Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 159 / 09,02,2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 09,02,2018 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 97/2018 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано по две жалби против Разпределение,
извършено на 24,11,2017 г. по изпълнително дело № 20177570400057 по описа на
ЧСИ Атанас Атанасов рег. № 757, район на действие – ПОС, предявено на същата дата:
С жалба вх. (на ЧСИ) № 2370/27,11,2017 г. от „П.А. ***,
ЕИК *** – присъединен взискател по изпълнителното дело, се иска отмяна на
обжалваното разпределение като незаконосъобразно, поради следното: 1/ в първи
ред са удовлетворени вземания на съдебния изпълнител за обикновени и пропорционални
такси, част от които са „неправомерно“ начислени; 2/ като привилегировано във
втори ред е удовлетворено вземане на Община Пловдив включващо данъци за недвижим имот и такса битови отпадъци, а
последно посочената такса не се ползва с привилегията на т. 2, а е по т. 6 от
ч. 136 ал. 1 от ЗЗД; 3/ незаконосъобразно е указан едноседмичен срок за внасяне
на дължимата сума от обявени за купувач присъединен взискател, вместо предвидения
по действащата редакция на ГПК двуседмичен срок.
Постъпила е и жалба вх. (на ЧСИ) № 2371/27,11,2017
г. от Т.К.З.-***, ЕГН ********** – трето лице за изпълнителното производство.
Иска се отмяна на обжалваното разпределение с оплакване, че жалбоподателят не е
бил редовно уведомен за предявяване на разпределението, както и че
незаконосъобразно е определен едноседмичен, вместо двуседмичен срок за внасяне
на сумите, дължими от присъединени взискател – купувач на имотите.
Взискателят З.К.З. ***, ЕГН **********; не заявява
становище по жабите.
Длъжникът М** Д.З. ***, ЕГН **********; не заявява
становище по жалбите.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност
на жалбата на присъединения взискател и за недопустимост на жалбата на третото
лице.
Като се запозна с доказателствата по делото, взе
предвид становищата на страните и съобрази закона, съдът приема следното:
1/ По жалба вх. (на ЧСИ) № 2371/27,11,2017 г. от Т.К.З.-К.:
Жалбоподателят е собственик (придобил правата си
след вписване на възбраната) на недвижимите имоти – предмет на публична продан,
сумите от която са предмет на процесното разпределение. За изпълнителното
производство същият е трето лице. Разпределението по чл. 460 и с. от ГПК не
засяга правата и интересите на трети лица, именно поради това то се предявява
само на страните в производството – длъжника и всички взискатели (чл. 462 а. 1
от ГПК). Това са и лицата, имащи право да обжалват акта по разпределението.
Следователно предявената от третото лице жалба
против разпределение на суми в изпълнителното производство е недопустима и
следва да се остави без разглеждане.
2/ По жалба вх. (на ЧСИ) № 2370/27,11,2017 г. от „П.А.
***, ЕИК *** – присъединен взискател:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано
лице (взискател в изпълнителното производство), в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
По същество е основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело №
20177570400057 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов рег. № 757, район на действие –
ПОС, е образувано по молба на З.К.З. ***, ЕГН **********; против М** Д.З. ***,
ЕГН **********. Предмет на производството е принудително изпълнение на парично
вземане по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. 12710/2015 г. на РС Пловдив
въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Като взискател в производството е присъединено „П.А.
***, ЕИК *** – въз основа на удостоверения, издадени от ЧСИ П. Илиев по изп. д.
20158210400722 (л. 274) и по изп. д. 20158210400238 (. 275).
Изпълнението е насочено срещу недвижими имоти, за
които е прието да са собствени на длъжника към датата на налагане на
възбраната. Проведена е (през периода от 12,06,2017 г. до 12,07,2017 г.) публична
продан на два от имотите: СОС с идентификатор 56784.540.*** – жилище; и СОС с
идентификатор 56784.540*** – гараж, и двата находящи се в гр. П**, район Т**,
ул. ***.
Предмет на обжалваното разпределение е сумата, срещу
която присъединеният взискател е обявен за купувач на посочените имоти.
Разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, се извършва в случай, че събраната сума по изпълнението е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, като най-напред се отделят суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност.
Като вземания с привилегия от първи ред са погасени
вземания за разноски за принудителното изпълнение. Същите обаче не са в
достатъчна степен индивидуализирани по основание и размер. Сочи се, че в сумата
се включва и „остатък“, представляващ „обикновени такси по ТТРЗЧСИ – т. 1, т.
2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 9, т. 10, т. 11, т. 31 и хонорар на вещо лице“,
като липсва каквато и да е яснота за отделните размери на вземанията.
За пълнота, въпреки че това не би променило реда на
удовлетворяване на вземанията, необходимо е да се отбележи и следното:
Във втори ред
се предвижда погасяване на вземане
на Община Пловдив за „дължими данъци върху имота в размер, определен в
удостоверение с изх. № **********/07,09,2016 г., а именно 434,84 лв.“. Прието
е, че това вземане се ползва с привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД. При
внимателна проверка удостоверение от Общината с посочения номер и дата по
изпълнителното дело не се откри. Открива се обаче удостоверение изх. №
66090006462/18,05,2017 г. (на л. 184), видно от което за имотите – предметна
публичната продан, средствата от която се предмет на разпределение, няма
непогасени задължения за местни данъци и такси. Такива задължения има за друг
имот – в гр. П**, район Централен, ул. ***, и те възлизат на посочения в разпределението
размер – общо 434,84 лв., която сума включва както дължим данък върху недвижими
имоти, така и такси за битови отпадъци.
С привилегията по т. 2 на чл. 136 от ЗЗД се ползват
вземанията за данък върху определен недвижими имот, но „от стойността на този
имот“ – т. е. когато предмет на разпределение е цената, получена от продажбата
на този имот. В случая, както се посочи, се разпределят суми, постъпили от
проданта на други имоти – в район Тракия. По отношение на разпределяната сума
вземанията за данък върху недвижимия имот в район Централен не се ползват с
привилегията по т. 2, а следва да се приравнят на останалите публични вземания (по
чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД). При това
следва да бъдат разграничени като отделни вземания, дължими на различни
основания, тези за данък върху недвижими имоти и тези за такса битови отпадъци.
Изложеното налага извода, че обжалваното
разпределение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото да се
върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. (на ЧСИ) №
2371/27,11,2017 г. от Т.К.З.-К..
В тази част решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му.
ОТМЕНЯ Разпределение, извършено на 24,11,2017 г. по
изпълнително дело № 20177570400057 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов рег. № 757,
район на действие – ПОС, предявено на същата дата.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Атанасов с рег. № 757, като при
извършването на ново разпределение да се съобразят указанията в мотивната част
на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: