№ 830
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203870 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба подадена от „***” ЕООД ЕИК ***,
представлявано от управителя Д.П., гражданин на Белгия, роден в Турция, чрез адв. Е.М.
против Наказателно постановление № 02-0003583/10.08.2021г., издадено от П.В.Т. –
Директор на Дирекция „ИТ”, с което за нарушение на чл. 7 от Наредба за условията и реда
за командироване и изплащане на работници и служители в рамките на представяните
услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017г.) на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ на
дружеството жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева.
С жалбата се оспорва НП като се сочи, че на административно-наказващия орган били
предоставени уведомителна писма „Лимоза“ за назначените лица, от които се установявало,
че работниците били изпращани за предоставяне на услуги в дружество, регистрирано в
Кралство Белгия като за целта била направена регистрация по съответния ред и се касаело за
разпоредбата на чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ. НП било и немотивирано, не било ясно описано
нарушението. АУАН не бил преведен на представителя на дружеството. Моли да се приеме,
че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Моли да се отмени обжалваното НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител депозирана е писмена молба от адв. Е.М., която поддържа жалбата, представя
превод на „Лимоза“. Допълва по същество, че се касае за хипотезата на чл. 121а, ал. 2, т. 1
КТ, били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, била различна
дадената квалификация в АУАН и в НП, НП било немотивирано. АУАН не бил станал
достояние на управителя на дружеството жалбоподател.
1
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” /ДИТ/ - гр.
Бургас, надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. И-Н., оспорва
жалбата и излага съображения по същество като счита, че правилно се ангажира
отговорността на дружеството жалбоподател. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (наказателно постановление е връчено съгласно разписка на адреса на
управление на дружеството на 11.08.2021г. като жалбата е подадена на 18.08.2021г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. По същество
съдът намира следното:
На 18.05.2021 г. свидетелката К.Г. извършила проверка на „***“ ЕООД по повод
получен сигнал от гражданин за извършени нарушения на трудовото законодателство.
Проверката била извършена в офиса, който счетоводно обслужвал дружеството. Връчила
призовка за явяване в ДИТ- Бургас и представяне на документи, необходими за
приключване на проверката, но на посочената дата не се явил представител. Документите,
които изискала, били представени на ел.поща на 09.06.2021 г. и 10.06.2021 г.
Тъй като управителят на дружеството живеел в Кралство Белгия и отсъствал от
страната, част от документите трябвало да бъдат изпратени в Белгия, което наложило по-
дългия период на приключване на проверката.
На 06.07.2021 г. лично управителят на „***“ ЕООД се явил в ДИТ, като бил придружен
от лице, което да му превежда, тъй като не знаел български език.
На тази дата свидетелката съставила АУАН срещу дружеството за това че, е допуснало
командироване в Кралство Белгия с цел полагане на труд на длъжност „машинен оператор
пералня” В.Д.И. без да е сключено споразумение по чл. 2, ал. 2 от Наредба за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги. Нарушението било извършено на 23.03.2021г. и било установено от ДИТ на
10.06.2021г. , с което нарушил чл. 7 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на представяните услуги (обн. ДВ, бр. 2 от
06.01.2017г.)
Работодателят не изпълнил задължението си, при постъпването на работа да сключи с
лицето допълнително споразумение, в което да договори условията за работа в приемащата
държава, трудово възнаграждение, работно място, условия за полагане на извънреден труд и
други. До приключването на проверката не било представено такова допълнително
споразумение с В.И., за условията, при които ще работи в Белгия, поради което и бил
съставен АУАН.
Управителят Д.П. дал писмени обяснения чрез лицето, с което се явил в ИТ, че всички
лица, назначени в дружеството полагат труд в Белгия. Посочено е, че нямал съзнанието, че
трябва да сключва допълнителни споразумения.
2
Впоследствие представили „Лимоза“, която е представена и в хода на съдебното
следствие съгласно което уведомлението е изпратено на 17.03.2021г. с период на заетост на
В.И. 18.03.2021г. – 30.06.2021г. посочено е изпращащото предприятие и белгийски клиент.
АНО възприел фактите, описани в АУАН като издал обжалваното наказателно
постановление като наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на
чл. 7 от Наредба за условията и реда за командироване и изплащане на работници и
служители в рамките на представяните услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017г.) на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства като съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на св. Г.
като последователни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото
му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен
и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани
достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми. Липсват
формални основания за отмяна на НП.
Този състав не споделя възражението, че не е представен АУАН, който да е преведен
на представляващия дружеството. В случая, на първо място, не се установява какви са
познанията на български език на представляващия и дали действително той не разбира
български език. На следващо място, е регистрирал търговско дружество в Република
България и дължи спазване на правилата, установени в страната като официалният език на
територията на Р. България е българският. Липсва посочване в АУАН да не е разбрал
неговото съдържание или да е отказал да го получи. От разпита на свидетелката Г. се
установи, че Полат се е явил с лице, на което е имал пълно доверие, за да го запознае в
случай, че има затруднения с АУАН и да му се разясни поради какви причини се ангажира
неговата отговорност. Фактът, че е разбрал за какво нарушение се санкционира, се
3
установява и от това, че е попълнена декларация, в която е дал обяснения. Същият е
получил препис от АУАН, вписано е на български език, че ще подаде възражения и
обяснения и правото му на защита не е засегнато и е упражнил правото си на жалба срещу
НП. Излага подробно съображенията си защо счита, че липсва осъществен състав на
нарушение и че е нарушена материалната разпоредба, за която е ангажирана отговорността
му.
Ето защо този състав не приема възражението, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Неоснователно е възражението, че се касае за хипотезата на чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ
която предвижда, че изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на
услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което
осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на
територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария.
В случая няма данни да се касае за временна работа, което е отбелязано и в
представената „лимоза”. На следващо място съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги при изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т.
1 КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят
уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 КТ условията на работа за работника или
служителя в предприятието ползвател като ал. 2 определя, че трудовият договор по ал.
1 съдържа данни за страните и определя: 1. размера на основното и на допълнителните
трудови възнаграждения; 2. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера
на заплащането им; 3. продължителността на работния ден и на работната седмица, на
дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници
в приемащата държава; 4. размера на платения годишен отпуск; 5. условия за жилищно
настаняване на работника или служителя, когато то се предоставя от предприятието, което
осигурява временна работа, по време на изпращането; 6. финансови условия на изпращането
извън посочените в т. 1 и 2.
Такива условия в представения трудов договор липсват уговорени. Същият е сключен
като безсрочен, уговорено е работно време и дължимото месечно трудово възнаграждение,
място на работа – Бургас.
В представеното писмено обяснение от управителя на дружеството-жалбоподател се
установява, че работниците работят в Белгия като са назначени в „***“ ЕООД. В случая по
делото липсва представена комадировъчна заповед, но не е спорно, че работниците полагат
труд в Кралство Белгия. Заповед следва да издаде работодателя и е недопустимо да се
позовава на хипотезата на чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ като сочи, че се касае за „изпращане“ на
работници без да са спазени условията и на тази разпоредба. Задължение на работодателя е
да издаде заповед за командировка и от неиздаването на такава той не може да черпи
4
благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, командироване на
работници/служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател командирова работник/служител на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария: за своя сметка и под свое ръководство въз
основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; в предприятие от
същата група предприятия.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, при командироване на
работници/служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 107т, ал. 4 от КТ
работодателят и работникът/служителят уговарят с допълнително писмено споразумение
изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването.
Съгласно чл. 7 от Наредбата, не се допуска командироване или изпращане на
работник/служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор
по чл. 3, ал. 1.
От приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят е
нарушил именно разпоредбата на чл. 7 от Наредбата, като е допуснал командиране на
работника В.Д.И. в Кралство Белгия без да е уговорил с допълнително писмено
споразумение изменението на съществуващото между него и работника трудово
правоотношение по отношение на обстоятелствата по чл. 2, ал. 2 от Наредбата.
С оглед горното правилно АНО е приел, че има извършено административно
нарушение, като правилно е квалифицирал фактите.
Не се установява наличието на предпоставките за квалифициране на нарушението като
маловажно по смисъла на чл. 415в КТ. Нарушението по своята същност е формално – без
вредоносни последици. Действително само фактът, че нарушението е формално не изключва
възможността същото да бъде квалифицирано като маловажно, но в случая не се сочат
други обстоятелства, които да обосновават извод за маловажност на деянието нито по
смисъла на чл. 418в от КТ, нито по чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се
отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение“. Процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от
този вид, касае се за изплащане на работник в чужда страна, без да са уговорени условията
за това, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно. Констатирани са и други нарушения от този тип, поради което за този
състав, правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Поради гореизложените съображения, съдът приема, че в случая правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били
5
допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е
правилно индивидуализиран, същият е минималният, предвиден в закона, поради което и
наказателното постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза
на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедливият размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003583/10.08.2021г., издадено от
П.В.Т. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда”, с което за нарушение на чл. 7 от
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на представяните услуги на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ на „***”
ЕООД ЕИК *** като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД ЕИК *** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6