МОТИВИ:
След съвкупна преценка на събрания и проверен в
съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Подсъдимата ** Р.Н.С. от военно формирование **** -
град С. З. е завършила висше образование. На кадрова военна служба в БА е
постъпила на 30.01.2006 г., като последователно е заемала различни длъжности.
На последната заемана длъжност - „Писар в регистратура за класифицирана
информация във военно формирование **** - С. З.“ е била назначена със Заповед №
ЛС-1/11.01.2019г. При проведените изпити и проверки, обвиняемата е показвала
добри резултати. Проявявала желание и стремеж към усъвършенстване, умеела да
работи в колектив и да поема отговорност
и разумен риск. Към колегите и началниците си се отнасяла с необходимото
уважение. Познавала в пълен обем както общите, така и конкретните си длъжностни
задължения, съгласно Устава на войсковата служба на въоръжените сили на
Република България и длъжностната характеристика, което ѝ позволявало да
изпълнява качествено войнските си задължения. Проявявала нужното самообладание
в сложна обстановка и рискови ситуации, както и издръжливост при физическо
натоварване, в резултат на което на нея можело да се разчита при сложни
ситуации. Нямала нарушения на дисциплината и разпределението на времето във
военното формирование.
До 2015 г. подсъдимата С. и свидетеля ** М.Т. били
съпрузи. Същата година решили да се разведат по взаимно съгласие, като
потърсили адвокатска услуга за това. Свидетелят ефр. А.А., който бил съпруг на
сестрата на С. им препоръчал своя познат адвокат - частния обвинител С.С. ***,
като посредничил при осъществяване на контакт между тях. Адв. С. оказал
необходимото съдействие по бракоразводното дело, след което не е имало контакти
между него и подсъдимата С.. След развода С. упражнявала родителските права
върху двете деца.
В края на 2017 година, непълнолетният син на подс. С.
пострадал при нанесен му побой от други непълнолетни лица в гр. Н. З.. В тази
връзка в РУ – Н. З. било заведено досъдебно производство № 306
ЗМ-779/10.11.2017 г. за нанесена телесна повреда на непълнолетния Н. М. Т.. В
качеството си на майка и законен представител на пострадалото дете, подс. С.
решила да потърси услугите на адвокат, като за това разговаряла отново със
свидетеля ефр. А.. Последният предложил на подсъдимата да се свържат със същия
адвокат, когото С. познавала от бракоразводното дело - адвокат С.С. и
подсъдимата се съгласила. На 26.12.2017 г. между Р.Н.С. и адв. С. бил подписан
Договор за правна защита и съдействие серия С № **********, който представлявал
част от кочан с договори, издаден от АК – С. и предоставен на адв. С. (вж. плик
с веществени доказателства). Всеки договор е бил с пореден номер в кочана, като
се изписвал на три листа с различен цвят. На белия лист, който е бил първи
(л.37 от ДП 306 ЗМ 626/2018 г. в плик с веществени доказателства), били
попълнени ръкописните данни със синя химикалка, а на втория син на цвят лист и
на третия жълт на цвят лист (двата в плик с веществени доказателства) се
копирали записите от първия екземпляр, чрез производственото химизиране на хартията.
По този начин ръкописните текстове на трите екземпляра били идентични. На гърба
на жълтия екземпляр със синя химикалка било попълнено пълномощно, с което подс.
С. упълномощава адв. С. да я представлява по ДП № 779 по описа за 2017 година на
РУ на МВР Н. З. до приключване на делото пред всички инстанции и да предяви
граждански иск за имуществени и неимуществени вреди. Същият ден, адв. С.
откъснал от кочана и предал на разследващия полицай за прилагане към
досъдебното производство жълтият екземпляр от договора с пълномощното. В хода
на производството С. решила да ползва услугите на друг адвокат и спряла
контактите с адв. С.. Тъй като последният не получил договореното
възнаграждение от 400.00 лв., потърсил съдействие от св. ефр. А., като му
предал хартиено листче, на което бил записал трите си имена, ЕГН и номера на
банковата си сметка, по която С. да преведе сумата. Адв. С. откъснал от кочана
и вторият (син) екземпляр на Договор за правна защита и съдействие серия С №
********** от 26.12.2017 г. и го предал заедно с листчето на св. А., за да го
предаде на подсъдимата. На 21.06.2018 г. подс. С. превела по банковата сметка
на адв. С. част от сумата в размер на 80 лв. и С. отразил това обстоятелство в
първия (бял) екземпляр от договора, който бил в кочана.
На
12.07.2018 г. адвокат С. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК срещу С. за неизплатената част от сумата по договора в
размер на 320 лева, по което било образувано частно гражданско дело № 1112/2018
г. по описа на Районен съд – Н. З.. На 18.07.2018 г. била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение с № 821, която била връчена на длъжника лично
на 23.07.2018 г. и С. подала възражение срещу заповедта, заведено с вх. №
4529/25.07.2018 г. След като бил уведомен за направеното възражение, от своя
страна адв. С. предявил иск за вземането си, като подал искова молба вх. №
4948/16.08.2018 г. и било образувано гр. дело № 1393/2018 г. по описа на
Районен съд – Н. З. (л.36 от ДП 306 ЗМ 626/2018 г. в плик с веществени доказателства).
Три дни след като Заповед № 821 била връчена на подс. С.,
последната изготвила жалба срещу адв. С. с дата 26.07.2018 г. и я подала в
Районна прокуратура – С., където била заведена с вх.№ 2452/ 31.07.2018 г. (л. 9
от ДП 306 ЗМ 626/2018 г. в плик с веществени доказателства). В подадената жалба "Против: адв. С.И.С., ЕГН **********
*** с адрес на кантората Гр. С., бул. "Х. Д." №**, офис **",
подс. С. е посочила, че адв. С.
"...
си е позволил да преправи съдържанието на нашия частен документ - Договор за
правна защита и съдействие серия С № ********** с дата 26.12.2017 г. ...",
че "Така
оформеният неистински документ - с подправен мой подпис и с невярно съдържание,
че съм му платила само 80 лева по банков път...вместо, че към датата на
издаване на документа са платени 350 лева в брой, а на 21.06.2018 г. - 80 лв.
по сметка на адвоката..., като с представянето му и отправеното заявление се
цели от адв. С. и неговия процесуален представител да добие имотна облага,
която не му се следва.
Тъй като дори за мен е
известно, че гореизложеното съставлява престъпление по компетентност Ви сезирам
за извършване на проверка и образуване на ДП за извършеното престъпление". Жалбата е била препратена по компетентност на 02.08.2018 г. на Районна
прокуратура – Н. З. и заведена с вх. № 1193/03.08.2018 г. по описа на Районна
прокуратура – Н. З., като е било възложено извършване на проверка. С
постановление от 19.09.2018 г. било образувано досъдебно производство № 306
ЗМ-626/2018 г. по описа на РУ - Нова Загора, заведено по описа на Районна прокуратура – Н. З. под № 1193/2018 г. за престъпление
по чл. 309, ал. 1 НК. Въз основа на установените по разследването факти,
с Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 14.12.2018
година, наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че описаното от С. деяние не
е извършено (л.84-88 от ДП № 306
ЗМ-626/2018 г. плик с веществени доказателства). По назначена в хода на
досъдебното производство експертиза (л.65-74 от ДП № 306 ЗМ-626/2018г. плик с
веществени доказателства), вещото лице е установило, че твърдението на С. за
подправен неин подпис не е вярно, тъй като подписът в договора е положен от
нея. Не е вярно и твърдението ѝ за преправяне съдържанието на договора,
тъй като по експертен път такова не е било установено. С. е обжалвала
постановлението за прекратяване, като с определения състави на Районен и
Окръжен съд – С. З. са отхвърлили жалбата
като процесуално недопустима и постановлението е влязло в законна сила
на 07.03.2019 г.
Четири месеца по-късно, по гражданско-правния спор
относно това, дали е имал пълно плащане на договорената сума от 400 лв., както
твърди С. или е било налице само частично плащане на сумата от 80 лева, както
твърди адв. С., с влязло в сила на 16.07.2019 г. решение на Окръжен съд – С. от
същата дата е прието, че С. е заплатила на адв. С. сумата от 80 лева и я осъдил
да му заплати сумата от 320 лева. Съдът се е позовал на експертно заключение по
назначена в хода на гражданското дело експертиза (л.21-32 т.1 ДП), която е
установила пълно съвпадение на подписите на С. в екземплярите на Договор за
правна защита и съдействие с № 00000057324 от 26.12.2017 г., т.е. не е налице
подправка на подписа. Не е установено и преправяне съдържанието на договора в
синия екземпляр, като несъответствието между белия екземпляр и синия, относно
вписана сума в синия екземпляр от 350 лв. се обяснява с отпечатан върху този
екземпляр, запис на сумата от 350 лева, направен по Договор за правна помощ и
съдействие с № 00000057323. Вещото лице е установило пълно съвпадение между
оригиналния запис "350" в белия екземпляр на Договор за правна помощ
и съдействие с № 00000057323 и отпечатания химизиран запис върху синия
екземпляр на Договор за правна помощ и съдействие с № 00000057324 (л.47-53 т. 2
ДП).
Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин
от показанията на свидетелите С.С., А., Т., М. С., Д. С.; от заключението на
вещото лице Д.; от материалите по досъдебно производство № 306 ЗМ-626/2018 г.
на РУ – Н. З. пор. № 455/2018 г., пр. пр. № 1 193/2018 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Н. З. с намиращата се в него инкриминирана жалба от
26.07.2018г. до Районна прокуратура – С. с вх. № 2452/31.07.2018 г., препратена
по компетентност на 02.08.2018 г. на Районна прокуратура – Н. З., заведена с
вх.№ 1193/03.08.2018 г. по описа на Районна прокуратура – Н. З.; от приложените
и цитирани по-горе материали по гражданско дело № 1393/ 2018 г. по описа на
Районен съд – Н. З. и въззивно гражданско дело № 223/2019 г. по описа на
Окръжен съд – С.; от приложените като
веществени доказателства - оригинал на първи (бял) екземпляр на Договор за
правна защита и съдействие серия С № **********, оригинали на втори
(син) и трети (жълт) екземпляри на същия договор; от кочан № 7, съдържащ
договори за правна защита и съдействие серия С от № ********** до № **********
включително, с изключение на № **********, предаден с протокол за доброволно
предаване от гражданският ищец С.. Както посочиха разпитаните свидетели, именно
С. е депозирала жалба против адв. С., което обстоятелство не се оспорва от
подсъдимата и защитниците ѝ в пледоариите им. Поканена от съда два пъти -
в началото и края на съдебното следствие, подсъдимата не даде обяснения.
Доказателствените искания за разпит на двама свидетели за установяване на
обстоятелства, касаещи попълването на договора за правна защита и съдействие и
назначаване на тройна експертиза на подписите в този договор, съдът отхвърли. С
тези искания се цели отново за втори път военният съд да прецени деянието на
гр. ищец С. във връзка с изготвянето на документа. Това деяние на гражданско
лице не е в компетентността на военните съдилища. Компетентната прокуратура се
е произнесла с постановление, а компетентните съдилища са проверили по
надлежния ред това постановление. След влизането му в сила, то има задължителен
характер за всички, включително и за настоящия съдебен състав, докато не бъде
отменено по съответния ред, тъй като единствено Прокуратурата е оправомощена да
повдига и поддържа обвинения за извършени престъпления от общ характер. Освен
това предмета на доказване по настоящото дело, съгласно обвинителния акт е
деяние на С., извършено на 26.07.2018 година, а не деяние на гр. лице С.,
извършено на 26.12.2017 година, за което още веднъж следва да се отбележи, че е
решено с влязло в сила постановление. Не е предмет на доказване по делото и
обстоятелството била ли е изплатена дължимата сума по договора за правна защита
и съдействие между С. и С. от 26.12.2017 година, тъй като това е гражданско
правен спор, извън компетентността на военния съд и този спор е бил решен с
влязло в сила Решение № 119/16.07.2019 година на Окръжен съд - Сливен.
С деянието си подсъдимата младши сержант Р.Н.С. е осъществила
престъпния състав по чл. 286, ал. 1 НК, тъй като на 26.07.2018 г. в гр.
С., с жалба до Районна прокуратура – С. с вх. № 2452/31.07.2018 г., препратена
по компетентност на 02.08.2018 г. на Районна прокуратура – Н. З., заведена с
вх. № 1193/03.08.2018 г. по описа на Районна прокуратура – Н. З., пред надлежен
орган на властта - прокурор при Районна прокуратура – Н. З., набедила С.И.С. -
адвокат в Адвокатска колегия – С., в извършване на престъпление по чл. 309, ал.
1 от НК, за това, че сам или чрез другиго съставил неистински частен документ,
а именно Договор за правна защита и съдействие серия С, № ********** и преправил съдържанието на същия документ и го
употребил, за да докаже съществуването на свое право на парично вземане, като
го представил като доказателство по ч. гр. дело № 1112/2018 г. по описа на
Районен съд – Н. З., като е знаела, че е невинен. С влязло в сила постановление
на Районна прокуратура – Н. З. е доказано, че договорът е истински, с подписа
на С., и че съдържанието му не е преправено. Това е и заключението на
назначената по настоящото дело експертиза, която за трети път, от трето
различно вещо лице дава в тази насока същото заключение, което са дали и вещите
лица по експертизата, назначена от Районна прокуратура и назначена от Районен
съд – С.. При един двустранен договор, подписан само от двете страни по
договора е безспорно, че всяка от страните знае дали е подписала договора или
не. Страните са били наясно и с обстоятелството какви суми са заплатени по
договора, което е установено с влязло в сила решение на Окръжен съд – С., което
съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК е задължително за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България. От това следва извода, че при
изготвяне и представяне пред прокурор от Районна прокуратура на Жалба с дата
26.07.2018 година, подсъдимата С. съзнателно е набедила адв. С. в изготвяне на
неистински документ и в преправяне на съдържанието му сам или чрез другиго,
като го е употребил като доказателство за свое вземане. Относно правната
квалификация, защитата навежда доводи, че извършеното от С. не е престъпление,
тъй като в жалбата тя изказала не твърдение, а предположение относно качествата
на документа и по този начин реализирала своето право да подава сигнали до
компетентните органи за извършване на проверка и липсва умисъл за набеждаване.
Съдът не споделя това становище на защитата. Видно от формата и съдържанието на
жалбата, в нея не се съдържат предположения, а категорични твърдения за
преправяне на съдържанието и на подписа. В жалбата е посочено, че се подава
срещу конкретно лице - адв. С., а на втората страница е записано твърдение, а
не предположение за извършено от него престъпление. Изложените аргументи биха
имали смисъл, ако се касае за договор за правна помощ и съдействие, в
изготвянето на който С. не е участвала. Тогава тя би могла да изложи
предположения за това дали е подписан този документ от посочения в него автор и
дали съдържанието му правилно отразява извършените плащания. Когато обаче тези
изявления се правят от лице, положило подписа си в документа и което знае, че
не е заплатило сумата от 350 лв., откопирана от друг договор, не може да се
приема, че това лице прави предположения, а се касае за твърдения.
Обстоятелството, че С. недобросъвестно е решила да се възползва от откопирането
на сума по друг договор, каквато сума тя не е заплатила, което е доказано и по
експертен път, може да се онагледи и от Договора за правна защита и съдействие
серия С7 № 0215019, сключен между подсъдимата и адв. М. по настоящото дело
(л.89 т. 1 ДП). Видно от приложения екземпляр, в раздела "договорено
възнаграждение" има откопирани текстове, които очевидно са по други
договори, тъй като е записано договорено възнаграждение от 600, за заплатена
сума със син химикал е записана сумата от 300 лева, а под нея под индиго се
вижда откопирана цифром и словом сумата 800 лв. Това показва, че откопиране под
индиго на текстове от други договори е нещо обичайно, но С. е знаела, че не е
заплатила на адв. С. сумата от 350 лева, като е решила да се възползва от
откопирането на тази сума, върху предоставеното ѝ синьо копие от
договора. От изложеното следва, че престъплението е извършено с пряк умисъл,
като подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на деянието,
предвиждала е общественоопасните му последици и е искала тяхното настъпване.
Причини,
условия и мотиви за извършване на престъплението са недостатъчно прецизното
боравене с химизирани бланки; липсата на доверие между двете страни по
договора, довело до убеждението у подсъдимата, че не е получила съдействие от
адв. С.; стремежът ѝ да заплати само част от договореното възнаграждение,
което според нея отговаря на получената услуга.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът прецени като отегчаващи вината
обстоятелства факта, че набедяването е извършено спрямо лице упражняващо
професия, свързана със сключване на договори с оглед на личността и евентуално
осъждане би довело до лишаване от възможност за упражняване на професията. Като
смекчаващи, съдът съобрази добрите характеристични данни за подсъдимата,
чистото ѝ съдебно минало, стремежът ѝ да защити по най-добър начин
интересите на непълнолетното си дете и от там завишени изисквания към
упълномощения адвокат. Преценявайки всичко това, съдът определи наказание по
чл. 286, ал. 1 НК „Лишаване от свобода“ при значителен превес на смекчаващите
вината обстоятелства и при условията на чл. 54 НК в размер на 1 (една) година и
6 (шест) месеца и „Обществено порицание“, което да се изрази в прочитане на
присъдата пред личния състав на в. ф. **** - С. З., където служи подсъдимата.
Съдът прецени, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да водят до приложение разпоредбата на чл. 55 НК.
Предвид
размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и чистото съдебно минало
на С., съдът прецени, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК и
най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата, не се налага тя да
изтърпи ефективно наказанието. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
съдът отложи изпълнението на това наказание
с изпитателен срок от 3 (три) години.
С оглед на наложената осъдителна
присъда, подсъдимата С. следва да заплати по сметката на РС „Военна полиция“ –
С. сумата от 203.28 (двеста и три лева и двадесет и осем стотинки) за
изготвянето на графическа експертиза в рамките на досъдебното производство.
В
разпоредително заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес, предявения от С. граждански иск срещу подсъдимата С. за сумата 100
000.00 лв. неимуществени вреди, ведно с лихвите и разноските, като С. беше
конституиран в качеството му на граждански ищец и частен обвинител. В съдебно
заседание на 14 май 2020 година, съдът стигна до извода, че делото е изяснено
от фактическа страна в наказателната му част, но във връзка с предявения
граждански иск е необходимо събиране на допълнителен доказателствен материал в
друго съдебно заседание, като разглеждането на делото би следвало да се отложи.
Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 НПК, разглеждането на
гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело,
съдът с протоколно определение прекрати производството в гражданската му част и
продължи разглеждането му в наказателната част. С прекратяване на
производството в гражданската част, отпадна и фигурата на гражданския ищец,
като участието на С. в процеса продължи само като частен обвинител. В съдебно
заседание частният обвинител беше представляван от адв. С. от АК – С., като
заплатеното ѝ възнаграждение е в размер на 1 000.00 (хиляда) лева. Съгласно
наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението
се определя по свободно договаряне между адвоката и клиента, като не може да
бъде по-малък от посочените в наредбата минимални размери. Съгласно чл. 13, ал.
1 т. 3 от Наредбата, според повдигнатото обвинение, минималния размер на
възнаграждението е 500 (петстотин) лева, като договорения размер от 1 000
(хиляда) лева не противоречи на правилата, поради което съдът осъди С. да заплати на
частния обвинител С.И.С. направените от него разноски в размер на 1000 (хиляда)
лева.
След влизане на присъдата в сила,
веществените доказателства приложени към делото, следва да се върнат на
органите и лицата, от които са получени, а именно:
-
том с материали
по досъдебно производство №306 ЗМ-626/2018 г. по описа на РУ – Н. З. (пр. пр.
№1193/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Н. З.), включително оригинал на
първи (бял) екземпляр на Договор за правна защита и съдействие серия С №**********
(л. 37), получено за послужване от
Районна прокуратура – Н. З., след влизане на присъдата в сила да се върнат на
РП – Н. З..
-
оригинали на
1 бр. втори (син) и 1 бр. трети (жълт) екземпляр на Договор за правна защита и
съдействие, серия С, №**********, получени за послужване от Районен съд – Н. З.
след влизане на присъдата в сила да се върнат на РС – Н. З..
-
кочан № 7,
съдържащ договори за правна защита и съдействие серия С, от № ********** до №
********** включително, с изключение на № **********, предаден с протокол за
доброволно предаване от пострадалия гр. л. С.И.С. след влизане на присъдата в
сила да се върне на С.И.С..
Воден от тези мотиви, съдът
постанови присъдата.
Мотивите
се написаха на 26.05.2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. /п/