Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
гр.Кюстендил, 23.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и пети
януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря: В. Б.
след като разгледа докладваното от съдия: Костадинова
т.д.№ 57/2016 г. по описа на КОС и за да се произнесе взе предвид:
„******”АД гр. София е предявило срещу „******”ЕООД
гр. Кюстендил иск с правно основание чл.694 от ТЗ за признаване за установено
по отношение на страните по делото, че ответното дружество дължи на ищцовото
дружество суми в общ размер на ***** лв., произтичащи както следва: от
споразумение от 01.09.2014 г. в общ размер **** лв., от която сума главница *****
лв., дължима договорна лихва към 30.06.2014 г. в размер на **** лв., дължима
законна лихва върху главницата от момента на обявяване на договора за
предсрочна изискуем от 01.11.2014 г. до 25.02.2016 г.(откриване на
производството по несъстоятелност), обезпечено изцяло с договорна ипотека ,
обективирана в НА ***, т.***, рег.№ ***, дело № **** г. и с договор за особен
залог от 27.10.2014 г., вписан в ЦРОЗ под № *******, както и от споразумение от 17.11.2014 г. в общ
размер ***** лв., от които сума по главницата в размер на ***** лв., дължима
договорна лихва към 17.11.2014 г. в размер на ***** лв., дължима законна лихва
от момента на обявяване на договора за предсрочно изискуем - 11.12.2014 г. до
25.02.2016 г. (откриване на производството по несъстоятелност) и дължима лихва
от 25.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. С уточнителна молба от 05.07.2016 г. са
уточнени размерите на мораторните лихви.
Ответното
дружество чрез процесуалния си представител признава иска, както признава и
всички обстоятелства, които се твърдят. Счита, че искът е основателен и следва
да се уважи.
Синдикът на „******”ЕООД,
конституиран в настоящото производство съгласно чл.694, ал.4 от ТЗ (ред. ДВ
бр.105/2016 г) е изразил становище, че искът е допустим, а по съществото му е
основателен. Според същия представените по делото доказателства доказват по
безспорен начин възникването и съществуването на вземането на ищеца.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за установено
следното:
От извършената служебна справка в
търговския регистър по партидата на ответното дружество се установи, че по
отношение на същото е открито производство по несъстоятелност по т.д.№76/2014
г. по описа на КОС с решение от 25.02.2016 г. обявено в търговския регистър на
25.02.2016г.
По делото се съдържа списък на предявените и неприети вземания на
кредиторите в производството по несъстоятелност на „******”ЕООД гр. Кюстендил,
като в т.3 от същия са отразени следните вземания: 1/ ***** в т.ч. главница- ****** лв.
и лихва към 30.06.2014 г. - ****** лв. и 2/
***** лв. в т.ч. главница***** лв. и лихва към 17.11.2014 г.- ***** лв.
или общо двете вземания са в размер ***** лв. Като основание за неприемането им
е посочено, че не са приложени всички документи, касаещи историята на предявените
вземания.
Ищцовото дружество на основание чл. 690, ал.1 от ТЗ е възразило
срещу неприемане на посочените вземания по молбата пред съда по
несъстоятелността. С определение от 10.06.2016 г., постановено по т.д. №41/2016
г. на КОС се е произнесъл по подаденото възражение, като го е оставил без
уважение. От извършена служебна справка в търговския регистър по партидата на
ответника е видно, че определението е
обявено в търговския регистър на 10.06.2016 г. На 17.06.2016 г.е подадена исковата молба, по която е
образувано настоящото производство.
По споразумението от 01.09. 2014 г.
По делото е представено
споразумение от 01.09.2014 г., сключено между страните. От същото се
установява, че ищцовото дружество е
придобило чрез цесия от „******”ЕООД вземане към ответното дружество в общ
размер на ***** лв., включващо дължима главница в размер на ***** лв. и дължима
лихва в размер на ***** лв., начислена до 30.06.2014 г. Страните са се
споразумели вземането на кредитора да бъде платено за срок от 10 години на
равни месечни вноски. Подписали са и
погасителен план, който е неразделна част от споразумението. Според посоченото
по- горе споразумение длъжникът се е
задължил да учреди обезпечения в полза
на кредитора върху имуществото си (или част от него), вкл. ипотеки, залози
върху вземания, вещи, особен залог върху търговско предприятие. В тази връзка е
представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № ***, т.***, рег. № ****, дело № ***** г. От същия е видно, че за
вземанията, произтичащи от споразумението от 01.09.2014 г. ответното дружество е учредило в полза на ищцовото дружество ипотека върху
недвижими имоти намиращи се в гр. София, Столична община, район „*****”, ул. „*****”
№****, подробно описани в нотариалния акт. Представено е и заявление за
вписване на договор за залог, от което е видно, че в полза на ищцовото
дружество е наложен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на ответното
дружество по договор за наем от 02.01.2014 г., сключен между последното и
„Корпоративна търговска банка”АД. Представено е и заявление за вписване на
пристъпване към изпълнение, както са представени и потвърждения за вписване в
Централния регистър на особените залози на посочените в заявленията обстоятелства.
С уведомление от 13.11.2014 г. ищцовото дружество е уведомило ответното
дружество, че обявява цялото задължение по споразумението от 01.09.2014 г. за
предсрочно изискуемо и дължимо.
Вземането на ищеца, което е
предмет на споразумението от 01.09.2014 г., сключено от страните по делото произтича от следното:
Видно от договор за заем от
09.12.2013 г. е, че „******” АД гр. София в качеството си на заемодател се е
задължил да предаде в собственост на „******”ЕООД гр. София в качеството на
заемател парична сума в размер до **** евро, като последното се е задължило да
върне сумата в срок от една година, както и да заплати възнаграждение- 9.25%
годишно върху усвоената в заем сума. Представено е преводно нареждане, от което
е видно, че „******” е наредило на „Корпоративна търговска банка” да преведе на
„******”ЕООД сумата **** евро на основание договор. Представено е копие от
извлечение от банковата сметка на „******” ЕАД за 09.12.2013 г.
С договор за цесия от 18.08.2014
г. „******”АД в качеството на цедент е продало на „******” ЕООД вземането си от
„******” ЕАД в размер на ***** лв. по договора за заем от 09.12.2013 г.
Представено е уведомление от 18.08.2014
г. изпратено от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения
договор за цесия. Видно от отбелязването върху същото, то е получено от
управителя на ответника на 18.08.2014 г. С уведомление от същата дата
управителят на „******”АД е потвърдил
прехвърлянето на вземането на дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******”ЕООД
.
С договор за цесия от 18.08.2014
г. „******”АД в качеството на цедент е продало на „******” АД вземането си от „******”
ЕАД в размер на ***** лв. по договора за заем от 09.12.2013 г. Представено е
уведомление от 18.08.2014 г. изпратено
от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за
цесия. Видно от отбелязването върху същото, то е получено от управителя на ответника
на 18.08.2014 г. С уведомление от същата дата управителят на „******”АД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******” АД.
С договор за цесия от 18.08.2014
г. „******”АД в качеството на цедент е продало на „******” ЕООД вземането си от
„******” ЕАД в размер на ***** лв. по договора за заем от 09.12.2013 г.
Представено е уведомление от 18.08.2014
г. изпратено от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения
договор за цесия. Видно от отбелязването върху същото, то е получено от
управителя на ответника на 18.08.2014 г. С уведомление от същата дата
управителят на „******”АД е потвърдил
прехвърлянето на вземането на дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******”
ЕООД.
С договор за цесия от 18.08.2014
г. „******”АД в качеството на цедент е продало на „******” АД вземането си от „******”
ЕАД в размер на ***** лв. по договора за заем от 09.12.2013 г. Представено е
уведомление от 18.08.2014 г. изпратено
от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за
цесия. Видно от отбелязването върху същото, то е получено от управителя на
ответника на 18.08.2014 г. С уведомление от същата дата управителят на „******”АД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на „*****” АД.
С договор за цесия от 21.08.2014
г. „******” АД в качеството на цедент е продало на „”******” АД вземането си от
„******” ЕАД в размер на ***** лв по
договора за цесия от 18.08.2014 г. Представено е уведомление от 21.08.2014 г. изпратено от стария кредитор
до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за цесия. Видно от
отбелязването върху същото, то е получено от управителя на ответника на
21.08.2014 г. С уведомление от същата дата управителят на „******” АД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******” ЕООД.
С договор за цесия от 21.08.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „”******” АД вземането си
от „******” ЕАД в размер на ***** лв. по
договора за цесия от 18.08.2014 г. Представено е уведомление от 21.08.2014 г. изпратено от стария кредитор
до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за цесия. Видно от
отбелязването върху същото, то е получено от управителя на ответника на
21.08.2014 г. С уведомление от същата дата управителят на „******”ЕООД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******” ЕООД.
С договор за цесия от 22.08.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „”******” АД вземането си
от „******” ЕАД в размер на ***** лв.
по договора за цесия от 18.08.2014 г. Представено е уведомление от 22.08.2014 г. изпратено от стария кредитор
до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за цесия. Видно от
отбелязването върху същото, то е получено от управителя на ответника на
22.08.2014 г. С уведомление от същата дата управителят на „******”ЕООД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******” ЕООД.
С договор за цесия от 22.08.2014
г. „******”АД в качеството на цедент е продало на „”******” АД вземането си от
„Е******” ЕАД в размер на ***** лв. по
договора за цесия от 18.08.2014 г. Представено е уведомление от 22.08.2014 г. изпратено от стария кредитор
до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за цесия. Видно от
отбелязването върху същото, то е получено от управителя на ответника на
22.08.2014 г. С уведомление от същата дата управителят на „******”АД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******” ЕООД.
С договор за цесия от 28.08.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на ищцовото дружество ”******” АД вземането си
от „******” ЕАД в общ размер ****** лв. по посочените по- горе четири
договори за цесии от 21.08.2014 г. и от 22.08.2014 г. Представено е
уведомление от 28.08.2014 г. изпратено
от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за
цесия. Видно от отбелязването върху същото, то е получено от управителя на
ответника на 28.08.2014 г. С уведомление от същата дата управителят на „******”ЕООД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******” АД.
По споразумението от 17.11.2014 г.
От посоченото споразумение се
установява, че ищцовото дружество е
придобило по два договора за цесия от
14.11.2014 г. от „******”ЕООД вземане към ответното дружество в общ размер на *****
лв., включващо дължима главница в размер на ***** лв. и дължима лихва в размер
на ***** лв., начислена до 31.10.2014 г. Страните са се споразумели вземането
на кредитора да бъде платено за срок от 10 години на равни месечни вноски. Подписали са погасителен
план, който е неразделна част от споразумението. Според сключеното
споразумение длъжникът се е
задължил да учреди обезпечения в полза
на кредитора върху имуществото си (или част от него), вкл. ипотеки, залози върху
вземания, вещи, особен залог върху търговско предприятие. С уведомление от
01.12.2014 г. ищцовото дружество е уведомило ответното дружество, че в срок до
10.12.2014 г. следва да предложи и учреди в полза на „******” АД обезпечения, покриващи размера на
задължението си по споразумението от 17.11.2014 г., като в случай, че не
изпълни това си задължение, то споразумението да се счита развалено, а
задължението по същото става изискуемо и дължимо от 11.12.2014 г.
Вземането на ищеца, което е
предмет на споразумението от 17.11.2014 г., сключено от страните по делото произтича от следните сделки:
Видно от договор за заем от
14.12.2012 г. е, че „******”ООД гр. София в качеството си на заемодател се е
задължило да предаде в собственост на „******”ЕООД гр. София в качеството на
заемател парична сума в размер на ***** евро, като последното се е задължило да
върне сумата в срок до 14.12.2017 г., както и да заплати възнаграждение- 9.25%
годишно върху усвоената в заем сума. Представено е копие от разплащателната
сметка на „******” ЕООД за 14.12.2012 г.
С договор за цесия от 12.11.2014
г. „******”ООД в качеството на цедент е продало на „”******” АД вземането си от
„******” ЕАД в размер на ***** лв., от
които ***** лв. главница и ***** лв. лихви към 31.10.2014 г. по договора за заем от 14.12.2012 г.
Представено е уведомление от 12.11.2014
г. изпратено от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения
договор за цесия. Видно от отбелязването върху същото, то е получено от
управителя на ответника на 12.11.2014 г. С уведомление от същата дата
управителят на „******”ООД е потвърдил
прехвърлянето на вземането на дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******”
ЕООД.
С договор за цесия от 13.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „******” ЕООД вземането си
от „******” ЕАД в размер на ***** лв. по
договора за цесия от 12.11.2014 г. Представено е уведомление от 13.11.2014 г. изпратено от стария кредитор
до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за цесия. Видно от
отбелязването върху същото, то е получено от управителя на ответника на
13.11.2014 г. С уведомление от същата дата управителят на „******”ЕООД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******” ЕООД.
С договор за цесия от 14.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „******” ЕАД вземането си
от „******” ЕООД в размер общо на ***** лв. по договора за цесия от 13.11.2014 г.
и един от 14.11.2014 г. Представено е уведомление от 14.11.2014 г. изпратено от стария кредитор
до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за цесия. Видно от
отбелязването върху същото, то е получено от управителя на ответника на
14.11.2014 г. С уведомление от същата дата управителят на „******”ЕООД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******”ЕАД.
Видно от договор за заем от
19.04.2011 г. е, че „******”ЕООД гр. София в качеството си на заемодател се е
задължило да предаде в собственост на „******”ЕАД гр. София в качеството на
заемател парична сума в размер до ***** лв. като представеното копие не съдържа
срок за връщане на сумата, като и подписите на лицата, които са го сключили.
Към този договор са приложени три анекса. Съгласно този от 16.01.2012 г.
страните са се съгласили заемната сума
да бъде увеличена с още ***** лв. С
анекса от 25.03. 2014 г. предоставената в заем сума е увеличена с още *****
лв., а срокът на договора е продължен с още една година, считано от 01.05.2014
г. С анекса от 01.01.2013 г. заемната сума е увеличена със сума в размер
на **** лв.
С договор за цесия от 03.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е
продало на „******” ЕООД вземането си от „******” ЕАД в размер на *****
лв. по договора за заем от 19.04.2011 г., от които ****** лв. главница и
****** лв. лихва към 31.10.2014 г. Представено е уведомление от 03.11.2014 г. изпратено от стария кредитор
до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за цесия. Видно от
нотариална покана рег. № 8708/2015, т.3,
№47 същата е връчена на 30.09.2015 г. чрез залепване на уведомлението по
седалището и адреса на „******” ЕАД. С уведомление от 03.11.2014 г. управителят
на „******”ЕООД е потвърдил
прехвърлянето на вземането на дружеството от длъжника „******” ЕАД на на „******”
ЕООД .
Видно от договор за заем от
17.01.2013 г. „******” ЕООД гр. София в качеството си на заемодател се е
задължило да предаде в собственост на „******”ООД гр. София в качеството на
заемател парична сума в размер до ***** лв. като заемателят се е задължил да
върне сумата в срок от една година, но не по- късно от 17.01.2014 г. Този договор е бил изменян многократно. Съгласно анекса от
22.03.2013 г. страните са се съгласили заемната сума да бъде увеличена със сума в размер на *****
лв. С допълнителното споразумение от
23.08.2013 г. е увеличен размерът на предоставената заемната сума по договора с
още до ***** лв. С допълнителното споразумение от 20.09.2013 г. страните са се съгласили да увеличат размера
на заемната сума по договора с още до ***** лв. или заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
заемателя сума в размер ***** лв..С
анекса от 13.11.2013 г. предоставената в заем сума е увеличена с още ***** лв.
С анекса от 19.11.2013 г. страните са увеличили размера на предоставените суми
с още ***** лв.. С анекс от сумата е
увеличена с още ***** лв. С анекс от 16.01.2014 г. страните са продължили
действието на сключения договор за заем за срок до 17.01.2015 г. С анекс от 28.01.2014 г. страните са
увеличили размера на предоставената в заем сума с още ***** лв. С допълнително
споразумение от 28.02.2014 г. заемната сума по договора е увеличена с още ***** лв като чл. 1 от договора е
придобил редакцията, че заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
заемателя сума в размер до ***** лв. С Допълнително споразумение от 13.03.2014
г. Заемната сума по договора е увеличена с още ***** лв.
С договор за цесия от 13.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „******” ЕООД вземането си от „******” ЕООД в размер на ***** лв. по договора за заем от 17.01.2013 г., от
които ***** лв. главница ***** лв. лихва към 31.10.2014 г. Представено е
уведомление от 13.11.2014 г. изпратено
от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за
цесия. Видно от отбелязването върху същото, то е получено на 13.11.2014 г. С
уведомление от същата дата управителят на „******”ЕООД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ООД на „******”ЕООД.
Видно от договор за заем от
17.01.2013 г. „******” ЕООД гр. София в качеството си на заемодател се е
задължило да предаде в собственост на „******”ЕООД гр. София в качеството на
заемател парична сума в размер до ***** лв. като заемателят се е задължил да
върне сумата в срок от една година, но не по- късно от 17.01.2014 г. С
анекс от 16.01.2014 г. страните са се договорили да продължат
действието на договора до 17.01.2015 г.
С договор за цесия от 13.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е
продало на „******” ЕООД вземането си от „******”ЕООД в размер на
***** лв. по договора за заем от
17.01.2013 г., от които ***** лв. главница и ***** лв. лихва към 31.10.2014 г.
Представено е уведомление от 13.11.2014
г. изпратено от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява за сключения
договор за цесия. Видно от нотариална покана
рег. № 8721/2015, т.3, №52 същата е връчена на 30.09.2015 г. чрез
залепване на уведомлението по седалището и адреса на „******”ЕООД. С
уведомление от 03.11.2014 г. управителят на „******”ЕООД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на
„******” ЕООД.
Видно от договор за заем от
21.03.2014 г. „******” ЕООД гр. София в качеството си на заемодател е
предоставило на „****** ”ЕООД гр. София в качеството на заемател парична сума в
размер на ***** лв. като заемателят се е задължил да върне сумата в срок до
шест месеца, считано от сключването на договора
С договор за цесия от 03.11.2014
г. ******”ЕООД в качеството на цедент е
продало на „******” ЕООД вземането си от „******”ЕООД в размер на
***** лв. по договора за заем от
21.03.2014 г., от които ***** лв. главница и ***** лв. лихва към 31.10.2014 г.
Представено е уведомление от 03.11.2014
г. изпратено от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения
договор за цесия. Видно от нотариална покана
рег. № 8715/2015, т.3, №50 същата е връчена на 30.09.2015 г. на
управителя на „******” ЕООД. С уведомление от 03.11.2014 г. управителят на „******”ЕООД е потвърдил прехвърлянето на вземането на
дружеството от длъжника „******”ЕООД на
„******” ЕООД
Видно от договор за заем от
23.04.2012 г. „******” ЕООД гр. София в качеството си на заемодател се е
задължило да предаде в собственост на „******”ЕАД гр. София в качеството на
заемател парична сума в размер на ***** лв. като заемателят се е задължил да
върне сумата в срок до 23.04.2012 г. Този договор също е бил изменян с осем
анекса. Съгласно анекса от 23.04.2013 г. страните са се договорили да увеличат
предоставената в заем сума с още ***** лв., както и са удължили срока му с още
една година. С анекс от 22.05.2013 г. е
увеличен размерът на предоставения заемната сума по договора с още ***** лв.
С анекс от 20.08.2013 г. е увеличен
размерът на предоставения заемната сума по договора с ***** лв.
С анекс от 16.09.2013 г. страните
са се съгласили да увеличат размера на заемната сума по договора с ****** лв. С
анекса от 22.10.2013 г. заемната сума е увеличена с ***** лв. С анекс от 14.11.2013 г. страните
са се споразумели да увеличат размера на заемната сума по договора с още *****
лв. С анекс от 24.01.2014 г. страните са
увеличили размера на предоставения заем с още ***** лв. С анекс от
14.03.2014 г. страните са увеличили размера на предоставената в заем сума
с ***** лв.
С договор за цесия от 03.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е
продало на „******” ЕООД вземането си от „******” ЕАД в размер на *****
лв. по договора за заем от 23.04.2012 г., от които ***** лв. главница и *****
лв. лихва към 31.10.2014 г. Представено е уведомление от 03.11.2014 г. изпратено от стария кредитор
до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за цесия. Видно от
нотариална покана рег. № 8723/2015, т.3,
№53 същата е връчена на 30.09.2015 г. чрез залепване на уведомлението по
седалището и адреса на „******” ЕАД. С уведомление от 03.11.2014 г. управителят
на „******”ЕООД е потвърдил
прехвърлянето на вземането на дружеството от длъжника „******” ЕАД на „******”
ЕООД.
С договор за цесия от 03.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „******” ЕООД вземането си
от „******”АД в размер на ***** лв. по договора за заем от 27.12.2011 г.,
който не е представен по делото. Представено е уведомление от 03.11.2014 г. изпратено от стария кредитор
до длъжника, с което го уведомява са сключения договор за цесия. С уведомление
от 03.11.2014 г. управителят на „******”ЕООД е потвърдил прехвърлянето на
вземането на дружеството от длъжника „******”АД на „******” ЕООД.
С договор за цесия от 04.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „******” ЕООД вземането си
от „******”ЕООД в размер на ***** лв. по договора за цесия от 03.11.2014.
Представено е уведомление от 04.11.2014
г. изпратено от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения
договор за цесия. С уведомление от 04.11.2014 г. управителят на „******”ЕООД е
потвърдил прехвърлянето на вземането на дружеството от длъжника „******”ЕООД на
„******” ЕООД.
С договор за цесия от 04.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „******” ЕООД вземането си
от „******”ЕООД в размер на ***** лв. по договора за цесия от 03.11.2014.
Представено е уведомление от 04.11.2014
г. изпратено от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения
договор за цесия. С уведомление от 04.11.2014 г. управителят на „******”ЕООД е
потвърдил прехвърлянето на вземането на дружеството от длъжника „******”ЕООД на
„******” ЕООД
С договор за цесия от 04.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „******” ЕООД вземанията си
от „е потвърдил прехвърлянето на вземанията на дружеството от длъжника „Е******”ЕООД
на „******” ЕООД.
С договор за цесия от 14.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „******” ЕООД вземанията си
от „Е******”ЕООД, както следва: в размер на
****** лв. по договора за цесия
от 13.11.2014 г. и в размер на ***** лв. по договор за цесия от същата дата.
Представено е уведомление от 14.11.2014
г. изпратено от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са сключения
договор за цесия. С уведомление от 04.11.2014 г. управителят на „******”ЕООД е
потвърдил прехвърлянето на вземанията на дружеството от длъжника „******”ЕООД
на „******” ЕООД.
С договор за цесия от 14.11.2014
г. „******”ЕООД в качеството на цедент е продало на „******” ЕАД вземането си
от „******” ЕООД в общ размер на ******
лв. по четири договора за цесия
както следва: по договори за цесия от 04.11.2014 г. с „******”ЕООД в размер на *****
лв.; от 04.11.2014 г. с „******”ЕООД в размер на ******; от 14.11.2014 г. с „******”
ЕООД в размер на ***** лв. и от 04.11.2014 г. от „******”ЕООД в размер на *****
лв.. Представено е уведомление от
14.11.2014 г. изпратено от стария кредитор до длъжника, с което го уведомява са
сключения договор за цесия. Видно от отбелязването върху същото, то е получено
от управителя на ответника на 14.11.2014 г. С уведомление от същата дата
управителят на „******”ЕООД е потвърдил
прехвърлянето на вземането на дружеството от длъжника „******”ЕООД на „******”ЕАД.
Съдът счита, че предявеният иск е
допустим. Подадено е в срок възражение по чл. 690 ал. 1 ТЗ, което съставлява
положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 694 ТЗ,
като законодателят е предвидил и срок за
предявяването на иска- 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския
регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 от ТЗ /чл.694, ал.1 от ТЗ,
ред. ДВ бр.38/2006 г./. В настоящия случай от материалите по делото се
установява, че ищцовото дружество е предявило такова възражение по чл. 690,
ал.1 от ТЗ, което с определение от 10.06.2016 г., постановено по т.д. №41/2016
г. на КОС е оставено без уважение. От извършената справка в търговския регистър
се установява, че посоченото определение е било обявено на 10.06.2016 г., като
7- дневния срок е изтекъл на 17.06.2016 г. Същият ден е
подадена исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
Независимо, че ответното
дружество е признало искът по чл. 694 от ТЗ, както е признало и всички твърдения на ищцовата
страна, независимо и от и становището на синдика, че искът е доказан и следва да бъде уважен, съдът
счита, че спорът следва да се разгледа съобразно всички събрани по делото
доказателства. Съображения:
Предмет на иска по чл. 694 от ТЗ
е да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на едно вземане на
кредитор, което да бъде включено в списъка на приетите вземания. Разпоредбата на чл. 694, ал.8 от ТЗ разширява
субективните предели на силата на пресъдено нещо, очертани в чл.298 от ГПК като
ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса, обхващайки и всички
кредитори в производството по несъстоятелност. Това е така, тъй като при иска с правно
основание чл. 694 от ТЗ материалноправната
легитимация по конкретното материално правоотношение определя и
процесуалноправната легитимация- страни в процеса са кредиторът и длъжникът в производството по
несъстоятелност, като останалите
кредитори не участват в производството по чл. 694 от ТЗ.
Следва да се има предвид също
така, че вземанията на ищеца предмет на настоящия иск първоначално не са били
приети от синдика на ответното дружество, поради което другите кредитори с
приети вземания не са имали възможност да възразят срещу него чрез подаването
на възражение по реда на чл.690 от ТЗ, което да бъде разгледано от съда по
несъстоятелността. Посоченото според настоящия състав на съда не може да бъде
преодоляно, чрез изразеното от синдика становище за основателност на иска.
Разгледан по същество съдът
счита, че предявеният иск е недоказан. Съображения :
Предмет на предявения иск с правно основание чл .694 от ТЗ е
установяване съществуването на вземания на
кредитора „******”АД срещу
обявения в несъстоятелност длъжник „Е******” в общ размер ***** лв., които
според ищеца произтичат от споразумение от 01.09.2014 г. в общ размер ******
лв., от която сума главница ***** лв. и дължима договорна лихва към 30.06.2014
г. в размер на ***** лв. и от споразумение от 17.11.2014 г. в общ размер *****лв.,
от които сума по главницата в размер на ***** лв. и дължима договорна лихва към
17.11.2014 г. в размер на ***** лв.
Съдът счита, че в настоящото производство следва да се установи със сила
на присъдено нещо дали процесните вземания са действително съществували преди
откриване на производството по несъстоятелност, като следва да се изследва
първичния юридически факт от който те са възникнали. С оглед на посоченото и
съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, съдът в доклада си е възложил в тежест на ищеца да докаже
първопораждащите юридически факти, от които са възникнали вземанията на ищеца и
които са били предмет на договорите за цесия и впоследствие включени в
споразуменията между страните по делото от 01.09.2014 г. и от
17.11.2014 г. В тази връзка са представени и приети като доказателства по
делото договори за заем и договори за цесии, удостоверяващи движение на суми,
които в крайна сметка са формирали вземанията, предмет на посочените по- горе
споразумения, сочени от ищеца като юридически факти за възникване на процесните
вземания. Съдът намира, че съществуването им не е доказано. Съображения:
Като първопораждащ юридически
факт, установяващ съществуването на вземането на ищеца, предмет на
споразумението от 01.09.2014 г.e
представен договор за заем от
09.12.2013 г. , от който е видно, че „******” АД гр. София в качеството си на
заемодател се е задължил да предаде в собственост на „******”ЕООД гр. София в
качеството на заемател парична сума в размер до ***** евро., като е посочено,
че заемната сума ще се преведе по банковата сметка на замателя. В тази връзка
следва да се посочи следното:
Договорът за заем е реален и неформален, като за сключването
му освен постигането на съгласие се изисква
и реалното предаване на заемната сума, за да възникне валидно задължение
за заемополучателя да я върне. В случая
в договора за заем от 09.12.2013 г. дружеството- заемодател се е
задължил да предаде в собственост на
заемателя парична сума в размер до ***** евро, т.е не е фиксиран конкретен
размер. От друга страна в чл.2, ал.2 от договора страните са се уговорили, че
заемната сума ще бъде преведена по банковата сметка на заемателя. Следователно
страните са уговорили безкасово плащане. При този вид плащане съгласно чл.305
от ТЗ се счита, че то е извършено със заверяването сметката на кредитора, като
този правнорелевантен факт следва да бъде установен по делото с допустимите от
закона доказателствени средства, за да може да се прецени дали заемната сума е
предадена на заемополучателя и в този смисъл дали е валидно възниквало
правоотношението, произтичащо от договора за заем. В случая липсват такива
доказателства. Не се установява също така и посочената заемна сума да е
осчетоводена в счетоводствата на двете дружества, сключили договора за заем. Действително
по делото е представено преводно нареждане за кредитен превод, от което е видно, че по
нареждане на „******”ЕАД на ответното
дружество е преведена сумата от
20 000 000 евро, но то само по себе си не удостоверява извършено
плащане в съответствие чл.305 от ТЗ със заверяване на сметката на кредитора със
същата сума. Следователно липсват доказателства
за заверяване на сметката на кредитора със сумата по платежното
нареждане, което според и съдебната
практика, е предпоставка, за да се
приеме, че е налице реалното предаване
на сумата. По делото е представената
разпечатка от разплащателната
сметка на „******”, но същата не е подписана, поради което тя не се ползва с
доказателствена сила. Поради реалния характер на договора за заем,
предоставената сума представлява съществен елемент на договора и доколкото в
настоящия случай този правноралавантен
факт не е доказан, съдът намира, че липсва предмет на договора и същият е нищожен на основание чл.26., ал.2
от ЗЗД.
По
делото са представени договори за цесии от 18.08.2014 г., с които
заемодателят на части е прехвърлена заемната сума по договора за заем
от 09.12.2013 г. на други дружества, както и
поредица от последващи договори за цесия, като с последния от 28.08.2014
г. ищцовото дружество е придобило в цялост вземанията и които са
включени в предмета на споразумението от 01.09.2014 г. Съдът счита,
че доколкото не е доказано, че сумата по договора за заем е била реално предадена
на заемателя, не може да се приеме, че с поредицата последващи договори за цесия са били прехвърлени реално съществуващи вземания, т.е. че тези договори
са имали предмет, тъй като от правилото
на чл. 99, ал.2 от ЗЗД следва, че вземането преминава върху цесионера в обема, в
който цедентът го е притежавал. Следователно
те са нищожни, поради липса на предмет на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД
и следователно липсва предмет и на споразумението от 01.09.2014 г., тъй като
страните по него са се съгласили, че ищцовото дружество е придобило вземания по
нищожни договори за цесия.
Независимо от посоченото, дори да се приеме, че приложената
разпечатка е годно доказателствено средство, удостоверяващо постъпили и разплатени
суми, то данните от същата сочат, че сумата по ***** евро е постъпила по
разплащателната сметка на „******” като „усвояване на кредит” на дружеството,
след което със същата се удостоверява
и извършен кредитен превод на ответното
дружество. Посоченото обосновава извод, че договорът за заем не е
първопораждащият юридически факт, от който е възникнало вземането към ответното дружество.
От друга страна, може да се направи и извод и
че сключеният договор за заем от 09.12.2013 г. е симулативен, тъй като
страните по него не са целили той да породи предвидените в него права и
задължения за страните. Това е така, тъй като договорът за заем е подписан от
лице, което представлява и двете дружества- заемодател и заемател. В същия не
се съдържа изискване за предоставяне на обезпечения, а също така в деня, в
който сумата е постъпила по разплащателната сметка на заемодателя, тя е и
разплатена на ответното дружество. От друга страна поредицата от договорите за цесия са сключени
в един кратък период от време между 18.08.2014 г. и 28.08. 2014 г., а само три дни след това е сключено и споразумението
по силата на което ищцовото дружество,
счита, че е придобило права. Няма и доказателства договорите за цесия да са
осчетоводени в счетоводствата на дружествата сключили ги. Следва да се отчете и
обстоятелството, че от момента на сключване на договора за заем до датата на
сключване на споразумението няма извършено погасяване на заемната сума. От
изложеното може да се направи извода, че още при сключването на договора за заем
ответното дружество не е имало намерение да върне заемната сума, както и да изпълни задълженията си по сключения от
него договор. От друга страна съгласно чл.38 от ЗСч всички търговци са длъжни
да обявят в Търговския регистър годишните
си финансови отчети, като от извършената служебна проверка по партидата
на „******”АД, съдът установи, че няма
обявяване на годишния финансов отчет за 2013 г.. Това съдът счита за
необходимо, за да прецени дали дружеството- заемодател е имало ресурс да
предостави сумата предмет на договора за заем на ответното дружество.
По отношение на
установяване съществуването на вземанията на ищеца в общ размер на ***** лв.,
предмет на споразумението от 17.11.2014 г.са представени договори за заем и
договори за цесии, които са подробно описани
в решението по- горе. На първо място съдът отбелезва, че представените от ищеца доказателства
от л. 175 до 257 от делото не са
заверени по чл.183 от ГПК, поради което те нямат характеристиката на писмени
доказателства, поради което и не следва да се обсъжат. Дори да се приеме, че се
касае за технически пропуск на ищцовата страна, съдът счита, че не се
установява съществуването на посоченото вземане.
С приложените договори за заем от 19.04.2011 г. и анексите към него, от
14.12.2012 г., два от 17.01.2013 г. и анексите към тях и от 23.04.2012 г. не се
установява заемните суми да се предадени
на заематели, тъй като няма никакви доказателства в тази насока.
Единствено към договора за заем от 14.12.2012
сключен между „******”ООД и „ ******”ЕООД е представено копие от
разплащателната сметка на „ ******”ЕООД, но то не е подписано, поради което не
се ползва с доказателствена сила. По
посочените договори страните са уговорили безкасови плащания, но по
делото не са представени доказателства, с които да се установява, че са
изпълнени изискванията на чл.305 от ТЗ
за заверяване на сметките на кредиторите,
т.е. че сумите са реално предадени на заемателите. Следователно не може да
приеме, че са възникнали валидни заемни правоотношения. Липсват доказателства
заемните суми да са осчетоводени в счетоводствата на дружествата- съконтрагенти
до конкретните договори. С приложените
по делото договори за цесия не може да се приеме, че са били прехвърлени реално съществуващи вземания, т.е. че тези договори
са имали предмет. Следователно те също
са нищожни, поради липса на предмет на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД и
следователно липсва предмет и на споразумението от 17.11.2014 г., тъй като
страните по него са се съгласили, че ищцовото дружество е придобило вземания по
нищожни договори за заем и за цесия. Тук следва да се посочи, че договорът за
заем от 19.04.2011 г. сключен между „******”ЕООД и „******”ЕАД не съдържа
подписи на лицата, сключили го. Следователно същият е нищожен и поради липса на
съгласие. Няма и представен договор за
заем от 27.12.2011 г., сключен между „******” ЕООД и „******”АД, вземането по който е прехвърлен с
договор за цесия от 03.11.2014 г., а след това и с договор за цесия от
04.11.2014 г.
От
всички изложено по- горе, съдът счита,
че не е установено по безспорен начин, че
вземанията на ищеца срещу обявения в несъстоятелност длъжник „******”
в общ размер на ***** лв., които според ищеца произтичат от споразумение от
01.09.2014 г. в общ размер ***** лв., от която сума главница ***** лв. и
дължима договорна лихва към 30.06.2014 г. в размер на ***** лв. и от
споразумение от 17.11.2014 г. в общ размер ***** лв., от които сума по
главницата в размер на ***** лв. и дължима договорна лихва към 17.11.2014 г. в
размер на ***** лв. е неоснователен и ще се отхвърли.
Съгласно
нормата на чл. 694, ал.7
от ТЗ ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на съда дължимата в производството
държавна такса, която е в размер на ***** лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДЯВЕНИЯТ от „******”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ****, ул. „*****” №***** ет.***,
ап.**** срещу „******”ЕООД, ЕИК *****, гр. К. ул. „*****” №***иск с правно
основание чл.694 от ТЗ за признаване за установено, че съществува вземане на „******”АД към ******”ЕООД в общ размер на ***** лв., произтичащо както
следва: от споразумение от 01.09.2014 г. в общ размер *****лв., от която сума
главница ***** лв., дължима договорна лихва към 30.06.2014 г. в размер на *****
лв., дължима законна лихва върху главницата от момента на обявяване на договора
за предсрочна изискуем - 01.11.2014 г. до 25.02.2016 г. (откриване на
производството по несъстоятелност) обезпечено изцяло с договорна ипотека ,
обективирана в НА ***, т.***, рег.№*** дело № **** г. и с договор за особен
залог от 27.10.2014 г., вписан в ЦРОЗ под № *****, както и от споразумение от
17.11.2014 г. в общ размер ***** лв., от която сума по главницата в размер на *****
лв., дължима договорна лихва към 17.11.2014 г. в размер на ***** лв., дължима
законна лихва от момента на обявяване на договора за предсрочно изискуем-
11.12.2014 г. до 25.02.2016 г. .(откриване на производството по
несъстоятелност) и дължима лихва от 25.02.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ******”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н ****, ул. „*****”
№***, ет.**, ап.*** да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд държавна
такса в размер на ***** (******лв. и
*** ст.) лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :