Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 16.08.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на 14.08.2018
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа
докладваното от съдията
НИКОЛОВА гр.дело № 8033 по описа за 2017 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от Р.П.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Д.Д.Н., АК - Ловеч, съдебен
адрес:*** против „П.И. Б.” АД, ***, ЕИК
8310943931460, в която се твърди
следното: с трудов договор №059/17.09.2007г.ищцата е била назначена на работа в
ответното дружество на безсрочен трудов договор, при пълно работно време и пет
дневна работна седмица. С допълнително споразумение №17418/28.07.2017.
трудовият договор бил изменен по отношение основното месечно трудово
възнаграждение, като същото било определено в размер на 900.00лв., плюс
корекция за трудов стаж и професионален опит, а така също индивидуална добавка
в размер на 100 лева.
На 14.08.2017г. на Р.П.Г. била
връчена Заповед за дисциплинарно уволнение №ЗК-0798/10.08.2017г., издадена от
Изпълнителни директори при „П.и.б.” АД, *** 1797 - М.О.и С.П., с която на
основание - чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.З, т.7, т.8 и т. 10 от КТ й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” от 14.08.2017г.
Излага се твърдение, че трудовото
правоотношение е прекратено незаконосъобразно, т.к. М.О.и С.П. не са имали
качеството на работодатели, съгласно подписания трудов договор с ищцата, т.е.
обжалваната заповед е нищожна / издадена от лица без представителна власт и по своята същност
не е могла да произведе правно действие/.
Излага се, че обжалваната заповед
следва да бъде отменена, без делото да се гледа по същество, т.к. при
прекратяване на трудовото правоотношение на Р.П.Г., ЕГН ********** не било връчено Искане по чл.333 от КТ за
установяване на здравословното й състояние към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, с цел установяване от страна на работодателя дали
същата не страда от някое от заболяванията, посочени в Наредба №5/1987г.,
ползващи я със защита при прекратяване на трудовото правоотношение с правно
основание чл.188 т.3 от КТ.
Твърди се, че ищцата страда повече от
20 години от ***, като през 2012г. било
установено, че същата се е развила в ***, попадаща сред изброените в Наредба №
5/1987г. заболявания.
Твърди се, че трудовото правоотношение
било прекратено незаконосъобразно, т.к.
при прекратяването му не е била извършена проверка от страна на
работодателя за здравословното състояние на ищцата и не е било поискано нарочно
разрешение за това от „ГИТ”-Плевен, макар разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.188, ал.3 от КТ да предвижда това.
От 14.08.2017г. Р.П.Г. останала без
работа по трудово правоотношение, именно в резултат на уволнението за периода
от 14.08.2017г. до 14.02.2018г., през който период от време същата не е
получавала трудово възнаграждение.
Размерът на претендираното от ищцата
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение е
6000лева - шест брутни работни заплати, като е направено изявление, че точният
размер ще бъде конкретизиран до приключване на съдебното следствие, съобразен
със заключението на исканата съдебно-икономическа експертиза.
Периодът, за който ищцата претендира обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ е за времето за оставането й без работа, а именно от деня на
прекратяване на трудовото й правоотношение - 14.08.2017г. до изтичане на законоустановения
шестмесечен срок - 14.02.2018г.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което :
- да признае уволнението на Р.П.Г., ЕГН **********
*** за незаконосъобразно и да отмени
Заповед за дисциплинарно уволнение № ЗК-0798/10.08.2017г.
- да възстанови Р.П.Г., ЕГН ********** ***
на заеманата длъжност „Банков служител, Обслужване на клиенти” при „ПЪРВА
ИВНЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, КЛОН ПЛЕВЕН, ЕИК 8310943931460.
- да осъди ответника да заплати на Р.П.Г., ЕГН **********
*** обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането й без работа в резултат на
незаконното уволнение за периода от прекратяване на трудовото й правоотношение
– 14.10.2017г. до изтичане на законоустановения шестмесечен срок – 14.02.2018г.
в размер на 6000лева – шест брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху
тях, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2017г. до пълното
изплащане на сумите.
Претендира се на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр.
ал.1, т.2 от ЗА, заплащане на полагащия се на пълномощника адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответната страна, в който е изложено следното: исковете са
процесуално допустими, но по същество неоснователни.
Заявява се, че трудовият договор
№059/17.09.2007г., от който възниква трудовото правоотношение, е сключен между
ищцата и „П.И.Б.“ АД, ***, независимо че Допълнително споразумение
№1/01.04.2008г., Допълнително споразумение №2/01.09.2008г. и Допълнително
споразумение №3/23.03.2010г. са сключени от управителя на клон Плевен - Ц.Ф.П.и
в тях фигурира като работодател клон Плевен. Първоначалният договор е сключен с
„П.И.Б.“ АД, ***, следователно работодател по него е „П.И.Б.“ АД и в тази
връзка съгласно законите и Устава на дружеството, представителните му органи в
лицето на изпълнителните директори имат право да сключват, да прекратяват
трудови договори, включително и да налагат дисциплинарни наказания по КТ.
Излага се, че дори
да се приеме, че трудовият договор е сключен с „П.И.Б.“ АД, ***, то
правоотношенията възникват за принципала „П.И.Б.“ АД, *** няма самостоятелни
правомощия.
Клонът на търговеца представлява
правно-организационна форма, предвидена в Търговския закон за развиване на
търговска дейност в друго населено място, като клонът придобива относителна
самостоятелност, представлява се в определен обем от правомощия от физическо
лице - управител, изрично упълномощен за това, но на практика не представлява
отделно юридическо лице. При наличие на сключена сделка с управителя на клона,
в случая трудов договор с трето лице, то правата и задълженията по него
възникват за търговеца - принципал, а именно за „П.И.Б.“ АД, а не за клона, тъй
като последният не представлява самостоятелен правен субект.
Твърди се, че не е нарушена
предвидената в чл.333 от КТ закрила, по следните съображения:
Закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ има
обективен характер, от значение за нея е само дали работникът е боледувал от
заболяване по чл.1 Наредба №5/1987г. към момента на връчване на заповедта за
уволнение (в този смисъл Решение №156 от 06.06.2012г. по гр. д. №1845/2010г. на
Върховен касационен съд). Излага се, че от проведените годишни профилактични
прегледи от 16.05.2017г. категорично се установява, че ищцата Г. не страда от
никое от изброените в Наредба №5 от 1987г. заболявания. В картата за
проведените прегледи е посочено, че на ищцата е поставена диагноза „***”, като
заключението е направено от кардиолог на 16.05.2017г. Данни за заболяването ***
не се съдържат в никой от приложените към медицинското й досие документи.
Доказателство за това е и приложеното към настоящия отговор Здравно досие,
неразделна част от което са Заключенията на Службата по трудова медицина от
2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., които заключения се издават
вследствие на ежегодни медицински прегледи, като в никое от тях не фигурира
като заключение, че Р.П. страда от ***. Твърди се, че същата не страда от
заболяване, предполагащо закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ и към момента на
уволнение.
Заявява се, че твърдяното от ищцата заболяване ***, от което
същата твърди, че страда и за което е представила по делото доказателство
Епикриза от 07.02.2012г. от МБАЛ „АВИС“- МЕДИКА“ ООД, не доказва по категоричен
начин поставянето на такава диагноза, а същата е определена като „***“. Отделно
потвърждение за това, че ищцата към 2017г. не страда от *** е видно от
представеното от ищцата доказателство, а именно Амбулаторен лист № 2115 от
11.10.2017г. и Амбулаторен лист № 2116 от 11.10.2017г., съгласно които
поставената основна диагноза на ищцата е хиперточино сърце със /застойна/
сърдечна недостатъчност с код по МБК I 11.0, което е ***, а в придружаващи
заболявания е посочено други видове стенокардия с код по МКБ I 20.8, което
отново не доказва наличие на исхемична болест и тези заболявания не попадат в
Наредба № 5/1987г. ***, която подлежи на специална закрила.
На следващо място - задължението на
работодателя по чл.1 ал.2 от Наредба №5/1987г. на МНЗ, в която са посочени
заболяванията, за които законът предвижда закрила, може да бъде изпълнено само
при съдействие от страна на работника или служителя, заявяващ, че се ползва от
предварителната закрила на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, като това съдействие е
регламентирано изрично в чл.2 от Наредбата, създаващ в тежест на работника или
служителя задължение да представи в местоработата си медицински документи.
Работодателят не е в състояние да осъществи дейност по събиране на предварителна
информация за здравословното състояние на съответния работник/служител, ако
последният не изпълни създаденото в негова тежест задължение да представи
медицинска информация, установяваща съответното заболяване. Данни за
заболяването *** не се съдържат в никой от приложените към медицинското й досие
документи. Също така ищцата не е изпълнила своето задължение по чл.2 от Наредба
№ 5/1987г., а именно да уведоми своевременно работодателя си за заболяването си
и да представи документи за това. Липсата на документи към момента на връчване
на заповедта за уволнение, установяващи наличието на заболяване по наредбата, е
пречка работникът/служителят успешно да се позове на предварителната закрила
при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 от КТ по-късно, включително и в последващо
исково производство относно незаконосъобразността на уволнението (в този смисъл
Решение № 146 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г. о., ГК).
В заключение съдът е сезиран с искане
да отхвърли исковете и да присъди
разноски на ответната страна, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. ищцата се явява и се представлява от
адв.Д.Н., който поддържа исковете и навежда доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответната страна се представлява от юркс.К.,
която оспорва исковете и навежда доводи в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не
спорят, че към момента на уволнението ищцата работила при ответната страна на
длъжност ***, служител в П.и.б. АД-гр.Плевен. Не се спори, че трудовото
правоотношение между страните по делото е основано на трудов договор от
17.09.2007год., както и че със Заповед №ЗК-0798/ 10.08.2017г., издадена от изпълнителните
директори М.О.и С.П., на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Безспорно е,че тази заповед й е
връчена на 14.08.2017год.
Спорни са въпроси дали уволнението на
ищцата е законосъобразно, респ. следва ли да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност и дължи ли й се обезщетение на основание чл.225 ал.1
от КТ.
По иска с правно основание чл.344 ал.1
т.1 от КТ:
Съдът намира доводите, наведени от
ищцата за нищожност на издадената заповед за уволнение поради подписването й от изпълнителните директори М.О.и
С.П. за несъстоятелни и в тази връзка възприема изложеното от ответника
становище в писмения отговор. Ищцата е сключила трудовия си договор /№059/17.09.2007г./
с „П.И.Б.“ АД, *** и това е нейният работодател. Заповедта за уволнение е подписана от представляващите
ответното дружество лица - изпълнителните директори, които имат право да
сключват и прекратяват трудовите правоотношения с работниците и служителите,
вкл. да им налагат дисциплинарни наказания по КТ. Ето защо съдът приема, че
издадената заповед за уволнение не нищожна.
Следва да се отбележи, че ищцата не
оспорва проведената от страна на работодателя процедура съгласно чл.193 ал.1 от КТ - работодателят
е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Ищцата не оспорва и
това, че е извършила описаните в
заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовата дисциплина, като твърди, че същите не обосновават налагане на
най-тежкото наказание по КТ/допълнително уточнение/. Заявява, че работодателят
й следвало да й наложи по-леко наказание /в исковата молба се твърди само, че
заповедта следва да бъде отменена като незаконна поради неспазване разпоредбата
на чл.333 от КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество/.
Съгласно
разпоредбата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ в случаите по чл.330 ал.2 т. 6
работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай: работник или служител, боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването. Съгласно чл.344 ал.3 от КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното
съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е
било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за
уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор
по същество. В случая ищцата твърди, че от 20 години страда от ***, която през 2012год. се развила в ***. В тази връзка ищцата е
представила Епикриза от 07.02.2012год., в която е вписана окончателна диагноза : ***. ***. ***. Съдът
приема, че така представеното писмено доказателство, разгледано във вр. с
останалите приети по делото такива и приетото и неоспорено от страните
заключение на ВЛ д-р В.Т., не обосновава извод за това към момента
на уволнението ищцата да е страдала от ***.
В тази връзка следва да се посочи, че ответната страна е представила копие от
заключенията на Служба по трудова медицина за периода от 2012-2017год., в които
не е отразено ищцата да страда от ***. Представените доказателства са с положен
печат/без подпис/, но съдържащата се в тях информация не е оспорена от ищцата.
От заключението на ВЛ д-р В.Т. се установява, че при първата хоспитализация на
ищцата в МБАЛ „Авис Медика“ през периода 03-07.02.2012год. нито едно от
направените й изследвания /посочени в
заключението/ не обективизира миокардна
исхемия или последици от нея. Посочено е, че предвид възрастта на пациентката тогава/38год./
*** е много малко вероятна, като на ищцата не е правена коронарна ангиография, а е преценена
за консервативно лечение и контрол на ***та. ВЛ дава това заключение и
обосновавайки се с обстоятелството, че при извършен последващ медицински
преглед на ищцата на 27.04.2012год./много
скоро след това/ са отразени диагнозите
„Есенциална ***“ и „Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел“, без
да се споменава ***. От заключението на ВЛ се установява, че ищцата е диагностицирана с ***/при изпълнени
клинични критерии/ едва през 2018год., когато е имала две
хоспитализации – 06-07.02.2018год. в гр.Плевен
и 07- 09.02.2018год. - в гр.Ловеч. От
заключението на ВЛ се установява, че към датата на издаване на заповедта за уволнение 10.08.2017год. ищцата
не е страдала от ***. С чл.333 ал.1 т.3 от КТ е предвидена предварителна
закрила при уволнение за работниците и служителите, които страдат от определени
болести, изчерпателно изброени в Наредба № 5/87г. на министъра на
здравеопазването. В тази закрила се включва и предвиденото в самата наредба
задължение на работодателя предварително да събере информация от работниците
или служителите, които смята да уволни на определени основания, дали страдат от
съответните болести. Макар формално работодателят да не е изпълнил това си
задължение, то не обосновава незаконност на уволнението, т.к. се налага извод,
че към момента на уволнението ищцата не е страдала от ***. Това заболяване се е
появило по-късно, през 2018год. Няма доказателства преди този период ищцата да
е имала това заболяване, поради което уволнението й се явява законно. От
постъпилия отговор от РЗОК-Плевен, приложен на л.83 от делото, се установява,
че за периода от 07.02.2012год. - 14.08.2017год. ищцата не се води на диспансерно наблюдение,
няма ползвани лекарства по здравна каса и няма отчетена лабораторна дейност
относно диагноза „***“. Следва да се посочи, че предвид вида и броя на извършените от ищцата нарушения
на трудовата дисциплина/същата не ги оспорва/, наложеното й наказание се явява
адекватно по тежест и правилно наложено от работодателя.
С оглед
изложеното искът на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на главния иск води до
отхвърляне на акцесорните искове - на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ и този по
чл.225 ал.1 от КТ – претендирано
обезщетение в размер 6810лв. за периода от 14.08.2017год.-14.02.2018год.
Липсват и доказателства през този период ищцата да не е полагала труд при друг
работодател.
По разноските: при този изход на
процеса на ищцата не следва да се присъждат разноски. Същата следва да бъде
осъдена да заплати на ответната страна направените разноски, а именно 300лв. - внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждения в размер
– 450лв. Направеното от пълномощника на
ищцата възражение за намаляване размера на юрисконсултското възнаграждение е
неоснователно, т.к. същото е изчислено под предвидения в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум -
съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 вр. чл. 7 ал.2 т.3 от същата. Следва да
се отчете и обстоятелството на продължителността на разглеждане на делото
/макар и по независещи нито от съда,
нито от страните причини – касаещи изготвянето на съдебно-медицинската
експертиза/, както и проявената процесуална активност от страна на пълномощника
на ответника: изготвеният обстоен писмен отговор, представените доказателства, явяване във всички съдебни
заседания и т.н. Представен е списък на разноските на основание чл.80 от ГПК от
пълномощника на ответната страна –юркс.К..
Воден от горното съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Д.Д.Н.,
АК - Ловеч, съдебен адрес:*** против „П.И.
Б.” АД, ЕИК 8310943931460, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес:***,
П.и.б. АД, ***, иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ, с който се иска признаване незаконност на уволнението й,
извършено със Заповед ЗК-0798/10.08.2017г. на изпълнителните директори М.О.и С.П.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Д.Д.Н.,
АК - Ловеч, съдебен адрес:*** против „П.И.
Б.” АД, ЕИК 8310943931460, със седалище и адрес на управление ***,
съдебен адрес:***, П.и.б. АД ***, иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност – ***, служител в П.и.б. АД-гр.Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.П.Г., ЕГН
**********, адрес: ***, чрез адв. Д.Д.Н., АК - Ловеч, съдебен адрес:*** против
„П.И. Б.” АД, ЕИК 8310943931460, със
седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес:***, П.и.б. АД, ***, иск на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225
ал.1 от КТ за сумата 6810лв. - претендирано обезщетение за периода от
14.08.2017год. до 14.02.2018год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3
от ГПК Р.П.Г., ЕГН **********, адрес: ***, с пълномощник адв. Д.Д.Н., АК - Ловеч, съдебен
адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „П.И. Б.” АД, ЕИК 8310943931460, със седалище и
адрес на управление ***, съдебен адрес:***, П.и.б. АД, *** разноски по делото
в размер 300лв. –внесен
депозит за вещо лице и 450лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, считано
от 24.08.2018год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на
съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: