Решение по дело №1106/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 20
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20215140201106
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Кърджали, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № 20215140201106 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-204/ 03.09.2021г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ са наложени две
административни наказания „имуществена санкция” от по 1 000 лв., или общо
„имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., на О.К., представлявана от кмета Х.А.И., за
нарушение на чл. 190а ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
Жалбоподателят О.К. твърди, че атакуваното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли
съдът да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното постановление. Представя писмена
защита.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не
се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира разноски.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.12.2020г. свидетелите Ц.И. и Д.К. - служители в РО НЯСС „Южна България”
1
при ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатация на язовир „Н.“, находящ се в имот с идентификатор
***************** по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Иванци, имот с
идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Н.,
общ. Кърджали, и имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с. Р.л., общ. Кърджали, собственост на О.К., видно от Акт № **** от
*********г., Акт № **********г., Акт № **********г. за публична общинска собственост.
Проверката касаела изпълнението на задължителни предписания дадени, с Констативен
протокол № 08-02-132/02.09.2020г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, а именно: 1.”да се премахне храстовидната растителност по водния
откос” със срок на изпълнение 14.12.2020г.; 2. „да се премахне храстовидната и дървесната
растителност по въздушния откос” със срок на изпълнение 14.12.2020г. Даденият краен
срок за изпълнение и на двете предписания бил 14.12.2020г. Свидетелите И. и К.
установили, че и двете предписания не били изпълнени от жалбоподателя в срок. По този
повод на 09.02.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, а именно за деяния съставляващи
неизпълнени към 14.12.2020г. задължителни предписания. АУАН бил съставен в отсъствие
на нарушителя, след връчване на надлежна покана входирана в О.К. на 08.03.2021г. На
01.09.2021г. бил предявен на кмета на О.К., но той отказал да подпише и получи акта.
Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел. На 03.08.2021г. наказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ наложил две административни наказания „имуществена санкция” в размер на по 1 000
лв. на О.К., за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното наказателно постановление на О.К. са наложени две административни
наказания за две нарушениа по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на
чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да
изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно
предвижда, че председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за
намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и
да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за посоченото нарушение е наложена
на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно
2
имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. От доказателствата по делото се установява,
че жалбоподателя е осъществил две административни нарушения по чл.190а, ал.2 от ЗВ,
чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В случая на О.К. са били дадени предписания, които общината като
собственик на язовира и адресат на предписанието не е сторила в определения срок до
14.12.2020г. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се
доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения
на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна
на наказателното постановление, каквито оплаквания са направени в жалбата. АУАН и
атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано
с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма, както и на санкционната такава. Не се установи да са допуснати и
съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно
връчването на АУАН. Същият е бил предявен на кмета на О.К., но той е отказал да го
подпише и получи, което обстоятелство е надлежно удостоверено с подпис на свидетел с
отбелязани в акта име и точен адрес, както изисква чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователен е доводът, изложен в писмената защита от процесуалния
представител на жалбодателя, касаещ статута на проверявания обект. Събраните по делото
писмени и гласни доказателства не оставят никакво съмнение, че проверения обект
представлява "язовир", който по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ е водностопанска
система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, както и земята, върху която са изградени. Касае се за язовир с водна площ от
66.63 декара, със 446 м.3 завирен обем, със земнонасипна язовирна стена с дължина от 170
м. и височина 21 м.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
3
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-204/ 03.09.2021г., издадено
от председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ са наложени две
административни наказания „имуществена санкция” от по 1 000 лв., или общо
„имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., на О.К., представлявана от кмета Х.А.И., за
нарушение на чл. 190а ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА О.К., ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.
Б.№*, представлявана от Х.А.И.- кмет, да заплати на ДАМТН-София, общ. Столична, бул.
„********, ю.к. възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4