Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 30.09.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември през
две хиляди двадесета и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12560 по описа за 2020 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата
П.Х.А. твърди в исковата молба, че на 06.02.2020г., около
17,40 ч. в гр. София, на ул. „5010“ в района на № 44, автобус с марка „Мерцедес Спринтер“, с рег. № */*****, управляван от П.Й.П., движейки се с несъобразена скорост удря спрелия пред него лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №*******. Ищцата е била пътник в автобуса
и следствие на сблъсъка ранява левия си крак. Мястото на произшествието е
посетено от служители на „Пътна полиция“ при СДВР, които са съставили
констативен протокол за ПТП № К-63/2020 г. и на П.П. е съставен АУАН
№364844/2020 г.
След
инцидента на ищцата е оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след
което е транспортирана със силни болки в левия крак от преминаващ водач с лек
автомобил в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ АД, гр. София. След извършени
прегледи и рентгенография й е поставена диагноза: луксация на ляво коляно.
Настанена е за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на лечебното
заведение, където на 10.02.2020 г. и е извършено закрито наместване на
дислокацията на пателата и е крайника е обедвижен с гипсова шина. Издаден и е
болничен лист за временна нетрудоспособност за 35 дни, който впоследствие е
удължен с още 45 дни. Ищцата поддържа, че независимо от проведеното лечение при
физическо натоварване на колянната става поучава периодични отоци, придружени с
остри болки. На 20.10.2020 г. при преглед в гр. Ихтиман е установен оток на
лява колянна става, палпаторна болезненост в областта на мед. ставна цепка, болезнени
и ограничени движения, като и е издаден болничен лист за 10 дни.
Ищцата П.А.
поддържа, че луксацията на лявото коляно й е причинила силни болки и трайно
затруднение на движението на ляв долен крайник за период около три месеца. Особено
силни са болките в първите седмици на домашно лечение, като трудно се е
обслужвала сама. Болките в лявото коляно са с голям интензитет, ищцата няма миг
покой и не може да спи нормално, като изпитва дискомфорт във всяка една позиция
на тялото.
Ето защо, П.А. моли съда на
основание чл.432, ал. 1 КЗ, да осъди
ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, да й заплати за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата, в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 06.02.2020
г., около 17,40ч. в гр. София, по вина на П.Й.П., водач на автобус „Мерцедес
Спринтер“, с рег. № */*****, ведно със
законна лихва от датата на предявяване на писмена претенция пред застрахователя - 17.11.2020 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 149,59 лв. – имуществени вреди, а именно заплатени медицински
консумативи, болничен престой, рентгеново изследване и лекарства по рецепти,
ведно със законна лихва от 17.11.2020 г.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД оспорва изцяло
исковата молба по основание и размер. Оспорва изключителната вина на вода П.П.
и механизма на пътнотранспортното произшествие. Твърди, че не са възникнали всички описани в
исковата молба вреди, като вид и характер, като оспорва и твърденията за
тяхната продължителност. Счита, че искът за неимуществени вреди е завишен по
размер. Евентуално твърди, че с плащане на сумата от 2000 лв. на 19.01.2021 г.
е изпълнил изцяло задълженията си, произтичащи от застрахователния
договор. Релевира възражение за
съпричиняване, като сочи че ищцата не се е държала никъде, поради което е
паднала в салона на автобуса.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Въз
основа на разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 от
кодекса.
Видно от
представената административно – наказателна преписка, с наказателно
постановление от 13.03.3030 г. на
началника на СДВР на П.Й.П. е наложена глоба за нарушение на чл. 179, ал. 2,
пр. 1 (движение с несъобразена скорост) и
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП във връзка с процесното ПТП. На
постановлението е отбелязано, че влязло в законна сила на 25.06.2020 г.
От
заключението на изслушаната и приета без възражение съдебномедицинска
експертиза се установява, че П.Х.А. е получила в резултат на процесното
произшествие луксация (изкълчване) на лява колянна става - закрито, причинило й трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по - дълъг от 30 дни.
Непосредствено след ПТП ищцата е потърсила спешна медицинска помощ и е
хоспитализирана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД. Извършено е закрито наместване на
дислокация на коляно – патела, под рентгенов контрол, поставена е гипсова шина
за 30 дни, без сетивни и циркулационни смущения, назначена е медикаментозна
терапия. След сваляне на гипсовата имобилизация е насочена за физиотерапия.
Ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за 3 месеца.
От
заключението на приетата автотехническа експертиза се установява следния
механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На
06.02.2020 г. около 17,40 ч. в гр. София по ул. „5010“ от ул. „Неделчо Бончен“
съм с. Бусманци се е движил автобус „Мерцедес 410
Спринтер“, с рег. № */*****, управляван от П.Й.П., със скорост не по-ниска от 35-40 км./ч. Пред него на неустановена
дистанция в същата посока се е движил лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №*******,
управляван от П. И.Д.. Когато и двата автомобили са приближавали към
кръстовище, в района на № 44 водачът на лекия автомобил е спрял точно пред
кръстовището, за да пропусне насрещен автомобил, тъй като е трябвало да завие
наляво. Водачът на автобуса „Мерцедес Спринтер“ не е реагирал своевременно за
аварийно спиране и автобусът е ударил лекия автомобил в задната му част със
скорост 35-40 км/ч. В резултат на настъпилото ПТП е пострадала пътничката П.Х. А..
Възможните причини
за падане и нараняване на пътничката са две. Ако водачът на автобуса е
задействал спирачки преди удар, пострадалите пътници са паднали в процеса на
спиране, защото водачът му е видял стоп - светлините на лекия автомобил „Фолксваген
Пасат“, но се е намирал на по-малка дистанция от безопасната да скоростта, с
която се е движил, затова не е успял да
спре зад лекия автомобил. Във вторият вариант, ако водачът не е успял да
задейства спирачките преди удара с лекия автомобил, пътниците са изпаднали от
инерционната сила, генерирана от ударния импулс в момента на удара. В този
случай ударът е настъпил поради отвличане на внимание, защото водачът не е
наблюдава пътя пред автобуса, иначе той е имал възможност да види стоп -
светлините на спиращия пред него автомобил. Възможна е и прекалено малка
неразумна надлъжна дистанция от водача на автобуса.
Настоящият състав намира, че е нарушен чл.
20, ал. 1 и ал. 2 и чл.179, ал. 2, пр. 1 и 2 от ЗДвП, защото водачът на автобуса
е следвало да управлява автобуса при съобразена с пътните условия скорост и да
спазва дистанция, както и непрекъснато да контролира лекия автомобил.
Предвид изложеното, настоящият състав
приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ, се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са
настъпилото увреждане луксация (изкълчване) на лява колянна става - закрито, мястото на
увреждане – коляното, както и периода на възстановяване - около три месеца,
младата възраст на ищцата. Свидетелят А.И.М.сочи, че е възстановяването на
ищцата е продължило около два месеца и
половина, три, като не е могла да се обслужва в този период, търпяла е силни болки.
Като взе предвид, изложените съображения, както и социално – икономическите условия в
страната, съдът намира, че сумата от 12 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите от пътнотранспортното произшествие.
Относно възраженията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно
заключението на автотехническата експертиза, при аварийно спиране на автобуса,
правостоящите пътници дори и да се държат, вероятността да не паднат е
минимална. Ако водачът е предприел спиране преди удара, пътничката ще загуби
равновесие и ще падна от силата на ударния импулс, който действа за кратко
време, но генерира голяма инерционна сила, по-голяма от спирачната.
Непосредствено преди удара най- вероятната скорост на автобуса е 35-40 км/ч.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищцата не е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат. Следователно възражението е неоснователно.
Предвид гореизложеното, предявеният иск
за неимуществени вреди се явява доказан и основателен до размера на 12 000 лв.,
като над тази сума до пълният размер от 26 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Законна лихва върху обезщетението следва да бъде начислена на основание чл.
429, ал. 3 КЗ от датата на предявяване на претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение – 17.11.2020 г. Искът за имуществени вреди, е
изцяло основателен, съобразно представените към исковата молба фактури за
сторени разходи за лечение и следва да бъде уважен в пълния предявен размер,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Относно разноските
Ищецът претендира деловодни разноски по
чл. 38 ЗА, като в полза на адв. Х.А.З., следва да бъде присъдено възнаграждение
в размер на сумата 1 480 лв. На ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК и
съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени направените
разходи в размер на 150 лв. за разноски за възнаграждение на юрисконсулт, и сума в
размер на 134,62 лв., разноски за експертизи.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 530 лв.,
представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, както
и сумата от 300 лв., разноски за експертизи.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „*********представлявано
от юрисконсулт Д. П., да заплати на П.Х.А., ЕГН **********,***, представлявана от
адв. Х.З.,***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сума в размер на 12 000 лв.,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, от ищцата, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.02.2020
г. около 17,40 ч. в гр. София по ул. „5010“, по вина на П.Й.П.,
чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на автобус „Мерцедес 410
Спринтер“, с рег. № */***** към тази дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.11.2020 г
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 000
лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., както и да й заплати сума в 149,59 лв. – имуществени вреди, а именно заплатени медицински консумативи,
болничен престой, рентгеново изследване и лекарства по рецепти, ведно със
законна лихва от 17.11.2020 г.
ОСЪЖДА
Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане”“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.
адв. Х.А.З.,***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА П.Х.А., ЕГН **********,***,
да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, сумата от 150 лв. за разноски за
възнаграждение на юрисконскулт, и сумата от 134,62 лв., разноски за експертизи.
ОСЪЖДА
Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 530
лв. - държавна такса и сумата от 300 лв., разноски за експертизи, заплатени от
бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: