О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 117

В ИМЕТО НА НАРОДА

      гр. ПЛОВДИВ, 09.04.2020 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от девети април през две хиляди и двадесета година , в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                                                   

като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  ч. т. дело №170 описа на  ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл. 274, ал.1от ГПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба от З.Б.В.И.Г. АД чрез юрисконсулт А.П. против постановеното по  търг. дело №61/2019 г. по описа на ОС- Х.определение №6 от 07.01.2020 г.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата с вх.№12238 от 30.12.2019 г. на З.Б.В.И.Г. АД за отмяна на разпореждане от 02.12.2019 г., по силата на което му е  указано да внесе сумата от 100 лв.,представляваща възнаграждение за вещо лице по допусната автотехническа експертиза, както и е осъдено застрахователното дружество да заплати тази сума, която да се преведе по сметката на окръжния съд.

В жалбата са изложени съображения за неоснователност на определението, тъй като  страните по делото са постигнали извънсъдебно споразумение, делото е прекратено, поради отказ на ищеца, не се е достигнало до приемане на експертизата и вещото лице не е присъствало в съдебното заседание. Счита, че не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за извършената работа.

Моли да се отмени определението.

Ответникът С.В.В. не е представил отговор.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, и данните по делото, намери за установено следното:

Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 21.01.2020 г., частната жалба срещу него е от 23.01.2020 г., което е в посочения от съда едноседмичния срок.

Установява се по делото, че е подадена искова молба срещу застрахователното дружество за заплащане  на застрахователно обезщетение, по която се е пристъпило към размяна на книжа. След размяната съдът се е произнесъл с определение от 06.08.2019 г. по чл.374 от ГПК, като е допуснал поисканите от страните доказателства, вкл. назначил е автотехническа експертиза с възнаграждение от 300 лв., от които 100 лв. вносими от ответното застрахователно дружество, както и е насрочил делото в съдебно заседание на 30.09.2019 г. Преди  съдебното заседание , на 02.09.2019 г., е постъпила молба от ищеца за отказ от предявения иск. На 16.09.2019 г. е постъпила изготвената от вещото лице автотехническа експертиза. На 30.09.2019 г. в откритото съдебно заседание е прекратено производството по делото, поради отказ от иска. С разпореждане в закрито заседание от 02.12.2012 г. е разпоредено да се издаде РКО в полза на вещото лице за изготвената експертиза за възнаграждението, платимо  с бюджетни средства, както и е указано на ответното застрахователно дружество да внесе определения му депозит  от 100 лв. Ответникът е възразил с молба от 30.12.2019 г., в която е посочил, че  делото е прекратено, поради постигната от страните договореност,  както и ,че към събиране на допуснатите доказателства се пристъпва след внасяне на определения депозит. Съдът не е приел съображенията му, като е постановил обжалваното определение. Посочил е, че ответникът е останал задължен за разноски по чл.77 от ГПК и го е осъдил да ги заплати.

В чл.77 от ГПК е уредено принудителното събиране на разноски. Съгласно посочената разпоредба, ако страната остане задължена  за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

В случая са определени разноски за ответното застрахователно дружество – 100 лв. възнаграждение за автотехническата експертиза. Те не са внесени. Междувременно страните са уредили извънсъдебно отношенията си  и ищецът се е отказал от иска си срещу ответника, ответникът не е внесъл възнаграждение за работата на вещото лице, а вещото лице е изготвило заключението си, но същото не е прието по делото.

При така установената фактическа обстановка частната жалба се явява основателна. Не са налице основанията за принудително събиране на разноски за  вещо лице, тъй като същото е работило преждевременно преди внасяне на разноските и заключението му не е прието от съда.  Ето защо, частната жалба следва да се уважи, като обжалваното определение се отмени.

 Водим от гореизложеното, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

 ОТМЕНЯ постановеното по  търг. дело №61/2019 г. по описа на ОС-Х. определение №6 от 07.01.2020 г.

 Определението е неокончателно и може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                               

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                

                                            

                                       2.