МОТИВИ по НОХД № 135/2016 година по описа на СНС, XVI-ти
наказателен състав
Първоначално прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу:
Ц.Н.Б. за престъпления
по чл. 321, ал.
3, пр. 2,
т. 1 вр. с ал. 1 НК; по чл. 159а, ал.
2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр.
1 и 4 НК; по чл. 159а,
ал. 2, т. 6, пр. 1 вр.
ал. 1, пр. 1 и 4 НК и по
чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.
1 вр. ал. 1, пр.
1 и 4 НК, срещу П.Л.Я. за престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр.
2, т. 2 вр. с ал. 2 НК, срещу Б.Г.К. за престъпления по чл.321
ал.3 т.2 вр. ал.2 НК и срещу Г.М.Ч. за
престъпления по чл-321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК.
С
определение от 24.01.2014г. по нохд №140/2014г. по
описа на СпНС 7 състав съдът е одобрил постигнатото споразумение между
представителя на СП и Б.Г.К. и защитника му като за престъплението по чл.321
ал.3 т.2 вр. ал.2 НК на К. е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и на основание чл. 66 НК изтърпяването
на така определението наказание е отложено за срок от три години. С посоченото
определение съдът е одобрил и постигнатото споразумение и между представителя
на СП и Г.М.Ч. и защитника му по
отношение на Ч. за престъплението по
чл-321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и на основание чл. 66 НК
изтърпяването на така определението наказание е отложено за срок от три години.
Съставът на съда се е
отвел на основание чл.29 ал.1 т.1 б.Б от НПК от разглеждане на делото
относно подсъдимите Ц.Н.Б. и П.Л.Я. и делото е разпределено на 3 НС при
СпНС.
С
определение от 13.05.2015г. по нохд №354/2015г. по
описа на СпНС 3 състав съдът е одобрил постигнатото споразумение между
представителя на СП и П.Л.Я. и защитника му като за престъплението по чл.321
ал.3 т.2 вр. ал.2 НК на Я. е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на три месеца и на основание чл. 66 НК
изтърпяването на така определението наказание е отложено за срок от три години. Съставът на съда се е
отвел на основание чл.29 ал.1 т.1 б.Б от НПК от разглеждане на делото
относно подсъдимите Ц.Н.Б. и
делото е разпределено на 13 НС при СпНС.
СпНС, 13 състав
е разгледал наказателното производство нохд №354/2015г. по описа на СпНС 13
състав срещу Ц.Н.Б. за престъпления по чл. 321, ал.
3, пр. 2,
т. 1 вр. с ал. 1 НК; по чл. 159а, ал.
2, т. 6, пр. 1 вр. ал. 1, пр.
1 и 4 НК; по чл. 159а,
ал. 2, т. 6, пр. 1 вр.
ал. 1, пр. 1 и 4 НК и по
чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.
1 вр. ал. 1, пр.
1 и 4 НК по реда
на глава XXVII НПК и с
присъда от 09.06.2015г. се е произнесъл спрямо подсъдимия Б. като го е
признал за виновен и за четирите престъпления и му е наложил наказания, като на
основание чл.23 ал.1 НК е наложил най-тежкото от определените в присъдата
наказания, а именно: лишаване от свобода за три години и на основание чл. 66 НК
е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от пет години,
както и е наложил наказание глоба в размер на 10 000 лева.
Срещу
така постановената присъда е изготвена жалба до АпСпНС,
който с решение №33/14.01.2016г. е отменил присъдата от 09.06.2015г. на СпНС 13
състав по нохд №354/2015г.
По
отношение на Ц.Н.Б. СП е повдигнала обвинения за
това, че в периода от неустановена дата през м. март 2012г. до
28.05.2013г. на територията на гр.С. ръководил организирана престъпна група по
смисъла на чл.93 т.20 НК- структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления- по чл.159а НК, за кито
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с участници Г.М.Ч.
ЕГН **********, П.Л.Я. ЕГН ********** и Б.Г.К. ЕГН **********, като групата е
създадена с користна цел-да извличат протИ.законно
облаги от платени сексуални услуги -престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК, както и за
това че
На неустановена
дата през 2009г. на територията на гр.С., набрал и от тази дата до неустановена
дата през 2010година приел /в апартамент, находящ се в гр. С., бул. ***/,
отделно лице- И.Н.Д., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия-предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието и,
като деянието е извършено чрез обещаване /към момента на извършване на
действията по набиране и към момента на настаняване на Д. в апартамента/ на
облаги-част от платената от клиента сума за сексуалните услуги -престъпление
по чл. 159а,
ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК;
За това, че на
неустановена дата през 2009г, на територията на гр. С., набрал и от тази дата
до 28.05.2013г. приел / в апартамент, находящ се в гр. С., бул. ***/ отделно
лице-В.И.Х. ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия-предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието и,
като деянието е извършено чрез обещаване /към момента на извършване на
действията по набиране и към момента на настаняване на Х. в апартамента/ на
облаги- част от платената от клиентите сума за сексуални услуги- престъпление
по чл. 159а,
ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК и
За това, че на
неустановена дата през 2009г, на територията на гр. С., набрал и от тази дата до
28.05.2013г. приел / в апартамент, находящ се в гр. С., бул. ***/ отделно лице-И.Т.М.
ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия-предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието и, като деянието е извършено
чрез обещаване /към момента на извършване на действията по набиране и към
момента на настаняване на М. в апартамента/ на облаги- част от платената от клиентите
сума за сексуални услуги- престъпление по чл. 159а, ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК.
С протоколно определение от 10.03.2016г. ход на делото е даден по реда на гл.ХХVІІ от НПК.
Съдът
е одобрил постигнатото между страните съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите И.Д., В.Х., И.М., М.З., Ц.В., И.Г., В.В., В.Д., И.А., И.К., Т.М., Г. Я.а, С.Д., И.Т., В.Й., К.Н.М.,
А.И.П., Д.П., Й.И.Г., Х.Л.К., Д. Т. Б., Г.Д.Б., П.И.Г., И.С.Г., М.Г.Г., Р.Д.И., както и на вещите лица В. Х и Е.Л., а при
постановяване на присъдата да се използват съответните протоколи и експертни
заключения, приложени по ДП.
В хода на съдебните прения
прокурорът заявява, че не поддържа обвинението и моли съда да признае
подсъдимия за невинен по повдигнатите обвинения, като посочва, че не са събрани
доказателства, които да обосноват вината му по несъмнен начин.
По отношение на обвинението за престъплението по чл.321, ал.3,
т.1, вр.ал.1 от НК прокурорът счита, че от
доказателствата по делото безпротИ.речИ.
се установява, че през месец
март 2012 год. на територията
на гр. С. е била сформирана ОПГ от осъдените Я., Ч. и К., като групата е била създадена, с цел трафик на
лица от женски
пол-
свидетелките
Д., Х. и М., с цел предоставянето им за извършването на платени сексуални
услуги в горепосочените недвижими имоти в гр. С., но с оглед
показанията на разпитаните като свидетели Ч. и
К. не се доказва съпричонастта
на подсъдимия Б. към посочената ОПГ. По отоншение на
трите обвинения за престъпления по престъпление по чл. 159а,
ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК, прокурорът счита, че от
доказателствата по делото се доказва, че действително свидетелките Д., Х.
и М. са предлагали платени сексуални услуги в апартамент, намиращ се в гр.
С., бул. ***,
ет. 1, ап.
1, стопанисван от „***“ ООД с управител и представляващ подс. Б., но подсъдмият не е знаел за
тази дейност, поради което не
е възможно да се направи категоричен
извод за съпричастността на подсъдимия Б. към осъществен трафик на посочените свидетелки,
с цел сексуална експлоатация, поради което счита, че
същият да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение.
Защитникът на подс. Б. моли за
постановяване на оправдателна присъда по всички повдигнати обвинения. Счита, че
описаните в обвинителния акт деяния не са доказани както от обективна, така и
от субективна страна. По отношение на обвинението по чл.321, ал.3,
т.1, вр.ал.1 от НК защитникът не е съгласен с твърдението
на прокуратурата, че е налице престъпна
група, тъй като дейността, осъществяване от тримата осъдени по настоящото производство
по никакъв начин не сочи
за някаква трайност и организираност, а още повече и за
разпределяне на функции, но е категорично,
че дори и да е налице подобна
група, то подсъдимият Б. по
никакъв начин не е имал съпричастност
към същата. По отношение на трите обвинения за престъпления по
престъпление по чл. 159а, ал.2, т.6 вр. ал.1
от НК защитата счита, че същите са недоказани, тъъ
като по делото липсват доказателства, че между подсъдимият Б. и трите
свидетелки Д., Х. и М. е имало уговорки,
предложения или приемане за
предоставяне на сексуални услуги
срещу заплащане, както и че липсват доказателства, че някоя от трите свидителки е предавала пари на подсъдимия Б. във връзка с
осъществените от нея сексуални услуги.
Подсъдимият в правото на лична
защита моли за оправдателна присъда.
При последната си дума към съда
подс. Б. заявява, че не се счита за виновен.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно
вътрешното си убеждение намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ц.Н.Б. – роден на *** година в гр. К., българин, български гражданин, с висше образование, женен, кмет на
с. Т., обл. С.З., общ. П.Б., неосъждан, с настоящ адрес:***, ЕГН **********Същият е собственик и управител на следните търговски
дружества:
1. „***“ ЕООД гр.С. с предмет на дейност „организиране на
тържества, партита и коктейли, козметични и масажни
услуги, компаньонство и запознанства, консултантска и посредническа дейност,
вътрешна и външна търговия, лизингова дейност, туристическа и туроператорска
дейност, транспортна дейност, както и всяка разрешена от закона дейност.
2. „***“ ЕООД гр.С. с предмет на дейност „козметични и
масажни услуги, компаньонство и запознанства,
търговска дейност, консултантска и посредническа дейност, както и всяка друга
дейност, за която няма забрана със закон.
Първото дружество е регистрирано през 2008г. на адрес гр.С.,
бул.*** в нает от подс. Б. апартамент, собственост на Д., А. и С.П. /договор за
наем, приложен на лист 1-3, том 8 и л.80 и сл. том 4 от ДП/. Второто дружество
е регистрирано през 2008г. на адрес гр.С., бул.*** в нает от подс. Б. имот /договор
за наем, приложен на лист 110-111, том 6 от ДП/. В иззетите документи е
отразено, че двата имота се ползват като офиси на търговските дружества и
служат за месторабота на наетите по трудов договор служители. Подс. Б. стопанисвал и питейно заведение, находящо се в гр.С., бул.*** с наименование „***“.
В периода 2008-2012г. подс. Б. наел на
работа множество лица, за които са сключени трудови договори, приложени в т.8
от ДП. В посочения период подсъдимият сключил със свидетелката В.Х. трудов
договор от името на „***“ ЕООД № 18/06.03.2009г./том 8, лист 28/, към който
впоследствие били изготвяни и допълнителни споразумения. Съгласно договора св.Х.
била назначена на длъжност технически сътрудник. Видно от показанията на разпитаните
свидетели на работа в посочените дружества били наети Г.М.Ч. ЕГН **********-шофьр към „***“ в гр. С., бул.
***, П.Л.Я. ЕГН ********** –портиер и охрана в офиса в гр. С., бул. *** и Б.Г.К.
ЕГН **********-охрана в офиса в гр. С., бул. ***, св. Р.Г.- шофьор към „***“ в гр. С., бул. ***, св. Л.С.-охрана в „***“ в гр. С., бул. ***, св. М.З.-компаньонка в „***“ без трудов договор, св. В.С.В.
–компаньонка в „***“ без трудов договор, св. Т.П.М.- чистачка в „***“ в гр. С.,
бул. *** с трудов договор, св. Х.Л.К. –компаньонка в „***“, св. К.Н.М.- барман
в „***“, св. А.И.П.- управител в „***“ в гр. С., бул. ***, св. Й.И.Г.-масажистка
в „***“ в гр. С., бул. ***, св. Д. Т. Б. –консултант парти към „***“ ЕООД, св. Г.Д.Б.-
технически сътрудник в „***“ в гр. С., бул. ***, св. П.И.Г.-чистачка в „***“,
св. И.С.Г.- барман и сервитьор в „***“, св. М.Г.Г.-
сътрудник в „***“ и св. Р.Д.И.-парти организатор в „***“ и други.
След като на 06.03.2009г. св. В.Х. започнала работа на
трудов договор към „***“ ЕООД, свидетелката останала да живее на адреса на
бул.“Е.Г.“***, където започнала да извършва сексуални усулги
срещу заплащане, като половината от заплатените от клиента пари ги давала на „Б.“-
Б.Г.К.. Понякога свидетелката ходела на адреси на клиенти
за предоставяне на сексуални услуги, като в тези случаи била откарвана и
връщана с автомобил от „Ж.“- Г.М.Ч.. Св. Х. работела до 28.05.2013г., когато се
провела полицейска акция на адреса.
През 2013г. св. И.Т.М. се
преместила в гр. С. от гр. Ч., където работела като масажистка. В С. св. М. се
срещнала с нейна позната „С.“, която и казала, че на адрес гр. С., бул. ***
търсят масажистки. Свидетелката М. отишла на посочения адрес и там се срещнала
с неустановена по делото жена, която и казала, че може да започне работа
веднага като и обяснила, че на място може да предлага и сексуални услуги срещу заплащане
и и казала тарифата. Свидетелката И.М. се съгласила, останала на посочения
адрес и започнала да работи като масажистка, а понякога и да предоставя
сексуални услуги срещу заплащане. На адреса в гр. С., бул. *** е имало телефони, на които са звънели клиенти
по обяви като само момичетата са отговаряли на телефонните повиквания. При
извършване на сексуалните услуги св. М. предоставяла половината от заплатената
от клиента сума на „Б.“ –Б.Г.К., който пребивавал на
адреса в гр. С. бул. ***. Когато клиент искал сексуална услуга на място, „Ж.“- Г.М.Ч.,
е карал с автомобил св. М. на адреса, посочен от клиента, изчаквал я и я връщал
на бул. ***, като в тези случаи св. М. давала половината от парите на Ч.. П.Л.Я.
отговарял за посрещането на момичета с клиентите. Свидетелката М. работела на
посочения адрес около три-четири месеца.
През 2009-2010 година свидетелката И.Н.Д. разбрала от нейна позната –„А.Ж.“
/неустановена по делото/, че може да започне работа в „***“ ЕООД като
масажистка, като познатата и обяснила, че успоредно с масажа може да предлага и
сексуални услуги. Св. Д. се съгласила, останала на адреса в гр. С. бул. *** и
започнала да предоставя масажи и сексуални услуги, като половината от
заплатените от клиентите пари ги давала на неустановените по делото „И.“ и „М.“,
а понякога и на „Б.“ - Б.Г.К., които били на адреса в гр. С. бул. ***. Св. Д.
работела на посочения адрес около девет месеца и през
2010г. на неустановена по делото дата напуснала по собствено желание.
През цялото време от неустановена
дата през м. март 2012г. до 28.05.2013г. Г.М.Ч., П.Л.Я. и Б.Г.К. извършвали текущата дейност по набиране на клиенти, събиране на получените
от предоставяните услуги суми, поддържане на помещенията, в които се извършва
дейността, транспорт на момичетата по адреси, охрана и други. Половината от
приходите от сексуалните услуги оставали за момичетата, а останалата половина за
тях. По описания начин престъпната група функционирала до 28.05.2013г., когато
участниците в същата били разкрити и задържани от органите на МВР.
По доказателствата:
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдържащи се в прочетените
и приети показания на свидетелите от досъдебното производство по реда на чл.373
ал.1 вр. чл.372 ал.3 вр.
чл. 371 т.1 от НПК, а именно свидетелите: И.Д., В.И.Х., И.Т.М., М.Ц.З., Ц.В., И.Г., В.В., В.Д., И.А.,
И.К., Т.М., Г. Я.а, С.Д., И.Т., В.Й., К.Н.М., А.И.П., Д.П., Й.И.Г., Х.Л.К., Д. Т.
Б., Г.Д.Б., П.И.Г., И.С.Г., М.Г.Г., Р.Д.И., както и
на св. Г.М.Ч. и Б.Г.К., на разпитания в съдебно заседание от 10.03.2016г. св. Р.Г.,
както и въз основа на приобщените
експертни заключения, както и въз основа на приложените
писмени и веществени доказателства и протоколите за ВДС.
По отношение на свидетелските
показания съдът намира следното:
Свидетелката В.И.Х. е разпитвана два пъти в хода на
досъдебното производство, единият от които по реда на чл.223 НПК, като
действията по разследването са извършени при условията и реда на НПК. Показанията
на посочената свидетелка съдът кредитира изцяло, тъй като свидетелката има
непосредствени впечатления и изяснява механизма на контакт между нея,
подсъдимият Б. и свидетелите по делото. При анализа на показания и прави впечатление, че същата не
отрича, че е извършвала сексуални услуги срещу заплащане на адреса гр. С., бул.
***, но свидетелката е заявила, че половината от сумите, получени от клиентите
ги е предоставяла на Б.Г.К., а когато е ходела на адреси на клиенти за
предоставяне на сексуални услуги, е била откарвана и връщана с автомобил от „Ж.“-
Г.М.Ч.. В показанията и от 29.05.20113г. пред съдия свидетелката е заявила, че
„половината от парите, които оставаха сигурно са ги предавали на шефа“, но в
случая тя не е предавала пари на подсъдимият Б., нито е виждала как са му предавани
и от кого. В показанията на свидетелката Х. липсват изявления, че подсъдимият Б.
и е обяснил, че може или трябва да предоставя сексуални услуги срещу заплащане,
че я е уговарял или че и е предлагал да извършва сексуални услуги.
По същия начин са и показанията на
св. И.Т.М.- в разпита и по чл.223 НПК от 29.05.2013г. свидетелката
обяснява, че през 2013г. се преместила в гр. С. от гр. Ч. в С., където се срещнала
с нейна позната „С.“, която и казала, че на адрес гр. С., бул. *** търсят
масажистки. Свидетелката М. отишла на посочения адрес и там се срещнала с неустановена
по делото жена, която и казала, че може да започне работа веднага като и
обяснила, че на място може да предлага и сексуални услуги срещу заплащане и и
казала тарифата. Свидетелката И.М. се съгласила, останала на посочения адрес и
започнала да работи като масажистка, а понякога и да предоставя сексуални
услуги срещу заплащане като предоставяла половината от заплатената от клиента
сума на „Б.“ –Б.Г.К., а когато е имало клиенти с
адрес -Г.М.Ч. я е откарвал с автомобил до адреса на клиента, а П.Л.Я. отговарял
за посрещането на момичета с клиентите.
В показанията на свидетелката
същата е заявила, че „парите,
които давах на Б. са за шефа-Ц.“, но никъде не е посочено, че тя самата му е
предавала пари, или е видяла как са му предавани от Б. К., Я. или Ч.. В
показанията и липсват твърдения за проведени разговори с подсъдимият Б. относно
предоставянето на сексуалните услуги от нейна страна, цената на заплащането,
разпределянето на сумите и други. Свидетелката твърди, че на адреса в гр. С.,
бул. *** е имало телефони, на които са
звънели клиенти по обяви, но изрично е заявила, че не знае кой е публикувал
обявите.
Свидетелката И.Н.Д. в разпита от
02.10.2013г. твърди, че е работела по трудово правоотношение с „***“ ЕООД с
управител Ц.Б. /макар по делото да няма приложен трудов договор за нея/.
Свидетелката обаче обяснява, че нейна приятелка „А.Ж.“ /неустановена по делото/
от гр. С.З. и е предложила да работи там като и е обяснила, че „успоредно с
масажа мога да предлагам сексуални услуги“. В разпита от 02.10.2013г. св. Д. посочва
и цените на предлаганите сексуални услуги, като посочва, че парите от услугите
ги е давала на „И. и М. от офиса на бул. „Е.Г. и на Б. и В. в другия офис на
бул. „М.“. Същите показания се потвърждават и в последващо проведения разпит от
21.11.2013г.
В хода на наказателното производство
са проведени три разпита на св. Р.Н.Г.-два по досъдебното производство от
29.05.2013г., един от които пред съдия по реда на чл.223 НПК, и третия разпит-в
съдебно заседание по нохд №135/2016г. от 10.03.2016г.
След запознаване със съдържанието на посочените разпити прави впечатление наличието
на съществени протИ.речия
между дадените показания на досъдебното производство и тези в съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав, поради което на основание чл.281 ал.1 т.2 НПК в
проведеното съдебно заседание от 10.03.2016г са прочетени показанията на
свидетеля от ДП, дадени по реда на чл.223 НПК. Съдът с оглед принципа на
непосредственост по чл. 13 НПК кредитира показанията на св. Г. от 10.03.2016г.,
като водещ в случая е не само посочения принцип на наказателния процес, а наличието
на съответствие между дадените показания на свидетеля с тези на св. Д., Х. и М..
Св. Г. е заявил пред настоящия състав, че е работел като шофьор при подсъдимия Б.,
но не знае за извършване на сексуални услуги в клуба, тъй като през повочето време е стоял в колата и при повикване за откарване
на пиян клиент до дома му го е откарвал на принципа „Д.“. Заявеното на
досъдебното производство твърдение, че подс. Б. е публикувал обяви за
предоставяне на сексуални услуги от момичетата в клуба не е потвърдено в
съдебна фаза, а на досъдебното производство не е подкрепено с други
доказателства. Предвид посочените протИ.речия, съдът служебно на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК е
прочел показанията н асв. Г. от ДП от 29.05.2013г. по
нчд №810/2013г. СНС 12 състав, като в съдебно
заседание свидетелят е заявил, че поддържа казаното на 10.03.2016г., а не
прочетеното от ДП.
В хода на съдебното производство са
приобщени и показанията на св.
Г.М.Ч.
и Б.Г.К. от 09.06.2015г. по НОХД 354/2015г. на СНС 13 състав. И двамата свидетели, които са осъдени с
определение за одобряване на споразумение от 24.01.2014г. по нохд№140/2014г. на СНС 7 състав, са заявили, че подс. Б. не
само не е насърчавал момичета да извършват услуги, но и в случаите когато „момичета
се подлъгваха към клиентете и излизаха с тях“ св. Ч.
и св. Б. К. са вземали пари от тях, за да не ги издават на подс. Б., като св. Ч.
набляга на това, че „момичетата сами са си ходели ри мъжете, не е имало случаи
ние да ги караме“. С аналогично съдържание са и показания на св. Б.Г.К. от
същата дата- че „ не знам на други дали са давали пари. Само на мен, не съм
сигурен за други. Даваха ми ги, за да си мълча, да не казвам, че излизат с
клиентите. Трябваше да се мълча пред Ц.“.
Показанията на посочените по-горе свидетели в частта
относно предоставянето на сексуални услуги кореспондират с тези на свидетелката
М.З., която също е работела за подсъдимия и макар да твърди, че тя лично не е
предоставяла сексуални услуги, заявява, че й е известно, че някои от другите
момичета са предоставяли такива на
клиенти, като й е известна и цената от 60лв. за един час стандартен секс.
В този смисъл са и показанията на свидетелите В.Д. Д., И.С.А.
и И. Г. К. – клиенти, който са ползвали предоставяни от момичетата сексуални
услуги. Същите посочват начина на обявяване на дейността, местата, където се предоставят сексуалните
услуги, цената на същите. Показанията на горепосочените свидетели следва да
бъдат кредитирани, тъй като същите кореспондират помежду си и с тези на Д., Х.
и М., но в показанията на никой от тях не се споменава нито подсъдимия, нито
някаква организация във връзка с направените от тях плащания за сексуалните
услуги.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Й.Г., С.Д., К.М.,
А.П., Т.М., Г. Я.а не са относими към предмета на доказване по делото,
доколкото тази група свидетели не посочват да им е известно някои от
наетите подсъдимия Б. момичета да са
проституирали. Свидетелката Д.П. дава показания относно отдаването под наем на
имота на бул.“Е.Г.“ **.
Свидетелят Ц.В. е служител на ГДБОП и в показанията си
посочва, това което е установил в хода на работата си по случая, като
показанията му се базират на различни източници – информатор, прилагани СРС,
проучване на интернет сайтове, наблюдение и др.. Показанията му следва да се
кредитират, в частта, в която се основават на лично наблюдавани от него
обстоятелства и проучване на публикувана в интернет информация. Същите
подкрепят показанията на останалите свидетели относно методите на набиране и
експлоатиране на момичетата и разпределението на ролите и задачите в
престъпната структура.
По делото са приложени ВДС от експлоатирани СРС. Относно веществените доказателства средства в резултат
на прилагане на специални разузнавателни средства съдът намира, че са
изготвени при спазването на
законовата процедура свързана с искането и получаването на разрешение за
това от компетентния за това орган, поради което същите притежават годна
доказателствена сила като съответно на
основание чл.284 НПК ги предяви на страните
и съответно ги присъедини към събрания доказателствен материал в хода на
съдебното следствие.
От приложените ВДС по използваните СРС по делото се
установяват действията и връзките между П.Л.Я., Б.Г.К. и Г.М.Ч., както и отношенията им със
свидетелките по делото във връзка с предоставянето на сексуалните
услуги-разговорите съдържат информация относно клиенти, цени, часове,
заплащане, превозване по адреси и други. В приложените ВДС относно проведените
разговори от страна на подсъдимия Б. липсва конкретика, разговорите са
изключително пестеливи откъм съдържание и смисъл, което се явява пречка да се направи
извода относно знанието от страна на подсъдимия за извършваната от свидителките сексуална дейност. В провежданите от него
разговори се коментират свидетелките, техни действия и дори предприети спрямо
някои от санкции, но не се коментират нито цени, нито суми, нито сексуални услуги.
В хода на досъдебното производство са извършени
редица огледи, обиски, претърствания и изземвания.
Иззети са значителен брой веществени доказателства – документи, приложени в
томове 5-10. От иззетите документи – трудови договори, длъжностни
характеристики, допълнителни споразумения и др., се установява, че подсъдимият
е наел значителен брой момичета на трудови договори като технически сътрудници
в офис, като от показанията на същите, коментирани по-горе се установява, че
нито едно от тях реално не е извършвало дейност на технически сътрудник, но на
базата на тези доказателства не може да се направи извода, че свидетелките са
извършвали сексуални услуги. Изискани са и приложени справки от НОИ, ТР и АВ,
които допринасят за установяване на дружествата. Съдът намира всички протоколи за претърсване и изземване
приложени по делото и обсъдени по-горе, за изготвени по реда и при условията на
НПК, поради което същите се явяват надлежно доказателствено средство за
извършване на съответните действия, за реда по който са извършени, поради която
причина съдът намира и събраните иззетите веществени доказателства с тях за
събрани по реда на НПК.
В обясненията на подс. Б. от
10.03.2016г. по нохд №135/2016г. по описа на СНС 16
състав, същият е заявил, че Г.М.Ч., Б. Г., В.И.Х., И.Т.М. и И.Н.Д. са
били на работа при него, като посочва работата им. Подсъдимият не отрича, че
свидетелките са работели като „компаньонки“ в заведението, стопанисвано от
него, но същността на задълженията им била да провокират и да насърчават
клиентите за поръчки на алкохол като им правят компания на място и те самите
консумират разреден алкохол. Подсъдимият отрича да е знаел, че свидетелките са
предоставяли сексуални услуги, още по-малко да ги е увещавал за това, да е
публикувал обяви или да е приемал заплащане.
Съдът счита, че
обясненията му следва да бъдат кредитирани, тъй като не са в протИ.речие с показанията на
свидетелите, протоколите за ВДС и останалите доказателства по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият е обвинен за това, че в периода от
неустановена дата през м. март 2012г. до 28.05.2013г. на територията на гр.С.
ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 НК-
структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления- по чл.159а НК, за кито е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с участници Г.М.Ч.
ЕГН **********, П.Л.Я. ЕГН ********** и Б.Г.К. ЕГН **********, като групата е
създадена с користна цел-да извличат протИ.законно
облаги от платени сексуални услуги -престъпление
по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК, както и за три
деяния по по чл. 159а, ал.2, т.6 вр. ал.1
от НК –за това, че на територията на
гр.С., набрал приел /в апартамент, находящ се в гр. С., бул. ***/, отделни лица-
И.Н.Д., В.И.Х., И.Т.М., с цел да бъдат
използвани за развратни действия-предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието им, като деянието е извършено чрез обещаване /към
момента на извършване на действията по набиране и към момента на настаняване в
апартамента/ на облаги-част от платената от клиента сума за сексуалните услуги.
Относно първото
престъпление по обвинителния акт- организирана престъпна група е налице
когато три и повече лица са се сговорили предварително като формират и
се подчиняват на обща воля за извършване на повече от едно престъпление. Това
формално престъпление в тази си форма на изпълнително деяние-ръководене на
организирана престъпна група, изисква деецът не само да се зачисли и да остане
в групата, но и да дава нареждания на участниците /не задължително на всеки
поотделно/, като следва да е налице взаимно съгласие между дееца от една страна
и тези лица, които формират волята на групата. Изискуемо от закона е
обстоятелството, че следва престъпленията, целени от участващите в групата като
вид да са определени по принцип, като следва престъпленията повече от едно да
са не само субективно целени, но и обективно уговорени между участниците. Престъпното
сдружение по своята характеристика е предварителна дейност, която има
самостоятелно правно значение на вероятната последваща престъпна дейност.
В конкретния случай
изискуемо е от доказателствата съдът да може да направи извод, че в периода от неустановена
дата през м. март 2012г. до 28.05.2013г. на територията на гр.С., Г.М.Ч. ЕГН **********, П.Л.Я. ЕГН ********** и Б.Г.К. ЕГН
********** са участвали в
организирана престъпна група създадена с
користна цел -да извличат протИ.законно
облаги от платени сексуални услуги, но не може да се направи извод за участие,
а още по-малко за ръководене на посочената ОПГ от подсъдимия Б.. Безспорно
установено е по делото, че той се е познавал с тримата осъдени, същите са
работели за него с или без трудови договори, и тримата като участници в групата
са целели да извличат протИ.законно облаги от платени
сексуални услуги от дейността на Х., М. и Д., но не се доказва съпричастността
на подсъдимия Б. към престъпното сдружение. Съдът не споделя изводите на защитата за липса на ОПГ по делото, тъй като
доказателствата за налчие на ОПГ с участници Ч., Я. и
К. са налице- показанията на цитираните по-горе свидетелки, които посочват
връзките и отношенията помежду им, приложените по делото ВДС за използваните
СРС, както и другите доказателства по делото. Съдът счита обаче, че наличието
на взаимоотношения между Ч., Я. и К., от една страна, и подсъдимия Б.- от друга
страна, не дават основание да се направи
заключение, че извън колегиалният
контакт е имало взаимоотношения, въз основа на които да се приеме, че Б. е давал
нареждания на участниците в групата и то във връзка с извличането на облаги от
платени сексуални услуги. Поради
горните причини съдът не намира, че е доказано ръководенето от страна на
подсъдимия на горепосочената група, поради която причина го е оправдал по така
повдигнатото му обвинение.
По отношение на втората група престъпления
–по чл. 159а, ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК настоящият
състав счита, че обвинението не е доказано. Следва да се отбележи за пълнота,
че по обвинението, касаещо св. И.Т.М. в обвинителния
акт в диспозитива е посочено, че на
неустановена дата през 2009г, на територията на гр. С., набрал и от тази дата
до 28.05.2013г. приел / в апартамент, находящ се в гр. С., бул. ***/ отделно
лице-И.Т.М. ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия-предлагане на платени сексуални услуги, докато в показанията на самата
свидетелка по реда на чл.223 НПК от
29.05.2013г. свидетелката обяснява, че през
2013г. се преместила в гр. С. от гр. Ч. в С..
Основните
аргументи за признаването на подс. Б. за невиновен обаче са по отношение на
изпълнителното деяние. В диспозитива на обвинението се твърди, че подсъдимият набрал и приел всяка една от свидетелките.
Съгласно тълкувателно решение №2/16.07.2009г. на ВКС по т.д. №2/2009г. ОСНК
понятието „НАБИРА“ следва да се тълкува като привличане, събиране, вербуване, уговаряне
или склоняване на лице /лица/, за да бъдат въвлечени за постигане на целите по
чл. 159а ал.1 и ал.3 НК. Доказателствата по делото не сочат на тази дейности,
извършвани от подсъдимия Б.. При разпита на св. Х. липсват изявления, че
подсъдимият Б. и е обяснил, че може или трябва да предоставя сексуални услуги
срещу заплащане, че я е уговарял или че и е предлагал да извършва сексуални
услуги. Св.И.Т.М. в разпита и по
чл.223 НПК от 29.05.2013г. обяснява, че се срещнала с нейна позната „С.“, която
и казала, че на адрес гр. С., бул. *** търсят масажистки и когато отишла на
посочения адрес неустановена по делото жена казала, че може да започне работа
веднага като и обяснила, че на място може да предлага и сексуални усулги срещу заплащане и и казала тарифата. И третата
свидетелка –св. И.Н.Д. в разпита от
02.10.2013г. твърди, че е работела по трудово правоотношение с „***“ ЕООД с
управител Ц.Б., но не той, а нейна приятелка „А.Ж.“ /неустановена по делото/ от
гр. С.З. и е предложила да работи там като и е обяснила, че „успоредно с масажа
мога да предлагам сексуални услуги“. Т.е. в показанията на трите свидетелки-пострадали
по престъплението по чл. 159а, ал.2, т.6 вр. ал.1 от
НК, които имат непосредствени и преки впечатления и които най-добре могат да
дадат информация за предоставяните от тях сексуални услуги, не се съдържат
доказателства, че подсъдимият Б. им е обяснявал или ги е уговарял да извършват
или предлагат сексуални услуги срещу заплащане.
Съгласно
цитираното Тълкувателно решение привличането на лицата може да е станало и чрез
легални средства като неофициални мрежи, приятелски ими
семейни кръгове, обяви за предлагане или приемане на работа, чрез реклами по
Интернет или в медиите или друг кръг неограничен кръг дейности. В тази връзка
следва да бъде обсъдено твърдението от страна на св. Р.Г. от досъдебното
производство, когато свидетелят е заявил, че подсъдимият Б. е изготвял и публикувал
обяви за платени сексуални услуги. Това твърдение, обаче не е заявено в разпита
в съдебно заседание, нещо повече-св. Г. отрече да е знаел за подобни обяви. Същевременно
от наличните други доказателства по делото липсват такива, които да са подкрепа
на изложеното от свидетеля по досъдебното производство твърдение-липсват обяви,
извлечения или справки от Интернет или от мобилните телефони, които да са в
подкрепа на твърдението, че подсъдимият е публикувал подобни обяви. Ето защо следва да се приеме извода, че няма
доказателства за това, че подсъдимият Б. е осъществявал „набирането“ чрез
публикуване на обяви в Интернет или в медиите.
По отношение на
втората форма на изпълнителното деяние- „приел“ всяка една от свидетелките,
Тълкувателното решение изяснява съдържанието и смисъла на понятието „приемане“-
деецът се съгласява да се възползва от жертвата, за реализиране на посочените в
закона цели, независимо дали я укрива или не. Той е съизвършител
с този, който набира, а не негов помагач, при започнало изпълнение на
набирането на жертвата“. В случая по делото липсват доказателства, че
подсъдимият Б. се е съгласил да се възползва от жертвите за реализиране на
посочените в закона цели, тъй като по делото се твърди от свидетелките и от
разпитаните като свидетели Ч. и К., че Ц. Б. не е знаел за извършваните сексуални
услуги. Липсата на субективния елемент води до липса на престъпен състав за
престъпленията по чл. 159а, ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК.
По разноските:
С оглед изхода на делото, като призна
подсъдимия за невиновен по
повдигнатите му обвинения, съдът на основание
чл. 190 НПК присъди направените
по делото разноски в досъдебното и съдебното производство в размер на 734.87
лева да останат за сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
Съдия: