№ 76
гр. Велико Търново , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500121 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.463 ал.2 от ГПК.
С решение № 260002/05.01.2021 г. по в.гр.д. № 761/2020 г. Русенският
окръжен съд е оставил без уважение жалбата на длъжника Б. Ц. В. против
разпределение от 23.10.2020 г. по изп.дело № 20178330400798 по описа на
ЧСИ В. М. с рег. № 833 на КЧСИ.
Жалба срещу горното решение е подадена от Б. Ц. В.. В жалбата се
прави оплакване, че при извършване на разпределението по чл. 136 и чл. 137
от ЗЗД съдебният изпълнител неправилно е определил привилегиите и не е
взел под внимание, че е продал единственото му жилище, като не се
съобразил с несеквестируемостта. Неправилно Русенският окръжен съд
приел, че жалбоподателят не е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу
размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя. Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител не е съобразил
решението на съда по отношение на дължимите суми по договора за банков
кредит. Освен това счита, че разноските и адвокатското възнаграждение в
1
размер на 997.35 лв. по изпълнително дело № 799/2017 г. са прекалено
високи, както и разноските в размер на 376 лв. Жалбоподателят поддържа
довод, че в случая НАП-клон Русе, офис Варна не трябва да получи суми от
разпределението като се позовава на чл. 198, ал. 3 от ДОПК, съгласно който
запори и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху
несеквестируемо имущество. Искането е да се отмени се обезсили
обжалваното решение и делото да се върне на Окръжен съд- Русе за
произнасяне по същество и изготвяне на ново разпределение.
В писмения отговор „Уникредит Булбанк“ АД – първоначален
взискател по изпълнението изразява становище, че жалбата е недопустима и
неоснователна.
От длъжниците и ответници по жалбата „Транс Агро“ ЕООД и „Бова-
Комерс“ ЕООД не са постъпили становища по жалбата.
От присъединените взискатели по изпълнителното дело и ответници по
жалбата „Агро-1“ ЕООД-гр.Русе, ХР. Д. Р., П.Т.в Г., „Райфайзенбанк
българия“ ЕАД-гр.София, „Еос Матрикс“ ЕООД, Община-Русе, НАП, ТД на
НАП-Варна, офис Русе, „Юробанк България“ АД-София и „Райфайзен Лизинг
България“ ООД не са постъпили писмени становище по жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и данните по делото, приема
следното:
Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е, но по същество е
неоснователна.
Русенският окръжен съд е бил сезиран с жалба от Б. Ц. В. против
изготвеното от ЧСИ В. Маринов разпределение от 23.10.2020 г. по изп.дело №
20178330400798 по описа на ЧСИ В. Маринов с оплакване, че неправилно
съдебният изпълнител е разпределил суми на всички присъединени
взискатели, като не се е съобразил с факта, че постъпилите суми по
изпълнителното дело са от продажбата на единственото му жилище, което е
несеквестируемо. Поддържа се довод, че от получената сума трябва да се
удовлетворят само притезанията, спрямо които несеквестируемостта е
отпаднала. Поради липса на несеквестируемост на имота, по отношение на
2
останалите присъединени взискатели не следва да бъдат разпределени суми.
Освен това в жалбата пред Русенският окръжен съд длъжникът Б.В. твърди,
че при изготвяне на разпределението съдебният изпълнител не се е съобразил
с влезлите в сила решения относно размера на задължението, както че
неправилно и несъразмерно са присъдени разноски и адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1407.05 лв., което е
несъразмерно с първоначално издадения изпълнителен лист и с реално
установеното за дължимо от ВТАС. Разноските по заповедното производство
за сумата от 651.72 лв. според жалбоподателя са били разнесени два пъти на
стр. 1 и на стр.2. Според жалбоподателя разноските и адвокатското
възнаграждение по изпълнително дело № 799/2017 г. в размер на 997.35 лв. са
прекалено високи, както и разноските в размер на 376 лв.
Изпълнително дело № 798/2017г. по описа на Частен съдебен
изпълнител В. В. М. е образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД-
гр.София въз основа на представени изпълнителни листи и удостоверение на
ЧСИ В. М. по изп.д. № 569/2013г. и удостоверение на ЧСИ И. Х. по изп.д. №
998/2014г. Длъжници по изпълнителното дело са Б. Ц. В., „Транс Агро“
ЕООД и „Бова-Комерс“ ЕООД.
По горното изпълнително дело са се присъединили следните
взискатели: „Агро-1“ ЕООД-гр.Русе, ХР. Д. Р., П.Т.в Г., „Райфайзенбанк
България“ ЕАД-гр.София, ОББ АД-София/цедирала впоследствие вземането
си на „Еос Матрикс“ ЕООД/, Община-Русе, НАП, ТД на НАП-Варна, офис
Русе, „Юробанк България“ АД-София и „Райфайзен Лизинг България“ ООД.
Вземанията по първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД-
гр.София по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 5772/2017г. на РС-Русе и по изп.
лист, издаден по ч.гр.д. № 5773/2017г. на РС-Русе са обезпечени с учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Русе, на ул.“
Църковна независимост“ № 19-Апартамент с площ от 85.73 кв.м., съответно с
първа и втора по ред ипотека.
За горния имот е обявена публична продан по искане на взискателя
„Уникредит Булбанк“ АД-гр.София–ипотекарен кредитор за периода от
22.01.2018г. до 22.02.2018г. По публичната продан са постъпили
наддавателни предложение. Последователно за купувачи на имота от
3
публичната продан са обявявани присъединилите се взискатели ХР. Д. Р. и
П.Т.в Г., като в тази връзка от ЧСИ са изготвяни разпределения на основание
чл.495 ГПК вр. с чл.460 от ГПК-от 18.05.2018г./отменено от съда/, от
17.10.2018г. и от 2.08.2019г.
Поради невнасяне на дължимите суми от взискателите, които са били
обявени за купувачи, за купувач на имота е обявен П. Г. А. за сумата от
108 703.20лв., която е внесена от същия. С постановление за възлагане от
11.06.2020г. имота е възложен на обявения за купувач П. Г. А. и след влизане
в сила на постановлението, същият е въведен във владение на имота на
9.10.2020г.
На 23.10.2020г. съдебният изпълнител е извършил разпределение на
получената от публичната продан сума от 108 703.20 лв.
В изготвеното на основание чл.460 ГПК разпределение са посочени
взискателите и привилегиите и при спазване на поредността по чл. 136 и
чл.137 от ЗЗД е извършено разпределението.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че неправилно от
съдебния изпълнител са посочени за удовлетворяване разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 1407.65 лв., което е било спрямо първоначално
издадения изпълнителен лист за сумата от 21 901.79 евро, а впоследствие
вземането е било признато от съда в по-малък размер. Няма основание
разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на
първоначалния взискател да бъдат намалявани, тъй като те вече са били
направени, съобразно размера на дълга, за който първоначално е образувано
изпълнителното дело.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдебният изпълнител два
пъти в разпределението е посочил разноските по заповедното производство в
размер на 651.72 лв. Касае се за суми, дължими по различни дела. Посочената
от ЧСИ сума от 651.72 лв., представлява разноски по ч.гр.д. № 5773/2017г., а
втората сума в същия размер 651.72 лв., представлява разноски по т.д. №
292/2017г. на Окръжен съд-Русе.
Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че съдебният
4
изпълнител при разпределението е посочил разноски по изпълнителните дела
за адвокатски възнаграждения, които са прекалено високи. Съдебният
изпълнител няма задължение служебно да се произнася относно това дали
адвокатското възнаграждение е прекомерно. За да извърши такава преценка
съдебният изпълнител следва да бъде сезиран от длъжника по
изпълнителното дело с възражение по чл.78 ал.5 от ГПК. Съдебният
изпълнител в случая няколкократно е посочвал размера на адвокатските
възнаграждения по изпълнителните дела в изготвяните предходни
разпределения на суми, така че жалбоподателят е бил известен за размера на
разноските и за размера на адвокатските възнаграждения и е могъл да
възразява срещу техния размер по реда на чл.78 ал.5 от ГПК. Такива
възражения от жалбоподателя не са били правени.
В жалбата пред ВТАС се прави оплакване, че съдебният изпълнител
неправилно е определил дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събраната
сума. Такова оплакване не се съдържа в жалбата пред Окръжен съд-Русе и се
прави за първи път пред настоящата инстанция, което е недопустимо, тъй
като не е било предмет на обжалваното решение. Независимо от това
настоящата инстанция констатира, че дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
за всяка една от събраните суми по изпълнителното дело е правилно
определена от съдебния изпълнител.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя В., че при изготвяне на
разпределението съдебният изпълнител не се е съобразил с
несеквестируемостта и че неправилно е разпределил суми за
удовлетворяване на присъединилите се кредитори, включително и НАП.
По процесното изпълнително дело първоначалният взискател, който е
ипотекарен кредитор, е поискал изнасянето на публична продан на процесния
недвижим имот-апартамент в гр.Русе, на ********, собственост на длъжника
Б.В.. Върху този имот длъжникът Б.В. през 2007г. и 2008г. е учредил две
договорни ипотеки в полза на първоначалния взискател по изпълнителното
дело “Уникредит Булбанк“ АД-гр.София за обезпечаване на вземанията му. С
учредяването на ипотеките отпада несеквестируемостта на недвижимия
имот/чл.445 ал.1 от ГПК/. С учредяването на ипотека длъжникът сам се
лишава от защитата на несеквестируемостта, тъй като при неплащане на
5
дълга кредиторът може да се удовлетвори предпочтително от цената на
ипотекирания недвижим имот, получена при публичната му продажба. След
като имота може да бъде продаден на публична продан по искане на
ипотекарния кредитор, то несеквестируемостта отпада. Както посочва
решаващия съд в обжалваното решение, с учредяването на ипотека
длъжникът сам се е лишил от защитата на несеквестируемостта. От
получената при продажбата сума могат да се удовлетворяват и кредиторите,
които нямат вписани залог или ипотека. Кредиторите се удовлетворяват
съобразно реда по чл.136 и чл.137 от ЗЗД.
Съгласно мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по
т.д. № 2013г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта на непотребимите вещи
е забрана за тяхното осребряване. Следователно защитата по чл.444 т.7 от
ГПК на длъжника в случая е да се запази жилището му от осребряване.
Несеквестируемостта се преценява до момента на публичната продажба
именно с оглед на това, че тя представлява забрана за осребряване на
жилището. В този смисъл несеквестируемостта е относима към жилището на
длъжника, но тя не се разпростира върху получената от продажбата му сума.
Последната подлежи на разпределение между първоначалния взискател-
ипотекарен кредитор и присъединилите се кредитори. Несеквестируемостта
не се пренася върху получената парична сума, вследствие на публичната
продажба на жилището на длъжника, инициирана от ипотекарния кредитор.
Получената при публичната продажба на недвижимия имот сума не може да
се разделя на секвестируема и несеквестируема част, тъй като имота вече е
продаден. Няма законово основание за такова разделяне. Кои доходи са
несеквестируеми е предвидено с разпоредбата на чл.446 от ГПК, а с чл.444 т.8
от ГПК е постановено, че са несеквестируеми предвидените в друг закон
вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. С
отпадането на несеквестируемостта жилището става секвестируемо и същото
се осребрява по реда на глава четиридесет и трета от ГПК, а по отношение на
събраната при публичната продан сума важат разпоредбите по глава
четиридесет и първа от ГПК/Присъединяване на кредитори и разпределение
на събраните суми/. Не може да бъде споделено разбирането, че основанието
за отпадане на несеквестируемостта по чл.445 ал.1 от ГПК създава
привилегия за кредитора, по отношение на който забраната по чл.444 т.7 от
6
ГПК на важи, само той да се удовлетворява от жилището на длъжника, за
което е отпаднала несеквестируемостта. При едно такова разбиране би
следвало в изпълнителното производство да не се допуска присъединяване на
други кредитори, освен кредитора, по отношение на който не важи забраната
за осребряване, както и да не се допуска участието им в наддаването.
Очевидно е, че едно такова разбиране води до нарушаване разпоредбата на
чл.457 от ГПК. Не е възможно разпоредбата на чл.457 от ГПК да се прилага
само по отношение на присъединяването и възможността за участие в
наддаването, а да не се прилага при удовлетворяване на взискателите при
изготвяне на разпределението по чл.460 от ГПК.
С оглед на изложеното като е включил в разпределението и
присъединените кредитори и е разпределил получената сума при публичната
продажба на жилището на длъжника между всички кредитори съобразно
привилегиите по чл.136 и чл.137 от ГПК, съдебният изпълнител не е нарушил
несеквестрируемостта.
В случая разпределението е извършено при спазване на поредността по
чл. 136 от ЗЗД и по чл.137 от ГПК.
При разпределението съдебният изпълнител правилно е определил
размера на вземанията на всеки от взискателите. По отношение на
първоначалния взискател, вземанията също са правилно определени, като
съдебният изпълнител се е съобразил с влязлото в сила решение, което
определя окончателния размер на задължението по заповедта.
С оглед на гореизложеното жалбата на Б. Ц. В. против изготвеното на
23.10.2020г. разпределение по изп.д. № 798/2017г. по описа на ЧСИ В. В. М.,
предявено на страните на 6.11.2020г., е неоснователна, тъй като атакуваното с
нея разпределение е законосъобразно. При извършване на разпределението
частният съдебен изпълнител правилно е определил какъв е редът за
удовлетворяване на кредиторите и каква сума се полага за
удовлетворяването им, включително и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Изводите на Окръжен съд-Русе в обжалваното решение съвпадат с тези
на настоящата инстанция, поради което решението следва да се потвърди.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002 от 5.01.2021 г. на Окръжен съд-
Русе, постановено по в.гр.д. № 761/2020 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8