Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15721 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД
от В.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** срещу М.И.М.,
ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата от 14950 лв., представляваща дължима сума по договор за
заем от 04.09.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Ищецът предявява и иск за
заплащане на сумата от 7 578,21 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 14 950 лв., за периода от 21.10.2013г. до 17.10.2018г., на осн.чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че
на 14.09.2013г. е сключил с ответника договор за заем за сумата от 14
950 лв., като е извършена нот.заверка на подписите
им, удостоверена под рег.№ 973 от нотариус ***, с район на действие СРС. Излага,
че в член 2 от договора , страните изрично са потвърдили, че сумата е реално
получена от заемополучателя в брой, поради което в тази
част съставлява разписка. Твърди, че ответника не е изпълнил задължението си да
върне заетата сума в срок до 20.10.2013г., поради което предявява претенцията
си пред съда.
Моли, съдът да постанови решение, с
което да осъди М.И.М., ЕГН **********да му заплати сумата от 14950 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 7578,21 лв. за периода от
21.10.2013г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 19.10.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендира и направените
съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява становище. В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен
отговор, изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че не дължи сумата на соченото от ищеца
основание. Излага, че между страните са налице други взаимоотношения. Твърди,
че на 03.09.2013г. В.Г. и Николай Петров, като собственици и управители на ***
прехвърлят своите дялове на ***, единствено и
само под условие сумата от 30 000 лв. без ДДС /36 000лв. с ДДС/ да им бъде
гарантирана от М.М.. Ответникът твърди, че за целта
са го принудили да подпише два договора за получаване на пари в заем-с В***-14
950 лв. и с ****-14950 лв. Ответникът
излага, че бил принуден при крайно неизгодни условия за него да се задължи по процесния договор, с оглед продължаване дейността на
консорциум *** за довършване на поет договор с Община Силистра. Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори
между страните, че е подписан договор за паричен заем от 04.09.2013 г. между В.С.Г. и М.И.М. за сумата от 14 950 лв. В чл.2 на същия е удостоверено, че сумата по заема в размер на 14 950 лева е предадена.
Тъй като, ответникът М.И.М. е положил
подпис под договор за паричен заем от 04.09.2013, с нотариална
заверка на подписите, рег.№ 973 от 04.09.2013г. на ***, нотариус с район ***, то е налице
съгласие за сключване на процесния договор.
Представеният договор не е оспорен от ответника. Същият
се ползва с формална
доказателствена сила и изявленията, които се съдържат
в него, са направени точно от лицата, чиито подписи са били заверени от
нотариуса. Ответникът не доказа с допустимите по реда на ГПК доказателствени средства възраженията си, че са налице
други облигационни отношения между страните.
Представените
от ответника писмени доказателства, нотариално заверен договор за продажба на
дружествен дял от 04.09.2013г. с рег. № 971/04.09.2013г. на нот.
***, нотариално заверен договор за
продажба на дружествен дял от 04.09.2013г.
с рег. № 972/04.09.2013г. на нот. Антония Попова,
договор от 26.09.2011г. между ДЗЗД *** и договор от 28.10.2011г.
между *** ООД, както и писмо
от 03.09.2012-2 и писмо до М.М. от ***
ООД по никакъв начин не доказват наличието на други договорености между ищеца В.Г.
и ответника във връзка с предоставения заем.
В съответствие с правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ответника
бе да установи, че е върнал заетата сума, което той не направи. Ето защо, съдът
намира иска за присъждане на главницата за основателен, поради което следва да
бъде уважен в предявения размер от 14950 лева.
По предявената
претенция за обезщетение за забава на осн.чл.86 от ЗЗД, съответно иска се явява основателен за дължимо обезщетение за забава върху
главница от 14950 лева за периода от датата
на падежа 21.10.2013г. до 17.10.2018г., до която дата е предявена претенцията. Размерът
на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото правнорелевантен
за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на
УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания,
налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез
аритметични операции, и при използване на база данни в компютърен продукт ***.bg , съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към
процесния период, съдът определи размера на дължимото
обезщетение за забава в размер на 7 577,93 лв.
Поради което, искът
за обезщетение за забава следва да се уважи в тези размери и отхвърли за
горницата над 7 577,93 лв. до претендираните 7578,21
лв.
По разноските:
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ищеца в размер на 1500 лв.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за
оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа
на писмен договор с клиента , но не може
да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Предвид на което уговорено и заплатено от ищеца адв.възнаграждение от 1500 лв., не следва да се намалява
поради прекомерност.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски - д.т. 901,12 лв.
и 1500 лв. внесен адв.
хонорар, съразмерно с уважената част от исковете, общо в размер на 2353,12 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените в исковото производство разноски - 1000 лв. внесен адв.
хонорар, съразмерно с отхвърлената част от исковете, общо в размер на 0,01 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати
на В.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** 950 лева (четиринадесет хиляди деветстотин и петдесет лева) по договор
за заем от 04.09.2013, с нотариална заверка на подписите, рег.№ ***, нотариус с район ***, на
осн.чл.240 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 19.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 7577,93 лв. (седем хиляди петстотин
седемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.10.2013г. до
17.10.2018г., като
отхвърля иска за горницата
над 7577,93 лв. до претендираните общо 7578,21 лв.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати
на В.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2353,12 лв.(две хиляди триста петдесет и
три лева и дванадесет стотинки), представляща направени в производството
разноски , на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 0,01 (една стотинка), представляща
направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: