№ 1072
гр. Плевен, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430105693 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1
от ГПК вр. чл.79, чл.240 от ЗЗД, чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и предявен при
условията на евентуалност осъдителен иск.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от
"Юробанк България" АД, ЕИК: ***, със седалище адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул.„Околовръстен път“ № 260, и с адрес за
кореспонденция: гр. София, жк. "Младост 4", Бизнес парк София, сгр.14,
представлявана от А.В.Я. - и.д. и п. М.И.В., чрез юрисконсулт Н. А. М. против
Н. А. И., ЕГН: **********, адрес: ***, в която се твърди следното : със
съобщение по ч.гр.д. №1637/2023 г. по описа на Районен съд- гр. Плевен, на
„Юробанк България“ АД е предоставена възможност за предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д.
№1637/2023 по описа на Районен съд- гр. Плевен заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
С предявяването на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК се твърди
следното : на 29.10.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и Н. А.
И., ЕГН ********** е сключен договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-16471888, посредством който страните са постигнали съгласие
1
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 15000.00
лева за срок от 96 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до
20.03.2027 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата
главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 96 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 253.45 лева, като в договора е посочена и
общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и
такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора
условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита,
като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия
размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на
договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване
на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват
точно задълженията си по него.
Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл.3 във връзка с чл.4 от договора за ответника
възниква задължението да погаси заема на 96 месечни вноски, всяка по 253.45
лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и кредитополучателят е
сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски по
горепосоченият договор за потребителски кредит. Споразумението е
постигнато предвид подадено от кредитополучтеля заявление докредитора,
съдържащо данни за съществуващи временни обективни затруднения,
настъпили като пряка последица от извънредното положение, въведено на 13
март 2020 г. с Решение на Народното събрание на Република България, във
връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена
2
от вируса COVID - 19.
Страните по договора за кредит са постигнали съгласие заплащането на
посочените в т.1 от споразумението месечни погасителни вноски да се отложи.
Вследствие на отлагането по т.1 размерът на месечната погасителна вноска и
срокът на кредита се изменят съобразно погасителния план, обективиран в
споразумението и съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
Годишният процент на разходите по договора за кредит остава
непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала
непогасена по време на гратисния период, е добавена на равни части във
вноските, посочени в погасителния план на споразумението. Предоговореният
брой на погасителните вноски е 253.45.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-
16471888 на 20.04.2021 г., като към тази дата са погасени 24 месечни вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай е 20.05.2021 г., от която дата вземането е станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е
изпратено изрично уведомление до длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга
от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Плевен за следните
дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
16471888 както следва:
- 12 594.61 лева (дванадесет хиляди петстотин деветдесет и четири лева
и 61 стотинки) - главница,
3
- 3 073.33 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021 г. до
20.03.2027 година;
- 1 268.01 лева-мораторна лихва за периода от 20.05.2021 г. до 16.05.2022
г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната
лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен
в предходното изречение.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, че в полза на „Юробанк България“ АД съществува вземането по
договор №PLUS-16471888, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1637/2023по описа на
Районен съд - Плевен, а именно: 12 594.61 лева - главница по договора за
кредит, 3 073.33 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.04.2021г. до 20.03.2027 г., 1 268.01 лева — мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.05.2021 до 16.05.2022, ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се и разноски, вкл. във връзка с издаването на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №1637/2023 по описа на Районен съд - Плевен разноски
както следва: 338.72 лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за
настоящото съдебно производство - 338.72 лева - държавна такса и 100.00
лева - юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
4
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, се прави искане съдът да приеме, че е
предявен осъдителен иск, както и да се приеме, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване
на препис от същия на ответната страна.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения
особен представител адв. С. Й. - ПлАК особен представител на ответника Н.
А. И., адрес : гр.Плевен, ул “Цар Борис III” №3, с който исковете се оспорват ,
като се твърди следното : не е представено доказателство (и не е посочено
такова в ИМ) за изпратено изрично уведомление до длъжника, че вземането
му е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, както се твърди на
стр.2 в ИМ. Съгласно чл.5 от Договора, обявяване на кредита за предсрочно
изискуем не е необходимо. За да се приеме, че с получаването на ИМ от
ответника се заявява предсрочна изискуемост на кредита, в обстоятелствената
част следва да се съдържат всички реквизити, които следва да съдържа
извлечението от счетоводни книги - в този смисъл Определение
№656/14.07.2016г. по т.д. №2609/2015г. на 1-во ТО на ВКС, в което е
отбелязано, че „BKC многократно е имал случай да се произнесе относно
съдържанието на извлечението от счетоводните книги, обуславящо
прилагането на чл.417 т.2 ГПК, а именно, че това съдържание следва да ясно и
недвусмислено, така, че да не се налага тълкуването му В същата степен това
е валидно и за уведомлението - Определение №810 от 29.11.2011г. по ч.т.д.
№753/2011г. на I ТО на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК“
Посочено е, че е налице преустановяване на погасяване на задълженията, но
не се сочи по отношение на кои суми са те. Практиката на ВКС цели защитата
на длъжника-потребител и по отношение на защитата за неговите интереси
следва да се прилагат завишени стандарти. Предвид постановката, залегнала в
т.18 от ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС: „Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“
следва да се приеме, че не е налице редовно обявяване на предсрочната
изискуемост по отношение на целия кредит към момента на предявяване на
5
заповедното производство.
Договорът не е написан по ясен и разбираем за кредитополучателя
начин, което е нарушение на чл.10 ал.1 ЗПК и е условие за недействителност.
Считам, че такава е налице и на основание чл.10а ал.2 и ал.4, чл.11 ал.1 т.9, т.
10, т. 11 и т.15 ЗПК.
В последния абзац на стр.2 от ИМ е посочен размерът на главницата 12
594, 61лв, на възнаградителната лихва в размер на 3073,33лв от 20.04.2021г. до
20.03.2027г. и мораторна лихва за забава в размер на 1268,01лв за периода от
20.05.2021г. до 16.05.2022г. Твърди се, че кредитополучателят е погасил 24
вноски по кредита, но не става ясно каква е общата погасена сума от кредита и
в частност по пера: каква част от главницата, от застрахователната премия и
възнаградителната лихва е погасена. Няма калкулация на изчисляването на
мораторната лихва.
В Договора е включена и т.нар. „такса ангажимент “ в размер на 525лв,
за която се споменава в чл.2, но според чл.10а ал.2: „Кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита“. Таксата е начислена неоснователно и клаузата е
недействителна.
Съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.9 ЗПК договор за потребителски
кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая е посочена само абсолютната му
цифрова стойност 7,95 %. Липсва разпоредба за условията за прилагането му
и уточнение за базата, върху която се начислява, както и яснота за
разпределянето му във времето по месеци и години. Не е ясно как е
формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер.
Няма отбелязване в Договора какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита.
В чл.5 са посочени условията за начисляването на законна лихва за забава, но
не и на лихвения процент. В този смисъл е налице нарушение на
императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК. Приложеният погасителен
план съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, но не е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния
6
процент на разходите по кредита - също посочен в абсолютна стойност 9,34%,
както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Такива стойности не са посочени. ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя като годишен процент от общия размер на предоставения кредит
- чл.19.ал.1 ЗПК. Изчисляването на ГПР е по специална формула, включва
всички разходи по кредита и следва да даде информация на потребителя как е
образуван и каква е общо дължимата сума по договора. В случая не е ясно по
какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема.
За кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената
главница, лихва, застраховка, такса ангажимент, мораторна лихва, но
следваше да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин
разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми,
както и последователността, в която същите ще се погасяват. Информацията е
обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и не
конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като
части от отделни вземания.
Счита, че договорът за кредит е недействителен (нищожен). В
обстоятелствената част е посочено, че кредитополучателят е платил 24
погасителни вноски, всяко от които в размер на 250,28лв., или сума в размер
6006,72лв. Т.к. с оглед изложеното според особения представител други суми
освен главница не са дължими, общият сбор от извършените плащания следва
да я погасява до този размер.
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се представлява, постъпило е
писмено становище от пълномощника адв. Злратанов от САК.
В о.с.з. страните не се представляват, редовно призовани, но са
дзепозирани писмени становища.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона намира за установено следното от
фактическа и правна страна страна:
Исковете с правно основание чл.422 от ГПК са предявени в
7
законоустановения едномесечен срок, допустими са, но по същество са
неоснователни и недоказани.
Видно от приложеното ч.гр.д. №1637/2023год. по описа на ПлРС е, че
същото е образувано на 28.03.2023год. въз основа на депозирано заявление
от кредитора /сега ищец/ за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнитилин лист срещу длъжника /сега ответник в процеса/. В
приобщените писмени доказателства в заповедното поризовдство , а и
впоследствие в хода на образуваното исково производство не са налице
доказателства за това кредиторът да е обявил на длъжника настъпилата
предсрлочна изискуемост на процесния креди.
При това положение исковете на осонвание чл.422 от ГПК следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Съдът следва да се произнесе по предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск иск.
На пъво място следва да се отбележи, че не са налице основанията ,
регламентирани в закщона за прогласяване на договора за кредит за
недействителен-нито по отношение начина на сформиране на
възнаградителната лихва , нито с оглед ГПРазходите по договора за кредит.
Следва да се приеме, че с подаването на исковата молба – 06.10.2023год.
ищецът е обявил настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като в
тази връзка следва да се посочи, че следа да се съобрази изготвеното
заключение от вещото лице Т.И. в неговия Вариант 2-ри, в който освен, че не
се включва таксата ангажимент / в размер на 525лв./ , дължимата
възнаградителна лихва е изчислена до датата на обявената предсрочна
изискуемост – 06.10.2023год., а не така, както се претендирана и присъдена в
заповедното производство – до 20.03.2027год. Таксата ангажимент е
недължима на основание чл.23 от ЗПК и на осонвание чл.10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Таксата ангажимент касае задължение на кредитора да фиксира лихвата, като
същата се приема да е свързана именно с управлението на кредита и
погасяването на договорната лихва, поради което е недължима. Съдът приема,
че следва да възприеме този вариант относно изчислението на задължението,
което ответникът има към ищеца. По отношение уговорената застраховка по
8
договора се установява, че застрахователната премия е анулирана от момента,
в който е спряна да бъде плащана, До момента, в който е плащана от БНП
Париба към застрахователя е била начислявана и реално се претендира
толкова, колкото е платено- разяснения на ВЛ в о.с.з. при изслушване на
заключението.
Или, по предявуения осъдителен иск ответникът следва да бъде осъден
да заплати ан ищеца сумите , както следва: главница в размер 11457,00лв.-за
разликата до претендираната 12594,61лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан; договорна лихва в размер 2886,93лв. за периода
от 20.12.2020год. до 06.10.2023год., като за разликата до претендираната сума
от 3073,33лв. и за периода от 07.10.2023год. до 20.03.2027год. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан; сумата 715,21лв.- лихва за
забава за периода от 20.01.2021год. до 06.10.2023год., като за разликата до
претендираната сума от 1268,01лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Следва да се присъди законната лихва върху
главницата от датата на подаването ан исковата молба.
По отношение разноските по делото: при този изход на делото разноски
на ищеца се дължат съразмерно уважената част ан исковата претенция и
същите възлизат общо в размер 2697,53лв.-за исковото производство. За
заповедното производство не следва да се присъждат разноски с оглед
отхвърления иск на осонвание чл.422 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път”
№260, представлявано от и.д. Д.Ш и П.Д., чрез пълномощника юркс. М.
против Н. А. И., ЕГН: **********, адрес: ***, представляван по делото от
особен представител – адв.С.Й. от ПлАК, искове на основание чл.422 от ГПК,
с искане да бъде установено ответникът да дължи на ищеца сумите : 12 594.61
лева - главница по договора за кредит, 3 073.33 лева възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.04.2021г. до 20.03.2027г., 1
268.01 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.05.2021 до 16.05.2022, ведно със законната лихва, за които е издадена
9
заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1637/2023год. по
описа на ПлРС, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.79 вр. чл.240, вр. чл.86 от ЗЗД Н. А. И., ЕГН
**********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път”
№260, представлявано от и.д. Д.Ш и П.Д., пълномощник юркс. М. сумите,
дължими на основание договор за кредит от 29.10.2018год., сключен между
ответника и БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България,
както следва: главница в размер 11457,00лв., ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба – 06.10.2023год. до окончателното й
изплащане, като за разликата до претендираната 12594,61лв. ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен и недоказан; договорна лихва в размер 2886,93лв. за
периода от 20.12.2020год. до 06.10.2023год., като за разликата до
претендираната сума от 3073,33лв. и за периода от 07.10.2023год. до
20.03.2027год. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан; сумата
715,21лв. - лихва за забава за периода от 20.01.2021год. до 06.10.2023год., като
за разликата до претендираната сума от 1268,01лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н. А. И., ЕГН: **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път” №260,
представлявано от и.д. Д.Ш и П.Д., пълномощник юркс. М. разноски по
исковото производство в общ размер 2697,53лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10