№ 71
гр. Велико Търново, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20254000600060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.
Подадено е искане от адвокат П. Н. – упълномощен защитник на осъденото
лице В. Й. Н., за възобновяване на производството по ВНОХД № 563/2024 г. на
Окръжен съд – Русе. Наведени са оплаквания както за допуснати нарушения на
закона, така и за съществени нарушения на процесуалните правила. В искането е
посочено, че решението на въззивния съд е постановено 70 дни след проведеното
открито съдебно заседание, съответно 40 дни след законоустановения срок за
произнасяне, като е следвало да бъде постановено на 10.11.2024 г., а това е сторено на
20.12.2024 г., както и че същото е постановено без мотиви по изменената присъда.
Според защитника, извършените от съда процесуални действия след установените за
това срокове нямат процесуална стойност, което съставлява основание за отмяна на
постановения съдебен акт, поради допуснато нарушение на закона.
На следващо място в искането се навежда довод, че в хода на производството
не е извършено изменение на обвинението от прокурора, като едва от Окръжния съд е
констатирано, че основанието за осъждане на Н. не е посоченото от прокуратурата
обвинение за потвърждаване на неистина, а за затаяване на истина, като липсва
оправдаване от първата инстнация по отношение обвинението за затаяване на истина,
а само осъждане за потвърждаване на неистина, което впоследствие е изменено от
Окръжния съд. Защитата счита, че посоченото съставлява нарушение по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК. Излага се довод, че с постановеното решение от въззивния съд, без да е
изменено обвинението от прокурора в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
се нарушава правото на защита на подсъдимата, която е привлечена към наказателна
1
отговорност за лъжесвидетелстване при форма на изпълнителното деяние
потвърждаване на неистина, а не за затаяване на истина. Според защитата, е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което пречи на подсъдимата и
нейния защитник да организират защитата по повдигнатото обвинение. Към присъдата
на Районния съд са били изготвени мотиви във връзка с наложеното наказание на
подсъдимата за лъжесвидетелстване чрез потвърждаване на неистина, а не за затаяване
на истина, поради което съдебния акт е незаконен, поради липса на мотиви. Това
обстоятелство се сочи и като съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до нарушаване правото на защита на осъденото лице. Иска се да се възобнови
производството по делото и да се отменят както постановеното решение на Окръжен
съд, така също и присъдата на Районния съд.
В съдебно заседание адвокат П. Н., защитник на осъденото лице В. Й. Н.,
поддържа искането. Направено е допълнение, че при постановяване на присъдата са
ползвани неистински доказателства- показанията на св. Х. Б.. Същите са били
опровергани от св. В. Ж. относно обстоятелството, че тази свидетелка е ходила заедно
с осъдената В. Н. и с нейната леля в къщата на майка й. Показанията на св. Б. не
следва да бъдат кредитирани, тъй като тя е била заинтересована от изхода на делото,
поради наличието на спряно производство, в което тя е участвала и е била
съпричастна към съставянето на неистински частен документ.
Защитникът счита, че са налице основания за възобновяване на
производството по делото. Моли решението на Окръжния съд да бъде отменено, а
делото да бъде върнато за ново разглеждане или В. Н. да бъде оправдана по
повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Излага подробни съображения в
тази насока.
Осъденото лице В. Й. Н. не се явява и не взема лично становище.
Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване
на делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт
от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.
Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК в
законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК. Иска се възобновяване на
производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като са посочени касационните основания
по чл.348, ал.1 т.1 и т.2 НПК, но по съдържанието си изложените доводи подкрепят
единствено само това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Разгледано по същество си,
искането е неоснователно по следните съображения:
С Присъда № 5 от 06.10.2022 г. по НОХД № 46/2022 г. на Районен съд – Бяла
подсъдимата В. Й. Н. е призната за виновна в това, че на 23.06.2020 г. в гр. Бяла,
област Русе, пред надлежен орган на власт –разследващ полицай при ОДМВР – Русе,
като свидетел по ДП № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла устно съзнателно
затаила истина, твърдейки, че не знае нищо за кредит, който леля Х. И. А. е
изтеглила през 2017 г., че не знае кога и как е бил изтеглен кредита, нито какъв е бил
неговия размер, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит
между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Х. И. А., поради което на основание
чл. 290, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 54 и чл. 36 от НК е наложено наказание лишаване от
2
свобода за срок от шест месеца, като изтърпяването му е отложено с изпитателен срок
от три години.
На основание чл. 304 от НПК подсъдимата е оправдана по първоначалната
квалификация на деянието по чл. 290, ал. 1, пр. 1 от НК.
С Решение № 170 от 19.12.2022 г. по ВНОХД № 726/2022 г. на Окръжен съд –
Русе е отменена постановената присъда по НОХД № 46/2022 г. на Районен съд – Бяла,
а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
С Присъда № 9 от 05.06.2023 г. по НОХД № 6/2023 г. на Районен съд – Бяла
подсъдимата В. Й. Н. е призната за виновна в това, че на 23.06.2020 г. в гр. Бяла,
област Русе, пред надлежен орган на власт –разследващ полицай при ОДМВР – Русе,
като свидетел по ДП № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла устно съзнателно
потвърдила неистина, твърдейки, че не знае нищо за кредит, който леля Х. И. А. е
изтеглила през 2017 г., че не знае кога и как е бил изтеглен кредита, нито какъв е бил
размера му, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и Х. И. А., поради което на основание чл. 290,
ал. 1, пр. 1 вр. чл. 54 и чл. 36 от НК е наложено наказание шест месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години.
С Присъда № 4 от 25.01.2024 г. по ВНОХД № 648/2023 г. на Окръжен съд –
Русе подсъдимата В. Й. Н. е призната за невинна и е оправдана по обвинението за
извършено престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 от НК.
С Решение № 349 от 17.06.2024 г. по н.д. № 391/2024 г. на ВКС е отменена
постановената въззивна присъда по ВНОХД № 648/2023 г. на Окръжен съд – Русе, а
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
съдебното заседание.
С Решение № 19 от 20.12.2024 г. по ВНОХД № 563/2024 г. на Окръжен съд –
Русе е изменена Присъда № 9 от 05.06.2023 г. по НОХД № 6/2023 г. на Районен съд –
Бяла в частта по квалификацията – относно формата на изпълнителното деяние
„потвърждаване на неистина“, като в тази част е преквалифицирано извършеното в
престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 2 от НК при форма на изпълнителното деяния
„затаяване на истина“. Присъдата е потвърдена в останалата част.
Решението на въззивния съд е влязло в сила от датата на постановяването му
на 20.12.2024 г., тъй като не подлежи на касационна проверка.
По наведените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира
следното:
В подаденото от защитника на осъденото лице искане и след конкретизацията
му в съдебно заседание се съдържат упреци към процесуалната и оценъчна дейност на
решаващите първоинстанционен и на въззивен съд.
В настоящото производство Апелативният съд осъществява контрол, който се
разпростира единствено върху процесуалната законосъобразност на извършените
конкретни действия на проверяваните съдебни инстанции по допускане, събиране,
проверка и оценка на доказателствата по делото, както и на правилността при
формирането на вътрешното им убеждение. Фактическата необоснованост не е
самостоятелно касационно основание, тъй като в рамките на настоящото производство
е допустима проверка единствено на юридическата правилност на контролираните
съдебни актове, съобразно изложената в тях фактическа обстановка.
На първо място следва да се разгледат оплакванията за допуснати съществени
3
нарушения на процесуалните правила, които могат да съставляват основание за отмяна
на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В отговор на наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила се констатира, че в обхвата на правомощията си по чл.314
НПК от Окръжния съд е извършена цялостна проверка на правилността на
първоинстанционната присъда. При обсъждане на оплакването, настоящият съдебен
състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат
основание за отмяна на постановения съдебен акт от въззивния съд. От същия е
оценен събрания по делото доказателствен материал по делото, съобразно
изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци
в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите му относно
извършването на инкриминираното деянието и неговото авторство. Приетите за
установени от въззивния съд фактически констатации и положения се основават на
изчерпателен и коректен анализ на приобщените по делото доказателствени
източници, които напълно ги подкрепят.
Настоящият съдебен състав намира, че е лишено от основание наведеното
оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като при извършената проверка не се
констатират да са допуснати от първостепенния съд нарушения на процесуалните
правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд. Последният в рамките
на проведеното пред него съдебно производство и при постановяване на атакуваното
решение също е съобразил дейността си с изискванията на процесуалния закон.
Настоящият състав на Апелативния съд счита, че са били събрани всички необходими
доказателства за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата
по делото, влизащи в предмета на доказване по чл. 102 НПК.
Видно от мотивите на присъдата, а така също и на въззивното решение
вътрешното убеждение на двете инстанции относно приетите за установени
фактически положения е формирано при стриктно спазване на правилата на чл. 14, ал.
1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Мотивите на присъдата са изготвени в
съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК, като са посочени какви са приети за установени
факти, въз основа на кои доказателствени източници и какви са правните съображения
за това.
Въззивният съд в обхвата на правомощията си по чл. 314 НПК е извършил
цялостна проверка на правилността на присъдата и в съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК
е обсъдил доводите, изложени в подкрепа на оплакванията във въззивната жалба,
които напълно се споделят от настоящата инстанция.
В искането е наведено оплакване, че съдебният акт на въззивния съд е
постановен извън законоустановения срок, което според защитата съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като извършените от съда
процесуални действия извън определените законови срокове нямат процесуална
стойност и следва да се считат за неизвършени.
В отговор на наведеното оплакване следва да се посочи, че сроковете за
изготвяне на мотивите към първоинстанционната присъда, а така също и на съдебните
актове от въззивния съд са инструктивни, а не е преклузивни. Неспазването им дори да
се приеме за нарушение на процесуалните норми, не се явява съществено по своя
характер. Разписаните в закона срокове целят единствено оказване на дисциплиниращо
въздействие върху съда. Изготвянето на мотивите към присъдата извън посочения срок
4
в чл. 308, ал.1 и ал.2 НПК, а на въззивното решение извън срока в чл.340, ал.1 НПК не
води нито до липса на мотиви, нито до невалиден съдебен акт. Забавата може да бъде
предмет на дисциплинарна проверка, като не може да бъде основание за
възобновяване на наказателното производство, поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Видно
от материалите по делото е, че разглеждането му във въззивната инстанция е
приключено в проведеното на 10.10.2024 г. открито съдебно заседание, в което е даден
ход на съдебните прения и делото е обявено за решаване. Решението на въззивния съд
е постановено на 20.12.2024 г. или 2 месеца и 10 дни по-късно, т.е. след изтичане на
установения в чл. 340, ал.1 от НПК срок. Независимо от това обстоятелство, с
произнасянето на въззивния съд извън посочения срок не е допуснато нарушение на
процесуалните правила, което да е съществено по своя характер, той като не е довело
до ограничаване правата на страните или да се приравнява на липсата на мотиви,
поради което не може да бъде основание за възобновяване на производството по
делото.
На следващо място от защитата се релевира оплакване за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила от въззивната инстанция, тъй като е постановено
решение, с което е изменена първоинстанционната присъда в частта относно формата
на изпълнителното деяние, което е довело до ограничаване правото на защита на
осъденото лице. В тази насока се навежда довод, че осъдената Н. е привлечена към
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, чиято форма на изпълнителното
деяние е „потвърждаване на неистина“. С изменението на присъдата от въззивния съд
тя е осъдена за „затаяване на истина“, но без да е извършено изменение на
обвинението от прокурора в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Настоящият състав на Апелативния съд счита за неоснователно така наведеното
оплакване. При решаване на делото по съществото му от съдебния състав на
Окръжния съд е упражнено правомощието му, посочено в чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 1 от
НПК, с което е изменена първоинстанционната присъда и е приложен закон за същото
наказуемо престъпление. Тези действия на решаващия съд не водят до ограничаване
правото на защита на осъденото лице да разбере в какво престъпление е обвинено и
адекватно да се защити. Рамката на обвинението се поставя с обвинителния акт, като
от съдържанието му подсъдимия узнава какви са приетите за установени факти от
прокурора и каква е правната им квалификация, според него. Когато в хода на
съдебното следствие се променят фактите или се установят нови такива, съдът може
да предприеме сам изменение на обвинението, което е в правомощията на прокурора и
се реализира по реда на чл. 287 от НПК. В случаите, когато в съдебната фаза се
установят същите факти, каквито са посочени от прокурора в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съдът може да измени правната квалификация на
престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, като
приложи закон за същото, еднакво или по-леко престъпление без да е необходимо да
се изменя обвинението от прокурора пред първата инстанция. За въззивния съд също е
предвидено такова правомощие в чл. 334, т.3 НПК вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК. В
този случай правото на подсъдимия да реализира защитата си по фактите пред две
съдебни инстанции не се накърнява, тъй като обстоятелствата, които се приемат за
установени въз основа на събраните доказателства не са променени, а от тук липсва
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
В конкретния случай не може да се приеме за основателно оплакването, че
съдът е предприел недопустимо изменение на обвинението, като е упражнил
5
правомощие по чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, прилагайки закон за същото
наказуемо престъпление и по този начин е накърнил правото на защита на осъденото
лице. Напротив при проверката на процесуалните действия, извършени от въззивната
инстанция при постановяването на решението, не може да се приеме за основателно
оплакването на защитата, че недопустимо са изменени фактите без да е поискано
изменение на обвинението от прокурора, както и че подсъдимата е осъдена по
непредявено обвинение.
От съдържанието на обвинителния акт е видно, че В. Н. е обвинена в това, че
пред надлежен орган на властта – разследващ полицай при ОДМВР Русе, като
свидетел по досъдебно производство устно съзнателно потвърдила неистина,
твърдейки, че не знае кога и как е изтеглен през 2017 г. кредит от леля Х. И. А., нито
какъв е бил размера му, както и че никога не е виждала договор за потребителски
кредит между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Х. А.. Прокурорът е
квалифицирал тези факти като престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 от НК, което е
извършено при форма на изпълнителното деяние „потвърждаване на неистина“. По
това обвинение Н. е била призната за виновна от Районния съд.
С въззивното решение е изменена присъдата само в частта, касаеща формата
на изпълнителното деяние. Подсъдимата Н. е призната за виновна да е извършила
престъпление по чл. 290, ал. 1, пр.1 НК, което е преквалифицирано с въззивното
решение в такова по чл.290, ал.1, пр. 2 от НК, чиято форма на изпълнителното деяние
е „затаяване на истина“. Всички необходими съставомерни факти относно начина и
мястото на извършване на деянието от осъдената Н. са й били предявени от прокурора
по съответния ред. Същите не са променени в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция. Във въззивния съд е приета изготвената почеркова експертиза при
предходното разглеждане на делото. От заключението й се установява, че ръкописните
текстове, с които е изписано името Х. И. А. във формуляра за кандидатстване за
кредит, както и в договор за потребителски кредит PROVIDENT № ********* от
15.02.2017 г. са изпълнени от В. Н., като не са събирани други доказателства. От
съдържанието на изложената фактическа обстановка във въззивното решение не се
установява от решаващия съд да са приети други, различни факти от тези, които са
били посочени в обвинителния акт и по които Н. се е защитавала както пред първата,
така и пред въззивната инстанция. Следователно в случая не е налице съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението по смисъла, вложен в това
понятие с ТР № 57/1984 г. на ОСНК на ВС и ТР № 61/1977 г. на ОСНК на ВС.
Приетите от въззивния съд факти не са променени и са идентични с посочените такива
в обвинителния акт.
Правомощието на въззивния съд по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК може да бъде
упражнено, когато фактите не се променят, но е необходимо към тях да се приложи
правилния материален закон, в резултат от достигането до различни правни изводи.
Обстоятелството, че прокурорът е дал правна оценка на фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не обвързва съда да възприеме същата
правна квалификация. Същият реализира правомощията си по чл.337, ал.1, т. 2 НПК,
като прецизира правната квалификация с изменение на присъдата, но без да се
променят установените фактически положение. В случая от въззивния съд е изменена
формата на изпълнителното деяние на престъплението, за което е призната за виновна
подсъдимата Н. при същите фактите, поради което не е допуснато нарушение на
правото й на защита.
На следващо място е необходимо да се посочи, че за да е налице съществено
6
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, то
следва да попада сред изброените такива в чл.348, ал.3, т.1 -4 НПК. Такива са
нарушенията на процесуалните правила, които са съществени по своя характер, тъй
като са довели до ограничаване правата на страните и не могат да бъдат отстранени от
контролиращата инстанция. С оглед изложените по –горе мотиви изменението на
формата на изпълнителното деяние на престъплението, за което е призната за виновна
и осъдена Н. с въззивното решение не може да се приеме, че е довело до нарушаване
или ограничаване на правата й.
На следващо място е необходимо да се посочи, че изготвянето на въззивното
решение извън предвидения срок по чл.340, ал.1 НПК, не се приравнява на липса на
мотиви, поради което не е налице основание по чл. 348, ал.3, т.2 НПК. В случая не е
налице постановяване на първоинстанционната присъда или решението на въззивния
съд от незаконен състав. Следователно в инкриминирания случай не се констатира да
са допуснати някои от изброените по –горе пороци както при разглеждане на делото от
първата или от въззивната инстанция, а така също и при постановяване на съдебните
актове, които да бъдат основание за отмяната им и връщане на делото на ново
разглеждане.
Наведено е оплакване за недостоверност на показанията на св. Х. Б. относно
твърдението й за посещението й в дома на майката на осъдената Н., където се е
намирала леля й Х. А.. Според защитника, тези твърдения са опровергани от св. В. Ж..
От показанията му е установен адреса, на който той заедно със съпругата си и
родителите си живеят в гр.Бяла. Според св. Ж., на улицата срещу тях се е намирала
къщата, в която е живеела майката на В. Н. и нейната леля Х. А., като разстоянието
между двете къщи е било около три метра. Св. Ж. твърди, че той и неговите родители
седели по няколко часа през деня на пейка пред дома си срещу къщата на А. и
наблюдавали кои лица влизали в нея, като там е идвала само В. Н. и никога не е бил
виждал св. Б.. Според защитата, показанията на последната относно посещението й в
дома на Х. А. са недостоверни, тъй като се опровергават от св. Ж.. В показанията си
последният сочи, че той и неговите родители са седели по няколко часа през деня на
пейката и са наблюдавали къщата на А.. При така твърдяните обстоятелства от св. Ж.
се установява, че е имало времеви периоди през деня, през които той и роднините му
не са били на пейката пред къщата и съответно не са наблюдавали отсрещната сграда,
което се отнася и за късните или вечерни часове. Към тези обстоятелства следва да се
прибави, че през есенните и зимните месеци са влошени метеорологичните условия,
поради което са лишени от житейска логика твърденията на св. Ж., че той и роднините
му са престоявали на пейка на улицата часове наред и са наблюдавали отсрещната
къща. Според показанията на св. Б., В. Н. я е завела в къщата на леля й Х. А..
Посещението на първата е било необходимо, за да разговаря с последната по повод
отпускането на потребителския кредит, което означава, че е била инцидентна, а не е
била системна появата й там.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че В. Н. не е призната за
виновна единствено и само въз основа на показанията на св. Б.. Напротив в подкрепа
на обвинението са данните, които се установяват от приложените по делото копия на
документи, които се съдържат в кредитното досие по отпускането на потребителския
кредит на Х. А., а така също и от заключението на графичната експертиза. По
експертен път е установено, че част от текстовата част в документацията за отпускане
на потребителския кредит, е била изпълнена от В. Н., както и от нея са били подписани
разписките по погасяването му през различни месеци. Обстоятелството, че в някои
7
документи последната собственоръчно е изписала текстовата част с името на леля си,
както и че е полагала подписи върху квитанциите при погасяването на кредита са
действия, които обективират знанието й както за сключването на договора за кредит,
така и за неговите параметри, които обстоятелства Н. категорично е отрекла при
разпита си пред разследващ полицай по ДП.
На следващо място по делото е установено, че кредитополучателят Х. А. е
лице, което страда от умствена изостаналост със значителни нарушения в поведението,
които изискват грижи и лечение. Според св. Ж., първата е живеела със сестра си
Маринка Арнаудова, която се е грижила за нея. След смъртта на последната, такива
грижи са били полагани от В. Н., което обстоятелство се потвърждава и от
обясненията й.
В кредитното досие се съдържат копия от личната карта на Х. А. и от
решението на ТЕЛК, които са били предоставени преди сключването на договора за
кредит на св. Б.. Според нейните показания, искането за отпускане на потребителски
кредит е било инициирано от В. Н. в полза на леля й Х. А., както и че от първата са й
били предоставени необходимите документи. Показанията на Б. звучат логично, тъй
като Х. А. е лице с умствена изостаналост, поради което е била в обективна
невъзможност сама да ползва услугите на кредитните институции, както и да
осъществи контакт с кредитен консултант.
На следващо място по делото се съдържат квитанции, които са съставени при
погасяване на вноските по кредита. Част от тях са подписани от Н., тъй като подписа
на клиент е положен от нея, което обстоятелство е установено експертен път от
заключението на графическата експертиза, както и се потвърждава от св. Б., че
вноските по кредита са били заплащани от Н., каквито са били първоначалните им
уговорки.
По тези съображения се явяват неоснователни доводите на защитника на
осъдената В. Н. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
разглеждане на делото от инстанциите по фактите.
В искането е посочено и касационното основание по чл.348, ал.1 т.1 НПК без
да се съдържа никаква конкретика в негова подкрепа. Следва да се посочи, че в
решението на въззивния съд е отделено необходимото внимание на всички
обстоятелства, които са от съществено значение за обективната и субективна
съставомерност на инкриминираното деяние, давайки им отговор, който напълно
покрива стандарта на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. Изводите на въззивния съд изцяло се
възприемат и от настоящата инстанция, която не намира за необходимо да ги
преповтаря, а още повече че не са изложени никакви конкретни доводи в искането, на
които да се дължи отговор.
С оглед изложените съображения, Великотърновският апелативен съд не
констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на решението на
въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат П. Н. – защитник на
осъдената В. Й. Н. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
8
563/2024 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9