Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI - ти състав,
в публично заседание на 9 юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 502 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.
203 и следв. от АПК вр.чл.17 ал.6 ДОПК, във връзка с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба, подадена от И.Х.И. ***
против Национална агенция по приходите/НАП/ гр.София. Ищецът е предявил
обективно съединени искове по чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ и чл.
86 от ЗЗД против НАП. Претенцията е да се осъди ответната страна да заплати
обезщетение за причинени:
1.
имуществени вреди в размер на
140 131,10лв. представляващи неполучен
/неползван/ данъчен кредит за периода
1.12.2011г-15.10.2015г. и след това, когато ищецът е бил регистриран по ЗДДС, и
когато е продавал и дарявал имоти от новопостроената сграда, без да е ползвал данъчен кредит, в
резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на НАП във връзка с
неизвършване на регистрация по ЗДДС по подадено заявление от 13.05.2008г. и по
декларации по ЗДДФЛ през периода 2009-2014г, последвало от служебно получена информация
от тях и
незаконосъобразни действия, обективирани в протоколи от 13.05.2008. и от
19.05.2008г.
2.
лихва за забава върху просрочен данъчен кредит
за времето 23.03.2012г-31.07.2019г. в размер на 61 624лв. и
3.
претърпени
неимуществени вреди в размер на 30 000лв. в периода след 15.10.2015г. до
предяваване на иска ,ведно със законната лихва от датата на предяваване на иска.
Иска
се съдът да установи/ признае/ незаконосъобразни действия и бездействия и на служители на НАП
по чл.204 ал.4 АПК, а именно незаконни действия на служителите на ТД на
НАП-Русе, обективирани в протоколи от 13.05.2008. и от 19.05.2008г., тъй като
закона не предпоставял създаването на такива документи и бездействието им, проявено
в нерегистриране по ЗДДС или мотивиран отказ за регистрация на 19.05.2008г. и
следващите дни, както и незаконосъобразно
бездействие на служителите на ТД на НАП-Русе, обективирано в
неизвършване на служебна регистрация по ЗДДС в годините
2009,2010,2011,2012,2013 и 2014г. с оглед на подадените декларации по ЗДДФЛ, с
които служебно им е станала известна информацията за реализираните от ищеца
обороти- приходи от продажба на недвижими имоти.
Ищецът
твърди/ в първоначалната искова молба и с допълнението към нея/, че е подал
заявление за регистрация по ЗДДС на 13.05.2008 г., като е приложил банково
извлечение като доказателство, че е надхвърлил определения от закона оборот от
50 хил.лв. от продажба на зелено на недвижими имоти в сграда, за строителството,
на която вече имал издадено разрешение за строеж. Твърди, че вместо органът по
приходите да се произнесе с акт за регистрация или мотивиран отказ в
законоустановения 14 дневен срок по чл.101 ал.6 и 7 ЗДДС, е бил извикан от
служители при ТД на НАП-Русе, които на 19.05.2008г. го накарали да оттегли
заявлението си за регистрация с мотив, че дейността му като ФЛ не може да се
определи като независима икономическа дейност. Именно поради това се твърди, че
е подал заявление за оттегляне, като подаденото заявление за регистрация и
заявлението за оттегляне са описани в протокол № 18183080000660/19.05.2008 г. и
в протокол № 18391080011831/13.05.2008г.
Твърди,
че това действие, материализирано в протоколите от 13.05.2008 г. и 19.05.2008
г., е незаконосъобразно, тъй като законът не допускал съставянето на такъв вид
документи в производство по чл.96 вр.чл.101 ЗДДС, като е незаконосъобразно и
бездействието на органа на НАП-Русе да се произнесе с акт за регистрация или
мотивиран отказ. Твърди, че през следващите години 2009-2014 г. вкл. е подавал
декларации по ЗДДФЛ, в които декларирал продажби на недвижими имоти, чиято
стойност за всяка една от годините надвишава 50 хил.лева, като независимо от
получената чрез декларациите информация, че е обявявал разходи за придобиване,
материали и услуги, СМР , както и придобитите от продажбите средства, органите на НАП не са преценили ,че се налага
регистрация по ЗДДС, не са извършили служебна регистрация по ДДС, като се
твърди, че това бездействие е незаконосъобразно и именно във връзка с него и с
предходното в причинна връзка е
претърпяната от ищеца материална щета.
Посочва,
че регистрация по ДДС е извършена на 15.10.2015 г., като е бил служебно
регистриран по инициатива на НАП, считано от 28.01.2011 г., като е определен и
начален момент на задължението по ДДС - 01.12.2011 г., при отчитане на изтекла
давност от органите на НАП, като АР е потвърден при съдебното обжалване от АдмС-Варна.
Позовава
се на протокол П -03001815064561-073-001/ 25.08.2015г на ТД на НАП-Варна, в
който е отразено, че „ авансовите плащания са осъществени през 2008г, за което
месеца,в който е получил суми ,които надхвърлят 50 хил.лева,лицето е подало
заявление за задължителна регистрация на 13.05.2008г., но с мотива , че това не
може да се тълкува като независима икономическа дейност е следвало да оттегли
заявлението си ,за което не е било регистрирано по ДДС” …”но такава регистрация
не е извършвана през 2008 и следващите години до 2014г.,въпреки, че видно от
ГДД по ЗДДФЛ годишните му обороти са били над 50 000лв.”
Позовава
се и на част от мотивите на решението на Директора на ОДОП Варна № 602/
22.12.2015г., в което е посочено, че е следвало да бъде регистриран на
основание чл.96 ал.1 ЗДДС по подаденото заявление от 13.05.2008г. ,когато в
резултат от продажби „на зелено” е получил авансови плащания и е достигнал
оборот от 50 хил.лева и е следвало да бъде регистриран по заявлението и на част
от мотивите на съдебно решение 584/ 2016г по адм.д. 145/16г на Адм.Съд Варна,
че органът не се е произнесъл с акт за регистрация или отказ по заявлението от
13.05.2008г.в нарушение на чл.101 ал.6 ЗДДС в редакцията действаща към 2008г.
Посочва,
че с влязъл в сила РА са установени задължения по ДДС за периода 01.12.2011 г.
- 14.10.2015 г. в размер на 109 036 лв. / главница/, която е внесъл
доброволно и лихва от 41 463.24 лв.
Посочва,
че строителната дейност е извършил в
периода м.април 2008г до 25.06.2013г., а продажбата на построените имоти е
приключила на 06.03.2017г. Посочва ,че е закупувал материали и стоки и заплащал
услуги с включено ДДС, без да може да усвои полагаемия се данъчен кредит в
размер на 20 % от стойността на материалите и услугите, поради нерегистрацията
му по ЗДДС и свежда претенцията си до пропуснати ползи, яваващи се неусвоен
данъчен кредит, в размер общо от 140 131.10 лв.-дължим и неполучен данъчен
кредит, които са се трансформирали във вреда за ревизирания период 01.12.2011г
до 15.10.2015г. и за периода след регистрацията до 06.03.2017г./последно
дарените имоти/, без да е ползвал данъчен кредит при строежа им и лихва за
забава върху сумата в размер на 61 624 лв. за периода 23.03.2012г до
31.07.2019г.
Ищецът
изрично заявава, че не претендира вреда за периода 03.06.2009г-19.04.2010г.,
период, в който не е бил регистриран в НАП и не е внасял ДДС.Позовава се на
изготвени от него справки.
Размера на претендираното обезщетение е
изчислил на база РЗП 1409,99 кв.м.на продадените и дарени имоти, декларираната
минимална придобивна себестойност от 596,73 лв/ кв.м.,платената цена на стоки и
услуги при строежа с вкл.ДДС , платеното
ДДС по РА. Тази претенция с оглед уточненията от 27.09.2019 г. се формира като
неполучен данъчен кредит за сделките, реализирани както следва: - През 2012 г.,
декларирани с декларация по ЗДДФЛ от 2013 г., в размер 13 171.81 лева и
мораторна лихва в размер на 9 645.46 лева. - През 2013 г., декларирани с
декларация по ЗДДФЛ от 2014 г., в размер на 6 761.95 лева и лихва за
забава в размер на 3 889.46 лева. - През 2014 г., декларирани с декларация
по ЗДДФЛ от 2015 г., в размер на 67 986.45 лева и лихва за забава в размер
на 33 953.87 лева.Твърди се, че продажбите, реализирани в периода
23.03.2012 г. – 24.04.2015 г., за всички тях неусвоеният данъчен кредит е в
размер на 87 920.21 лева и лихва за забава в размер на 47 488.79
лева. Към този размер на неполучен данъчен кредит, който се явява имуществена
вреда, ищецът претендира и данъчен кредит за сделки, реализирани след
регистрацията по ЗДДС, т.е. след 14.10.2015 г., за които сделки е внесъл ДДС,
но не е получил данъчен кредит в размер на 24 656.88 лева и мораторна
лихва в размер на 7 614.37 лева, която сума е претенцията за 2016 г. За
2017 г. имуществената претенция е в размер на 27 554.01 лева и мораторна
лихва в размер на 6 521.11 лева, която имуществена вреда ищецът твърди, че
е в резултат на внесен ДДС, но неполучен данъчен кредит.
Претенцията му за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, считано от 15.10.2015
г. до предявяването на исковата молба и законна лихва за забава, се изразява в
претърпени негативни изживявания и страдания с оглед на закъснели действия от
НАП, с оглед на това, че органите на НАП с оглед на разкриването на банкова
тайна в 29 банки са запорирани всички
налични сметки на ищеца, са сринали както личната му репутация на почтен
гражданин и човек, така и кредитния му рейтинг.
В писмените бележки и в съдебните прения иска се поддържа.
Отново се навеждат съображения, че нормата на чл.101 ал.7 ЗДДС не предвижда
оттегляне на заявление за задължителна регистрация, а и дори такова да е
налице, органите по приходите следва да извършат проверка и да издадат акт по
същество- да извършат или откажат
извършването на регистрация, като преценят нормата на чл.3 ал.1 ЗДДС, а не да
съставят протокол. Отново се навеждат съображения, че тъй като органите по
приходите не са регистрирали ищеца през 2008г.по подаденото, но оттеглено
поради тяхно напътствие заявление,без да извършат проверка, са го лишили от
правото на приспадане на данъчен кредит, поради служебната регистрация през
2015г. и така са нарушили принципа на пропорционалност, правна сигурност и
закрила на оправданите правни очаквания и принципа на данъчен неутралитет. Досежно
размера исковата претенция в писмените бележки се поддържа до неполучен,но
дължим ДК в размер на 137 521,18лв и лихва за забава в размер на
59 767,66лв. съобразно заключение по ССчЕ. Поддържа се ,че щетата е
настъпила на 15.05.2019г, когато е потвърден окончателно РА, по който му е
начислен ДДС , поради което е бил платил ДДС два пъти и неползвания данъчен
кредит се е превърнал в щета. Моли съдът да му
присъди сторените по делото разноски.Представя списък с разноските по чл. 80 от ГПК.
|
|
|
|
|
Оветникът –НАП – София,чрез
процесулния представител – гл.юр.М. представя писмен отговор по делото от дата 07.11.2019г./
л.74/, като счита исковата молба за недопустима и неоснователна и излага
подробни съображения за това. Счита, че протоколът от 13.05. и 19.05.2008г. не
е АА по смисъла на АПК, а е писмено доказателство. Дори да се приеме, че е АА,
то сроковете за оспорването му са изтекли. Позовава се на изтекла давност. Счита
за недоказана пряка причинно- следствена връзка и недоказана вреда. Представя
писмени бележки по делото.Претендира разноски.
|
|
|
|
|
Представителят на Окръжна
прокуратура Русе счита, че исковата молба е неоснователна и като такава не
следва да се уважава.
Съдът след като обсъди доводите на
страните и прецени предоставените по делото доказателства и на осн. чл.
235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
С РС № 489/15.05.2007г. на основание
чл.148, ал.2 от ЗУТ, главният архитект на Община – Русе разрешил на ищеца, съобразно
съгласуваните и одобрени технически проекти на 15.05.2007г., извършването в УПИ
І-2542, кв.198 на строеж – ІV-на категория – Жилищна сграда с обществено-обслужващ етаж, гаражи и външни ВиК връзки
– ЗП 292,63кв.м. и РЗП 1713,62кв.м. в придобито и собствено дворно място. С
Удостоверение № 267/28.12.2010г. е въведен в експлоатация само партерния етаж,
състоящ се от 5бр. магазини, 2бр. офиси и 3бр. гаражи, а с Удостоверение №
113/25.06.2013г. сградата изцяло е въведена в експлоатация/ 19 бр.апартаменти,
3 бр. складове, от които 15бр. и 2бр.складове, собственост на ищеца/.
На 27.03.2008г и на 01.04.2008г. ищецът
получил парични средства общо в размер над 60000лв. от лицето Р.Б., внесени на
каса по сметката му/спестовен влог/ в Корпоративна ТБ АД-клон Русе с основание
„оборотни средства за строеж”/ л.215/ , с цел да финансира строителството и на
13.05.2008г. подал до ТД на НАП-Русе заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, вх. № 18391080011831/13.05.2008г., като приложил банково извлечение. Било
изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения в 3 дневен
срок, получено на 13.05.2008г., а именно на документи за придобиване на
собственост, за наем, книги за касови отчети за период 18 месеца преди
текущия,фактури и договори за доставки и за авансови такива. Същевременно на
19.05.2008г. ищецът оттеглил заявлението си за регистрация, за което бил
съставен Протокол № 18183080000660/19.05.2008г., подписан от свидетелите А.Д.Н.
и Д.И.Г.- инспектори по приходите в ТД Русе и ищеца. Междувременно на 09.04.2008г и на 17.04.2008г.
по сметката на ищеца от физическите лица Н.Я. и Й.П. били внесени авансово суми по договор за покупка на имот
съответно 30 хил.лева и 64 155лв.,видно от представено банково извлечение
от ищеца на л.215. Ищецът в изготвена от него писмена справка/л.213/ посочва,
че в заявлението си за регистрация от 13.05.2008г. е посочил средствата от
60 000лв., получени като „оборотни за строителство”, като твърди, че е бил
извикан от свидетелите А.Д.Н. и Д.И.Г., които му обяснили, че дейността му не
може да се третира като „ независима икономическа дейност” и го накарали да
оттегли заявлението си, подавайки му кариран лист.
В периодите от 2009г. до
2014г. ищецът е подавал декларации по ЗДДФЛ/ л.77-119/, като получените
авансово суми през 2008г. са декларирани в ГДД за 2009г., когато е и
декларирана продажба само на един имот за 25 845лв., или общо в размер на
93 287,84лв. ,вкл.и получените аванси през 2008г, ведно със суми от наем в
размер на 18 282лв. За 2010г. в ГДД по ЗДДФЛ е посочена сумата от 87 017лв от продажба на апартамент и
наеми. За 2011г в ГДД по ЗДДФЛ е посочена сумата от 63 400лв от продажба
на апартамент. За 2012г в ГДД по ЗДДФЛ е посочена сумата от 91 506 лв. от
продажба на апартамент. За 2013г. в ГДД по ЗДДФЛ е посочена сумата от 59 328 лв. от продажба на апартамент. За
2014г. в ГДД по ЗДДФЛ е посочена сумата от
381 112лв от продажба на апартамент. Във всяка една от ГДД ищецът е
посочвал придобивната цена и продажната цена и разходи от 10% и формирал
облагаем доход.
Тъй като ищецът е бил едноличен възложител и собственик
на строежа, след подаден сигнал от
Министерство на Отбраната, е разпоредена проверка на 14.04.2015г./ л.176/,
приключила с Протокол № П-03001815064561-073-001/25.08.2015г. за извършена
проверка на факти и обстоятелства /ПУФО/, в който са установени извършени от
него продажби на самостоятелни обекти в сградата, за периода 2009г. – 2014г.,
на обща стойност 685 342лв. Протокол № П-03001815064561-073-001/25.08.2015г е
приложен изцяло по адм.д. 146/2016г по описа на адм съд Варна, и по адм.д.
525/2018г по описа на АДм.С-Варна, по адм.д. 14996/18г на ВАС, приобщени към
настоящето производство. В Протокол № П-03001815064561-073-001/25.08.2015г., на
който ищеца се позовава е посочено в т.2 стр.20 „ авансовите плащания са
осъществени през 2008г., за което в месеца на получаването е подадено заявление
за задължителна регистрация от 13.05.2008г. , но с мотива, че това не може да
се тълкува като „независима икономическа дейност” е следвало да оттегли
заявлението си ,за което и не е било регистрирано по ЗДДС”. На стр.21 отново е
коментирано заявлението и входираното
банково бордеро от 13.05.2008г., както и ГДД след 2009г. до 2014г. и
декларираните обороти надхвърлящи 50
хил.лева, и че независимо от това регистрация по ЗДДС не е извършвана.
По повод така направения
коментар ищеца се позовова на извлечение от сметка от КТБ, видно от която през
м.04.2008г е получил авансово 144 155лв.- 60 хил.лева от ФЛ като оборотни за строителството и от авансово
платени 2 магазина/л.215/
На 14.10.2015г. е издаден
Акт за регистрация по ЗДДС №180421500019948/14.10.2015г., с който е прието, че
при проверката, приключила с Протокол № П-03001815064561-073-001/25.08.2015г.,
е установено, че ищецът извършва независима икономическа дейност, като за
периода 01.10.2010г. – 31.12.2010г. е достигнал облагаем оборот за регистрация
общо в размер на 87017,34лв. и считано от 28.01.2011г. отговаря на условията за
регистрация по чл.96 от ЗДДС и е бил длъжен в 14 дневен срок от изтичането на
данъчния период, през който е достигнат този оборот да подаде заявление за
регистрация. Актът е връчен на жалбоподателя на 15.10.2015г. и потвърден с Решение № 602/22.12.2015 на Директора на ОДОП-Варна.
В жалбата си от 26.10.2015г. до Директора на ОДОП-Варна/л.120/ ищецът е посочил,
че инспекторите по приходите по повод на заявлението му от 13.05.2008г. и
приложеното банково извлечение му обяснили, че дейността му не може да се
третира като”независима икономическа дейност” и може да оттегли заявлението си.
Твърдял е в жалбата си, че като бил продавал „на зелено” ,не с цел постоянен
доход, а за посрещне разходите за строителството, като продажбите били
инцидентни в годините 2009-2012г отново с цел посрещане на разходите за
строителството, които декларирал в ГДД.
С решение № 594/17.03.2016г. по адм.д.
146/2016г на АдмС-Варна в сила от 12.04.2016 е отхвърлена жалбата на ищеца
срещу Акт за служебна регистрация по ЗДДС
№180421500019948/14.10.2015г. В мотивите към решението е прието ,че „Неправилно
обаче в акта за регистрация е определен периода, в който лицето е достигнало
оборота за регистрация. Посочената дата 28.01.2011г. не се обосновава от
събраните при проверките и в съдебното производство доказателства….. Необосновано в Акта за регистрация е
посочено, че оборотът за регистрация е достигнат в периода 01.10.2015г. до
31.12.2010г., тъй като според справка № 3.2 , жалбоподателят е реализирал
доходи от наем и преди този период, а продажбата на недвижимия имот за 64151лв.
е станала с н.а. № 30/19.04.2010г., според който цената е получена изцяло, в
брой, към датата на съставяне на нотариалния акт . Всъщност, както е приел и
директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, оборотът
за регистрация е достигнат още през м.05.2008г., когато във връзка с продажбата
на бъдещи обекти в сградата, жалбоподателят е получил авансови плащания общо в
размер на 60000лв. Този факт се признава и от самия жалбоподател, който на
основание чл.96, ал.1 от ЗДДС на същата дата е подал заявление за задължителна
регистрация – стр.86, по което в нарушение на чл.101, ал.6 от ЗДДС /в
редакцията, действаща към 2008г./, органът по приходите не се е произнесъл с
акт за регистрация или с мотивиран отказ. „ Ищецът се позовава на тези
изводи на съда.
С ревизионен акт /РА/ №
Р-03001817002235-091-001/08.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна , потвърден с решение № 468/19.01.2018 г. на директора на дирекция „
ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП , са установени данъчни задължения на ищеца по
ЗДДС за д.п. м. 12/2011 г. – м. 04/2015 г. в общ размер от 109036.17 лв. и
лихви за забава в общ размер от 41463.24 лв. РА е бил обжалван по адм.д. 525/2018г. на АДм.С-Варна
и жалбата е отхвърлена с решение 1867/10.10.2018г. С решение №
7248/15.05.2019г. по адм.д. 14996/ 2018г. на ВАС е потвърдено съдебното решение
по адм.д. 525/18г. на Адмс-Варна Предвид
давностния срок по чл. 109 от ДОПК, е определен обхвата на ревизията за
определяне на задълженията по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, като е определен
начален период 01.12.2011г. до м.април 2015г. Ревизията е установила, че за периода от м. май 2008 г. до датата на
регистрация по ЗДДС-15.10.2015 г. не са отпаднали основанията за регистрация по
ЗДДС. Размерът
на главницата е платен на 11.10.2018г./л. 66-67/
В РД, към който препраща РА / л.219-240/ са посочени
дати на авансови плащания по представени разписки от 17.04.2008г/ 38 хил.лева/
и 29.05.2008г/ 25 хил лева/ аванс за покупка на два магазина от Й.П. и от 21.10.2008г. за сумата от
27 579,51лв от Маргарина Неделчева.
В хода на административното и съдебното обжалване на РА №
Р-03001817002235-091-001/08.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, ищецът
не е претендирал право на приспадане на данъчен кредит, като претенциите му са
били само по отношение на липсата на предпоставки по чл.102 ал.3 т.2 ДОПК.
Позовавал се е на същите справки, които са приложени по делото, не е представял
фактури.
В мотивите на съдебните решения на
АдмС-Варна и ВАС са отхвърлени като неоснователни възраженията на ищеца, че е подал на 13.05. 2008 г.
заявление за регистрация по ЗДДС поради достигнат облагаем оборот от
60 000 лв. за предходните 12 месеца , но не е бил регистриран от органа по
приходите и неправомерно не му е бил издаден акт
за регистрация по чл. 96 от ЗДДС или мотивиран отказ. С оглед оттегленото заявление на 19.05.2008г е мотивиран извод за валидно десезиране на органа по приходите по регистриране на заявителя
по ЗДДС преди изтичане на срока за неговото произнасяне, респективно отпаднало
е правното задължение на органа да се произнесе по заявлението .
Установи се от приетото
и неоспорено от страните и ОП-Русе заключение на съдебно-техническа експертиза,
че придобивната себестойност на застроените площи е 578,01лв с ДДС и посочената
в иска такава е реална.
Ищецът твърди, че е
закупувал материали с включен ДДС във
връзка със строителството от регистрирани по ЗДДС търговци, но поради
нерегистрирането му по ЗДДС не е могъл да ползва ДК. Това твърдение се
потвърждава от допълнителната ССчЕ и приложените от ищеца фактури, които вещото
лице е прегледала.
Вещото лице по ССЧЕ посочва,
че на база средната себестойност / разходи за материали, без труд/ ДК в периода
на продажбите след 01.12.2011г. –
считано от 23.03.2012г. до 24.04.2015г. е в размер на 85 301,29лв ,лихва
за просрочие 45 632,14лв., за периода 2016г.- 24 656,88лв и лихва в
размер на 7614,37лв., за 2017г.- 27 554,01лв и лихва 6521,15лв. ,или
всичко общо в размер на 137 512 ,18лв и лихвата за забава е в размер на
59 967, 66лв. Първоначалното заключение на ССчЕ е на база заключението на
СТЕ и по методиката на ищеца.
В допълнителното
заключение на вещото лице на база съхранените от ищеца фактури е посочено, че
са запазени данъчни фактури за разходи за материали и услуги в размер на
594 827,40лв. с ДДС. Първата продажба е реализирана на 03.06.2009г.,
строителството е приключило на 25.06.2013г., като методиката на ищеца за
изчисляване на полагаемия се ДК е правилна, като в нея не е включен труд, а
само разходи за материали и услуги. Разликите, които се получават са от това, че
са включени всички разходи,вкл.и нерегистрирани по ЗДДС лица и плащания към
Община Русе. Според допълнителното заключение ищецът няма право на ДК след
25.06.2013г. за сделките през 2016г. и 2017г., но е могъл да го ползва ако е
бил регистриран през 2008г. Фактурите с право на ДК след 01.01.2011г са за 11 896,67лв, а законната лихва от
23.03.2012г до 05.07.2019г е в размер на 8 816,73лв. В с.з. вещото лице посочва, че през 2009г.
разходите намаляват три пъти и че е изчерпал правото си на ДК след като
сградата е въведена в експлоатация, като строителството е приключило на
25.06.2013г.
В хода на съдебното
производство са разпитани инспекторите по приходите, съставили Протокол№
18183080000660/19.05.2008г., в който е отразено ”60 000лв.Заявлението
оттеглено”, като протокола е подписан и от ищеца. Същите опровергават
твърдението/ л.182-182/ от делото, че са „принудили,накарали, мотивирали” ищеца
да оттегли заявлението си, с мотива, че извършваната от него дейност не е „
независима икономическа” към момента на заявлението, но твърдят че за тях
случая е маловажен и сам ищецът е оттеглил заявлението си, поради неотговаряне
на основанията, поради което за тях производството е приключило. Твърдят, че абсолютно
основание да приключат проверката, по начина, документиран в протокола от
19.05.2008г. , е оттегленото заявление и не е имало спор и неясноти относно
регистрирането на ФЛ по ЗДДС. Сочат на техническа грешка при изписване на
датата на протокола от 13.05.2008г.
Относно претенцията за
неимуществени вреди е разпитана свидетелката П.Д.-член на фондацията, създадена
от ищеца, която сочи, че след издаване на РА И. се е сринал емоционално,
репутацията му пред банките била срината, поради действията по
При така установеното
съдът прави следните изводи:
По
допустимостта на иска:
Съгласно
чл.
203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава
единадесета. Следват хипотезите на чл. 204
от АПК уреждащи процесуално правните въпроси за допустимост на исковете от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно
чл.
204, ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на акта по
съответния ред. Допустимо е по аргумент от чл.
204, ал. 2 от АПК искът за обезщетение да се съедини с оспорването на
административния акт, най-късно до приключване на първото съдебно заседание
ведно с отстраняване на недостатъците. Разпоредбата на чл.
204, ал. 3 и ал.
4 от АПК обаче не третират въпроса за съединяване на оспорване в тесния му
смисъл на искане за отмяна на незаконосъобразен административен акт, а уреждат
случаите, при които административния акт не е оспорен пред съда, поради
пропускане на сроковете да се иска отмяната му като незаконосъобразен. Тази
хипотеза е приравнена на иск по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен на основание незаконосъобразно действие или
бездействие и посочена в чл. 204, ал. 4 от АПК. Изрично и ясно
граматично е посочено от законодателя, че в случаите по чл.
204, ал. 3 и ал.
4 от АПК, когато вредите се претендират от нищожен или оттеглен
административен акт, съответно от незаконосъобразно действие или бездействие,
незаконосъобразността им / в смисъл нищожност за акта и незаконосъобразност за
фактическите действия и бездействия/ се установява / не прогласява/ от съда,
пред който е предявен иска, т.е с разпоредбата на чл.
204, ал. 4 АПК е предвидено, че незаконосъобразността на действия и
бездействия се установяват от съда, пред който е предявен иска за обезщетение,
т. е преюдициално производство за наличието на първата предпоставка за успешно
провеждане на иска за обезвреда по специалния закон.
Във
връзка с обсъждане на въпроса за допустимостта на исковата молба, следва да се
посочи още, че наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране
отговорност по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ имат отношение към основателността на иска, а не към
неговата допустимост. Дали твърдените от ищеца в първоначалната и уточнителната
молба фактически действия/бездействия са част от процедурата по издаване на
индивидуален административен акт и са правни такива или не, дали въобще са
налице фактически бездействия по смисъла на чл. 256
и 257
от АПК, съответно - по см. на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, е въпрос на основателност на исковата претенция, а не на
допустимост на същата, предвид разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК.
Незаконосъобразността на действие и бездействие на адм.орган по чл.204 ал.4 АПК
или незаконосъобразността на
административния акт по чл.
204, ал. 3 от АПК се установява от съда по обезщетението като част от
фактическия състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а не като условие за допустимост на иска.
В
този смисъл е и постоянната съдебна практика, изложена последователно в
Определение № 10118 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2017 г., III о,
Определение № 14062 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12596/2016 г., III о ,
Определение № 9403 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2016 г., III о ,
Определение № 8639 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2016 г., I о.,
Определение № 5383 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2858/2015 г., III
о., Определение № 2595 от 25.02.2010 г.
на ВАС по адм. д. № 2018/2010 г., III о., Определение № 8484 от 25.06.2009 г.
на ВАС по адм. д. № 8437/2009 г., III о., Определение № 14030 от 17.12.2008 г.
на ВАС, по адм. дело № 9536/2008 г., ІV о., Определение № 1492 от 4.02.2009 г.
на ВАС по адм. д. № 579/2009 г., III отд. Решение № 174 от 5.01.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 10511/2016 г., III о.
Давността
е материално правен институт и не е процесуална предпоставка за допустимост на
иска, а за неговата основателност.
Ето
защо не само делото е местно подсъдно, но същото има за предмет по чл.204 ал.4 АПК установяването
на незаконосъобразност на твърдените действия и бездействия на които се
позовава предявената искова претенция.
Разпоредбата на чл. 205
от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е НАП, като
правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице.
Предвид
на така изложеното исковата претенция се явява процесуално допустима. Тя е предявена от активно легитимирано
лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения на ищеца, че е
претърпял имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт на административен орган, действие и бездействие по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ
По основателността на
иска:
При разглеждане на предявените искове на
първо място следва да се отбележи, че съдът
разглежда само основанията на претенциите на ищеца, съдържащи се в
исковата му молба и уточненията към нея, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
Разгледан по същество, искът се явява
неоснователен и недоказан по размер и по основание.
За
да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1 ал.1 ЗОДОВ вр.чл.17 ал.6 ДОПК
вр.чл.204 ал.4 АПК, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата , като
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Цитираната правна норма
и чл.4 ЗОДОВ сочат, че следва да се установи наличието на причинна връзка между
вредите и незаконния административен акт/ действие и бездействие , като елемент
от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната
отговорност на Държавата- тази вреда,
която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието
или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях.
При
липса на който и да е от елементите на описания фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата.
Един акт, респ. действие или
бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен
акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Член 203
от АПК и чл.
1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за
които легално определение няма в цитираните закони.
|
|
|
|
|
Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие",
липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от
държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна
физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на
определена нормативна разпоредба. За да е налице "бездействие", то
задължително е необходимо да се установи дали този държавен орган или
длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими по закон действия. Става въпрос за фактически действия, пряко дължими от норма на закон, от
която произтичат административно-правни последици. Съгласно ТР № 3/2004 на ОСГК
на ВКС на РБ под действия и бездействия се има предвид "фактическо"
действие или бездействие. Това действие не следва да е правно, т.е.
волеизявление в областта на изпълнително-разпоредителната дейност или да е
опосредено от такъв акт.
Това
има предвид и разпоредбата на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, говорейки за незаконосъобразно действие/бездействие. В този
случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона,
следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на
гражданин, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт
административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова
административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона
субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на
правна норма чрез съответстващо му действие
от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на
индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се
установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния АО и
дължал ли е той определено действие.
Съответно, за незаконосъобразно действие
на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или няма законова база за извършването му или
ако има такава, то е извършено в противоречие с нея, т.е то да е материално незаконосъобразно или да са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Незаконността
на съответното действие или бездействие следва да се определи от
несъобразеността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на
нормативния акт.
Доказателствената тежест за установяване
наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение, съобразно общото правило на чл.
154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК за разпределение на доказателствената тежест. За да бъде уважен
искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма
да е пълно, съобразно общото правило на чл.
154, ал. 1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с
препращащата норма на чл. 144
от АПК
|
|
|
|
В процесният случай и при двете
предявени претенции липсва първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1, предл. второ от ЗОДОВ -
наличие на незаконосъобразно действие или бездействия на длъжностни лица при
упражняване на административна дейност в смисъла,и незаконосъобразен акт, който
законодателят е вложил в цитирания текст на чл. 1, ал. 1. предл. второ от ЗОДОВ.
Съгласно посочените разпоредби държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на административен орган, който,
като е бил задължен по силата на нормативен акт, и след като е бил сезиран със
специално искане за предприемането им, не ги е извършил, или извършеното
действие няма законова основа. Както вече се посочи незаконосъобразно е всяко
действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с
материалноправна или процесуалноправна норма.
1.В
случая ищецът иска от съда да приеме за незаконосъобразни действията на
органите по приходите, материализирани в протокол от 19.05.2008г., като се
твърди, че данъчните служители не са разполагали с правомощие да съставят
протокол№ 18183080000660/ 19.05.2008г., протокол № 18391080011831/13.05.2008г,
т.е не са изпълнили задължението си да се произнесат надлежно с акт по чл.101
ал.6 и ал.7 ЗДДС по искането от 13.05.2008г.,
, поради мотивирането му и под тяхна диктовка да оттегли заявлението си
от 13.05.2008г. с аргумент, че не извършва независима икономическа дейност.
Предмет
на преценка за наличие на незаконосъобразно действие е исканото от ищеца
действие по чл.96 ал.1 ЗДДС вр.чл. чл.83 ал.2 ДОПК вр.чл.101 ал.6 и ал.7 ЗДДС по
заявлението му, подадено на 13.май.2008г., респ. липсата на произнасяне по
същество по заявлението му от една страна и от друга поради наведен от органите
по приходите, комуто е разпоредена проверката по заявлението, мотив, че не
осъществява независима икономическа дейност, довело до оттеглянето на
заявлението, както и твърдението, че органите по приходите не са разполагали с
правомощие да съставят протокол №18183080000660/19.05.2008г.
Регистрацията
по чл.96 и сл. от ЗДДС съставляват правни, а не фактически действия, поради което
при неизвършването им, не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие, тъй
като регистрацията по ЗДДС или отказа за регистрация се извършва с издаването на
административен акт-по чл.101 ал.6 и ал.7 ЗДДС и чл.83 ал.4 и ал.5 ДПОК, според
който актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на
регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за
обжалване на ревизионните актове, като непроизнасянето в срок за извършването
на регистрация в специален регистър се смята за отказ, който може да се обжалва
по реда за обжалване на ревизионните актове в 14-дневен срок от изтичането на
срока за произнасяне .
Съдът
намира, че в случая е налице процедура по издаване на индивидуален
административен/ данъчен/ акт – чл.101вр.чл.96 ЗДДС вр.чл.83 вр.чл.80 ал.1 ДОПК.
Посочените в от ищеца действия/бездействия са част от производствата по
издаване на индивидуални административни актове, какъвто е акта за регистрация
и нито едно от тях няма характеристиките на фактическо действие или бездействие,
тъй като по съществото си и по правните си последици, които би породило,
искането по чл.96 ал.1 ЗДДС е извършване на проверка по реда на чл.101 ал.6/
ал.5 към 2008г/ ЗДДС и произнасяне с акт по същество. Следователно се иска
волеизявление на административния орган и издаване на индивидуален
административен акт, което съставлява правно, а не фактическо действие.
Дори хипотетично да се приеме, че е налице
незавършена процедура, то съгласно чл.101 ал.
ЗДДС органа по приходите дължи
произнасяне със съответен административен акт, а не дължи някакво фактическо
действие по смисъла на чл. 204 ал.4 АПК, което трябва да се
извърши. Не са фактически по смисъла на чл.101 ал.6 ЗДДС задълженията за
удостоверителни изявления или властнически волеизявления, т. е. за
удостоверяване на факти и обстоятелства или за издаване на административни
актове. Тяхното неизпълнение се преодолява по реда за оспорване на отказите,
като видове индивидуални административни актове - чл.
21, ал. 1 АПК по реда на чл.83 ал.4 и ал.5 ДОПК, от който ищецът не се е
възползвал.
Действително съгласно чл.101 ал.6 ЗДДС
органите по приходите дължат, след като са сезирани с искане по чл.96 ЗДДС,
извършването на проверка и това правомощие им е разпоредено с правната норма.
Това правомощие произтича и от чл.12 ал.1 т.1, т.6 ДОПК и от чл.110 ал.3 ДОПК.
Въпросът за неизвършването на проверката и неиздаване на акт по същество е
решен в мотивите на решенията по адм.д.525/2018г. на АдмС-Варна и адм.д.
14996/2018г на ВАС, като е прието наличие на валидно десизиране от страна на ищеца. В тази връзка от значение
е и чл.
177, ал. 3 от АПК, според който решението, с което е отхвърлено оспорването
за отмяна на ИАА е пречка за оспорването му като нищожен, както и за
оспорването му на друго основание. Недопустимо е след валидно провеждане на двуинстанционно
съдебно производство по ДОПК, приключило с установяване на неснователност на
жалбите при оспорване на административен акт- АР и РА, да се търси позоваване на същите факти и на
същия административен акт, преюдициално
в производство по чл.
204, ал. 4 АПК.
Независимо от това отново се поставя въпроса
за правната природа на протокола от 19.05.2008г.,респ. правомощията на
инспекторите по приходите да съставят такъв, както и относно причините за
оттегленото заявление.
Самият
протокол няма белезите на ИАА и не подлежи на оспорване. Оспореното действие на органите по приходите
в протокола отразява само факта на оттеглянето на заявлението на 19.05.2008г. и
отразеното в протокола като официален
свидетелстващ документ, подписан и от самия
ищец , е доказателство за
извършените от и пред органа
действия и изявления и установените факти и обстоятелства и има
констативен характер. Това
действие не е фактическо, а и правомощието на органите по приходите да съставят
протоколи, в които да отразяват факти и обстоятелства не е спорно и произтича
от чл.50 ал.3 и ал.1 ДОПК
В
специалния ЗДДС не е предвидено друго/ впрочем и в ДОПК също не е предвидена
хипотеза на оттеглено заявление в производството по чл.83 и сл. ДОПК/, т.е.
приложими са нормите на чл.56 АПК, съгласно който производството се прекратява
по искане на лицето, инициирало производството, освен ако в закон е предвидено
друго. В случая до окончателен акт – за регистрация, за отказ от регистрация не
се е стигнало, именно поради оттегленото заявление, което е обективирано в
протокола от 19.05.2008г.
Дори
хипотетично да се приеме , че административният орган не изпълнява задължението
за произнасяне с административен акт/ например прекратително определение по
чл.56 ал.4 АПК, не е налице бездействие по смисъла на чл. 204
от АПК, респ. пътят на защита е чрез оспорването на мълчалив отказ, което
безспорно не е сторено. Т. е. дори да се приеме ,че органите по приходите при
ответника не са изпълнили задължението си по закон да се произнесат с акт,
който закона ги задължава / опоменати по-горе/ , не е налице фактическо
бездействие , а липса на произнасяне с нарочно волеизявление.
Твърденията
на ищеца, че на 19.05.2008г. е бил мотивиран от свидетелите Г. и Н.-*** да
оттегли заявлението си за регистрация по чл.96 от ЗДДС са недоказани.
Неоснователно е твърдението, че още на 13.05.2008г.
свидетелите Д.Г. и А.Н. са формирали у себе си извод, че ищецът не подлежи на
регистрация по ДДС, тъй като са съставили същият ден протокол № 18391080011831/
13.05.2008г., в който са отразили, че заявлението е оттеглено на 19.05.2008г. От показанията на свидетелите е
видно, че е налице грешка по отношение на посочената дата. Видно е от
свидетелските показания, че ако не е било оттеглено заявлението, органите по
приходите са щели да се произнесат изрично на база представените и изискани
документи.
Всъщност
дори да се приеме за вярно, че са водени обсъждания дали ищецът извършва
независима икономическа дейност, представяйки към заявлението за достигнат
оборот от 60 000лв. банково извлечение, видно от показанията на св.А.Д.
ищецът не е отговарял на изискванията за задължителна регистрация, само на база
представеното банково извлечение, и ако не е оттеглил заявлението си, органите
по приходите са щели да извършат проверка на изисканите и евентуално
представени документи и да се произнесат по същество.
Действително за ищеца е съществувала възможността да се
регистрира доброволно по реда на чл.100 ЗДДС, тъй като доброволното регистриране по ЗДДС е от полза
лицето, когато закупува стоки и/или услуги от лица, които също са регистрирани
по ЗДДС. В такъв случай може да се възстанови ДДС, което се заплаща за
закупуването на стоката/услугата или да се приспадне от задължения по ЗДДС.
Тук
отново се поставя въпроса били ли са длъжни органите по приходите по подаденото
заявление от 13.05.2008г. с оглед на заявеното от ищеца за надхвърлен 50
хил.лева оборот, за който освен депозираното банково бордеро и изисканите
допълнително документи, които явно не са представени, тъй като липсва
упоменаване за тях в протокола от 19.05.2008г.,
независимо от оттеглянето на заявлението на 19.05.2008г., да приключат
проверката и да се произнесат с акт за
регистрация / отказ, т.е. налице ли е бездействие за изпълнение на задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт.
Към 13.05.2008г ,когато е подадено заявлението
за регистрация по чл.96 ЗДДС, освен банково извлечение, не е представен нито
един документ/ не се твърди противното от ищеца/, сочещ на вече упражнена икономическа дейност, или
такива от които да е видно, че се планира да се започне такава дейност и са
извършени първоначални разходи за инвестиция с тази цел / разрешение за строеж,
предварителни договори, договори за строителство, разписки, започнато
преустройство, промяна на предназначението/, като самия ищец се позовава само и
единствено на банковото извлечение за получени от физическо лице суми в размер
на 60 хил.лева.
В
изготвената от самия ищец справка на л.213 от делото и представеното банково
извлечение, е налице писмено твърдение, че в заявлението от 13.05.2008г. са
посочени две вноски - от 27.03. и 01.04.2008г.
на обща стойност 60 хил.лева ,
внесени от Р.Б.. Видно от банково извлечение тези вноски на каса в полза на
ищеца по спестовния му влог са за „ оборотни средства за строеж”, което
основание е твърде общо и може да се тълкува нееднозначно/ дарение,заем за
послужване/, но определено не съответства на твърдението му, че тази сума е от
продажба на „зелено“ на бъдещи обекти в сградата.
Не
намира опора в закона при оттеглено заявление за регистрация, органа по
приходите да се сезира и да извърши и проверка и се произнесе с акт по
същество, което отново не е фактическо действие, а правно волеизявление.
Ищецът
се позовава на констатираното при ПУФО с протокол № П -03001815064561-073-001/
25.08.2015г. на инспектор по приходите към ТД на НАП-Варна- т.2 на стр.20/
протоколът в цялост е приложен към жалба по адм.д. 14996 /18г. на ВАС , както и
на извадки от решението по адм.д. 145/2016г. и на извадки от решението на
Директор ДОДОП-Варна № 602/22.12.2015г. по жалбата му срещу акт за регистрация
Същественото
в случая е, че в П
-03001815064561-073-001/ 25.08.2015г.е констатирано НЕ наличието на „оборотни
средства в размер на 60 хил.лева” ,а авансово платени на 09.04.2008г, на
17.04.2008г. и 21.10.2008г. 4 бр. магазини и именно на база тези авансови
вноски е направен извода за достигнат оборот от 50 хил.лева, а не на база
представеното банково извлечение за внесени суми като оборотни за строителство.
Същественото
обаче, че във всички документи, на които се позовава ищеца, е посочено, че за
периода 2009-2014г. е придобил качеството на данъчнозадължено лице по см. на
чл.3 ал.1 ЗДДС и извършва независима икономическа дейност, противно на
твърденията му по жалбата за обратното. Действително не е обсъждан факта на
оттегленото заявление, а са приети обясненията на ищеца по повод на
оттеглянето. В тази връзка съдът отчита, че подчертаното в протокол № П -03001815064561-073-001/
25.08.2015г на инспектор по приходите към ТД на НАП-Варна касае констатация на
инспектора на база писмените обяснения/ твърдения на ищеца/, които са
коментирани на стр.22.
Независимо
от позоваването на извадки от посочените решения и протокола от 25.08.2015г.,
следва да се отчете, че едва към момента на ПУФО на инспектора по приходите е
била предоставена цялостната информация за осъщественото строителство,
удостоверенията за въвеждане в експлоатация на строежа, авансовите плащания
през 2008г, ГДД, нот.актове, като част от изводите относно спорния момент-
налице ли е независима икономическа дейност, извършвана редовно , като източник
на постоянен доход, не са приети и са допълнително обсъждани.
Тук
е нужно да се отбележи, че в протокол
№ П -03001815064561-073-001/ 25.08.2015г., АР, решението на директора на
ОДОП-Варна по жалбата срещу АР по чл.102 ЗДДС, решението на Адм.съд Варна
по а.д.145/16г., РД са обсъждани не
банковото бордеро за двете вноски общо от 60хил.лв., внесени от трето лице като
„оборотни” за строителство, на които ищецът се е позовал при подаване на
заявлението си от 13.05.2008г., а разписки след 17.04.2008г.за платени аванси
за покупки на магазини/ 38 хил.лева/, разписка от 29.05.2008г. за 25 хил.лв, на
които ищецът не се позовава и в това производство и въз основа на които, е
следвало да подаде заявление по чл.96 ал.1 ЗДДС до 14.06.2008г. , след като е
оттеглил заявлението си на 19.05.2008г., но което не е сторил. Тези данни са
видни от РД от 10.10.2017г./ л.221-225/, на чиито констатации се позовава и
влезлия в сила РА.
Горното
налага извода, че позоваването на извадки от горепосочените документи, не е във
връзка с подаденото и оттеглено заявление, което се е основавало не на авансови
получени плащания от продажби на „зелено” , а на друго основание.
2.
Ищецът иска от съдът преюдициално в мотивите си да приеме за незаконосъобразно
бездействието на органите по приходите, свързано с неиздаване на акт за
регистрация по ЗДДС в хипотезата на чл.102 ЗДДС, продължило в годините след 2009г. до
14.10.2015г. фактическо бездействие от извършване на проверка по ГДД и
неиздаването на акт за регистрация по ЗДДС,
в следствие на което е претърпял имуществени вреди, изразяващи се
в невъзможността да ползва данъчен кредит във връзка с извършеното от него
строителство и извършените продажби/ т.е претенцията му е за пропусната полза/,
която твърди че се е трансформирала във вреда, след влизане в сила на РА.
Твърдението
на ищеца, че е декларирал получените доходи по ЗДДФЛ, съответно органите по
приходите са могли да установят произхода на доходите и да предприемат действия
по регистрация в по-ранен момент и
тяхното фактическо бездействие се
явава незаконосъобразно по смисъла на ЗОДОВ е неоснователно.
Незаконосъобразно
бездействие е неизвършването от административния орган на дължимо от него пряко
произтичащо от закона фактическо действие, без необходимост от допълнително
волеизявление.
С
декларацията по чл.
50 по ЗДДФЛ, подавана ежегодно в периода 2009-2015г. от ищеца , не се
декларира облагаем оборот по ЗДДС. Действително, приходния орган е задължен да
провери дали оборотът е правилно формиран, като изследва фактическото
осъществяване на доставките и правилното им определяне съобразно вида им,
мястото им на изпълнение, датата на възникване на данъчното събитие, но това е
в случаите, когато регистрацията по ДДС се извършва на основание облагаем
оборот. Тази проверка обаче, не е възможно да се извърши при приемане на ГДД по
чл.
50 по ЗДДФЛ. Освен това, в приложимите законови разпоредби на ЗДДС (част
шеста, глава девета) и ДОПК (дял втори, глава единадесета и тринадесета) не
съществува задължение за органите по приходите, да извършват проверка на
данните, декларирани в декларацията по чл. 50
от ЗДДФЛ.
В
този смисъл е и решение от 09.07.2015г по С-144/14 на СЕС /т.30 и т.31/, съгласно което „ако Директива
2006/112 изисква от държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за
да идентифицират, евентуално служебно, данъчнозадължено лице, което следва да
се регистрира по ДДС, тя не им налага да приемат законодателни и
административни мерки, които да осигурят едновременно с обработването на
данъчните декларации, различни от декларациите във връзка с ДДС, проверка за
спазването на задълженията на данъчнозадълженото лице във връзка с този данък,
при положение, че такива декларации освен това не съдържат непременно всички
данни, които могат да бъдат представени в декларация по ДДС в съответствие с
член 250, параграф 1 от Директива 2006/112 и са необходими за
установяването на този данък”, поради което
„член 273, първа алинея от Директива 2006/112 не задължава
държавите членки да регистрират служебно данъчнозадължено лице с оглед на
събирането на ДДС единствено въз основа на данъчни декларации, различни от
декларациите във връзка с този данък, въпреки че въз основа на тях е станало
възможно да се установи превишаването от това данъчно задължено лице на прага
за освобождаване от посочения данък”
В
закона не е предвиден срок, в който органите по приходите да установят фактите
и обстоятелствата от значение за регистрацията на дадено лице . В тази връзка
съдът установи ,че липсва в законова норма,вкл. и в правото на ЕС, задължение
към органите на НАП от една страна да извършат проверка в ГДД / изключая тези
по чл.102 и сл. ДОПК вр.чл.50 ЗДДФЛ/, вменяваща задължение за извършване на
действия по проверка на ГДД за целите и нуждите на ЗДДС, и като отчете, че
регистрацията по ДДС/ служебна или по инициатива/ е в резултат на правен акт-
волеизявление, намира че доводът на ищеца, че за периода 2009-2015г. органите
по приходите са бездействали фактически за неоснователен.
Така,
в общия случай на регистрация по ЗДДС, независимо дали е по заявление на лицето
или по инициатива на орган по приходите, регистрацията се извършва с данъчен
акт, издаден съответно на основание чл. 101, ал.6 и ал.7, респ. чл.
102, ал.1 ЗДДС, който задължително се връчва на лицето. В случая липсва
фактическо бездействие на административен орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК.
3.По
делото няма спор, че ищецът е провел неуспешно съдебно производство при
оспорване на акт за служебна регистрация по ДДС от 180421500019948/14.10.2015г.
и по оспорването на РА №
Р-03001817002235-091-001/08.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на
НАП-Варна ,с който са
начислени задължения по ДДС и чиято главница е платена в размер на 109
036217лв., където е навеждал от една страна твърдения, идентични на тези по
исковата молба, и същевременно противното- че не е извършвал независима
икономическа дейност с цел доходи,а само за покриване на разходите по
строителството, че неправилно е определен размера на ДДС, което от една страна
е безспорно абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на иска по чл.
204, ал. 1 от АПК за периода след издаване на акта за регистрирането му по ДДС с влязъл в сила
адм.акт, в който смисъл е претенцията за неимуществени вреди в наведения период
15.10.2015г. до завеждане на исковата молба. Претенцията за неимуществени вреди
не се основава на твърдяни действия/ бездействия, а се основава на влязъл в
сила акт за регистрация, след издаването на който / 15.10.2015г/ се претендират
неимуществените вреди и то по повод на извършеното ревизионно производство при
влязъл в сила, потвърден двуинстанционно РА.
Изложеното
води на извода на липсата на първата предпоставка по чл.1 ал.1 ЗОДОВ
Независимо
от липсата й, съдът намира за липсваща пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата
вреда.
Следва
да се има предвид заявения от ищеца период, в който твърди, че е претърпял
имуществена вреда в посочения размер, представляващ неползван/ неполучен
данъчен кредит.
Не
е доказано наличието на настъпила вреда в конкретен размер
Имуществената вреда най-общо представлява
претърпяна загуба. Загубата е измерима величина, изразяваща се в настъпил в
патримониума на съответното лице резултат с отрицателен знак и равняваща се на
стойността на загубеното. Наличното, към момента на извършване на неправомерните
действия, имуществено състояние намалява, обеднява с нещо.
|
|
|
|
|
Пропуснатата полза представлява разликата между реалното пропускане да се
увеличи имуществото на лицето, макар да са съществували всички необходими
условия за това. Този вид увреждане лишава увредения от една сигурна, но не и
евентуално възможна облага.
Вредата
според исковата молба и уточненията по нея се сформира от неусвоен, неползван,
но дължим според ищеца данъчен кредит, т.е пропусната полза . Предвидените от
закона за обезщетение пропуснати ползи не са бъдещи и евентуални, а винаги
настоящи и сигурни, следствие именно на конкретни обстоятелства, имащи
характерни и индивидуални белези, чиято сигурна полза е останала неосъществена,
пропусната, нереалзирана. Тези обстоятелства по една или друга причина, преди
да бъде реализиран очаквания приход, са се променили, в резултат на което
същият е пропуснат. Ищецът твърди, че тази пропусната полза се е превърнала в
загуба, след като по силата на РА е заплатил начисления му ДДС от продажбите,
без да е могъл да ползва ДК при строителството на сградата
При
първоначалната ССЧЕ вещото лице е ползвало методиката на изчисления на ищеца на
база заключението на СТЕ, където за база се ползва средната себестойност на
продадените обекти, в която не са включени разходи за труд, а само за
материали, като СТЕ е посочила ,че пикът на цените е през 2008г, след което
рязко спадат. Съгласно това заключение на база разходи за материали и услуги,
без включен труд- средна себестойност на строителство, размера на ДК съгласно
чл.68 ал.1 ЗДДС след 01.12.2011г до 24.04.2015г би бил в размер на
85 301,29лв, а за периода 12.03.2016г-06.03.2017г , общо в размер на
137 512, 18лв.
Съдът
не възприема това заключение, тъй като то не се основава на данъчни документи
за действително направени покупки на материали вложени в строителството и
услуги. Съгласно решение по делото С 664/16 на СЕС / по преюдицално запитване
по сходен казус/ В акта си за преюдициално запитване Curtea de Apel Alba Iulia
(Апелативен съд Алба Юлия) СЕС посочва, че въпросът, с който е сезиран, се
отнася до това дали строителен предприемач- физическо лице, който, без да е
предприел предварителни постъпки пред компетентния данъчен орган, не се е
регистрирал като данъчнозадължено лице по ДДС, въпреки че е бил длъжен, и който
не е поддържал счетоводство, има право на приспадане на ДДС за инвестираните
средства в строителството на продадените сгради, при положение че не представя
данъчни фактури, а другите документи са нечетливи и следователно недостатъчни,
за да се установят съществуването и обхватът на правото на приспадане и поставя
въпроса дали Директивата
за ДДС като цяло, и по-конкретно разпоредбите на членове
167, 168,
178,
179
и 273,
както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се
тълкуват в смисъл, че допускат данъчнозадължено лице, което отговаря на
материалноправните условия за приспадане на ДДС, да упражни правото си на
приспадане, в случай че в конкретен контекст не е в състояние да докаже сумите,
заплатени по получени доставки на стоки и услуги, като представи данъчни
фактури и дали при положителен отговор за определяне на обхвата на правото на
приспадане може да се възприеме способ за косвена оценка (чрез съдебна
експертиза), изготвена от независим оценител въз основа на обема на
строителните работи/труда, произтичащ от експертизата в строителството,
доколкото доставките на стоки (строителните материали) и на услуги (разходите
за труд за съответните строителни работи) са извършени от регистрирани за
целите на ДДС лица". СЕС анализирайки материалноправните предпотавки за
възникване на правото на ДК, посочва че данъчнозадълженото лице, което иска
приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за
това-т.43-45. Изводите в т.48 сочат, че ако данъчнозадължено лице, което не е в
състояние да представи доказателство за платения върху получените доставки ДДС
чрез представяне на фактури или други документи, не може да се ползва с право
на приспадане на ДДС само въз основа на оценка, направена в експертиза,
назначена от национална юрисдикция.
Т.е
ищецът не доказва претендирания размер на неползван ДК от 140 хил.лева
Действително
ищецът е запазил документи – фактури с право на ДК за претендирания период
1.12.2011- 15.10.2015г. на стойност 11896,67лв., съгласно допълнителното
заключение на л.258, но правото на приспадане на ДК е приключило на 25.06.2013г.,
докато ищецът е регистриран по ДДС на 15.10.2015г.
Липсва
обаче причинна връзка между и този размер на вредата и въобще претендираната
вреда и сочените за незаконни действия и бездействия на ответника.
Видно
от изявленията на ищеца в с.з. от 10.12.2019г./ л.150/ , в периода следващ
2009г. за него лично е отпаднал интереса да бъде регистриран по ДДС, респ.да
ползва и формира данъчен кредит, поради приключило строителство в груб вид и
вече вложени материали през 2008г. Т.е. самият ищец признава, че противоправно
е бездействал след м.юни-ноември 2008г., след 2009г-2014г., когато авансово са
платени общо четири магазина, 2009г/ издадени са общо 5 нот.акта/, 2010,2111 до
2014г., когато са продадени множество обекти, всичко видно от ПУФО, РД, РА, поради липса на икономически
интерес, като включително и като се съобрази изложено и в жалбата му от
26.10.2015г- л.120-121, противно на твърдението му ,че е бил „ накаран”, „мотивиран”
да оттегли заявлението си.
Признаването
на неизгодните факти/чл.175 ГПК и съобразено със заключението на вещото лице
относно това ,че разходите му намаляват 3 пъти след 2008г./ от липса на
икономически интерес да бъде регистриран по ДДС, т.е ищецът няма полза от осъществяване на регистрация по
ЗДДС , а по-скоро полза от неосъществяването й/ не начислява и не внася ДДС/,
съотнесено към процесуалното му поведение при оспорването на АР, РА, сочи ,че ако
ищецът е имал интерес от регистрацията му по ЗДДС по заявлението му от
13.05.2008г., да начислява и плаща ДДС, за да може да формира, ползва ДК, не би
оттеглил сам заявлението си, или е имал възможност да обжалва мълчалив отказ,
което не е сторил, както е и имал задължението по чл.
73, ал. 1 от ППЗДДС, след изтичане на календарния месец да определя за
предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот по смисъла на чл.
96, ал. 2 от ЗДДС, което също не е сторил в нито един данъчен период.
За да може да спазят законоустановените
срокове за регистрация, данъчнозадължените лица са заинтересовани да следят за
наличието на съответните факти, които правят регистрацията им задължителна, включително след като е изготвил и подал
ГДД за 2008-2009г. и следващите години.
Подобно
поведение съставлява злоупотреба с процесуални права, каквато не е целта на
разпоредбата на чл.
204, ал. 4 от АПК
Данъчнозадължено лице, което е укрило факти от
данъчната администрация и е застрашило функционирането на общата система на ДДС
няма право да се позовава на принципа на неутралитет /в този смисъл решения от
18 декември 2014 г., Schoenimport „Italmoda” Mariano Previti и др., дела C-131/13,
C-163/13, C-164/13
и C-ЗЗ2/15/.
Пряка причинно следствена връзка липсва и защото:
СЕС има трайна практика, според която задължението за
идентификация на данъчнозадълженото лице, чрез вписването им в регистъра и
предоставяне на ДДС-номера, представлява само формално изискване, което не
оказва влияние върху качеството на лицето като данъчнозадължено лице и върху
обхвата на облагането с ДДС на извършените от лицето доставки /Решение
на СЕС от 14 март 2013 г., по дело С-527/11, Ablessio SIA, т. 24 — т. 25/, нито има
значение за правото на това лице да приспадане данъчен кредит за получените от
него стоки и услуги, използвани за извършването на тези доставки/ Решение
на СЕС от 21 октомври 2010 г. по дело С-385/09, Nidera, т. 48 — т. 50/. Това, дали доставчикът е
регистриран по ДДС също така няма никакво влияние върху правото на приспадане
на ДДС по фактури, които това лице (което е пропуснало да се регистрира)
евентуално е издало към трети лица – получатели, и в които това лице е
начислило ДДС на тези получатели/Решение на СЕС от 22 декември 2010 година по
дело С-438/09, Dankowski, т. 33 – т. 36/. Обстоятелството,
дали страна по сделката е спазила задълженията си за регистрация, също така не
се отразява на статута на доставките (като освободени или облагаеми с ДДС)/
Решение на СЕС от 20 октомври 2016 г по дело С-24/15, Josef Plöckl, т. 40 — т. 41/.
Всъщност, както посочва СЕС, основната цел на регистрацията
на данъчнозадължените лица (идентификацията им с индивидуален номер) е да се
осигури доброто функциониране на системата на ДДС. В тази връзка според СЕС, предоставянето на идентификационен номер по
ДДС представлява доказателство за данъчния статут на задълженото лице с оглед
приложението на ДДС и опростява контрола над данъчнозадължените лица с цел
правилното събиране на данъка / Решение на СЕС от 14 март 2013 г., по дело
С-527/11, Ablessio SIA, т. 18 —
т. 20/, а също съставлява доказателство във връзка с извършените
сделки. Идентификацията за целите на ДДС (чрез регистрация с ДДС номер) е
изцяло формално изискване, което не обуславя материално-правните елементи на
облагането /т. 30 –т. 31
от решението на СЕС по дело
С-324/11; т. т. 60 до 63 от С-284/11 и т. т.
50, 51, 53 и 54 от С-385/09/
Липсата
на регистрация по ЗДДС не може да изключи правото на приспадане, когато са
осъществени условията по същество за възникването му /т. 63 от решението по
дело С-284/11 и т. 51 от решението по дело С-385/09/, като може да се разреши
да извърши приспадане, въпреки че не е упражнило правото си по време на
данъчния период, през който това право е възникнало, при спазване на определени
условия и ред, посочени в националната правна уредба ( решение от 12 юли
2012 г., ЕМС-България Транспорт, C-284/11, т.
46, т.48 и т.49 ).
Според споменатата
практика, лице, което не се е регистрирало в срок за целите на ДДС, се счита за
данъчно задължено лице от датата на започването на независимата му икономическа
дейност, подлежи на същите задължения като регистрираните лица относно
начислявания ДДС по извършените доставки и има право на данъчен кредит в същия
обхват, какъвто би имал като регистрирано за ДДС лице.
Допустимо
обаче, е въвеждането от държавите членки на срок за регистрация и за
упражняване на правото на приспадане с оглед принципа на правна сигурност, като
сроковете следва да са разумни /пак
решението по дело С-385/09, т. т. 52-54, C-284/11,Решение
№ 4452 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. Д. № 6586/2015 г., I о/
В
решение по дело С-385/09 / т.50/ изрично е посочено , че предвидената в член
214 от Директива 2006/112 идентификация, както и определените от член 213
от същата директива задължения,за деклариране на началото на дейността/
заявление за регистрация/ не е действие, пораждащо правото на приспадане —
право, което възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане
изискуем — а представлява формално изискване с оглед на осъществяване на
контрол, като е прието, че на задълженото по ДДС лице не може да се попречи да
упражни своето право на приспадане с мотива, че не е идентифицирано за целите на
ДДС преди използването на придобитите в рамките на неговата облагаема дейност
стоки.Т.е. нерегистрирането по ЗДДС в посочения в исковата молба период
01.12.2011- 15.10.2015г. и след тази дата за продажбите след регистрацията през
2016г и 2017г. не е била пречка да се упражни правото на приспадане на ДК, т.е.
да се поиска да му се признае правото на ползване на такъв, но по друг
ред/ДОПК/, различен от този по ЗОДОВ. В контекста на цитираното решение ,
следва да се има предвид, че ищецът не се е идентифицирал за целите на ДДС в
разумен срок , след извършването на сделките, пораждащи това право / т.55 от
решението/
|
|
|
|
|
Така националното законодателство сочи ,че по отношение на лица
/ неподали заявление за регистрация/ не се прилагат общите правила за начисляване
на данъка по извършените облагаеми доставки, предвидени в Глава Осма на ЗДДС,
нито правилата за приспадане на данъчен кредит, предвидени в Глава Седма на
ЗДДС, поради обстоятелството, че тези лица не са били регистрирани лица към
момента на извършване на покупките на стоки и услуги, използвани за доставките.
По националното законодателство регистрацията
по ЗДДС е първата необходима предпоставка
за упражняване на право на данъчен кредит/чл.68 ЗДДС/, като съгласно чл. 72 ал.1 ЗДДС е предвидена възможност
регистрирано лице да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за
данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите
12 данъчни периода, което безспорно ищецът не е сторил. Такова право на
приспадане на данъчен кредит не възниква спрямо лицето, което противоправно
бездейства и не се регистрира за целите на закона. Всъщност дори да е
възникнало такова право, то няма да може да се упражни , като не са налице
предпоставките в чл.71 и сл ЗДДС.
Всъщност
законодателят в унисон с чл.167,чл.179,чл.180, чл.182 чл.
273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност, практиката на СЕС /т.32 от решение
по дело С 81/17 СЕС, решения от 21 юни
2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, , т. 37 и от 19
октомври 2017 г., Paper Consult, C-101/16, т.
35/, признава правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди
датата на регистрация/ чл.74 ал.1
ЗДДС/ за закупените или придобитите по друг начин или
внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството
преди датата на регистрацията му, които са налични към датата на регистрацията,
при наличието на условията по ал.2 – наличие на облагаеми доставки, фактури, с
посочен ДДС, доставчикът е регистрирано
по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била
облагаема към тази дата;регистрационен опис по образец на наличните активи ,
съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от 45
дни от датата на регистрация; активите са придобити от лицето до 5 години, а за
недвижими вещи – до 20 години, преди
датата на регистрация по този закон.
Не
е спорно, че след регистрацията по ЗДДС и в хода на ревизионното производство
ищецът никога не се е позовавал на правото си на приспадане/ прихващане/ на ДК
по установените задължение по ДДС, след регистрацията му по чл.102 ЗДДС на
15.10.2015г. , като твърди, че вредата е формирана в период
1.12.2011-15.10.2015г. и за периода след това,когато е продавал и дарявал имоти
през 2016г и 2017г. Не
е и спорно, че правото на ДК е приключило при завършване на строителството през
юни 2013г.
В съответствие с разпоредбите на чл.
180 и и чл.
182 от същата Директива пропускът на данъчнозадълженото лице да извърши
приспадане по време на данъчния период, през който това право е възникнало, се
преодолява при спазване на определени условия и ред, посочени в националната
правна уредба-чл.74 ал.2 ЗДДС
Наличието на друг ред за обезщетяване на
вредите по смисъла на чл. 8,
ал. 3 от ЗОДОВ изключва приложението на този закон.
Наличието
на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на посоченото
основание не са налице и затова претенцията за твърдените имуществени вреди е
неоснователна
По
отношение на претендираните неимуществени вреди.
Неимуществените
вреди са вреди с морален характер, такива свързани с изтъпряването на физически
болки и душевни страдания, последните включващи и такива изтърпяни в случаи на
уронено име, реноме и т.н., като за тях също е от значение да са в пряка и
непосредствена връзка с незаконосъобрания акт или действие. Няма скала или
метод за измермеване на неимуществените вреди, поради което за тях
законодателят е определил, че се присъждат по справедливост, но тогава, когато
бъдат доказани и установени с допустимите по закон доказателствени средства.
Както вече се посочи неимуществените вреди се претендират след АР от
15.10.2015г., който акт не е отменен. Липсва първата предпоставка.
Извън
горното доказателства за уронено име и престиж не са налице. При развилото се
ревизионно производство са предприети действия и издадени актове за разкриване
на банкова тайна и налагане на запор на банкови сметки, които не са в причинно
следствена връзка с претенцията за неимуществени вреди и които действия и
актове липсват данни да са отменени
С
оглед на изложените по-горе мотиви и съображения съдът намира, че ищецът не е
установил наличието на нито една от предвидените от законодателя кумулативни
предпоставки, даващи основание за реализиране на отговорността по ЗОДОВ.
При
този изход на делото съдът намира за основателно искането на процесуалният
представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв на основание чл.10 ал.4 вр. ал.2 ЗОДОВ
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172
от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на И.Х.И. против Национална агенция по приходите, гр. София
.
ОСЪЖДА И.Х.И. ЕГН ********** да заплати на НАП сумата
от 100 / сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС.
СЪДИЯ: