оспорването на експертното
заключение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002018008005-020-001
от 19.12.2018 г., изменена със Заповеди № № Р- 02002018008005-020-002/17.01.2019
г., № Р-02002018008005-020-003/21.02.2019 г., № Р-02002018008005-020-004/05.03-2019
г., № Р-02002018008005-020-05/01.04.2019 г., изменена със Заповед за спиране на
производството № 02002018008005-023.001/23.05.2019 г., изменена със Заповед за
възобновяване на производството № 02002018008005-143-001/25.06.2019 г. длъжностни
лица – инспектори по приходите при НАП извършили ревизия на „Ч.– МХ“ ООД, със
седалище гр. Сливен с обхват на проверката задължение за данък върху добавената
стойност за следните периоди: 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г., 01.12.2018 г. –
31.12.2018 г. и 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. Проверяващите констатирали, че
извършваната дейност пред ревизираните периоди е ремонт и търговия с
металорежещи машини, закупени на старо и рециклирани, като същата се извършва в
три склада на дружеството в гр. Сливен, Индустриална зона, два от които са
отдадени под наем. Резултатите от ревизията били обективирани в Ревизионен
доклад № Р-02002018008005-091-001/11.09.2019 г., съгласно чиято констатация през
ревизираните периоди дружеството е извършило ВОД на елементи за машини, валове
с контрагенти в Г., за което е подало VIES декларации, в системата за
обмяна на информация в ЕС не са установени несъответствия, а ревизираното лице
притежава необходимите документи за доказване на извършените ВОД, при която ВОД
се прилага нулева ставка на облагане с ДДС. Според доклада, за ревизираните
периоди е упражнено право на приспадане на данъчен кредит за покупка на стоки –
валове с доставчик „Ай Ти Сървис груп“ ЕООД с данъчна
основа на доставката 144 315 лв., ДДС в размер на 28 863 лв. и обща
стойност 173 178 лв., като за доставките от този контрагент са представени
фактури, копия от фискален бон (като начин на плащане във фактурите е
отбелязано „в брой“), копия от приемо-предавателни протоколи, подписани от у.
на двете дружества за предаването на валовете и счетоводни регистри. В процеса
на ревизията било установено, че стоките, предмет на тези фактури са
реализирани като ВОД за Г.. Ревизиращият екип приел, че независимо, че
фактурите са издадени от доставчика и са изпълнени формалните изисквания за
отразяването на фактурите в дневниците за продажби на доставчика и в СД, както
и че са налице договори, удостоверяващи облигационни отношения между страните,
тези доказателства не установяват действителното осъществяване на доставките на
стоки. Прието е, че съдържанието на фактурите не съответства на обективната
действителност с вещно-прехвърлителен за
собствеността ефект. Съгласно РД, извършена било насрещна проверка на „Ай ТИ сървис груп“ ЕООД, при която
дружеството представило по електронен път горните фактури с „Чолакови-МХ“ ООД,
копия на сключените договори с „Ч.– МХ“ ООД от 13.07.2018 г., 16.07.2018 г.,
17.07.2018 г., 18.07.2018 г., 19.07.2018 г., 23.07.2018 г. – 6 бр. и
приемо-предавателни протоколи с предмет – доставка на валове от 13.09.2018 г.,
14.09.2018 г., 17.09.2018 г., 18.09.2018 г., 19.07.2018 г., 21.09.2018 г. – 6
бр., хронологии на счетоводни сметки и движение на стоки, копие на фактури с
предходни доставчици „Хрис 2013“ ЕООД и „Глобал Трейд
Сълюшънс“ ЕООД, складова разписка за приемане и
предаване. Според писмените обяснения от „Ай Ти сървиз
груп“ ЕООД, дружеството не извършва производствена
дейност, а търговия и У. осъществява търговската дейност; фактурите са платени
в брой от Х.Ч. в касата на дружеството, на когото са предадени и стоките в гр.
София, бул. „Цар Борис III”; „Ай Ти сървис груп“ ЕООД стопанисва обекти под наем в гр. София, кв. „Н.“
бл. ***, склад ** и гр. София, с. на „Хрис 2013“ ЕООД
и на бул. „Цар Борис III“ № 3; транспортът на стоките по процесните
фактури е за сметка на клиента и е извършено с МПС – Мерцедес В 180, рег. № ******
от Х.Ч.; сделките са договорени между у. на дружествата по телефон за предмета
на доставка, цени и срок, описани подробно в самите договори; осчетоводяването
на документите и подаването на декларациите е извършено от с. счетоводителя И.. За периода 01.12.2018 г. – 31.01.2019 г.
дружеството представило 15 броя фактури с получател „Ч.– МХ“ ООД, 15 бр. копия
на сключени договори за доставка и 3 бр. приемо –
предавателни протоколи, с предмет на доставките валове. Транспортирането на
стоките се осъществило за сметка на цитираното дружество с Мерцедес В180 с рег.
№ ******, управляван от Х.Ч., МПС с рег. № СТ2917ВТ/СТ1412ЕН с водач П. Г. и
МПС с рег. № *****/***** с водач И.И., като
разплащането било осъществено в брой на касата на дружеството от Х.Ч.. Писмените обяснения на Ч. се припокриват с
тези, дадени от У. на „Ай Ти сървис груп“ ЕООД като информация. В представената от „Ай Ти сървис груп“ ЕООД хронология на
сметка 304 „Стоки“ е отразен дебитен и кредитен оборот, от което следва, че
дружеството е изписвало стоки в полза на „Ч.– МХ“ ООД за процесния период. От
счетоводните документи се установява, че през периода март 2016 г. – септември
2018 г. са отразени продажби на 125 бр. валове, а като наличност към 21.09.2018
г. са отразени 5 бр. валове. В същото време, през периода 20.11.2018 г. –
10.12.2018 г. на „Ч.– МХ“ ООД са продадени общо 15 бр. валове. През този период
„Ай Ти сървис груп“ ЕООД
няма отразени други покупки на валове, а наличните към 20.11.2018 г. са само 5
бр. Формиран е извод, който се подкрепя и от цитираните доказателства, че
договореното количество валове не са били налични към момента на издаване на
фактурата в склада на търговеца. Според РД, „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД не е представило при проверката първични
счетоводни документи за извършване на плащания в брой, както и касова книга.
Цитираното дружество сключило договор за наем на склад от 20.07.2018 г. със
срок една година, наличната фактура за заплащане на наем е за пет месеца,
придружена с фискален бон. Ревизиращият екип е формирал извод, че липсва
информация за мястото, където са съхранявани стоките от момента на закупуването
08.10.2015 г. до 20.07.2018 г. Според доклада, а и видно от доказателствата, всички
представени при проверката документи не са заверени. При извършени две проверки
на адреса за кореспонденция, не е бил открит у. на дружеството, за да се
извърши проверка на оригиналните фактури и се установи тяхната идентичност. От
представените от „Ай ти сървис груп“
ЕООД документи се установява, че е наличен само един доставчик „Глобал Трейд Сълюшънс“ ЕООД, като е недоказуемо, че стоките са продадени
от „Ай Ти сървис груп“ ЕООД
на „Ч.– МХ“ ООД, доколкото в аналитичната отчетност се водят само като
„валове“, без индивидуализация. Предвид липсата на последната, не може да се
установи и дали стоката, описана в приемо –
предавателните протоколи е същата, която е по фактурите, в които валовете са
описани като бройки. Изводите на проверяващите са, че не е установена
собственост на „Ай Ти сървис груп“
ЕООД върху процесните валове, поради което и не може да се докаже, че
дружеството е продало на „Чолакови-МХ“ ООД такива. Ревизиращият екип е отчел
още и обстоятелството, че до 16.03.2017 г. У.т на „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД и този на „Глобъл трейд сълюшънс“ ЕООД е едно и също лице. Приемайки, че макар
ревизираното лице и прекия му доставчик да са представили документи (договори
за изработка, товарителница, пътен лист за превоз, приемо
– предавателен протокол, извлечения от счетоводство за заприхождаване
на продукция и нейното изписване от склад, платежни документи за извършени
плащания по доставката), това са частни свидетелстващи документи, които имат
само формална доказателствена сила. На практика съществува само формално
осчетоводяване на операциите във връзка с доставката на процесните стоки без
доставката реално да е извършена. Изводът на ревизиращия екип е, че по
отношение на дружеството не са изпълнени изискванията за приспадане на данъчен
кредит и доколкото данъкът не е начислен съобразно чл. 86 от ЗДДС за реална
облагаема доставка, налице е неправомерно начислен данък. Установени са
различия с декларираните от „Чолакови-МХ“ ООД данни за следните периоди и
стойности: за данъчен период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. не се признава данъчен
кредит по фактури в размер на 8 568,00 лева, за данъчен период 01.12.2018
г. – 31.12.2018 г. не се признава данъчен кредит в размер на 19 415,00 лв.
и за период 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. не се признава данъчен кредит в
размер на 880,00 лева.
На 01.10.2019 г. Началник на сектор, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Бургас
съставили Ревизионен акт № Р-02002018008005-091-001, с който въз основа на
ревизионния доклад не е признат данък за възстановяване по ЗДДС на „Ч.– МХ“ ООД
в размер на 28 863,00 лева, както следва: за м. 11.2018 г. в размер на
8568,00 лв., за м. 12.2018 г. в размер на 19 415,00 лева и за м. 01.2019
г. в размер на 880 лева. РА бил връчен
по електронен път на дружеството – адресат на 01.10.2019 г., като срещу същия
на 16.10.2019 г. постъпила жалба до горестоящия
административен орган – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ гр. Бургас при ЦУ на НАП. По постъпилата жалба
сезираният орган се произнесъл с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 220/18.12.2019
г., с което РА бил потвърден.
Към доказателствата по делото са приобщени Ревизионен акт № Р-16001616005435-091-001/23.02.2017
г., съставен на „Ай Ти сървис груп“
ЕООД, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за периода 01.07.2015 г. – 31.10.2015 г., както
и РД № Р-16001616005435-092-001/31.01.2017 г. към същия.
Към доказателствата по преписката са приложени искания за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице, протоколи от насрещни
проверки, съобщения за връчване по чл. 32 от ДОПК, както и протоколи, от които
се установява, че на адреса за кореспонденция на „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД представител на същото не е намерен,
договори за доставка на валове от 13.07.2018 г., 16.07.2018 г., 17.07.2018 г.,
18.07.2018 г., 19.07.2018 г. и 23.07.2018 г., с приложени към тях фактури,
приемо-предавателни протоколи и касови бонове за заплащане в брой на ЕКАФП на
„Ай Ти сървис груп“ ЕООД. В
договорите и фактурите вещите, предмет на продажба са индивидуализирани като
„валове“, без никаква конкретизация освен брой и единична цена.
При извършената насрещна проверка на „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД дружеството е представило като документ за
придобиване на доставените на настоящия оспорващ валове фактура №
**********/08.10.2015 г., издадена от „Глобал Трейд сълюшънс“
ЕООД с посочени 65 бр. валове на единична стойност 368,46 лв. При извършена на
„Ай Ти сървис груп“ ЕООД
ревизия, приключила с приобщен към доказателствата РД № Р-16001616005435-092-001/31.01.2017
г. и съответно РА № Р-16001616005435-091-001/23.02.2017 г. било установено, че
по цитираната фактура от същия издател за ревизирания период 01.01.2015 г. –
30.11.2018 г. дружеството е упражнило право на данъчен кредит, но с предмет
доставка на мотокар. Процесната фактура
е била представена и при двете насрещни проверки на „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД, със същия номер, дата на издаване и
стойност, но с предмет на доставката 65 бр. валове, а не мотокар. Още повече,
че същият този мотокар документално е продаден в РГ. на следващия ден след
придобиването. Установява се и несъответствие между броя на валовете по тази
фактура и продадените на „Чолакови-МХ“ ООД, които са 75 бр. по 21 фактури, а
визираните във фактура № **********/08.10.2015 г. са 65 броя. По преписката са
приложени Обяснения от В. И.С. от с. Големаново, който заявява пред ТД на НАП -
Бургас, че не работи с „Ай Ти сървис груп“ ЕООД по никакъв начин, не е давал или подписвал
пълномощно, не притежава счетоводни документи, не притежава търговски обекти,
няма каса на дружеството и складови бази. Заявил е още, че е полуграмотен и
някой е злоупотребил с неговите лични документи. При извършените две насрещни
проверки на дружеството, се установило, че съобразно информацията в справката
„Движение на стока“, касаеща периода 08.10.2015 г. – 21.09.2018 г., е видно че
към дата 21.09.2018 г., когато е издадена последната от седемте фактури за м.
септември 2018 г. на дружеството са останали налични 5 бр. валове от
придобитите по фактура № **********/08.10.2015 г. Втората справка за останалите
14 бр. фактури за периода 08.10.2015 г. до 12.12.2018 г. в частта „доставки“ не
съдържа новопридобити валове от страна на „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД. В посочените фактури в частта „продажби“ не
фигурират шест от издадените на оспорващото дружество през м. септември 2018 г.
фактури и са добавени само 14 – те процесни фактури, по които общият брой
продадени валове са 15. Като резултат към 12.12.2018 г. „Ай Ти сървис груп“ ЕООД разполага с 49
бр. валове, без да е придобивал такива след 21.09.2018 г., към която дата в
първата справка „Движение на стоки“ са налични 5 бр. валове. Съобразно тези
доказателства ревизиращият екип е приел в РД, че към 21.09.2018 г. доставчикът
„Ай Ти сървис груп“ ЕООД е
разполагал с наличност от само 5 вала, а съобразно издадените в периода
20.11.2018 г. – 10.12.2018 г. фактури, е доставил на „Чолакови-МХ“ ООД 15 бр.
валове. Видно е от представения при насрещната проверка договор за наем на
склад, че „Ай Ти сървис груп“
ЕООД е доказало наличие на такъв от 20.07.2018 г., сключен за срок от една
година, следователно липсват доказателства относно обстоятелството къде са
съхранявани процесните валове до доставката им на „Чолакови-МХ“ ООД през 2018
г.
Към писмени обяснения на „Чолакови-МХ“ ООД са приложени инвойс- фактури и ЧМР за извършени през м. 12.2018 г. ВОД
за РГ.. С приложената инвойс – фактура №
700/10.12.2018 г. се удостоверява продажба на 7 бр. валове, идентични като
описание с валовете, доставени от „Ай Ти сървис груп“ ЕООД по следните фактури: № № **********/20.11.2018
г., **********/21.11.2018 г., **********/22.11.2018 г., **********/24.11.2018
г., **********/26.11.2018 г., **********/27.11.2018 г. и *********/27.11.2018
г. Към първата от цитираните фактури бил представен приемо-предавателен
протокол с дата 10.12.2018 г. за предаване на всички валове, описани в тези
фактури с отбелязване, че стоката е натоварена на МПС с рег. №
СТ2917ВТ/СТ1412ЕН от склад в гр. София, жк „Надежда“ бл. 228 склад № 13.
Едновременно с това, към всички останали фактури е приложен по още един
приемо-предавателен протокол с дата – датата на съответната фактура, с посочено
същото място на предаване, но с друг вид транспорт – МПС, с. на Ч.- Мерцедесс В 180 с рег. № ******. Представена е и
Международна товарителница по друга инвойс-фактури с
№ 703/10.12.2018 г.. Международната товарителница по инвойс-фактура
№ 700/10.12.2018 г. сочи, че превоза е извършен от „Цанев – 15“ ЕООД. В своите
обяснения в хода на ревизията Х.Ч. е заявил, че транспортирането на закупените
от „Ай Ти сървис груп“ ЕООД
валове е извършено с неговото лично МПС, като в последващите обяснения същият е
заявил, че такъв транспорт е извършен само на доставките от м. 09.2018 г., а
тези, извършени през м.11.2018 г. и м. 12.2018 г. са натоварени и
транспортирани до Г. от обслужващ транспортна фирма. От представената инвойс-фактура № 711/08.01.2019 г. се установява ВОД за Г.
на 8 бр. валове, идентични като описание с валовете по следните фактури с № № :
**********/03.12.2018 г., **********/04.12.2018 г., **********/05.12.2018 г.,
**********/07.12.2018 г., **********/10.12.2018 г., **********/11.12.2018 г. и
**********/12.12.2018 г. Към тези фактури по време на ревизията са били
представени само договори за доставка, но не и приемо-предавателни протоколи
към всяка от тях. Такъв протокол е бил представен с дата 08.01.2019 г. за
предаване на валовете, посочени във всички цитирани фактури, с посочване, че
стоката е натоварена от склад в гр. София, жк „Н.“ л.
*** склад № ** .на МПС с рег. *****/*****, съответстващо на Международната
товарителница за превозването на валовете по извършения ВОД по инвойс-фактура № 711/08.01.2019 г.
От представените от „Чолакови-МХ“ ООД счетоводни справки от сметка 304
„Стоки“ за месеците декември 2018 г. и януари 2019 г. се установява, че
валовете са заприходени от дружеството през м.
12.2018 г., а не през м. 01.2019 г., когато са получени реално, съобразно
представения приемо – предавателен протокол, цитиран
по – горе.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № РД-1/02.01.2018 г.
на Директора на ТД на НАП – Бургас, с която е оправомощил
началници на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП да издават заповеди за възлагане на
ревизии и резолюции за извършване на проверки на органите по приходите.
В представените по административната преписка писмени доказателства са
и следните договори за доставка, сключени с доставчик „Ай Ти сървис груп“ ЕООД и купувач
„Чолакови-МХ“ ООД, приемо-предавателни протоколи и фактури: Договор за доставка
от 23.07.2018 г. на валове – 8 бр. х 840,00 лева без ДДС, приемо
– предавателен протокол от 21.09.2018 г. за получени от „Ч.–МХ“ ООД 8 бр.
валове, с отбелязване, че стоката е натоварена на МПС – Мерцедес В180 рег. № ******
от склад в гр. София, бул. „Ц. Б.“ №*; Фактура № 60/21.09.2018 г. за осем бр.
валове; Договор за доставка от
19.07.2018 г. на валове – 9 бр. х 840,00 лева без ДДС, приемо
– предавателен протокол от 19.09.2018 г. за получени от „Ч.–МХ“ ООД 9 бр. валове,
с отбелязване, че стоката е натоварена на МПС – Мерцедес В180 рег. № ****** от
склад в гр. София, бул. „Ц. Б.“ №*; Фактура № **********/19.09.2018 г. за девет
бр. валове; Договор за доставка от 18.07.2018 г. на валове – 9 бр. х 840,00
лева без ДДС, приемо – предавателен протокол от 18.09.2018
г. за получени от „Ч.–МХ“ ООД 9 бр. валове, с отбелязване, че стоката е
натоварена на МПС – Мерцедес В180 рег. № ****** от склад в гр. София, бул. „Ц.
Б.“ №*; Фактура № **********/18.09.2018 г. за девет бр. валове; Договор за доставка от 17.07.2018 г. на валове – 8 бр. х 840,00 лева
без ДДС, приемо – предавателен протокол от 17.09.2018
г. за получени от „Ч.–МХ“ ООД 8 бр. валове, с отбелязване, че стоката е
натоварена на МПС – Мерцедес В180 рег. № ****** от склад в гр. София, бул. „Ц.
Б.“ №*; Фактура № 59/17.09.2018 г. за осем бр. валове; Договор за доставка от
16.07.2018 г. на валове – 8 бр. х 840,00 лева без ДДС, приемо
– предавателен протокол от 14.09.2018 г. за получени от „Ч.–МХ“ ООД 8 бр.
валове, с отбелязване, че стоката е натоварена на МПС – Мерцедес В180 рег. № ******
от склад в гр. София, бул. „Ц. Б.“ №*; Фактура № **********/14.09.2018 г. за
осем бр. валове; Договор за доставка от 13.07.2018 г. на валове – 9
бр. х 840,00 лева без ДДС, приемо – предавателен
протокол от 13.09.2018 г. за получени от „Ч.–МХ“ ООД 8 бр. валове, с
отбелязване, че стоката е натоварена на МПС – Мерцедес В180 рег. № ****** от
склад в гр. София, бул. „Ц. Б.“ №*; Фактура № **********/13.09.2018 г. за осем
бр. валове; Договор за доставка от 03.10.2018 г. на вал № 5А, фактура №
**********/03.12.2018 г.; Договор за доставка на вал № 6А от 04.10.2018 г. и
фактура № **********/04.12.2018 г.; Договор з доставка от 05.10.2018 г. за вал
№ 31А и фактура № **********/05.12.2018 г.; Договор за доставка от 08.10.2018
г. за вал № 32А и фактура № **********/07.12.2018 г.; Договор за доставка от
10.10.2018 г. за вал № 34А и фактура № 20000000034/10.12.2018 г.; Договор за
доставка от 11.10.2018 г. за вал № 15А и вал № 16А и фактура №
**********/11.12.2018 г.; Договор за доставка от 12.10.2018 г. за вал № 42А и
фактура № **********/12.12.2018 г.; Договор за доставка от 28.09.2018 г. за вал
24А и фактура № 00000000063/27.11.2018 г.; Договор за доставка от 27.09.2018 г.
за вал № 23А и фактура № **********/27.11.2018 г.; Договор за доставка от
26.09.2018 г. за вал № 33А и фактура № **********/26.11.2018 г.; Договор за
доставка от 24.09.2018 г. за вал № 4А и фактура № **********/24.1.2018 г.;
Договор за доставка от 22.09.2018 г. за вал № 32А и фактура №
**********/22.11.2018 г.; Договор за доставка от 21.09.2018 г. за вал № 2А и фактура
№ **********/21.11.2018 г.; Договор за доставка от 20.09.2018 г. за вал № 1А и
фактура № **********/20.11.2018 г.
По преписката са приложени и писмени отговори от „Уникредит Булбанк“ АД
и „ОББ“ АД, в които е посочено, че в първата от цитираните банки право да
оперират с банковите сметки на „Ай Ти сървис груп“ имат (със спесимен) Й. Х.
Т.и Х. Т. Ц., а в отговора от „ОББ“ АД се сочи, че спесимен от подписа е
предоставен и съответно се разпорежда със сметките на това дружество В. И.С.. Предвид
това и ревизиращият орган не е приел заявеното от С., че няма складове, достъп
до банкови сметки и пр.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която,
фактурите по процесните доставки са намерили отражение в счетоводството на
жалбоподателя и са включени в дневника за покупки и в СД по ЗДДС за съответния
или в следващ данъчен период; получените стоки са разплатени в брой, за което
към всяка фактура е приложен фискален бон, като в счетоводството на
жалбоподателя има осчетоводени плащания на цената и на дължимия ДДС по
фактурите за покупка на стоките по процесните доставки със счетоводни
записвания по кредита на сметка 501-каса; доставените с процесните фактури
стоки са отразени в счетоводството на жалбоподателя стойностно със счетоводни
записвания по дебита на сметка 304-стоки, дебитна партида 11131 – валове, като
част от тях са налични, а с друга част е осъществен ВОД за Г.; за тези стоки,
които са реализирани с ВОД за Г. има съответствие на количествата и вида на
закупените стоки по процесните фактури с количествата и вида на стоките, за
които е извършена ВОД; част от стоките, които с предмет на доставките по
процесните фактури, впоследствие са реализирани като ВОД за клиент в Г. и по
сделките за продажба има получени плащания от получателя на ВОД. Експертизата е
оспорена от процесуалния представител на административния орган с довод, че
направените изводи са въз основа на предположения на вещото лице, като в
счетоводството е безспорно е безспорно, че не се води аналитична отчетност и
няма как да бъде проследено движението на различните видове стоки, а отделно от
това, имало и разминаване между фактурите за доставки и протоколите за приемане
на съответните стоки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими
и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от
лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена
форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваният
ревизионен акт е издаден от Началник Сектор при ТД на НАП – Бургас, възложил
ревизията и ръководителя на същата, действащи при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената им с разпоредбата на
чл. 119 ал. 2 от ДОПК материална компетентност. Като издаден от компетентен
орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът
приема оспорения ревизионен акт като валиден. Освен като валиден, при преценка и
анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по делото като
неоспорени от страните, обжалваният акт се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като издаден в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Особените правила за извършване на ревизии и проверки за спазване на данъчното
законодателство са уредени в глава петнадесета от ДОПК „Данъчно – осигурителен
контрол“, в чл. 110 и сл. от с.к., като производството се инициира от посочено
в нормативния акт (чл. 112 ал. 2 от ДОПК) длъжностно лице с издаване на нарочна
заповед за възлагане на ревизията. В случая последната е възложена със Заповед
№ Р-02002018008005-020-001/19.12.2018 г. на Началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП – Бургас, определен по реда на чл. 112 ал. 2 т. 1 от ДОПК и съгласно
Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас. Заповедта за възлагане на ревизията съдържа
всички изискуеми от разпоредбата на чл. 113 ал. 1 реквизити и е надлежно
връчена на нейния адресат „Чолакови-МХ“ ООД, срокът за извършване на същата е
продължаван, при спазване изискванията на чл. 114 от ДОПК. Ревизията е
приключила в срока по чл. 117 от ДОПК с Ревизионен доклад № Р-02002018008005-091-001/11.09.2019
г., съставен от компетентните натоварени със задачата длъжностни лица- органи
по приходите, съдържащ изискуемите от разпоредбата на чл. 117 ал. 2 реквизити и
връчен на неговия адресат с предоставена на последния възможност да възрази
срещу констатациите и представи доказателства. Процесуалните изисквания на чл.
119 от ДОПК са спазени както досежно нормираната компетентност, така и при
съобразяване с указаните от законодателя срокове. В разглеждания случай при
условията на чл. 152 от ДОПК ревизионният акт е оспорен по административен ред
пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Бургас при ЦУ на НАП, който е разгледал жалбата по същество и се е произнесъл с
Решение № 220/18.12.2019 г., с което е потвърдил ревизионния акт. Същото е
мотивирано, съобразно нормативните изисквания. При анализа на горните
доказателства настоящата съдебна инстанция приема, че при издаване на процесния
ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а същият е постановен и в съответствие с относимите
материалноправни норми, при следните съображения:.
В настоящото съдебно производство се оспорва Ревизионен акт №
Р-02002018008005-091-001/01.10.2019, с който не е признат данъчен кредит в
размер на 28 863,00 лв. за периода м. 11.2018 г., м. 12.2018 г. и м.
01.2019 г., потвърден с Решение № 220/18.12.2019 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП. Спорът по
делото е дали ревизираното дружество правомерно е приспаднало данъчен кредит
през периодите 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г., 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. и
01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. по 21 бр. фактури за доставка на стоки (валове)
от „Ай Ти сървис груп“
ЕООД, респ. дали реално е извършена доставката на стоката. Сами по себе си и
формално представените писмени доказателства (договори за доставка, приемо- предавателни протоколи и фактури) удостоверяват
извършена сделка, но не е реална доставка. Според вложените от законодателя в
Закона за данъка върху добавената стойност материалноправни
предпоставки за възникване право на данъчен кредит, необходимо е наличието на
действително извършена облагаема доставка към нейния получател. Сам по себе си
издаденият документ за доставка не е достатъчен, необходимо е наличие на
безспорни доказателства, че доставката е действително реализирана, т.е.
обективирана, като стоката е преминала в патримониума
на купувача. Съгласно нормата на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока е
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката,
както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Изхождайки
от разпоредбата на чл. 6 ал. 2 т. 2 от ЗДДС, визираща фактическото прехвърляне
на стока под отлагателно условие, следва, че за да се приеме една доставка за
извършена, следва да е доказано наличието нормативно изискуемо фактическо
придобиване на стоката. Едновременно с това чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО
определя доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с
материална вещ като собственик. Предвид установените в хода на проверката и по
делото факти, настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на решаващия
орган за недоказаност наличността на стоките у доставчика, в случая – „Ай Ти сървис груп“ ЕООД и тяхното
реално предаване на купувача „Чолакови-МХ“ ЕООД. При извършените две насрещни
проверки на дружеството – доставчик, от негова страна е представена една
фактура № **********/08.10.2015 г. за покупка с доставчик „Глобал Трейд Сълюшънс“ ЕООД, по която се заявено, че са закупени
доставените на „Чолакови-МХ“ ООД валове. Съобразно съдържанието на същата,
доставени са на „Ай Ти сървис груп“
ЕООД 65 бр. валове с данъчна основа на фактурата 23 950,00 лв., с начислен
ДДС 4 790,00 лв. При извършена на същото дружество ревизия, приключила с
РА № 16001616005435-091-001/23.02.2017 г. е установено, че „Ай Ти сървис груп“ ЕООД е упражнило
през ревизирания период право на данъчен кредит по същата тази фактура, но с
предмет на доставка „мотокар“. От същата ревизия се установява, че на следващия
ден след придобиването този мотокар е продаден на гръцка компания. Същото
обстоятелство се установява и от ревизионния доклад, в който е посочено, че към
цитираната фактура е представена складова разписка № 38/08.10.2015 г. за стока
1 бр. мотокар. Освен изложеното, от доказателствата се установява и
несъответствие в броя на доставените валове, като във фактура №
**********/08.10.2015 г. (съставена и издадена от „Глобал трейд сълюшънс“ ЕООД са 65 бр. валове, а продадените по 21 бр.
фактури от „Ай Ти сървис груп“
ЕООД на „Чолакови-МХ“ ООД валове са 75 броя. В хода на ревизията не са
представени и доказателства, че валове са вложени в ремонт на машини, извършван
от „Чолакови-МХ“ ООД. Видно от част от представените договори за доставка и
фактури към тях, в същите валовете не са индивидуализирани по никакъв начин, а
са посочени само като брой, както са посочени и в цитираната фактура – като 65
броя валове, без никаква конкретика и индивидуализация относно вид и характеристики.
Липсата на такива индивидуализиращи белези е пречка да се осъществи съпоставка
и формира извод дали тези валове са идентични с вложените в твърдяния
от „Чолакови-МХ“ ООД ремонт на машини.
Както се посочи по – горе, от писмените доказателства по преписката е
видно, че при извършената насрещна проверка на „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД дружеството е представило като документ за
придобиване на доставените на настоящия оспорващ валове фактура №
**********/08.10.2015 г., издадена от „Глобал Трейд сълюшънс“
ЕООД с посочени 65 бр. валове на единична стойност 368,46 лв. От извършената на
„Ай Ти сървис груп“ ЕООД
ревизия, приключила с приобщен към доказателствата РД №
Р-16001616005435-092-001/31.01.2017 г. и съответно РА № Р-16001616005435-091-001/23.02.2017
г. се установява, че по фактура № **********/08.10.2018 г. от цитирания издател
и доставчик за ревизирания период 01.01.2015 г. – 30.11.2018 г. дружеството („Ай
Ти сървис груп“ ЕООД) е
упражнило право на данъчен кредит, но с предмет „доставка на мотокар“.
Процесната фактура е била представена и при двете насрещни проверки на „Ай Ти сървис груп“ ЕООД, със същия
номер, дата на издаване и стойност, но с предмет на доставката 65 бр. валове, а
не мотокар. Същият този мотокар е продаден в РГ. на следващия ден след
придобиването. От доказателствата се установява и несъответствие между броя на
валовете по тази фактура и продадените на „Чолакови-МХ“ ООД, които са 75 бр. по
21 фактури, а визираните във фактура № **********/08.10.2015 г. са 65 броя,
т.е. с десет повече. При извършената насрещна проверка са изискани и
представени и писмени обяснения от В. И.С. от с. Големаново, като у.,
представляващ и сключил договорите за доставка с „Чолакови-МХ“ ООД, който
заявява пред ТД на НАП - Бургас, че не работи с „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД по никакъв начин, не е давал или подписвал
пълномощно, не притежава счетоводни документи, не притежава търговски обекти,
няма каса на дружеството и складови бази. В тези обяснения техният автор
заявява още, че, че е полуграмотен и някой е злоупотребил с неговите лични
документи, но тези изявления се опровергават от приобщения към доказателствата
спесимен, както и от наличието на електронен подпис на лицето. При тези
противоречиви и налични данни, правилно административният орган е приел, че
всички документи са съставени за целите на ревизията и не са кредитирани от
ревизиращия екип. В тази връзка правилно е прието, че фактурите, макар формално
да отговарят на нормативните изисквания (както заключава и вещото лице), не
могат да бъдат годно доказателство за извършени доставки в процесния случай.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя и извода в тази връзка, формиран
от решаващия орган, че не може да се приеме като доказано и плащането по тези
доставки, доколкото са представени касови бележки, а единствен възможен
получател на плащането е В. С., който от своя страна отрича да извършва каквато
и да било търговска дейност. Това обуславя извода, че плащане не е извършено.
От преписката е видно, че при извършените две насрещни проверки на дружеството
се установява, че съобразно информацията в справката „Движение на стока“ на „Ай
Ти сървис груп“ ЕООД,
касаеща периода 08.10.2015 г. – 21.09.2018 г., към дата 21.09.2018 г., когато е
издадена последната от седемте фактури за м. септември 2018 г., на дружеството
са останали налични 5 бр. валове от придобитите по фактура №
**********/08.10.2015 г. Втората справка за останалите 14 бр. фактури за
периода 08.10.2015 г. до 12.12.2018 г. в частта „доставки“ не съдържа
новопридобити валове от страна на „Ай Ти сървис груп“ ЕООД. В частта „продажби“ на посочените фактури не са
посочени шест от издадените на оспорващото дружество през м. септември 2018 г.
фактури и са добавени само 14 – те процесни фактури, по които общият брой
продадени валове са 15. Като резултат към 12.12.2018 г. „Ай Ти сървис груп“ ЕООД разполага с 49
бр. валове, без да е придобивал такива след 21.09.2018 г., към която дата в
първата справка „Движение на стоки“ са налични 5 бр. валове. Следователно,
правилно е прието от органа, че към 21.09.2018 г. доставчикът „Ай Ти сървис груп“ ЕООД е разполагал с
наличност от само 5 вала, а съобразно издадените в периода 20.11.2018 г. –
10.12.2018 г. фактури, е доставил на „Чолакови-МХ“ ООД 15 бр. валове. На следващо
място при проверката не е установено и наличие на склад, в който „Ай Ти сървис груп“ ЕООД да съхранява
процесните валове, придобити през 2015 г. От представения при насрещната
проверка договор за наем на склад е видно, че „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД е доказало наличие на такъв от 20.07.2018
г., сключен за срок от една година, следователно липсват доказателства относно
обстоятелството къде са съхранявани процесните валове до доставката им на
„Чолакови-МХ“ ООД през 2018 г.
На следващо място, реалността на доставката не се доказва и с
представените от „Чолакови-МХ“ писмени доказателства за осъществената ВОД на
валове за РГ. през м. 12.2018 г. и м. 01.2019 г. Към свои писмени обяснения пред
ревизирщия екип представляващият „Чолакови-МХ“ ООД прилага инвойс
- фактури и ЧМР за извършени през м. 12.2018 г. ВОД за РГ.. С приложената инвойс – фактура № 700/10.12.2018 г. се удостоверява
продажба на 7 бр. валове, идентични като описание с валовете, доставени от „Ай
Ти сървис груп“ ЕООД по
следните фактури: № № **********/20.11.2018 г., **********/21.11.2018 г.,
**********/22.11.2018 г., **********/24.11.2018 г., **********/26.11.2018 г.,
**********/27.11.2018 г. и *********/27.11.2018 г. Към първата от цитираните
фактури е представен приемо-предавателен протокол с дата 10.12.2018 г. за
предаване на всички валове, описани в тези фактури с отбелязване, че стоката е
натоварена на МПС с рег. № СТ2917ВТ/СТ1412ЕН от склад в гр. София, жк „Надежда“
бл. 228 склад № 13. Едновременно с това, към всички останали фактури е приложен
по още един приемо-предавателен протокол с дата – датата на съответната
фактура, с посочено същото място на предаване , но с посочен друг вид транспорт
– МПС, собственост на Ч.- Мерцедес В 180 с рег. № ******. Представена е и
Международна товарителница по друга инвойс-фактури с
№ 703/10.12.2018 г. Международната товарителница по инвойс-фактура
№ 700/10.12.2018 г. сочи, че превоза е извършен от „Цанев – 15“ ЕООД. В дадените
в хода на ревизията обяснения Х.Ч. заявява, че транспортирането на закупените от
„Ай Ти сървис груп“ ЕООД
валове е извършено с неговото лично МПС, като в последващите обяснения същият
заявява, че такъв транспорт е извършен само на доставките от м. 09.2018 г., а
тези, извършени през м.11.2018 г. и м. 12.2018 г. са натоварени и
транспортирани до Г. от обслужваща транспортна фирма. На следващо място, от
представената инвойс-фактура № 711/08.01.2019 г. се
установява ВОД за Г. на 8 бр. валове, идентични като описание с валовете по
следните фактури с № № : **********/03.12.2018 г., **********/04.12.2018 г.,
**********/05.12.2018 г., **********/07.12.2018 г., **********/10.12.2018 г.,
**********/11.12.2018 г. и **********/12.12.2018 г. Към тези фактури по време
на ревизията са представени договори за доставка, но не и приемо-предавателни
протоколи към всяка от тях. Такъв протокол е бил представен с дата 08.01.2019
г. за предаване на валовете, посочени във всички цитирани фактури, с посочване,
че стоката е натоварена от склад в гр. София, жк „Н.“
л. *** склад № ** .на МПС с рег. *****/*****, съответстващо на Международната
товарителница за превозването на валовете по извършения ВОД по инвойс-фактура № 711/08.01.2019 г. От представените от
„Чолакови-МХ“ ООД счетоводни справки от сметка 304 „Стоки“ за месеците декември
2018 г. и януари 2019 г. се установява, че валовете са заприходени
от дружеството през м. 12.2018 г., а не през м. 01.2019 г., когато са получени
реално, съобразно представения приемо – предавателен
протокол, цитиран по – горе. Изложеното обуславя извода, че валовете, които са
предмет на ВОД за Г. също не са закупени от „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД. Следователно, фактурите, по които
„Чолакови-МХ“ ООД е ползвало данъчен кредит не могат да бъдат годно
доказателство за реално извършена доставка и данъкът, начислен в същите е
начислен без основание. Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. Основна предпоставка за наличието на право на данъчен кредит е фактът
на реалност на доставката и възникване на данъчно събитие. ЗДДС регламентира
изискване, според което това право е неразделно свързано с „получени стоки и
услуги по облагаеми доставки“. Разпореденото в чл. 68
ал. 1 т. 1 от ЗДДС налага извода, че реалното извършване на облагаема доставка
е задължително условие, абсолютна предпоставка за възникване и упражняване
правото на данъчен кредит, а при нейната липса, данъкът е начислен без
основание или неправомерно. В процесния случай съдът не кредитира заключението
на съдебно – счетоводната експертиза, доколкото същото е изготвено единствено
върху документална проверка, а, както се отбеляза по – горе съвкупната преценка
на събраните доказателства, в т.ч. и тези при извършените насрещни проверки и
представените по делото РД и РА на „Ай Ти сървис груп“ ЕООД обуславя именно извод, че доставка реално не е
извършена. Т.е., макар в случая да е налице счетоводно отчитане на доставка, то
само по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че е налице реално
осъществяване на процесната доставка. В настоящия случай ревизираното дружество
представя фактури, договори за доставка и приемо –
предавателни протоколи, но при извършените насрещни проверки и задълбочена
съпоставка на данните от тях, дадените от проверяваните страни обяснения, както
и резултатите от извършената през 2017 г. ревизия на „Ай Ти сървис
груп“ ЕООД се налага извода за липса на реална
доставка, предвид което и право на данъчен кредит по тази доставка не възниква,
тъй като данъкът по доставките се явява начислен без основание. Изложеното
налага извода, че е налице фактическия състав на чл. 70 ал. 5 от ЗДДС, според
който не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно. Изложените в Решение №
220/18.12.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП доводи
и съображения, като съответни на събраните по делото доказателства и относимите материалноправни
норми, се преценяват от настоящата съдебна инстанция като законосъобразни.
При неговото постановяване и при издаване на процесния ревизионен акт са
съобразени всички годни и относими писмени
доказателства, послужили като основание за отказ за приспадане на данъчен
кредит по издадените от „Ай Ти сървис груп“ ЕООД фактури.
По изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че Ревизионен акт № Р-02002018008005-091-001/01.10.2019 г., издаден от Началник
сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите- ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 220/18.12.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
– Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени дължимите от „Чолакови-МХ“ ООД
задължения за данък върху добавената стойност, както следва: за период от
01.11.2018 г. в размер на 8 568,00 лв.; за период от 01.12.2018 г. до
31.12.2018 г. в размер на 19 451,00 лв. и за период 01.01.2019 г. –
31.01.2019 г. в размер на 880,00 лева е валиден, издаден в съответствие с относимите материалноправни норми,
при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Подадената срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на ответника
за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 1 396,00 (хиляда триста
деветдесет и шест) лева, съобразно нормата на чл. 161 ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Чолакови-МХ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Р.“ № **, представлявано от У. Х.Ч. срещу
Ревизионен акт № Р-02002018008005-091-001/01.10.2019 г., потвърден с Решение №
220/18.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е отказано
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 863,00 лева по фактури,
издадени от „Ай Ти Сървис груп“ ЕООД, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Чолакови-МХ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Р.“ № **, представлявано от У. Х.Ч. да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП
разноски в размер на 1 396,00 (хиляда триста деветдесет и шест) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: