Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, ……………...2023 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при секретаря Наталия Зиркоска, разгледа докладваното от
съдия Васил Пеловски административно дело № 1300 по описа за 2022 г., като за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), чл. 124,
ал. 1, във вр. чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от Е.А.Н., с ЕГН
**********, против Заповед № 3-373/19.05.2022 г. на Изпълнителния директор на Националната
агенция по приходите (НАП), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2
ЗДСл е прекратено считано от 28.05.2022 г. служебното му правоотношение за
длъжността Заместник-директор на дирекция „Събиране“ в ТД на НАП- Варна, – ранг
III старши.
В жалбата, по
подробно изложени съображения, се релевира неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт, поради постановяването му при процесуални нарушения и в противоречие
с материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че не
е налице визираното в заповедта основание за прекратяване на служебното му
правоотношение – съкращаване на щата, тъй като не е налице реално съкращаване
на длъжността, която е заемал оспорващия в ТД на НАП Варна – „заместник-директор“
на дирекция „Събиране“ ТД на НАП -Варна. Навеждат се доводи за допуснати
процесуални нарушения в процедурата по съкращаване на длъжността. Сочи се, че
оспореният индивидуален административен акт не съответства и на целта на
закона. На изложените основания се отправя искане за отмяна на заповедта.
В съдебно
заседание по даване ход по същество и в писмени бележки жалбата се поддържа
изцяло чрез представител по пълномощие, с аргументи, идентични на изложените в
нея. Счита се, че от заключението на съдебно икономическата експертиза (СИЕ) се
установява, че длъжността „заместник-директор“ на дирекция „Събиране“ ТД на НАП
продължава да съществува в щата на три от най-големите ТД на НАП и не е
премахнато реално като нормативно определена позиция и система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността.
Моли се присъждане на направените съдебно-деловодните разноски съгласно
представен списък
Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на НАП, чрез
упълномощени процесуални представители, оспорва жалбата и се моли за нейното
отхвърляне като неоснователна. Счита се, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителният директор на НАП, в
рамките на неговите правомощия, при спазване необходимата форма и съдържание,
административно производствените правила и материално правните предпоставки.
Сочи се, че както от заключението на вещото лице по СИЕ, така и от анализа на
щатното разписание се установява, че длъжността заемана от оспорващия е
престанала да съществува след утвърденото ново щатно разписание за
администрацията в ТД на НАП-Варна. Релевира се, че е въпрос на оперативна
самостоятелност на органа по назначаването да определи както наименованието на
съответната длъжност, така и нейния обем от задължения и съответния брой лица,
които трябва да я изпълняват, за да се постигнат целите на администрацията. В
случая след спазване на нормативните изисквания и приемане на ново щатно
разписание е била съкратена длъжността на оспорващия, като преценката коя
длъжност да бъде съкратена е предоставена на свободната преценка на органа по
назначаването, който няма задължение да извършва подбор или да спазва каквато и
да е друга процедура. Моли се, съобразно изхода на
спора да се присъди в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на ГПК и Закона за правна помощ. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото делото не е представлявало някаква
фактическа и правна сложност, поради което да бъде определено такова в
определения от Закона за адвокатурата минимум.
Жалбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК и е допустима като подадена от лице – адресат на акта, имащо право на оспорване. Заповедта е съобщена на оспорващия на 27.05.2022 г., видно от изписаното лично от него, непосредствено след текста на заповедта (л. 17 от адм. пр.), а жалбата е подадена на 09.06.2022 г. - предвид входящия номер (л. 2 от делото), т. е. оспорването е направено в 14-дневния срок, определен в чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ЗДСл. Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗДСл държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред съда, т. е. жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В хода на съдебното производство към административната преписка е изискано и приложено по делото служебното досие на оспорващия, длъжностните разписания и поименните щатни разписания действали преди и след 26.04.2022 г.
Със Заповед № 579/18.05.2008 г. на Изпълнителния директор на НАП ( л. 169 от сл. досие), оспорващият е назначен на длъжност „Главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Варна, дирекция „Контрол“, сектор „Ревизии и проверки“, отдел „Контролна дейност“. Последвали са няколко преназначение на оспорващия в ТД на НАП-Варна. Със Заповед № 254/28.10.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 201 от сл. досие), на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл, оспорващият е преназначен на длъжност „заместник-директор на дирекция „Събиране“ ТД на НАП Варна“. На 29.10.2012 г. и на 16.02.2022 г. са му връчени длъжностни характеристики за длъжността ( л. 88-92 от сл. досие).
С писмо изх. № 14965/04.04.2022 г. (вх. № 24-03-451/12.04.2022 г.), директорът на ТД на НАП-Варна е представил предложение, в което е мотивирано необходимостта от изменение на длъжностното разписание в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, като бъдат съкратени едни длъжности и на тяхно място да бъдат новосъздадени други с цел оптимизиране на работните процеси в ТД на НАП - Варна (л. 7 – 11 адм. пр.). В доклада сред предложените изменения на щатното разписание се мотивира и прави предложение за съкращаване на 1 (една) заета щатна бройка на длъжност „заместник-директор на дирекция „Събиране“, като на нейно място бъде създадена 1 (една) щатна бройка на длъжност „главен публичен изпълнител“ в отдел „Публични вземания“ сектор „ОСПВ“ с месторабота в гр. Варна. Като мотив за предприемане на тези действия е изложено, че наличието на щатна бройка на длъжност „заместник-директор“ на дирекция „Събиране“ се явява неефективно и излишно, при наличието на голяма натовареност на публичните изпълнители от отдел „Публични вземания“. Направени са и други мотивирани предложения по отношение на изменения на длъжности в ТД на НАП-Варна.
На 18.05.2022 г. Изпълнителният директор на НАП е утвърдил ново длъжностно разписание, считано от 26.04.2022 г., с което са съкратени определени длъжности и са новооткрити други. Основните промени се изразяват в разкриването на бройки на длъжностите „главен публичен изпълнител“ и „публичен изпълнител“.
Със Заповед № З-ЦУ-825/16.05.2018 г. на ИД на НАП (л. 13 адм. пр.), на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), е наредено в рамките на утвърденото длъжностно разписание на ТД на НАП-Варна към 26.04.2022 г., да се извършат следните промени в дирекция „Събиране“ на териториалната структура, сред които и 1 (една) заета щатна бройка от длъжността „заместник директор“ на дирекция“ да се измени в 1 (една) заета щатна бройка от длъжност „главен публичен изпълнител“ в Сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ с място на работа град Варна, отдел „Публични вземания“.
С предложение рег.№ ВтрК-1512/16.05.2022 г. Директорът на ТД на НАП-Варна на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл на Е.А.Н. е отправено предложение за заемане на длъжността „главен публичен изпълнител“ в сектор „Публични вземания“, дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна, считано от 17.05.2022 г. Оспорващоят е отказал да приеме предложението, като това обстоятелство е обективирано собственоръчно на предложението (л. 14 от адм. пр.).
Органът по назначаването – Изпълнителният директор на НАП, е пристъпил към прекратяване на служебното правоотношение с едномесечно предизвестие рег. № I-259.1/19.05.2022 г. (л. 16 от адм. пр.), получено от оспорващия на 27.05.2022 година. С предизвестието служителят е уведомен, че съгласно утвърденото ново длъжностно разписание на ТД на НАП-Варна, считано от 26.04.2022 г., е съкратена длъжността „заместник-директор“ на дирекция „Събиране“ в ТД на НАП-Варна“ и след изтичане срока на предизвестието служебното му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В отправеното предизвестие е посочено, че на основание чл. 106 ал. 4 ЗДСл, при неспазване на срока на предизвестието от страна на органа по назначаване, на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната му заплата за периода на неспазения срок.
С оспорената Заповед № 3-373/19.05.2022 г. (л. 17 адм. пр.), връчен на 27.05.2022 г., Изпълнителният директор на НАП, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратил считано от 28.05.2022 г. служебното правоотношение на Е.А.Н. назначен на длъжността „заместник-директор“ на дирекция „Събиране“ ТД на НАП Варна“. Като мотив за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено „съкращаване на длъжността“. С оспорената заповед е определено да се изплати обезщетение, съгласно чл. 61, ал. 1 ЗДСл за неизползван отпуск за 21 дни, както и че следва да се удържи от оспорващия сумата за облекло за 8 месеца в размер на 267 лева.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза
(СИЕ). Съдът напълно възприема даденото заключение като обективно, компетентно
изготвено и кореспондиращо с фактите, установяващи се от останалите
доказателства по делото, а и неоспорено от страните.
Основавайки се на заключението на вещото лице, съдът приема
за установено по делото от фактическа страна следното:
С утвърдено от Изпълнителния директор на НАП щатно разписание на ТД на НАП Варна считано от 26.04.2022 г., са направени следните изменения:
|
Длъжност |
Щатно
разписание от 01.04.2022 г. |
Щатно
разписание от 26.04.2022 г. |
|
Дирекция
„Събиране“ Заместник-директор Отдел
„Входящ контрол и координация“ Главен
публичен изпълнител Публичен
изпълнител Експерт ИРМ
Добрич Публичен
изпълнител ИРМ
Русе Главен
публичен изпълнител Главен
експерт Отдел
„Публични вземания“ Сектор
„Обезпечаване и събиране на публични вземания“ Главен
публичен изпълнител Сектор
„Обезпечаване и събиране на публични вземания“-Добрич Публичен
изпълнител Сектор
„Обезпечаване и събиране на публични вземания“-Русе Главен
публичен изпълнител Главен
експерт |
1091 1 22 3 0 1 2 1 4 1 2 105 37 7 12 5 22 3 1 |
1090 0 15 1 1 1 1 0 1 0 0 113 41 11 13 6 25 7 0 |
Съкратена е длъжността „заместник-директор на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна и същата не съществува в структурата на ТД на НАП Варна, а основните промени, които са извършени са във връзка с разкриването на нови бройки на длъжностите „главен публичен изпълнител“ и „публичен изпълнител“.
На следващо място от заключението на вещото лице се установява, че съгласно длъжностното щатно разписание на дирекции „Събиране“ на ТД-ции на НАП, длъжност „заместник-директор на дирекция“ съществува само в ТД на НАП-София и ТД на НАП-Пловдив.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Обжалваната заповед на Изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на оспорващия като служител в ТД на НАП Варна, е издадена от компетентен орган – органа по назначението по чл. 13, ал. 1 ЗНАП, в кръга на неговите правомощия. Същата е в писмена форма, съдържа правното и фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращаване на длъжността, което е достатъчно да мотивира решението на органа по назначаването. Липсват нарушения на процесуалните правила при издаване на заповедта. Спазени са общите норми на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за прекратяване на служебното правоотношение на служителя и са събрани всички относими по случая доказателства. При издаване на заповедта е съобразено утвърденото от органа по назначаване ново длъжностно разписание на ТД на НАП Варна в сила от 26.04.2022 г., съгласно което длъжността „заместник директор на дирекция“ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна не съществува. Длъжностното разписание е по образец и със съдържанието по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА). Правното основание, на което е издадена заповедта, не изисква излагането на специални мотиви и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите и самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, без да е необходимо допитване или съвещаване със служителя, съответно актът е в достатъчна степен мотивиран, в това число и с оглед данните в преписката. Освен това предложението за преназначаване на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл и предизвестието, които се явяват част от административната преписка във връзка с издаване на оспорената заповед, съдържа конкретните основания, с които органът по назначаването обуславя решението си да прекрати служебното правоотношение с оспорващия. В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг. Изложеното сочи, че оспореният административен акт отговаря на изискуемата форма и съдържание.
Непосочването в заповедта на срока за обжалването й не се отразява на законосъобразността на акта, т. к. това е от значение за спазване на срока за оспорване.
Доколкото в случая служебното правоотношение между оспорващия и НАП е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради съкращаване на длъжността, съдът съобрази следните нормативни регламентации:
Понятието „длъжност в администрацията“ е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НПКДА като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика.
Съкращаването на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл предполага пълно премахване на дейността, функциите, задачите и изискванията за тази длъжност (като отпадане на тази длъжност или намаляване на щатните бройки, които да я изпълняват) или тяхното изменение да е толкова съществено, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за наличието на качествено нова длъжност.
В тежест на органа по назначаването е да установи по делото кумулативно, че процесната съкратена длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл: 1) вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация; 2) вече не фигурира като дейност и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или при запазването й като такава – е предвидено да се изпълнява от по-малък брой служители. Това са двете кумулативно изискуеми предпоставки, които обосновават приложимостта на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. (Така и според Решение № 10072 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14539/2017 г.)
От представените от ответната страна писмени доказателства безспорно се установява реално съкращаване на длъжността „заместник-директор на дирекция“, заемана от оспорващия в ТД на НАП-Варна.
Създаването, статутът, устройството и дейността на НАП, както и правомощията на нейните органи са регламентирани със ЗНАП.
Съгласно чл. 5, ал. 5, т. 5 и т. 6 от ЗНАП, Управителният съвет (УС) по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции (ТД), структурата на централното управление (ЦУ) и на ТД.
Съгласно чл. 6 ЗНАП, Агенцията се състои от ЦУ, което подпомага дейността на изпълнителния директор (ал. 2) и ТД-ции, които установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания (ал. 3). Съгласно ал. 5 в ЦУ на агенцията могат да се създават дирекции, в т. ч. главни дирекции, отдели и сектори, а съгласно ал. 7 в ТД-ции могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Числеността на персонала на агенцията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след одобрение на УС, а числеността на ЦУ и на ТД-ции в рамките на общата численост на агенцията се определя от изпълнителния директор на НАП – чл. 10, ал. 1, т. 8 ЗНАП.
Както се посочи, видно от представените по делото длъжностни разписания към 26.04.2022 г. в ТД на НАП-Варна е премахната длъжността „заместник-директор на дирекция“, в дирекция „Събиране“ на ТД на НАП Варна, която оспорващият е заемал и осъществявал служебните си функции и задължения. Със Заповед № З-ЦУ-825/16.05.2022 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 ЗНАП, изпълнителният директор на НАП и във връзка с утвърденото ново длъжностно разписание на ТД на НАП Варна, считано от 26.04.2022 г., са извършени промени на длъжности в администрацията, като разкритите нови щатни бройки основно са за длъжностите „главен публичен изпълнител“ и „публичен изпълнител“ в ТД на НАП-Варна.
Премахването на длъжността „заместник-директор на дирекция“, в дирекция „Събиране“ на ТД на НАП-Варна, обосновава извод за наличие на основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, доколкото и функциите и задълженията не се припокриват с тази по новата разкрита щатна бройка в НАП – „главен публичен изпълнител“.
По смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, реорганизация, обосноваваща съкращаване на щат, следва да бъде насочена не към конкретни служители, а към конкретна необходимост на службата за реорганизиране с цел оптимизиране на работата - Решение № 10612 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2017 г., V о., докладчик съдията Ю-К. Само при отпадане необходимостта от осъществяване на определена дейност или при отпадане на необходимостта от осъществяването на определена дейност от определен брой служители, които да я изпълняват, законодателят предоставя възможност за съкращаване на осъществявалите я до този момент служители - Решение № 13005 от 2.12.2015 г. по адм. дело № 617/2015 г. на ВАС.
В случая ответникът, с оглед реорганизация на дейността си е преценил, че наличието на длъжността на която е бил назначен оспорващият, се явява неефективно и излишно, при наличие на голяма натовареност на публичните изпълнители от отдел „Публични вземания“. Т. е. съкращаването на длъжността „заместник-директор на дирекция“, в дирекция „Събиране“ на ТД на НАП-Варна и преобразуването и в новосъздадена длъжност „главен публичен изпълнител“ в сектор „Публични вземания“, дирекция „събиране“, ТД на НАП Варна се явява реорганизация и оптимизиране на работата в конкретната администрация.
В закона липсва установена специфична процедура за издаване на заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Единственото изискване е наличието на отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, но това изискване не е абсолютно, доколкото неспазването на едномесечния срок на предизвестие може да бъде компенсирано с обезщетение, съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. В случая в предизвестието изрично е посочено, че при неспазване на срока му от страна на органа по назначаване, на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за периода на неспазения срок.
По гореизложените съображения съдът приема, че в процесния случай са изпълнени двете кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, т. к. длъжността, заемана от оспорващия, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 НПКДА е престанала да съществува.
Съдът намира, че не са налице съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, които да обусловят назаконосъобазност на процесната заповед на това основание.
На следващо място съдът преценява като неоснователно възражението в жалбата за несъответствие на оспорения акт с целта на закона, както и че за да е налице реално съкращение на длъжността е необходимо заеманата длъжност да е премахната като нормативно определена позиция в структурата на НАП и същата да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, включително и под друго наименование. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 11 от Закона за администрацията (ЗА), административният орган разполага с правото да реорганизира отделите и секторите по начин, който да осигурява ефективност на работния процес, като може да прецени в кои отдели и дирекции ще направи реорганизация, като утвърди ново длъжностно разписание. В този смисъл, както и беше споменато по-горе право на органа по назначаването е да определи длъжностите, които ще бъдат съкратени и самите служители, които ги заемат, както и от кога да бъде прекратено правоотношението. В ЗДСл не е предвидено нормативно изискване нито за извършване на подбор, нито пък за предлагане на съкратения служител на други свободни длъжности. Преценката кои държавни служители да бъдат съкратени е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В случая това правомощие е упражнено от Изпълнителния директор на НАП, който е компетентен да предприеме длъжностни промени с цел оптимизиране на работата на отделните направления в администрацията. Тази оперативна самостоятелност е обусловена от отговорността, задълженията и функциите, които изпълнява административния орган при ръководене и управление на поверената му администрация.
Независимо от горното по делото се установи, че на оспорващия е направено предложение за преназначаване на основания чл. 82, ла. 1 ЗДСл на новосъздадена длъжност „главен публичен изпълнител“ дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна, като от същия е изразен отказ.
Оспореният акт не засяга прогласените принципи за осъществяване дейността на администрацията и тези определящи статута на държавния служител, както и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, т. к. не се надхвърля допустимото засягане на правата и законните интереси на съкратения служител. Извършените промени в щатното разсписани и длъжностите в ТД на НАП-Варна, сред които и съкращението на 1 (една) заета щатна бройка на длъжност „заместник-директор на дирекция „Събиране“ и преобразуването й в 1 (една) щатна бройка на длъжност „главен публичен изпълнител“ в отдел „Публични вземания“ сектор „ОСПВ“ с месторабота в гр. Варна, е насочено към повишаване ефективността и необходимостта от увеличаване на интензивността на действията по обезпечаване и събиране на дълга, което от своя страна ще доведе до изпълнение на целевите стойности, заложени както за функция „Събиране“, така и за НАП като цяло. Поради това извършените промени в длъжностното разписание не са в противоречие с целта на закона – да се оптимизира работата на органа, като дейността се организира по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите му. Не е нарушен и принципа за стабилитет на служебното правоотношение по чл. 18 ЗДСл, т. к. служебното правоотношение със служителя не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране дейността на администрацията.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в административното производство по съкращаването на длъжността заемана от оспорващия, органът по назначението е нарушил разпоредбите на ЗНАП и ЗДСл и не е спазил разписаната в закона процедура по промяна на структурата на НАП. В конкретния случай съкращаването на длъжността, заемана от оспорващия, е следствие от утвърждаване на ново длъжностно разписание и утвърдени нови длъжности в ТД на НАП-Варна, съгласно утвърдено ново щатно разписание и Заповед № З-ЦУ-825/16.05.2022 г. на изп. директор на НАП. Това е изцяло в съответствие с правомощията на изпълнителния директор на НАП в качеството му на орган по назначаването съгласно чл. 13, ал. 1 ЗНАП, т. к. съгласно чл. 2, ал. 3 ЗДСл длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация, а съгласно чл. 10, ал. 1, т. 8 ЗНАП правомощие на изп. директор на НАП е да определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията. Според ЗНАП в случая липсва изискване премахването на бройки от определено звено в структурата на ТД да е обусловено от решение на УС на НАП по чл. 5, ал. 5, т. 6 ЗНАП – за трансформирането на съответни длъжности от едно звено в друго, доколкото структурата, одобрявана от УС на НАП е до ниво най-голямата организационна единица – до ниво отдел, когато същият е самостоятелен и не е част от дирекция, съответно до ниво дирекция, в която винаги има по няколко отдела. Поради което, тъй като извършената промени се изразяват в съкращаване на едни длъжности и създаването на други в структурите на ТД на НАП-Варна с цел оптимизиране на работния процес, не е необходимо решение на УС на НАП за одобряването на новото длъжностно разписание на ТД на НАП Варна.
При условията на чл. 169 АПК съдът не открива незаконосъобразност при упражняване на дискреционната власт от админинистративния орган. Съкращаването на определена длъжност и създаването на нова длъжност, без прехвърляне на функции и дейности към последната е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. След като оптимизирането на работата в администрацията е предоставено на преценката на административния орган, при спазване на императивни нормативни разпоредби в съдебното производство е недопустимо да се преценява правилността на структурната промяна. Това се удостоверява от събраните по делото доказателства и от заключението по СИЕ.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Изложеното обуславя извода за валидност и законосъобразност на оспорения административният акт. Подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ВАС в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, Административен съд – Варна, XIV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е.А.Н., ЕГН **********, против Заповед № 3-373/19.05.2022 г., издадена от Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, считано от 28.05.2022 г. е прекратено служебното правоотношение на оспорващия за длъжността „заместник-директор на дирекция“ в дирекция „Събиране“ в ТД на НАП-Варна, с придобит ранг - ІІІ старши.
ОСЪЖДА Е.А.Н., ЕГН **********, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: