Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 09.04.2021
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на девети април две хиляди и двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 127
по описа за 2021 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
С жалба вх. № 1287/09.11.2020
год. по описа на ЧСИ- В. Ц., „К. БГ“ АД, ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от В. И. К. и Ю. Б.Ц., чрез адв. В.П.Г. е обжалвало разпределение по изп. дело № 20169260400615,
обективирано в протокол от 05.11.2020 г. с наведени възражения, че същото е
неправилно. На първо място посочва, че съдебният изпълнител е начислил ДДС
върху всяка една своя такса над размера, определен в ТТРЗЧСИ. Националната
правна уредба не предвижда съдебните изпълнители да начисляват ДДС, отделно от
дължимите им такси, съобразно тарифата.
На второ място излага, че
съдебният изпълнител е начислил множество такси в своя полза, които не е
следвало да се включват в разпределението.От стр. първа от разпределението било
видно, че са включени такси от 576,00 лева с ДДС – такси за уведомления, без
тези уведомления да са извършени във връзка с публичната продан за периода
15.09.2020 – 15.10.2020 г., от която се разпределят пари.В разпределението по
т. 1 на чл. 136 ЗЗД следва да се включат само дължими такси за съобщения за
разгласа на тази публична продан, а не всички такси на съдебния изпълнител за
изпращане на уведомления. От тези 576, 00 лева с ДДС следва да се включат само
пет броя съобщения по 20 лв. – по една за всяка страна и едно за обявление на
проданта или общо 100, 00 лева. Счита, че не следва да се включва в т. 1 на чл.
136 ЗЗД от разпределението и 1000, 00 лева за четири оценки от вещо лице, а
само 250, 00 лева, колкото е една оценка.
Излага, че съдебният изпълнител
неправилно е определил и действащият размер на т. 26 от ТТРЗЧСИ, като я е
завишил в своя полза. За да се определи правилният размер, съдебният изпълнител
следва да посочи какъв е точният размер на всички вземания, предявени срещу
длъжника, вземанията да се съберат и едва след това да се изчисли таксата за
конкретното разпределение, а не да се определя отделна такса по т. 26 за всяко
вземане.От стр. 2 на разпределението било видно, че К. БГ има вземане от 962 667,30 лева, НАП има вземане от 41 472,27
лева, а З.П.Б. има вземане от 213 726,00 лева.Общият размер на всички
вземания е 1 217 865,57 лева и върху тази сума следва да се определи
дължимата такса, която е в размер на 27 577,31 лева. Действителният размер
ще бъде в размер на 9 158,23 лева, съответстваща на събраната сума.
Посочва, че платил такса опис в размер на 13 530, 82 лева и тъй като тази
такса е по-висока, то няма право на т. 26 ТТРЗЧСИ и тази сума е повече от
действително дължимата такса.
Неправилно е определен реда по
чл. 136, т. 1 ЗЗД, като вместо 9708,00 лева-такси за ЧСИ, 13 530,82 лева и
8392 лева-разноски на К. БГ АД, в ред първи от
разпределението с привилегия по чл. 136, т. 1 ЗЗД следва да се включат следните
суми: 350, 00 лева – такси в полза на ЧСИ В. Ц., 13 530, 82 лева – такса по
т. 20 от ТТРЗЧСИ, платена от взискателя К. БГ АД и адвокатско възнаграждение от 8392, 00 лева с вкл. ДДС – общо
22 272,82 лева, от които 350,00 лева за ЧСИ и 21 922,82 лева за К. БГ АД, като вместо определените от съдебния изпълнител
12 192,42 лева-платими от К. БГ АД, съдът следвало да постанови жалбоподателят да
привнесе 350, 00 лева.Като се приспаднат тези суми от продажната цена от
404 444,44 лева се получава остатък за разпределяне след чл. 136, т. 1 ЗЗД
– 381 821,62 лева.
Посочва, че правилно е определен
вторият ред от привилегиите и на О.С. следва да се привнесат 15 528,50
лева.
Неправилно намира разпределението
по чл. 136, т. 3 ЗЗД, тъй като съдебният изпълнител е нарушил привилегията на
ипотекарния кредитор. Счита, че трябва да се приспадне сумата от 296 149,
07 лв-колкото е стойността на продадените ипотекирани имоти.Като се приспадне
сумата от междинния остатък от 366 293, 12 лева се получава остатък от
70 144, 05 лева.
Излага съображения, че правилно е
определен шести ред от привилегиите и на НАП следва да се привнесат
41 472,27 лева и след приспадане се получава остатък от 28 671, 78
лева.
Като се приспаднат всички посочени суми между
хирографарните кредитори остават за разпределение 28 671,78 лева. В обобщение
счита, че общият размер на сумите, които следва да привнесе са 350 лева –ЧСИ,
15 528, 50 лева – О.С. 41 727,27 лева-НАП и 6 961,60 лева – З.П.Б.
или общо сумата от 64 567, 37 лева, а не сумата от 96 085, 47 лева,
които съдебният изпълнител е изчислил.Моли съда да отмени извършеното
разпределение, като неправилно и незаконосъобразно и бъде извършено нова такова
в изложения по-горе ред. Претендира разноски.
Депозирана е частна жалба от К. БГ АД с вх. № 12983/19.11.2020 г. срещу предявено на
16.11.2020 г. разпределение. Изложени са идентични съображения за неправилност
и незаконосъобразност на разпределението, като по първата жалба. Моли за отмяна
на разпределението и извършване на ново такова. Претендира разноски.
Депозирана е и жалба от З.П.Б. с
ЕГН: ********** *** срещу извършеното от ЧСИ-В. Ц. разпределение на постъпили суми
от проведената публична продан. На първо място посочва, че били извършени две
разпределения – на 05.11.2020г. и второто на 16.11.2020 г., като и за двете
разпределения има изготвени и подписани от присъствалите протоколи, на които
бил посочен друг номер на изпълнителното дело.По обявената публична продан за
купувач е обявен наддавача, който е и взискател по делото – „К.Б.“ ЕАД с
привилегия върху част от продавания имот-ипотека. За друга част от имота,
необременена с ипотека, твърди, че се явява хирографарен кредитор заедно с „К.Б.“
ЕАД. Второто разпределение счита, че е незаконосъобразно, тъй като то не се
явява такова, поради установена техническа грешка или извършване на корекция, а
изцяло ново разпределение, за което няма законова разпоредба. При първото
разпределение следва да получи сумата от 25 133,21 лева, а при второто
12 742,10 лева. При първото разпределение не била посочена и сумата за
адвокатски хонорар, предявена при присъединяването на З.Б. като взискател.
Посочва, че сумите за периода 2013 до 2015 г. вкл. са погасени по давност и не
трябва да се включват при разпределението на о.С. за МДТ. По същество моли да
се обяви кое е валидното разпределение, както и правилно ли са разпределени
сумите, съгл. привилегиите по чл. 136 ЗЗД и таксите за ЧСИ.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не
са постъпили писмени възражения от насрещните страни.
Със съпроводително писмо ЧСИ-В. Ц. е изпратил жалбата и препис от
изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви
по обжалваното действие.
Софийски
окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело, във връзка с изложените
в жалбата доводи, намери следното:
Жалбите на К. БГ АД и на З.П.Б. са допустими –
същите са подадени в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и против действията на съдебния
изпълнител, обективирани в протокол за извършено разпределение от 05.11.2020 г.
и в протокол от 16.11.2020 г.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на „Ю. Б.“ АД срещу „Г.“ ЕООД, ЕИК ………, въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2016 г. по ч.гр.д.
№ 153/2016 г. по описа на РС-Самоков за сумата от 169 646,06 лева за
изпълнение на парично задължение по договор за банков кредит, сключен на
16.01.2007 г., 44 631,95 лева договорна лихва за периода от 21.07.2014 г.
до 17.03.2016 г., 344,30 лева такса, за периода от 10.07.2014 г. до 17.03.2016
г., 50,80 лева нотариална такса за периода от 02.03.2016 г. до 17.03.2016 г.,
ведно със законна лихва от 22.03.2016 г. до изплащане на вземането и разноски в
размер на 4294,98 лева държавна такса и 4501,48 лева адвокатско възнаграждение;
изпълнителен лист от 01.04.2016 г. по ч.гр.д. № 152/2016 г. по описа на
РС-Самоков за сумата от 344651,63 лв. главница по договор за банков кредит от
17.01.2007 г., ведно със законна лихва върху сумата от 22.03.2016 г. до
окончателното изплащане, 63476,06 лева, представляваща договорна лихва по
кредита за периода от 21.01.2015 г. до 17.03.2016 г., 3008, 09 лева,
представляващи такси по кредита, дължими за периода от 21.01.2015 г. до
17.03.2016 г. и сумата от 16 259,16 лева за разноски по делото;
изпълнителен лист от 30.03.2016 г. по ч.гр.д. № 151/2016 г. по описа на РС-Самоков
за сумата от 38039, 94 лв. – представляваща главница по договор за банков
кредит от 02.04.2008 г., сумата от 11660,76 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 21.07.2014 г. до 17.03.2016 г., ведно със законна лихва от
18.03.2016 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 380,65 лв. такси
за периода от 11.08.2014 г. до 17.03.2016 г., сумата от 50,80 лв. нотариални
такси за периода от 02.03.2016 г. до 17.03.2016 г., както и сумата 1002,64 лв.
за платена държавна такса за разглеждане на заявлението и сумата 1538,38 лв. за
адвокатско възнаграждение.
С молба от 29.06.2020 г. „К.Б.“
ЕАД е направило искане да бъде конституирано като взискател по силата на
приложен договор за прехвърляне на вземане, вписан в СВ Самоков с вх. рег. № …./……….г., Акт № .., том ., сключен между „Ю. Б.“ ЕАД и Цесионер – „К. БГ“ АД. С разпореждане от 06.07.2020 г. на съдебния
изпълнител е прекратено изпълнителното производство по отношение на досегашния
взискател „Ю. Б.“ АД и конституирано на негово
място „К.Б.“ ЕАД.
На публична продан е изнесен следния недвижим
имот, собственост на длъжника „Г.“ ЕООД поземлен имот с идентификатор ………….., с адрес – гр. С., ул. „С. Ш.“ № ., с площ от 1032 кв.м., ведно с
построените в имота сгради: „Семеен хотел и Магазин“, сграда с идентификатор ……………, със застроена площ от 344 кв.м., както и сграда с
идентификатор ………………. със застроена площ от 353 кв.м.
и РЗП от 1217,74 кв.м. на четири етажа.
Публична продан е проведена за
периода от 02.06.2020 г. до 02.07.2020 г., при начална цена от 448 904,00
с вкл. ДДС в размер на 1952, 00 лева. На 03.07.2020 г. с протокол на ЧСИ-В. Ц. публичната продан е обявена за
нестанала, поради непостъпване на наддавателни предложения.
С молба от 28.07.2020 г. „К.Б.“
ЕАД е направило искане да се насрочи нова продан на имота.
За периода от 15.09.2020 г. до
15.10.2020 г. е насрочена продан на същия имот при обща начална цена от
404 014 лева с включен ДДС в размер на 1757 лева.
С протокол от 16.10.2020 г. за
купувач на имотите е обявен взискателя „К.Б.“ ЕАД с ценово предложение от
404 444,44 лева.
Съдът проверява
законосъобразността на второто по време разпределение от 16.11.2020 г., с оглед
посоченото от съдебният изпълнител, че в първото е допусната техническа грешка.
В хипотезата на чл.
495 ГПК съдебният изпълнител е разпределил сума за предложена цена от публична
продан 404 444,44 лева. На първо място са отделени
средства за разноските, сторени от взискателите, както и дължимите разноски към ЧСИ, като по т. 1 са посочени сумите: 10280 лв. – такса по т.20, 6225 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1434,22 лева –невнесени
разноски към ЧСИ, които следва да бъдат внесени от взискателя в срока по чл.
495, ал. 1 ГПК.Общо по т. 1-17939,22 лева – удовлетворяват се изцяло. На
второ място (второ по ред) е посочено вземането на о.С. в общ размер от 15 110 лева – за данъци (върху която сума е
начислeна такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 1351.92 лева).
Следващо по ред е вземането на първоначалния взискател „К.Б.“ ЕАД, обезпечено с
договорна ипотека, което се удовлетворява частично чрез прихващане на дължимата
сума до размера 257040.40 лева (върху която сума е
начислeна и удържана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 2948,88 лева с ДДС).
Съдебният изпълнител е направил отделно разпределение на суми, постъпили от
имуществото без ипотека – 108296 лева като следва: вземания по чл. 136, т.1 ЗЗД
– сумата от 3250 лева – такса по чл.20 ТТЗЧСИ /определена спрямо вземането/,
която се прихваща с погасителен ефект към БГ К. от стойността
на имота; 2167 – адв. възнаграждение на БГ К. –
прихваща се с погасителен ефект от стойността на имота; 813,78 лв. невнесени
разноски към ЧСИ или общо 6230, 78 лева; вземания по чл. 136, т. 6 ЗЗД –
публично общинско вземане за ТБО и данък МПС – 43836,такса по т. 26 ТТЗЧСИ –
3420,19 лв или общо по т. 6 – 47255,19 лв., която сума следва да бъде внесена
от взискателя. Остатък за разпределение между хирографарни вземания от 61040,85
лв. е разпределен по съразмерност – 46850 лева за К. БГ и
13593 лева за удовлетворяване вземането на З.Б..
От представената справка от о.С.
се установява, че дължимият данък за периода 2013-2020 г. е в размер на 15110
лева и ТБО в размер на 43160,50 лева.
По
направените оплаквания в жалбата срещу разпределението, извършено по изп. д. №
20169260400140 по описа на ЧСИ В. Ц.,
рег. № 926 на КЧСИ, с район на действие
Софийски
окръжен съд, настоящият състав на съда (с оглед задължителните разяснения на ТР № 3/12.07.2005 г. по
тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС) действа като
контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалваното действие
на органа
по принудително изпълнение.
Жалбата
срещу извършеното разпределение може да се основава само на доводи за погрешна
преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на
предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Съдебният
контрол върху преценката на органа по изпълнението не може да надхвърля
правомощията на самия съдебен изпълнител. Затова
предметът на обжалване се концентрира върху съпоставка между легитимацията на
всеки от присъединените кредитори и съобразените въз основа на тях привилегии и
противопоставимост. Проверката може да обхване
установяване на точен размер на определяемите в титулите вземания, както и
извода за разпределението по съразмерност на остатъка след привилегированите
вземания.
При така изяснения предмет на
обжалване жалбите на „К. БГ“ АД и на З.Б.
са частично основателни.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който
той определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко
взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението
за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели,
както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от
взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника
съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и
удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението (Решение
№ 394 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 110/2008 г., ГК,
ІІІ г. о. на ВКС).
Разпоредбата на чл.136 ЗЗД
определя вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение в
реда, по който са изброени:
1. вземанията
за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за
исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на
имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски;
2. вземанията
на Държавата за данъци върху определен имот или за моторно
превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно
средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и
неустойки по концесионни договори;
3. вземанията,
обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или
ипотекирани имоти;
4. вземанията,
заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните
имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на
задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на
работници и служители, произтичащи от трудови отношения, и вземанията за
издръжка;
6. вземанията
на Държавата, освен тия за глоби;
Привилегиите
биват общи и специални /особени/. Общите дават на
кредитора право да се удовлетвори от което и да е осребрено имущество на
длъжника, а специалните се отнасят до конкретни имоти на длъжника. Вземанията по чл.136 ал.1 т.1-т.4 ЗЗД са особени привилегии, а тези
по т.5 и т.6 на чл.136 ЗЗД са общи.
Първото възражение
касае начисляване на ДДС от съдебния изпълнител върху всяка такса, чиито размер е определен в
ТТРЗЧСИ. В случай, че ЧСИ е регистрирано по ЗДДС лице, за него възниква задължение за
начисляване на данък по чл. 86 от данъчния закон. Тъй като извършваните от ЧСИ
доставки на услуги, във връзка с които се събират определените в тарифата такси
не попадат в изключенията, посочени в Глава четвърта “Освободени доставки и
придобивания” от ЗДДС, те са облагаеми доставки на услуга по смисъла на ЗДДС.В този смисъл
възражението е неоснователно.
Към първия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/ се
отнасят изцяло необходимите
разноски, които следва да отговарят на следните критерии:
1. по
образуването и воденето на изп.дело, вкл. и за
адвокатска услуга;
2. по
осъществяването на изпълнителния способ /в случая публична продан/,
постъпленията от който се разпределят
3. по
осъществяването на други изпълнителни способи и
4. направените
разноски да ползуват и останалите взискатели.
Такива
разноски са напр. такси за налагането на запор върху вещта
или вземането, или за възбрана по изп.дело, за извършването на опис и публична
продан на вещта, за възнаграждение на пазача, разноските за събиране на
възложеното за събиране вземане и др. Тук се отнасят само
разноските, които ползват и останалите кредитори.
Неоснователно е възражението, че в разпределението
по т. 1 на чл. 136 ЗЗД следва да се включат само дължими такси за съобщения за
разгласа на последната публична продан, а не всички такси на съдебния
изпълнител за изпращане на уведомления. В тази насока
предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг
взискател – правомощие, въведено от чл. 429, ал.
1 ГПК като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези,
очертани от титула на изпълнение - са именно такива действия, които са
неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за
дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В случая при частно правоприемство (каквото се поражда в резултат
на сключен договор за цесия) валидността и основателността на искането за
промяна на взискателя правилно е преценена от съдебния изпълнител. В
тази връзка не освобождава правоприемника- взискател от отговорност за плащане
на такси и разноски дължими от предходния такъв.В този смисъл неоснователно е
възражението, че следва да се включи само една оценка от вещо лице от 250, 00
лева, вместо 670, 00 лева. Видно от приложените към делото сметка № ……../……….. г.,
сметка № ………../………….. г., сметка
№ ………/………. г.,
сметка № ………./………… г. и
платежни нареждания сумата от 1000 лева е заплатена от ЧСИ на вещото лице Е.Т. и не са
изплатени от взискателя. Неправилно е изчислена дължимата такса по т. 20 от
Тарифата, която е определена в размер на 10280, 00 лева. Съгласно т. 20 за
извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на налични
ценни книжа, се събира такса в размер 1,5 на сто върху по-малката сума от
цената на описаната вещ/ценните книжа и от паричното вземане, но не по-малко от
50 лв. По-малката сума е цената на описаната вещ,
която възлиза в размер на 415400 лв. /виж актуализирана оценка от 20.05.2020
г./По-малката сума е 415400 лева х 1.5%=6231,00 лв. без ДДС или 7477,20 лв. с ДДС. За адвокатското възнаграждение
не се възразява, че е включено в първи ред.
Към втория ред привилегии /чл.136
ал.1 т.2 ЗЗД/ се отнасят само до публичните вземания на Държавата за
данъци от имота.
Съгласно чл.458 ГПК Държавата/Общината е винаги присъединен взискател за
дължимите й се публични вземания от длъжника. Разпоредбата
на чл.136 ал.1 т.2 ГПК е императивна затова не може да се тълкува
разширително или да се прилага по аналогия. Затова тук ще се
отнесат само вземанията на съответната Община за местни данъци, но не и за
такси, и то само за имота, предмет на принудителното изпълнение.
За
пълнота на изложението, може да се отбележи, че например такса битови отпадъци
/ТБО/ не попада в този ред.Макар да има характера на публично-правно вземане,
няма правната характеристика на данък върху имота, предмет на публичната продан
и затова следва да бъде отнесена към привилегиите по т.6 на чл.136 ал.1 ЗЗД.
За този ред
жалбоподателят изразява становище, че правилно на О.С. са определени сумата от
15110,00 лева, но неправилно е определена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1351,92 лева
с ДДС. Съдът намира възражението за неоснователно, дължимата такса е определена
съобразно т. 26, б.“г“ ТТРЗЧСИ и възлиза в размер на 1126 лева без ДДС или
1351,20 с вкл. ДДС.
Към третия ред привилегии /чл.136
ал.1 т.3 ЗЗД/ се отнасят вземанията, обезпечени с ипотека
или залог. Право на предпочитателно удовлетворение
имат ипотекарните кредитори, в чиято полза е учредена договорна ипотека именно
върху имота, продаден на публична продан, парите от продажбата на който са
предмет на разпределение.
На
следващо място се възразява по определяне на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, с доводи, че съдебният изпълнител я
е за завишил в своя полза. Приложима е
т. 26 б.“е“ от тарифата- изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, както следва:над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата
над 100 000 лв. Според първата забележка при частично събиране на паричното
вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на
събраната сума. Таксата събрана при частичните плащания, трябва да е равна на
изчислената върху общо събраната сума. Такса следва да се определи за целия
дълг, който е в размер на 962 667,30 лева /за „К. БГ“ АД/ , като неоснователно жалбоподателя сумира и
дълговете към останалите кредитори.
В този
смисъл таксата, съобразно частичното събиране на паричното вземане ще бъде в
размер на 3887,80 лева без ДДС или 7065,36 лева с ДДС. От таксата по чл.26
ТТРЗЧСИ, следва да се приспадне съответстващата на удовлетвореното вземане по
т.20 за опис на недвижим имот /415400х 1,5%=6231,00 лв. без ДДС или 7477,20лв. с ДДС/.Остатъкът на
таксата по т. 26 ще бъде 7065,36 лв. – 7477,20
лв. = -411,84 лева с ДДС или се
получава отрицателно число, което означава, че такава такса не следва да се
начислява. Съпоставяйки текстовете на двете разпоредби се налага, че таксата за
опис по т.20 е авансова по своя характер и е част от таксата по чл. 26, т.е. тя
няма самостоятелно значение. Самостоятелният характер на таксата за опис се
разкрива единствено в хипотезата на чл. 20, т.2 от Тарифата, т.е. когато цената
на описаните вещи се окаже по-голяма от вземането. Таксата за опис се свързва с
конкретно вземане и това е именно вземането, за което е образувано
изпълнителното дело и няма отношение към други вземания на последващи
/присъединили се в хода на производството/ кредитори на същия длъжник.В този смисъл възражението е основателно и следва да
се уважи.При това положение от сумата, за която е извършена продажбата
294390,40 следва да се извади 31 598,34 лева и се получава сума в размер
на 262 792,06 лева, която се прихваща с
погасителен ефект от стойността на имуществото.
По
отношение на разпределението на суми, постъпили от имуществото без ипотека –
108296 лева, съдът намира следното:
Вземанията
от първи ред по чл. 136, т. 1 ЗЗД и по конкретно таксата по чл. 20 от Тарифата възлиза
в размер на 1624,44 лв. без ДДС или 1949,32 лв. с ДДС. Другите невнесени
разноски към ЧСИ и адв. възнаграждение правилно са определени по изложените
по-горе съображения.
Към шестия ред привилегии /чл.136
ал.1 т.6 ЗЗД/ могат да бъдат отнесени както ТБО, както се изложи по-горе, така
и другите публично правни вземания на Държавата в лицето на ТД на НАП или
Общината, произтичащи от други основания.
Към шести
ред са вземанията на Държавата за ТБО и данък МПС, които са в размер на 43836
лева.
Съгласно чл.
137, ал. 1 ЗЗД когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно
вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се
изплаща след вземанията по т. 6 на предходния член.
В този смисъл хирографарното
вземане на З.Б. следва да се удовлетвори в размер на 14369, 34 лева –
съразмерно и вземането на К. БГ в размер на 47626, 34 лева - съразмерно.
При така изяснените
обстоятелства сумата от продажната цена, постъпила от ипотекирано
имущество в размер на 294390,40 лв. следва да бъде разпределена в следната поредност, като съдът
съобразява реда на отделните привилегировани вземания:
1.
7477,20 лв. – такса по чл.
20 ТТЗЧСИ (специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД);
1.2.
6225 – адвокатско възнаграждение;
1.3.
1434,22 лева -такси и разноски на съдебния
изпълнител по изп. д. № 20169260400615 (специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД);
3. 15110. 00 лв. – местен данък
за о.С. (специална привилегия по 136, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗЗД) и дължима
такса по т. 26 въху вземането на Общината – 1351,92 с ДДС.
4. 262 792,06 лв. – обезпечено
вземане на „К. БГ“ като ипотекарен кредитор (специална привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД).
Разпределение на суми,
постъпили от имущество без ипотека – 108296 лева.
1.1.1949,32 лв. – такса по чл. 20 ТТЗЧСИ (специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД);
1.2. 2167 – адвокатско
възнаграждение на К. БГ;
1.3. 813,78 лева –
разноски към ЧСИ
Вземания по чл. 136, т.6 ЗЗД
Публично общинско вземане
за ТБО и данък МПС-43836 лв.
Дължима такса по т. 26
ТТЗЧИ – 3420,19 лева
Хирографарно
вземане на З.Б. в размер на 14369, 34 лева – съразмерно се удовлетворява и
вземането на К. БГ в размер на 47626, 34 лева.
За яснота на страните по
изпълнителното дело и съдебния изпълнител трябва обжалваното разпределение,
изготвено от съдебния изпълнител с протокол от 05.11.2020 г. и
16.11.2020 г., да бъде отменено и настоящият съд да извърши ново разпределение на сумата
от продажната цена.
Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя К. БГ съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е
уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу
която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан
спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на съдебен изпълнител, в
който случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по
обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разпределение от
05.11.2020 г. и от 16.11.2020 г., изготвено от ЧСИ В. Ц., рег. № 926, по изп.
д. № 20169260400140 по реда на чл. 460 ГПК, като ИЗВЪРШВА
разпределение на сумата от продажната цена по това изпълнително производство в
размер на 404 444,44лв., както следва:
1.7477,20 лв. – такса по чл. 20 ТТЗЧСИ (специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД);
1.2.
6225 – адвокатско възнаграждение;
1.3.
1434,22 лева -такси и разноски на съдебния
изпълнител по изп. д. № 20169260400615 (специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД);
2. 15110. 00 лв. – местен данък
за о.С. (специална привилегия по 136, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗЗД) и дължима
такса по т. 26 въху вземането на О. – 1351,92 с ДДС.
3. 262 792,06 лв. – обезпечено
вземане на „К. БГ“ като ипотекарен кредитор (специална привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД).
Разпределение на суми,
постъпили от имущество без ипотека – 108296 лева.
1.1.1949,32 лв. – такса по чл. 20 ТТЗЧСИ (специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД);
1.2. 2167 – адвокатско
възнаграждение на К. БГ;
1.3. 813,78 лева –
разноски към ЧСИ
Вземания по чл. 136, т.6 ЗЗД
Публично общинско вземане
за ТБО и данък МПС-43836 лв.
Дължима такса по т. 26
ТТЗЧИ – 3420,19 лева
Хирографарно вземане на З.Б. в размер на 14369, 34 лева – съразмерно се
удовлетворява и вземането на К. БГ в размер на 47626, 34 лева.
Оставя без уважение
искането на жалбоподателя К. БГ за присъждане на сторени по настоящото производство
съдебни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1– седмичен срок от съобщаването му
на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.