№ 228
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Евелина Маринова
като разгледа докладваното от Евелина Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл. 435, ал.2, т.7
ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление за
разноски изх. № 21051/15.04.2021 г. по изп. дело № ******* по описа на ЧСИ
М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което по повод постъпило възражение от
длъжника по изпълнителното дело съдебният изпълнител е отказал да намали
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото
е в минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – по 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело и 100 лв. за процесуално
представителство по делото.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
постановление. Твърди се, че приетият размер на адвокатско възнаграждение
следва да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
доколкото представителството по делото се е изразило единствено в подаване
на молба за образуване на изпълнително дело. Поддържа се, че не се дължи
адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от посочената наредба, тъй като не
са налице изискуемите за начисляването му предпоставки, а именно:
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Наред с посоченото, се излагат доводи и че приетото
адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна
1
сложност на изпълнителното дело. Твърди се, че дължимата сума е била
изцяло изплатена в срока за доброволно изпълнение. Отправя се искане за
отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение за изпълнителното
производство.
Препис от жалбата е връчен на взискателя К.Б.З., който в срока по
чл.436, ал.3 ГПК е депозирал писмено възражение. В същото са изложени
съображения, че дължимото на взискателите адвокатско възнаграждение е в
общ размер на 300 лв. –200 лв. за образуване и 100 лв. за водене на
изпълнителното дело.
По делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ
М.П., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на
жалбата.
Съдът намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № ******* по описа ЧСИ М.П., рег. № 851 на
КЧСИ е образувано по молба на К.Б.З. от 05.04.2021 г. чрез адв. П.С. въз
основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 18.02.2021 г. срещу
„Т.С.“ ЕАД за сумата от 150 лв. съдебни разноски, изд. от СРС, ГО, 29 състав.
С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано налагането
на запор на банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД и О.Б. АД.
Процесуалното представителство за образуване и водене на
изпълнително дело е възложено от взискателите на адв. П.С. с договор за
правна защита от 30.03.2021 г., от който е видно, че е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 300 лв., платими в брой при
подписване на договора.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
18637/05.04.2021 г., от която се установява, че общият размер на
задължението възлиза на сумата от 606 лв., от които: 150 лв. присъдени
разноски, 300 лв. разноски по изп.дело, 156 лв. такси по Тарифата за ЗЧСИ,
дължими към 19.04.2021 г.
Представено е платежно нареждане от 12.04.2021 г., от което се
установява, че длъжникът „Т.С.“ ЕАД е наредил извършването на превод в
размер на сумата от 606 лв. по сметка на ЧСИ М.П. с посочено основание „ИД
*******“. Извършеното плащане се потвърждава от съобщение от 22.07.2021
г. на ЧСИ М.П., с което в изпълнение указанията на съда, дадени с
разпореждане от 06.07.2021 г., е посочил, че специалната му сметка е била
заверена на 12.04.2021 г. със сума в размер на 606 лв., постъпила от О.Б. с
наредител „Т.С.“ ЕАД и основание „плащане по ИД *******“.
На 13.04.2021 г. е постъпило възражение от длъжника срещу
2
определения размер на адвокатското възнаграждение за представителя на
взискателя, като се отправя искане за намаляването му до размера на сумата
от 200 лв.
По така направеното възражение е депозирано становище от страна на
процесуалния представител на взискателя.
С постановление от 15.04.2021 г., връчено на длъжника на 19.04.2021
г., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните
размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – по 200 лв. за образуване и 100 лв.
за водене на изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият
съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, от страна по делото,
която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че
същата отговаря на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и
чл.261 ГПК.
Съгласно чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на
данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В
тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт
на съдебния изпълнител е валиден и допустим.
Съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските
по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът
разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител
намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /в посочения
смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014 г. на ВКС, ІV
ГО/.
Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнителното дело по правило
са в тежест на длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в
поканата за доброволно изпълнение, подписана от съдебния изпълнител,
поради което липсата на отделно постановление за определянето им не
обосновава извод за допуснато съществено закононарушение.
Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК /по арг. от задължителните
разяснения, дадени с т.1 от ТР № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС/. Установи се, че процесуалното представителство по изпълнителното
3
дело взискателят е възложил на адв. П.С. по силата на договор за правна
защита, като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
за образуване и водене на изпълнителното дело. Уговореното адвокатско
възнаграждение е заплатено, видно от самия договор, който служи като
разписка за заплащане на възнаграждението.
По повод релевираното от жалбоподателя възражение съдът следва да
прецени дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Тази преценка следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.
В случая от страна на процесуалния представител на взискателя е
депозирана молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискано
налагането на запор на сметките на длъжника. Установи се, че на длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в срока на което същият е
превел дължимата сума по сметка на съдебния изпълнител. При това
положение съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от
фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуването му по чл.10, т.1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на по 200 лв., но не и за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед липсата на кумулативно изискуемото условие от пълномощника да са
осъществени действия с цел удовлетворяване на вземането.
Така формираните изводи относно размера на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъдат съобразени от съдебния изпълнител по
отношение таксата по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 33602/23.04.2021г. на „Т.С.“ ЕАД
постановление от 15.04.2021 г. по изп.дело № ******* по описа ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ в ЧАСТТА, с която е отказано намаляването на приетите
разноски за адвокатски хонорар над 200 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 ГПК, размера на дължимото
адвокатско възнаграждение на взискателя К.Б.З., ЕГН *******, по
изпълнително дело на № ******* по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на
4
КЧСИ, до сумата от 200 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5