РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Видин, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Л.В. Л.
Членове:В. Д. С.
В. Р. Г.
при участието на секретаря Н.ЦВ. К.
като разгледа докладваното от В. Д. СТ. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241300600263 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивен протест на Районна прокуратура -
гр. Видин против Присъда № 2 от 23.05.2024 г. на Районен съд – Кула,
постановена по НОХ д. №20241330200006 / 2024г. по описа на същия съд.
В протеста се развиват съображения, че така постановената
присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на
процесуалните правила.
Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу
него обвинение.
Подсъдимият заяви в съдебно заседание, че иска присъдата да бъде
потвърдена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно
заседание заяви, че Присъдата следва да бъде отменена.
Обвинението е по чл. 323, ал. 1 от НК.
1
Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и
събрания доказателствен материал и след като извърши служебна
проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК
намира, че въззивният протест е неоснователен, а атакуваната присъда
следва да бъде потвърдена с оглед на следното:
Депозираният протест е допустим – подаден е в законоустановения
срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.
С атакуваната присъда Районен съд - Кула е признал подсъдимия
за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 323, ал. 1 от
НК.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на
доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно
и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена
се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата,
които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение
за правилно решаване на делото. Не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на
страните.
С оглед установената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че
от събраните доказателства не може да се направи несъмнен и безспорен
извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, предмет на
настоящото обвинение.
Оплакванията във въззивния протест са неоснователни.
С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е
безспорно установено, че подсъдимият В. П. Р. е работил и е живял в
Италия, където се запознал с италианския гражданин С.Г. и станали
добри приятели. Последния често идвал в България на гости при
подсъдимия, като отсядал в дома му.
През 2006г италианския гражданин С.Г. регистрирал еднолично
дружество с ограничена отговорност с фирма „*******“ ЕООД.
2
На 17.05.2006г. е сключен договор за покупко-продажба, с който
Росица Боянова Нинкова и Наско Ненов Нинков продават на „*******“
ЕООД недвижим имот - застроен урегулиран поземлен имот пл.сн. №948,
представляващ дворно място от 460 кв.м., парцел XIII-948,949 , в кв.83,
по действащият план на гр.К., обл.Видин, заедно с построените в него
масивна жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., паянтова
жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. и паянтова стопанска
постройка със застроена площ 20 кв.м.
„*******“ ЕООД е представлявано от С.Г., в качеството му на
управител и едноличен собственик на капитала, а пълномощник по
сделката е В. П. Р..
Имота има една врата към улицата, която е срещу жилищната
сграда и винаги е била заключена с катинар и синджир.
От лявата страна на този парцел има широка врата-портал, която
е за имота на подсъдимия на ул. „****“ №*** Къщата на подсъдимия на
ул. „****“ №***се намира навътре в имота.
По това време подсъдимият В. Р. бил служител в посоченото
дружество.
След закупуването на имота подсъдимият започнал да прави
ремонт на сградите в закупения от *******“ ЕООД имот, като съборил
паянтовата жилищна сграда и оградата, обединил неговия имот с този,
закупен от „******“ ЕООД, изградил нова ограда към улицата, на
жилищната сграда ремонтирал покрива, стаите, изградил септична яма,
направил замазка около сградата, направил баня, обзавел я.
След като направил ремонт и обзавел къщата на закупения от
*******“ ЕООД имот, подсъдимият и членовете на неговото семейство я
ползвали, като в къщата отсядали семействата на неговите деца, когато
идвали на гости на подсъдимия.
През лятото на 2021 год., при опит да ползва процесното жилище
сестрата на собственика на фирмата - С.Г., опитвайки се да влезе в
къщата, установила, че къщата се обитава от други хора и не може да я
ползва.
През декември 2022г. подсъдимият Р. бил освободен от работа в
3
*******“ ЕООД.
С пълномощно от 14.10.2022г. С.Г., в качеството му на управител и
едноличен собственик на капитала на „*******“ ЕООД упълномощил Г.
Ц. Н. от гр.К., обл.Видин да представлява дружеството на територията на
България.
Къщата била обявена за продажба и Н. водела евентуални клиенти
за оглед и в къщата имало признаци, че се обитава - включен бойлер,
храна в хладилника, пране в пералнята. В началото на 2023 год., водейки
поредните кандидат - купувачи на имота, свидетеля Анатоли Симеонов
установил, че къщата била със сменен патронник и с катинар и синджир
на уличната врата.
На 30.01.2023г. подс. В. Р. подал искова молба до РС[1]К. , по която
е заведено гражданско дело № 15 по описа на КРС за 2023 год. с искане
съдът да присъди ответника - „****“ ЕООД, да отстъпи на ищеца Р.
собствеността на посоченият по-горе имот, тъй като той владее и ползва
имота. На 12.04.2023г. била подадена насрещна искова молба срещу В. П.
Р. по гражданско дело № 15 по описа на КРС за 2023 год.
На неустановена дата, след 02.02.2023г. и преди 24.03.2023г.
свидетелят Радослав Георгиев заключил входната врата, водеща към
двора на имота с метална верига и катинар.
По делото не е установено подсъдимият да е ограничавал достъпа
до процесния имот.
На практика се касае за гражданско-правен спор и няма елементи
на осъществено деяние по чл. 323 ал.1 НК.
Не е налице признакът от състава на престъпление по чл.323 ал.1
от НК „осъществяване на свое предполагаемо право – право на
собственост“. Към момента на посещение на имота от служители на
дружеството-собственик и към момента на предявяване на иска за
собственост от страна на подсъдимия срещу дружеството, а и доста време
преди това ползвател на имота е подсъдимия, т.е. той е упражнявал
фактическа власт и то на правно основание – по споразумение с
управителя на дружеството-собственик.
Освен това имотът е бил заключен с катинар и синджир още от
закупуването му от дружеството или най-малкото от преди да бъде
4
посетен от служители на дружеството през 2022г и 2023г. Това заключване
не е доказано да е израз на недопускане на собственика до имота му. То е
срещу трети лица.
По делото е доказано, че управителят на дружеството
нееднократно е посещавал имота и е отсядал в него.
С оглед установената фактическа обстановка, която въззивния съд
споделя, КРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил
извод за липса на съставомерно поведение на подсъдимия по чл. 323 ал. 1
от НК.
Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се
възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички свидетели,
които имат информация за извършеното престъпление и могат да
установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства
подкрепят и допълват установената със свидетелски показания
фактическа обстановка. Те са обстойно анализирани в мотивите към
Присъдата.
Районният съд е извършил анализ на събраните писмени и гласни
доказателства, който категорично сочи, че подсъдимият не е извършител
на престъплението. В тази насока са събрани достатъчно писмени
доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност с гласните
такива правилно да изяснят фактическата обстановка.
Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло
обезпечава разкриването на обективната истина по делото.
С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се
на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е
постановил Присъда, която е обоснована от фактическа страна.
С оглед горните съображения протестът е неоснователен и следва
да бъде оставен без уважение.
Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира,
че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от
НПК, Видинският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2 от 23.05.2024 г. на Районен съд –
Кула, постановена по НОХ д. № № 20241330200006 / 2024г. по описа на
същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6