О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№………………………………
18.05.2018 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Стоянова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 4041 по описа за 2014 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
конститутивни искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 от Търговския закон.
Ищецът Е.Е.К. твърди, че е
съдружник в ответното дружество. В това си качество поддържа, че взетите
решения на ОСС на „Е.” ООД, проведено на 25.04.2014 г. са незаконосъобразни.
Ищцата твърди, че след смъртта на съдружника К. К., настъпила на 19.02.2014 г.,
на основание чл. 18 от дружествения договор, в качеството си на единствен
наследник на К. е встъпила в притежаваните от починалия съдружник членствени
права в ответното дружество. Ето защо поддържа, че към датата 25.04.2014 г. има
качеството на съдружник. Поддържа, че взетите на проведеното на 25.04.2014 г. ОС решения, с които не е
приета за съдружник; за едновременно намаляване и увеличаване на капитала, чрез
записване и поемане на дяловете на починалия съдружник от оставащия такъвЕ.К. и
за приемане на нов учредителен акт на дружеството, са незаконосъобразни, тъй
като е нарушена процедурата по свикване на ОС, доколкото ищцата не е поканена
за събранието. Моли Съда да отмени като
незаконосъобразни решенията на ОС. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Е.” ООД представя
писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като недопустими
поради липса на качеството съдружник на
ищцата към датата на провеждане на ОС. Отрича възможността ищцата да е
придобила качеството съдружник автоматично
по силата на чл. 18 от
дружествения договор. Моли съда да прекрати производството, евентуално да
отхвърли исковете. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните не спорят, че на 25.04.2014 г. е проведено ОС на
съдружниците в ответното дружество, на което са взети процесните решения, както
и че ищцата не е била поканена за това събрание в качеството й на
съдружник.Спорно между страните е обстоятелството дали ищцата е съдружник в
ответното дружество към датата на провеждане на ОС.
Съгласно решение № 128/19.11.2009 г. на ВКС, І ТО, по т.
д. № 269/2009 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и като такова
представляващо задължителна практика – по арг. от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на
ВКС, в производството по чл. 74 ТЗ на
служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при
законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна
легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или
акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за
отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на
заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Ако въпреки липсата
на активна процесуалноправна и материалноправна легитимация лице, което
поддържа че има качеството на съдружник/акционер, предяви иск по чл. 74, ал. 1
от ТЗ искът би бил недопустим и образуваното по повод на него производство
следва да бъде прекратено. В този смисъл съдът, пред който е висящо
производството по исковете по чл. 74 от ТЗ, следва да извърши служебна проверка
относно наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване
на качеството съдружник в дружеството,
чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна.
В случая, видно от ангажираните от ищеца писмени
доказателства, не се установява обстоятелството, че към момента на провеждане
на ОС на 25.04.2014 г. ищецът има качеството на съдружник. В исковата молба ищецът
обосновава активната си легитимация да предяви исковете с обстоятелството, че е
единствен наследник по закон на починалия на 19.02.2014 г. съдружник в
дружеството К. А. К. /тези обстоятелства се установяват от препис-извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници, съответно стр. 11 и 12 от делото/. Поддържа, че на
основание чл. 18 от дружествения договор, с настъпването на смъртта на
съдружника неговият наследник автоматично встъпва в членствено правоотношение с
дружеството /чл. 18 от дружествения договор гласи: „при смърт на някой от
съдружниците неговите наследници по закон
/ако няма изрично завещание/ встъпват във всички права и задължения,
произтичащи от участието в дружеството на техния наследодател“/. Настоящият
съдебен състав приема, че наследственото правоприемство, на което се позовава
ищцата не е самостоятелно основание за възникване на качеството й на съдружник
в ответното дружество. С настъпване на смъртта на съдружник в ООД се прекратява
неговото членство в дружеството по силата на закона /чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ/. Наследява се самият дружествен дял, но не и членственото правоотношение и
наследниците на починалия съдружник могат да прехвърлят дела му, да поискат да
встъпят в дружеството и др., но не заемат мястото му като съдружник по силата
на наследственото си правоприемство. Съгласно константната практика на ВКС, при
смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност, единствено имуществените
му права /дяловете на капитала/ се наследяват, но не и правото на членство.
Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по
смисъла на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото
право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. Дружественият дял
представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност /
чл.127 от ТЗ/, а правото на членство е регламентирано като право на участие в
управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение
за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на
ликвидационен дял – чл. 123 от ТЗ. В нормата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е
предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за
прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение между
притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в дружеството, т.е.
членственото правоотношение. Предмет на наследяване е единствено дружественият
дял, който извод произтича не само от характеристиката на дяловете от капитала
като имуществено право и от същността на правото на членство, но и от изричната
законова регламентация на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на
съдружника. Прехвърлянето на дялове е подчинено на различен режим в зависимост
от това дали приобретателят е също съдружник или е трето лице, като в последния
случай законът предписва спазването на изискванията за приемане на нов
съдружник. Изводът е, че прехвърлянето на дялове на трето лице не произвежда
действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник по решение
на Общото събрание – чл.122 от ТЗ. Приемането на нов съдружник е от
компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за
приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените
права по чл. 123 от ТЗ. Когато е налице решение на ОСС за приемане на
наследника за съдружник,
наследникът не замества и не встъпва в членственото
правоотношение на своя наследодател, а придобива права на съдружник на
собствено основание, като наследяването има значение само на придобивно
основание за дяловете от капитала. В този смисъл клаузата на чл. 18 от
дружествения договор не може да замести предвидената в закона процедура по чл.
122 от ТЗ, тъй като евентуално взетото решение за приемане на наследника за
съдружник подлежи на вписване в ТР, като вписването има конститутивно действие
– арг. от чл. 140, ал. 4 от ТЗ.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не е имал
качеството съдружник в ответното дружество към датата на провеждане на процесното
ОСС, поради което предявените от него искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ се явяват
недопустими поради липса на активна легитимация.
Предвид извода на съда за недопустимост на предявените
искове, следва да бъде отменено определението по чл. 149 ГПК, на основание чл.
253 ГПК и производството по делото да бъде прекратено.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото, поради което искането на ответника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева е
основателно. На ответника не се дължат поисканите със списъка по чл. 80 от ГПК
разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 1440 лева до 2160 лева,
тъй като съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, страната,
която претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, следва да представи
доказателства за това пред съда, каквито в случая до произнасянето на решението
на СГС не са представени от ответника досежно заплатено адвокатско възнаграждение
за разликата над 1440 лева до 2160 лева .
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 от ГПК,
протоколното определение по чл. 149 ГПК от 08.02.2018 г., с което са приключени
устните състезания и е пристъпено към постановяване на решение по т. дело № 4041/2014
г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 4041/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22
състав, като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА Е.Е.К., ЕГН **********,*** да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, разноски
по производството в размер на 1440 лева.
Определението да се съобщи на страните, като може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението, с
частна жалба.
Съдия: