Решение по дело №38522/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4184
Дата: 8 март 2024 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20231110138522
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4184
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110138522 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ........... против Е. М. Д.
и Т. Г. Д..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 87, находящ се в гр. ..........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 469, 43 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.10.2010 г. - м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 52, 19 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
10.04.2023 г.;
сумата 62, 28 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 11, 70 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
10.04.2023 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 10.05.2023 г. по
ч.гр.д. № 21864/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжниците са
възразили.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който оспорват исковете.
С молба от 28.02.2024 г. ищецът сочи, че задълженията са били изцяло
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците има
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице е забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че през исковия период в имота е
извършвана услугата дялово разпределение от „Бруната“ ООД, чиято цена
възлиза на исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на
исковата сума.
Страните не спорят и че задължението е изцяло погасено чрез плащане
в хода на процеса.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците
са депозирали възражения в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
2
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
3
чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за
исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата
сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на
стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през
исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято
цена възлиза на исковата сума; налице е забава по отношение задължението
за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства
следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея,
цена на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на
исковите суми.
Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез
плащане в хода на процеса.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане,
извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът, на когото
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците нямат право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........., ЕИК ......... срещу Е. М. Д., ЕГН
********** и Т. Г. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците
дължат на ищеца
в условията на разделност, както следва: Е. М. Д. – 1/4 и Т. Г. Д. – 3/4 от
следните суми:
сумата 469, 43 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.10.2010 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 87, находящ се в гр. .......... ведно със законна лихва от датата на
4
заявлението по чл.410 ГПК – 26.04.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 52, 19 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
10.04.2023 г.;
сумата 62, 28 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 26.04.2023 г. до изплащане на
вземането;
сумата 11, 70 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
10.04.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение от 10.05.2023 г. по ч.гр.д. №
21864/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ
В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА Е. М. Д., ЕГН ********** и Т. Г. Д., ЕГН ********** да
заплатят на ..........., ЕИК ........., на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
25 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото, както следва: Е. М. Д. – 1/4
и Т. Г. Д. – 3/4.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Бруната“ ООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5