Решение по дело №1857/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба, подадена от Весислава Г.П. ***, заявена чрез пълномощника адв.В.А. *** против решение № 841/21.08.2023 г. по АНД № 2099/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК. Навежда, че не е установено нарушителят да е извършил съзнателно и умишлено посоченото н АУАН и НП административното нарушение. По-конкретно се твърди, че касатора е управлявал автомобила си, като не е била уведомена за извършеното от органите на полицията служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Липсата на това уведомяване е попречила на водача и собственик на автомобила да осъзнае, че извършва нарушение. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното решение като незаконосъборазно и неправилно, както и решаване на делото по същество при което да бъде отменено НП като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Допълва, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в него са описани две изпълнителни деяния – че касаторът е управлявала нерегистрирано по надлежния ред МПС и че касаторът е управлявала МПС със служебно прекратена регистрация. На следващо место сочи, че е налице и нарушение при изписването на регистрационния номер на автомобила, като в АУАН той е посочен като 9219КХ, докато в НП е посочен като А9219КХ. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила по следните съображения:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-003075/24.11.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр.1-во от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Наказателното постановление и издадено на осн.чл.36, ал.2 от ЗАНН – Постановление от 14.07.2022г. по преписка вх.№ 8958/2022г. по описа на РП-Бургас/л.8 по АНД № 2099/23г. на БРС/ за отказ от образуване на досъдебно производство.

Касаторът е санкционирана за това, че на 31.03.2022г. около 14,25ч. в гр.Бургас, по ул.Янко Комитов е управлявала МПС, л.а. Фолксваген Голф с ДК № А9219КХ, което не е регистрирано по надлежния ред-със служебно прекратена регистрация от дата 25.01.2022г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което е извършила нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в сроковете на чл. 34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, нарушението е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно. Съдът е обсъдил както липсата на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, така и размера на наложеното наказание и мотивирано е намерил, че тежестта съответства на извършеното нарушение.

Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

В обжалваното решение при представяне на изложението на изводите по фактите, доказателствената съвкупност по делото е анализирана всестранно и обективно от РС-Бургас, като от нея действително се установява, че именно касаторът е управлявала на инкриминираните дата и място автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация.

Релевантните по делото обстоятелства, че касаторът е придобила по силата на покупко-продажба на собствеността върху МПС представляващо л.а. „Фолскваген Голф 1.9 TDi“ с рег. № А 9219 КХ с договор от 23.11.2021г./вж.договор на л.38, 39 по дело/, като в 2-месечния срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП като приобретател не го е регистрирала по надлежния ред; на 25.01.2022г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена/справка на л.35 по АНД № 2099/23г. на БРС/; управлявала е на 31.03.2022г. същия автомобил, който е бил без надлежна регистрация, тъй като същата е била служебно прекратена, съгласно отразяването в АУАН/л.13 по АНД № 2099/23г. на БРС/, са безспорно установени от събраните по делото писмени доказателства.

Тук следва да се посочи, че при представяне на правните изводи в решението си, съдът следва да изложи собствени мотиви. Допустимо е да се позове на съдебна практика, като посочи /напр. в този смисъл е решение № по дело №/, но не би следвало правните изводи да се изпълват с прекомерни по обем цитати от съдебни решения по други дела. Обратното би могло да създаде опасност от представяне на изложение, състоящо се от мотиви на съдебни актове по други дела, респ. липса на представяне на собствен анализ по приложението на материалния закон по конкретното дело.

По възражението в касационната жалба, че в АУАН автомобила е посочен с рег.№ 9219КХ, докато в НП е посочен като А9219КХ, настоящият състав ще се ограничи да посочи, че Наказателното постановление е издадено на осн.чл.36, ал.2 от ЗАНН – Постановление от 14.07.2022г. по преписка вх.№ 8958/2022г. по описа на РП-Бургас за отказ от образуване на досъдебно производство. В този смисъл в административното производство не са допуснати твърдените в жалбата неясноти и противоречия досежно управлявания от касатора автомобил, като МПС е напълно индивидуализирано по марка, модел и регистрационен номер, а това възражение в жалбата е неоснователно.

Неоснователно е възражението в жалбата, че в наказателното постановление са описани две изпълнителни деяния: първо, че касаторката е управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и второ, че това МПС е било с прекратена регистрация, с което касаторът е била поставена в затруднение да разбере за какво точно нарушение е наказана, съответно е ограничено правото й на защита. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. За яснота именно на нарушителя в постановлението е посочено, че органите на полицията считат, че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като за него е налично отбелязване в АИС, че е със служебно прекратена регистрация – действие извършено на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нито от обстоятелствената част на НП, нито от цифровото посочване на нарушената материална норма и приложената санкционираща норма не се извежда твърдяната в жалбата двусмислица или неяснота относно изпълнителното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Неоснователно е и възражението, че касаторът не е знаела, че управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като не е била уведомена от съответния орган за извършеното служебно прекратяване на регистрацията, поради което деянието не е извършено от нея виновно, съответно не представлява нарушение.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано ППС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. За прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза контролните органи нямат задължение за уведомяване на собственика, именно защото негово е задължението да извърши регистрацията. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП касаторът В.П. има знание, че придобитият автомобил не е регистриран, защото именно тя е новият собственик, който го е придобил съобразно отразяването в представения по делото договор и като такава не е извършила дължимите действия по чл.145, ал.2 от ЗДвП. В случая отговорността на касатора е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на осн.чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 841/21.08.2023 г. по АНД № 2099/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: