№ 11145
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20221110163952 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д - О З” ЕАД, ЕИК: ******* срещу
„Д Г“ООД за осъждане ответника да заплати на основание чл. 232, ал.2, пр.1
и пр.2 ЗЗД сумата 24 505,81 лв., представляваща сбор от неплатени наеми за
периода м. 03.2021г. до м.12.2021г., консумативи по фактура №
**********/21.12.2021 за м.11/2021 в общ размер на 2067.55 лв., и 728,57 лв.
за консумативи по фактура № ********** / 25.11.2021 за м.10/2021 във
връзка с договор за наем от 01.08.2017 г. ;
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за наем от 01.08.2017
г. между „Х“ АД като наемодател и „Д Г“ООД като наемател, на последния е
отдаден недвижим имот, представляващ обект, находящ се в сутерен етаж в
тяло „А“ на „М В” с адрес: гр. В....... за срок от 5 години. Страните са
уговорили наемателят да заплаща наемна цена в размер на 3333,33 лева без
ДДС пред първите две години от договора и 4000,00 лева без ДДС през
останалия период на наемния срок. Наред с наема наемателят е поел
задължения да заплаща и консумативни разходи въз връзка с експлоатацията
на наетия обект съгласно показанията на измервателните уреди, намиращи се
в обекта, както и разходи за консумативи на общите части на сградата
(климатизация и вентилация). Посочва, че при сключване на договора
наемателят е заплатил депозит в размер на 10000 лева като обезпечение за
точното изпълнение на договора. С приемо-предавателен протокол от
30.10.2017 г. наемодателят е предоставил ползването на имота. Твърди, че въз
основа на договор за покупко- продажба от 04.02.2020 г. е придобил
1
собствеността върху обекта, предмет на договор за наем. По силата на
сключено тристранно споразумение на 01.06.2020 г. между „Х“ АД, „Д - О З
ЕАД и „Д Г“ООД, считано от датата на сключване на окончателния договор
за покупко - продажба всички права и задължения на „Х“ АД като наемодател
по договора за наем от 01.08.2017 г. и сключени към него допълнителни
споразуемние, ако има такива, преминават към „Д - О З ЕАД в качеството му
на нов собственик на имота. С това споразумение е уговорено и че наемателят
следва да заплаща, считано от 01.01.2021 г. на наемодателя „Д - О З ЕАД и
такса битови отпадъци. Посочва, че заплатеният от ответника депозит в
размер на 10000 лева е бил преведен от страна на „Х“ АД на новия
наемодател. Заявява, че с писмо от 18.11.2021 г., получено на 22.11.2021 г.
наемателят е заявил желание за прекратяване на договора по взаимно
съгласие, считано от 01.12.2021 г. , което е прието от ищеца на 26.11.2021 г.,
който е изпратил проект на споразумение за прекратяване на договора на
електронния адрес на ответника, но отговор не е получен като са останали
незаплатени задължения от страна на наемателя. С покана от 22.12.2021 г.
ищецът е поканил „Д Г“ООД да заплати задълженията си по договора, като в
противен случай ще счита договора за развален, считано от 01.01.2022 г. При
тези твърдения претендира заплащане на дължими суми за наем, консумативи
и такса битови отпадъци в общ размер 27301,93 лева след направено
извънсъдебно прихващане със заплатения от наемателя депозит в размер на
10000 лева. Претендира присъждането на законна лихва и разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК и след това не е депозирал отговор
на исковата молба.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр.2
ЗЗД.
По отношение на исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и
пр.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да
му плати определена цена. В чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е предвидено изрично
задължението на наемателя да заплаща наемната цена и разходите, свързани с
ползването на вещта. Договорът за наем по своя характер е консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на
договора, и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се
включват в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от
него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното наемно възнаграждение, респ. за заплащане на разноските за
ползване на наетата вещ, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта,
предмет на наемния договор. Основното задължение на наемодателя е: 1) да
предаде наетата вещ на наемателя и 2) да му предостави свободното ползване
2
на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат
следните правни задължения: 1) да заплати уговореното наемно
възнаграждение, 2) да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, 3) да заплаща всички уговорени разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже по
делото пълно и главно, наличието на валидно наемно правоотношение между
страните в рамките на исковия период, че ищецът е изпълнил своето
задължение да предаде имота на ответника, както и че за ответника е
възникнало задължението за плащане на наемна цена за отдадения под наем
имот в посочените в исковата молба размер и период.
От представения по делото договор е видно, че на 01.08.2017г. между
„Х“ АД като наемодател и „Д Г“ООД като наемател, възникнало наемно
правоотношение по силата на което наемодателя отдал за временно възмездно
ползване недвижим имот, представляващ обект, находящ се в сутерен етаж в
тяло „А“ на „М В” с адрес: гр. В....... за срок от 5 години. Страните са
уговорили наемателят да заплаща наемна цена в размер на 3333,33 лева без
ДДС пред първите две години от договора и 4000,00 лева без ДДС през
останалия период на наемния срок. Наред с наема наемателят е поел
задължения да заплаща и консумативни разходи въз връзка с експлоатацията
на наетия обект съгласно показанията на измервателните уреди, намиращи се
в обекта, както и разходи за консумативи на общите части на сградата
(климатизация и вентилация).
На 01.06.2020г. бил сключен анекс към договора с който „Д - О З” ЕАД,
ЕИК: ******* заменя в качеството му на страна по договора наемодателя „Х“
АД. Всички останали уговорки в договора по същество запазват действието
си, а „Х“ АД превел на „Д - О З” ЕАД, ЕИК: ******* внесения като гаранция
депозит в размер на 10 000 лева.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от който се
установява, че процесният обект в находящ се в сутерен етаж в тяло „А“ на
„М В” с адрес: гр. В.......... е предаден на наемателя на 30.10.2017г.
По делото е представено предизвестие, именувано декларация с което
управителят на ответника поискал предсрочно прекратяване на договора за
наем считано от 01.12.2021г.
По делото е представена покана по електронна поща, с която ищецът
поканил ответника да заплати доброволно задълженията си във връзка с
договора за наем.
От изложеното следва, че са налице всички предпоставки за уважаване
на иска, а именно установява се наличие на наемно правоотношение през
исковия период, установява, се че наемният имот е предаден на ответника, и
се установява размера на наемната цена през исковия период.
Ето защо с оглед наличието на посочените по-горе предпоставки и
3
предвид липсата на наведени твърдения, оспорвания и възражения за
заплащане на наемната цена искът следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на искът за консумативни разноски във връзка с
ползването на вещта.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2, пр.2 от ЗЗД наемателят е
длъжен да плаща разходите свързани с вещта.
Видно от представените по делото доказателства – фактури и от
заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-техническа
експертиза, първа и повторна съдебна-електротехническа експертиза и от
заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
до процесният нает обект са доставяни В и К услуги и електрическа енергия
на като останали незаплатени суми в размер на 2067.55 лв. по фактура №
********** / 21.12.2021 г. и 728,57 лв. за консумативи по фактура №
********** / 25.11.2021 за м.10/2021г.
Ето защо и искът с правна квалификация чл. 232, ал.2, пр.2 ЗЗД следва
да бъде уважен.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д Г“ ООД ЕИК *******, ДА ЗАПЛАТИ на „Д - О З” ЕАД,
ЕИК: *******, на основание чл.232, ал. 2, пр. 1 и пр.2 ЗЗД сумата от сумата
24 505,81 лв., представляваща сбор от неплатени наеми за периода м.
03.2021г. до м.12.2021г., консумативи по фактура № **********/21.12.2021 за
м.11/2021 в общ размер на 2067.55 лв., и 728,57 лв. за консумативи по
фактура № ********** / 25.11.2021 за м.10/2021 във връзка с договор за наем
от 01.08.2017 г. по силата на който ищецът отдал на ответника за временно
възмездно ползване недвижим имот, представляващ обект, находящ се в
сутерен етаж в тяло „А“ на „М В” с адрес: гр. В........
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4