№ 249
гр. гр.Несебър, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100121 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД.
От ищеца „********” АД срещу Т.И.П. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл.
92, ал. 1. С тях се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева ,
представляваща главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ***/*** от 07.06.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 01.12.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 92,94 лева, представляваща лихва върху просрочена главница
за периода 30.05.2019г. – 30.11.2020г., сумата от 38,47 лв., представляваща неразрешен
овърдрафт, дължим на 23.11.2018г., сумата от 5,22 лв., представляваща неустойка за просрочена
редовна лихва за периода 30.05.2019г. – 30.11.2020г., сумата от 67,78 лв., представляваща
неустойка за просрочена главница за периода 30.05.2019г. – 30.11.2020г., сумата от 72 лв.,
представляваща извършени разходи за уведомяване. Твърди, че между страните бил сключен
соченият договор за кредит, като ответникът усвоил сумата от 500 лв., която следвало да върне до
07.06.2019г. Излага, че е налице неизпълнение на задължението на ответника. Обръща внимание,
че сумата от 38,47 лв. е начислена като неразрешен овърдрафт на основание раздел II, чл. 11.2 вр.
чл. 12.2.1 от договора – поради неплащане на възнаградителна лихва, над разрешения кредитен
лимит. Навежда, че при неизпълнение на договора са предвидени лихва върху просрочена
главница – по раздел II, чл. 11.3 и неустойка – раздел II, чл. 11.2. Навежда, че е налице мораторно
по своя характер обезщетение, което е формирано от лихвата върху просрочената главница и
неустойката. Обръща внимание, че сумата от 5,22 лв. е формирана от лихвения процент по чл. 5.4
от договора за кредит. С оглед дължимостта на цялата усвоена част от разрешения кредитен лимит,
1
отново на основание чл. 5.4 от договора е формирана и сумата от 67,78 лв. – неустойка за
просрочена главница. Излага се, че сумата от 72 лв. е формирана поради възлагане на връчване на
покана за доброволно изпълнение. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Т.И.П., чрез особения му представител, е депозиран
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, че договорът не отговаря на
изискванията на ЗПК, а посоченият ГПР е неверен. Излага се, че договорът съдържа
неравноправни клаузи. Сочи се, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави. Навежда се, че представените от ищеца доказателства не установяват реалното усвояване
на кредита. Оспорва се претенцията по размер. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е бил сключен Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ***/*** от 07.06.2017г., че е усвоена сумата от 500 лв., че е настъпила изискуемост на
претендираната сума за главница, изискуемост на неразрешен овърдрафт от 38,47 лв., както и
размерът им. В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е
изпълнил задълженията си по договора. Ищецът следва да докаже извършването на разходи за
уведомяване на ответника в размер на 72 лв.
Видно от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № ***/*** от 07.06.2017г. (на л. 4 – л. 14 от делото)
„********” АД отпуснало на кредитополучателя Т.И.П. сумата от 500 лв. – под формата на
овърдрафт по разплащателна сметка.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на л. 96 – л.
100 от делото (която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна,
компетентна и безпристрастна) в периода 12.06.2017г. – 04.10.2018г. периодично са правени
погашения на задълженията по овърдрафта, но като специфична кредитна линия ответникът се е
ползвал отново от тях, като към крайният срок за погасяване на кредита – 07.06.2019г., дължимата
сума била в размер на 500 лв., в какъвто размер била дължимата главница и към 01.12.2020г.
Видно от чл. 7 от договора крайният срок за погасяването му е бил 07.06.2018г., но в чл. 12.1 е
предвидена възможност за удължаване на срока с още една година – при условия, че
кредитополучателят спазва условията на договора и не е в просрочие на вноските (вещото лице е
установило, че ответникът е извършвал погасяване на вноските до 04.10.2018г., поради което
срокът на договора е удължен до 07.06.2019г. на основание чл. 12.1 от него). С оглед настъпилия
падеж за погасяване на вноските по договора за кредит – 07.06.2019г., както и констатациите на
вещото лице, че към тази дата (а и до момента) сумата не е погасена от ответника, то искът за
главница е основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 500 лв.
На следващо място от заключението на експертизата (отговор на въпрос 1 от служебно
формулираните от съда) по време на действието на договора се е формирал т. нар. „неразрешен
овърдрафт“, представляващ незаплатени договорни лихви до датата на прекратяване на договора в
размер на 37,17 лв. С оглед разпоредбата на 430, ал. 2 от ТЗ, която задължава кредитополучателят
да заплаща и лихва (като възнаграждение за предоставения кредит) съдът намира, че искът е
2
основателен до сумата от 37,17 лв. и следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 38,47
лв.
Във връзка с горните претенции следва да се обърне внимание, че в договора за кредит не
се констатират неравноправни клаузи във връзка с главницата и неразрешения овърдрафт, нито
нарушение на правилата за определяне на ГПР. Възнаградителната лихва и ГПР са ясно
определени в договора за кредит. Начинът на определяне на възнаградителната лихва е достатъчно
ясен и определен при ясни правила за условията, при които подлежи на изменение компонента
„надбавка“. Размерът на лихвата също не може да бъде определен като прекомерен, поради което
съдът не констатира сочените в отговора на исковата молба нередовности при определяне.
Съдът намира, че са доказани наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава
– на 07.06.2019г. По делото се доказа и размер на направените разноски във връзка със забавата
(по арг. от чл. 309а, ал. 1 от ТЗ), който дори е по-нисък от нормативно предвидения от 80 лв., а
именно 72 лв. (от фактура на л. 85 по делото и извлечение към нея на л. 87 се установява, че
сумата от 72 лв. е заплатена за изготвяне и връчване на уведомления във връзка със събиране на
сумите по договора).
Налага се извод, че на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ следва да се
уважат изцяло исковете за главница от 500 лв. и разноски от 72 лв., а искът за неразрешен
овърдрафт (договорна лихва) да бъде уважен до сумата от 37,17 лв. и отхвърлен до пълния
предявен размер от 38,47 лв.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за периода 30.05.2019г. – 30.11.2020г.
С оглед констатираното от вещото лице, че плащанията по договора са преустановени на
04.10.2018г., като сумата от 500 лв. – главница, е била дължима както 07.06.2019г., така и към
момента на подаване на заявлението, то претенцията е доказана по основание. Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) - в действалите му редакции
- по време на извънредното обявеното извънредно положение в Република България (от
13.03.2020г. до 13.05.2020г.) и до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава
за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните
институции, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено
за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
Следователно претенцията за законна лихва е неоснователна за периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г.
За останалия период 30.05.2019г. – 12.03.2020г. и 14.07.2020г. – 30.11.2020г. върху главницата от
500 лв. се дължи лихва в размер на 59,44 лв., поради което искът за лихва следва да бъде уважен до
сумата от 59,44 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 92,94 лв., както и за периода
13.03.2020г. – 13.07.2020г.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието валидни клаузи за неустойки в договора,
реализирането на обстоятелства, при които тези неустойки се начисляват, както и размера на
претендираните неустойки.
3
Сумата от 5,22 лв. се претендира като неустойка по чл. 5.4 от договора върху просрочена
редовна лихва за периода 30.05.2019г. – 30.11.2020г. В чл. 5.4 от договора е предвидено
„обезщетение за забава“ в размер на законната лихва от 10 %. Законна лихва за забава обаче се
дължи само върху падежиралите вноски за главница, тъй като начисляването на лихви върху
възнаградителни лихви представлява анатоцизъм и е недопустимо (в подобна насока трайната
практика на ВКС - Решение № 66 от 29.07.2019 год. по т.д.№ 1504/2018 год. на II т.о., Решение №
30 от 20.05.2020 год. по т.д.№ 739/2019 год. на I т.о., Решение № 132 от 13.01.2021г. по т.д. №
2195/2019г. по описа на I търг. отделение на ВКС). Ето защо претенцията за сумата от 5,22 лв. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за неустойка в размер на 67,78 лв. отново се претендира на основание чл. 5.4
от Договора – в размер на законната лихва. На практика с тази клауза се начисляват още веднъж
задължения за лихва за забава в същия размер (като законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД).
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни разходи за управление на кредита в случай
на забава, за които по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава,
противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. В такава насока е практиката
на върховната инстанция – Решение № 345 от 09.01.2019г. по т.д. № 1768/2018г. по описа на II
търг. отделение на ВКС. Следователно посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 5 от ЗЗП и неустойка в размер на 67,78 лв. също не следва да бъде присъждана в полза на
ищеца.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. По отношение на разноските от заповедното
производство в настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т.
12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 85 лв. Съразмерно на уважената част от установителните искове следва да му
се присъди сумата от 73,20 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на
1235 лв. (от които 75 лв. – платена държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител, 500
лв. – платен депозит за вещо лице и 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение), като
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 1063,53 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ, че Т.И.П., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
**********, дължи на „********” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.
************, сумата от 500 лева , представляваща главница по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ***/*** от
07.06.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 72 лв.,
представляваща извършени разходи за уведомяване, а на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ - сумата от 37,17 лв., представляваща неразрешен овърдрафт,
дължим на 23.11.2018г. като ОТХВЪРЛЯ иска за неразрешен овърдрафт до пълния предявен
размер от 38,47 лв.
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че
Т.И.П., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. **********, дължи на „********” АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр. ************, сумата от 59,44 лв.,
представляваща лихва върху просрочена главница за периодите 30.05.2019г. – 12.03.2020г. и
14.07.2020г. – 30.11.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 92,94 лв. и за
периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г.
ОТВХЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
от „********” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. ************,
срещу Т.И.П., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. **********, за установяване дължимостта на
сумата от 5,22 лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за периода
30.05.2019г. – 30.11.2020г. и сумата от 67,78 лв., представляваща неустойка за просрочена
главница за периода 30.05.2019г. – 30.11.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.И.П., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
**********, да заплати на „********” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
гр. ************, сумата в размер на 73,20 лв., представляваща направените по заповедното
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата в размер на 1063,53
лв., представляваща направените по настоящото производство разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5