Решение по дело №2241/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2038
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20195330102241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 2038                           Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 23.05                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 09.05.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 2241 по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. 

Ищцата П.В. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/06.12.2018 г. на Ректора на ответната страна, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – „***“ в Катедра „***“ на *** на *** университет - Пловдив, както и да осъди ответника да й заплати сумата 8 868 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението през периода 06.12.2018 г. - 06.06.2019 г., заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Моли съдът да допусне предварително изпълнение на решението по отношение на обезщетението за оставането й без работа поради уволнението, при уважаване на този иск.

Ответникът *** университет – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства – включително и самата процесна заповед, се установява, че ищцата е работила по срочно (със срок на трудовия й договор 4 години – до 16.01.2021 г.) трудово правоотношение при ответника от 16.01.2017 г., последно като „***, Висше училище“ в Катедра „***“ на *** на *** университет - Пловдив. С процесната Заповед, връчена й на 06.12.2018 г., въз основа на постъпила жалба до Ректора от група студенти, искане от Ректора до Ръководителя на Катедрата за предоставяне на допълнителна информация във връзка с жалбата и получен отговор на писменото искане и допълнителна информация от студентите, покана до ищцата за даване на обяснение и представени от нея писмени обяснения до Ректора, писмени запитвания от Ректора до Ръководителя на Катедрата за доизясняване на написаното в обясненията и до ищцата дали ползва закрила по чл.333 от КТ и получените отговори на тези запитвания, на основание чл.187, ал.1, т.1 (закъснение), чл.187, ал.1, т.3 (неизпълнение на възложената работа) във връзка с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, в срока по чл.194, ал.1 от КТ и след изпълнение на задължението на ответника по чл.193, ал.1 от КТ и чл.189, ал.1 от КТ и събрана информация относно ползването на закрила по чл.333 от КТ и на основание чл.188, т.3 от КТ, на П.И. е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта е посочено, че на 15.10.2018 г. ищцата не се е явила на първото си упражнение за деня, предвидено по график, което е следвало да започне в 07.30 часа, а се е явила едва за второто упражнение от 09.10 часа, като за закъснението си не е уведомила административен отговорник и/или ръководител Катедра; през време на провеждане на упражненията си със студентите от 13-та група, втори курс, специалност „***“ на 25.09, 02.10, 09.10, 16.10 и 23.10.2018 г. (часово по утвърден план-график от Ръководителя Катедра за провеждане на упражненията) д-р И. е прекъсвала реалното провеждане на същите, като е излизала да пуши; по време на провеждан колоквиум със студентите от горепосочената група на 23.10.2018 г. ищцата не е присъствала през цялото времетраене на същия; по време на провеждане на упражненията с групата студенти, спомената по-горе, предвидени в учебния план-график, д-р И. е използвала слайдове от презентации на английски език вместо на български език, въпреки, че групата се обучава на български език, също така – че всички групи, които води д-р И. изостават с две упражнения от учебния материал – въпреки, че се е подписвала в присъствената книга на ***ите, находяща се в Катедрата на всяка една от посочените дати, провеждала е съответните упражнения, но не е информирала Ръководителя Катедра за изоставане и/или налични реални проблеми със студенти, учебен материал и/или друго – като с всичко това ищцата е нарушила задълженията си, съдържащи се в Длъжностната й характеристика (и конкретно – т.1 от Раздел ІІ, т.2.3 от Раздел ), а също така – и чл.53, т.1, т.3 и т.8 от ПУДМУ – Пловдив и чл.56, ал.2 във връзка с чл.56, ал.1, т.3 от ЗВО.

От събраните по делото писмени  доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели *** и *** се установява, че действително ищцата е извършила посочените в Заповедта нарушения на трудовата дисциплина (което признава и самата ищца в дадените писмени обяснения пред ответника преди издаването на Заповедта). Процесната Заповед съдържа всички законоустановени реквизити по чл.195, ал.1 от КТ – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради немотивирнаност. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от откриване/респективно – от извършване на нарушенията, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи, че за част от нарушенията наказанието било наложено след изтичане на тези срокове. Както се установява от събраните по делото доказателства, преди издаването на Заповедта на два пъти е поискал от ищцата да даде обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина – и тя е депозирала писмени такива, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради неизпълнение от ответната страна на задълженията й по чл.193 от КТ.

Неоснователни, предвид тежестта на извършените от П.И. нарушения на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на д-р И., са и наведените от ищцата доводи за несъразмерност на наложеното й  дисциплинарно наказание спрямо тежестта на нарушенията.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че процесната Заповед се явява законосъобразна, а искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаването й за незаконна и отмяната й като такава – неоснователен и недоказан, поради което този иск следва да се отхвърли, а оттук – с оглед неоснователността на този иск и акцесорния характер на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, те също се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 760 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.В.И., ЕГН **********,***, против  *** университет - Пловдив – гр. Пловдив, ЕИК *********, представляван от Ректора Чл.-кор. проф. д-р *** – ДМН, със съдебен адрес:***, офис ***, адв. Н.Д., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № ***/06.12.2018 г. на Ректора на ответната страна, възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „***“ в Катедра „***“ на *** на *** университет - Пловдив, и осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 8 868 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението през периода 06.12.2018 г. - 06.06.2019 г., заедно със законната лихва, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА П.В.И., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА *** университет – Пловдив, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 760 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 23.05.2019 г.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                        ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.