ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
гр. Габрово, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Разпореждане
№1924/30.11.2021г. постановено по ч.гр.д. №2012/2021г. от РС Габрово, в частта, в която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК за сумата от 171,27лв.-лихва за забава за периода от 02.03.2020г.(датата на изпадане
на длъжника в забава) до 05.10.2021г. (датата на предсрочната изискуемост), 21,08лв.-
законна лихва за периода 05.10.2021г.-(датата на предсрочна изискуемост) до 25.11.2021г.
Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно обосновал отказа си да уважи искането за
присъждане на законна лихва, като заключил, че поради твърдяната недължимост на
възнаграждението да закупен пакет допълнителни услуги не се дължат и лихви за забава и
законна лихва. Присъждането на законна лихва било законна последица от уважаване на
главния иск, като размера й подлежи на установяване в изпълнителното производство. Моли
съда да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови да се издаде заповед
да изпълнение относно отхвърлените вземания. Претендира и да бъдат присъдени
направените поделото разноски- ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника С.А.С., за сумата от 1520,59лв. от които: неплатена главница в размер на
633,74лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 181,85лв., дължимо за периода
01.10.2020г.-05.10.2021г.; неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст в
размер на 168,75лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
506,25лв., 30лв.-неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
начислени към 16.08.2020г., 171,27лв.-лихва за забава за периода от 02.03.2020г.(датата на
изпадане на длъжника в забава) до 05.10.2021г. (датата на предсрочната изискуемост),
21,08лв.-законна лихва за периода 05.10.2021г.-(датата на предсрочна изискуемост) до
25.11.2021г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, като за периода 13.03.2020г. 13.07.2020г. не била начислявана законна лихва с
1
оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит №**********/11.12.2019г.
Тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са
приложими разпоредбите на ЗПК.
С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че искането за присъждане на
възнаграждение за закупени и ползвани услуги Фаст и Флекс, както и искането за заплащане
на такси по Тарифа за извънсъдебни събиране на вземането е неоснователно, като клаузите
относно тези услуги вероятно противоречат на чл.10А, ал.2 ЗПК, тъй като са свързани с
управление на кредита, а по отношение на претендираните лихви да забава съдът приел, че
не е уточнено върху каква главница са начислени и включва ли тя цената на допълнителните
услуги.
Съставна част в договора са включените допълнителни услуги Фаст и Флекси, за които
кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. В
случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и
парична сума по тези допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по
тях противоречат на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, тъй
като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита,
който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума
за пакет допълнителни услуги е недължима.
В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил
твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница,
договорна лихва и възнаграждение за закупени услуги Фаст и Флекси и такса за
извънсъдебно събиране на вземането, се начисляват претендираните мораторна и законна
лихва, поради което настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на
формиране размера им. Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху
чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни
клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява законната
лихва при отхвърляне на част от заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна.
Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от
настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране
на главния дълг.
Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция,
то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1924/30.11.2021г. постановено по ч.гр.д. №2012/2021г.
от РС Габрово в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2