Решение по дело №270/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 439
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20222150100270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ *39
гр. гр.Несебър, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20222150100270 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б.,
ул. „Г.В.В.” № 3, представлявано от инж. Г.Т., чрез юрисконсулт Д. З. против
Д. Ш., гражданин на В., роден на **********г., с адрес: с. К., с.о. „Ч. ч.“, ул.
„М.“ , вилна сграда № *. Ищецът претендира да се признае за установено, че
ответната страна дължи сумата от 565.61лева, представляваща сбор от
главница в размер на 451.49лева и лихва в размер на 114.12лева, за доставена,
отведена и пречистена вода за периода 12.05.2018г. до 12.11.2019г., за което
са били издадени фактури в периода 27.05.2019г. до 25.11.2019г. Ищецът
сочи, че между него и ответника е налице валидно правоотношение с предмет
на доставка ВиК услуги. Твърди се, че ответникът е клиент на дружеството и
страна по облигационно правоотношение с ищеца, с предмет предоставяне на
ВиК услуги по отношение на сграда, находяща се в с. К., с.о. „Ч. ч.“, ул. „М.“
, вилна сграда № *, с идентификатор № 39164.502.123.4. Заведена била
партида с аб. № 736830. Ищецът счита, че ответникът, като собственик на
посочения имот, се явявал „потребител” на предоставяните услуги съгласно
Наредба № */ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВИК системи. Съдържанието на
облигационните правоотношения между страните се подчинявало на Общите
условия на ВиК оператора, които били публично известни – публикувани в
интернет и одобрени от КЕВР. Измерването на ползваната от ответника вода
ставало посредством водомер, разположен в имота. Отчитането в процесния
период ставало посредством мобилно устройство. За целта се сканирал
баркод, който бил поставен до водомера. Тази дейност се извършвала от
инкасатор, отчитащ обекта. Посочено е, че съществуват няколко записвания
за начина на отчитане, в зависимост от извършените действия от инкасатора
или абоната – „видян”, „служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било
допустимо за обекти, имащи характера на ползвани със сезонен характер,
ползването на услугата да се отчита само два пъти в годината. Ищецът
1
претендира, че след всяко отчитане са издавани данъчни фактури, в които
били посочени съответните реквизити. Конкретно за ответникът в периода
27.05.2019г. до 25.11.2019г. са били издадени три броя фактури, които не са
били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Същите
възлизали на 451.49лева. Върху сумите по фактурите ответникът дължал и
обезщетение за забавено плащане в общ размер на 114.12лева за периода
27.06.2019г. до 11.03.2022г. – датата на подаване на исковата молба, както и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
главницата по делото. Иска се постановяване на решение, с което Ш. да бъде
осъден да заплати посочените суми на дружеството. Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът Д.
Ш., гражданин на В., роден на **********г., с адрес: с. К., с.о. „Ч. ч.“, ул.
„М.“ , вилна сграда № *, представляван от особения представител адв. А. А.
К., АК гр. Б., не депозира такъв. Не са направени доказателствени искания, не
се представят доказателства.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. искът се поддържа, представят се писмени доказателства . Прави се
искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от
ГПК. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Явява се адв. А. К., АК гр.
Б.. Особеният представител смята предявения иск за основателен. Моли за
осъждане на ответника да заплати посочените суми.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б. и Д. Ш., БУЛСТАТ;
*****, гражданин на В., роден на **********г., с адрес: с. К., с.о. „Ч. ч.“, ул.
„М.“ , вилна сграда № * са се намирали в облигационни взаимоотношения по
предоставяне на ВиК услуги относно водоснабден обект - сграда, находяща
се в с. К., с.о. „Ч. ч.“, ул. „М.“ , вилна сграда № *, с идентификатор №
39164.502.123.4, с абонатен № 736830. По делото е представен нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот от 22.11.2018г., от който е видно,
че Д. Ш. е станал собственик на посочения недвижим имот. Справката
изготвена чрез отдалечен достъп до регистрите на Агенция по вписванията
сочи, че към датата на подаване на исковата молба собствеността не е била
прехвърлена. В имота на ответника е бил поставен един водомер за отчитане
на потребената вода. От представените писмени доказателства се вижда, че за
процесния период, показанията на водомера са отчетени от ищеца, за което е
представена справка – извлечение. От нея се установява, че водомерът е
видян от инкасатора на имота, което е станало на 12.05.2018, 11.05.2019г. и на
14.09.2019г. След отчитане на показанията на водомера са издадени фактура
№ **********/ 27.05.2019г. за сумата от 226.52лева, фактура №
**********/25.09.2019г. за сумата от 115.84лева и фактура № **********/
25.11.2019г. за сумата от 109.13лева. Фактурата е издадена за потребената в
имота вода за периода 12.05.2018г. до 12.11.2019г. Вписаните във фактурата
показания на потребената вода отговарят на записаните в справката –
2
извлечение. По делото не са представени доказателства посочените суми да
са били заплатени.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че Д. Ш. е абонат на дружеството ищец - „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б..
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № */ 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и
канализационните системи, Ш. е потребител на ВиК услуги. Това си качество
ответната страна е получила с придобиване правото на собственост върху
имота. Между страните няма сключен изричен писмен договор за
извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № */ 14.09.2004г. това
се извършва по силата на Общите условия на дружеството, които са одобрени
от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ, отчитането на
изразходваната вода става чрез поставения в имота на ответника водомер.
Следва да се отбележи, имотът е със сезонно ползване, като съгласно чл. 23,
ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е станало веднъж през 2018г. и два пъти през
2019г. След отчитане на потребената вода, в изпълнение на задълженията си ,
дружеството е издало посочените по- горе фактури за ползваните услуги– чл.
33, ал. 1 от ОУ. За Ш. е било налице задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
да заплати в 30 – дневен срок задължението си, което е в размер на общо на
451.49лева. Не се представиха доказателства, че ответникът е заплатил
посочените суми.
Съгласно чл. 44 от ОУ, поради неплащане в срок се дължи и законната
лихва за забава , съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата от
114.12лева, дължима за периода 27.06.2019г. до 11.03.2022г. – датата на
предявяване на исковата молба. Дължи се и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
При така изложените доказателства, настоящият състав намира иска за
доказан и следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 200.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ш., БУЛСТАТ; *****, гражданин на В., роден на
**********г., с адрес: с. К., с.о. „Ч. ч.“, ул. „М.“ , вилна сграда № *, на
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „В.к.” ЕАД,
ЕИК ****, гр. Б., ул. „Г.В.В.” № 3, сумата 451.49лева (четиристотин петдесет
и един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода 12.05.2018г. до
12.11.2019г., по издадени фактури от 27.05.2019г. до 25.11.2019г., сумата от
114.12лева (сто и четиринадесет лева и дванадесет стотинки ),
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 27.06.2019г. до 11.03.2022г., ведно със законната лихва върху
3
главницата от 11.03.2022г. – датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Д. Ш., БУЛСТАТ; *****, гражданин на В., роден на
**********г., с адрес: с. К., с.о. „Ч. ч.“, ул. „М.“ , вилна сграда № *, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б., ул.
„Г.В.В.” № 3, сумата от общо 400.00лева (четиристотин лева) представляваща
деловодни разноски – 100.00лева за заплатената държавна такса, сумата от
200.00лева за заплатеното възнаграждение за особен представител и сумата
от 100.00лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Б.кия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4