РЕШЕНИЕ

 

№164 /11.03.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор…………………………………...………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1218 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от С.С.А. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-1253-000830 от 24.11.2021г. , издадена от  младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че не са налице фактическите и правни основания за издаването ѝ. Описаната в същата фактическа обстановка не отговаряла на действителната, тъй като не бил извършил визираното в заповедта нарушение, посочено като причина за прилагане на ПАМ.  Счита, че от формална страна заповедта страда от съществени недостатъци. В тази връзка излага доводи, че не е индивидуализиран периода, за който се налага ПАМ, което се приравнявало на липса на административна санкция.

По изложените съображения, жалбоподателят моли да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски.

В допълнителна молба, депозирана чрез пълномощник, жалбоподателят счита, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.

Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С АУАН серия GA №477017/24.11.2021г., съставен от мл. полицейски инспектор  при ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, е констатирано, че на 24.11.2021г., в 14:20 часа, в община Стамболово , на път /Чифлик-Мост/ - Перперек-Кокиче-Сестринско-Зимовина- Лясковец /Силен-Долно Ботево/, по път номер III-5072 до разклон за с.Поповец в посока от гр.Кърджали към с.Поповец, С.С.А. управлява влекач  марка „Волво“, модел ФХ с ДКН № *******, собственост на „Джемко 03“ ЕООД – с.Д.Г.,  след употреба на  наркотични вещества или техните аналози , а именно Амфетамин и Метамфетамин,  установена с  Drager Drug Test 5000 с номер ARMF - 0095. Издаден е бил талон за медицинско изследване №0051437. В АУАН е посочено, че водачът е спрян от патрул на Участък-Стамболово в 14.20ч. на път номер III-5072, общ.Стамболово. посочено е също, че водачът е изпробван за употреба на алкохол като използваното техническо средство отчита 0 промила алкохол в издишвания въздух. Прието е, че с извършеното С.С.А. виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.  Актът е връчен срещу подпис на лицето на 24.11.2021г.  при липса на възражения.

По делото е представен издаденият талон за медицинско изследване, в който е отразено, че извършената предварителна проба с Drager Drug Test 5000, ARMF - 0095, показва положителен резултат на амфетамин и метамфетамин. Талонът е бил връчен на жалбоподателя на 24.11.2021г., в 17:10 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това обстоятелство.

Като част от преписката по издаване на оспорени акт е представен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 24.11.2021г. Представен е и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – Приложение №4 към чл.14, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В същия е отразен отказът на проверявания да даде кръвна проба, както и отказът да се подложи на изследване, удостоверени с подписа му.

От младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково И. Н. К. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач – СУМПС № ********* - до решаване на въпроса за отговорността му. Заповедта от фактическа страна е основана на обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №477017/24.11.2021г, а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е своевременно подадена от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. 

При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:

Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП.

Видно от Заповед №1253з-479/16.11.2020г. Директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Хасково (т.9) , сектор „Пътна полиция при ОДМВР - полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.1 б.”б” от посочената разпоредба. Предвид последното, оплакването за некомпетентност на издателя на оспорения акт е неоснователно.

В случая не се установява наличие на порок във формата на оспорената заповед. Същата е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП.  От фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в нормата материалноправни предпоставки за налагането на ПАМ, сочещи ясно и недвусмислено, че се касае за хипотезата на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест, като е извършено препращане към съставения АУАН, което е напълно допустимо. В заповедта са посочени и разпоредените правни последици, респ. волята на административния орган, а именно временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността му. Действително, в текста на заповедта не е визиран максималния допустим срок, до изтичане на който действа ПАМ. Това обаче не представлява съществен порок във формата на акта, доколкото този срок е законово определен.  В тази връзка няма как да се приеме, че ПАМ не е индивидуализирана.

Предвид гореизложеното, неоснователно е оплакването, че оспорената заповед е издадена при неспазване на законоустановената форма. Не е нарушено правото на защита на адресата на ПАМ, а съдебният контрол за законосъобразност не е възпрепятстван по никакъв начин.

Не се установява и нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Твърденията на жалбоподателя за издаване на заповедта при фактическа обстановка, несъответстваща на действителната, не се споделят. За да издаде заповедта, административният орган е изяснил всички правнорелевантни обстоятелства, явяващи се материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ в приложената хипотеза на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

Оспорената заповед е съответна и на материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното отнемане на СУМПС на водача. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая ПАМ е приложена във връзка с установеното управление от жалбоподателя на МПС след употреба на амфетамин и метамфетамин, което обстоятелство е констатирано със съставения на 24.11.2021г. АУАН серия GA, №477017. Жалбоподателят оспорва описаната в същия фактическа обстановка, без да излага конкретни съображения в тази насока. В подкрепа на твърдението си, че описаната в заповедта фактическа обстановка не е действителната такава, жалбоподателят не ангажира доказателства, въпреки указаната му при насрочване на делото доказателствена тежест. Същевременно жалбоподателят не оспорва, че при извършената му проверка тестът е отчел наличието на амфетамин и метамфетамин.  

Процесната ПАМ е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. АУАН  е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, като съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая жалбоподателят не оборва констатациите по АУАН серия GA, №93740/15.08.2020г., а единствено бланкетно твърди, че не е извършил описаното в същия нарушение без да ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на това си твърдение.

Предвид изложеното, релевантната за случая материалноправна предпоставка, обуславяща приложението на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно установеното по надлежен ред управление на МПС от водач след употреба на наркотично вещество, е доказана, а оплакването за несъответствие на оспорената заповед с материалния закон е неоснователно.

Неоснователно е и оплакването за неопределяне на конкретен срок на ПАМ.

Законодателят е определил времевите параметри на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради което за административния орган не е налице задължение да определя конкретен срок на прилагане на същата, нито да обосновава и мотивира такъв срок. В конкретната хипотеза относимо е, че изземването на СУМПС на адресата на заповедта е допустимо до решаване въпроса за отговорността, т. е. до евентуално издаване на НП за процесното нарушение, което да е влязло в сила, или до постановяване на присъда. Иначе казано, срокът на действие на наложената ПАМ е обусловен от датата на влизане в сила на евентуално издаденото наказателно постановление с наложено наказание или наложеното с присъда наказание, с което ще се реши отговорността на жалбоподателя за описаното нарушение. Ако до изтичане на 18 месеца от дата на издаване на ЗППАМ въпросът за отговорността на лицето не бъде решен, следва СУМПС да бъде върнато, без това да означава, че ЗППАМ е незаконосъобразна.

По изложените съображения, атакуваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на производството, на жалбоподателя не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.А. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1253-000830 от 24.11.2021г. , издадена от  младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         Съдия: