РЕШЕНИЕ
Номер № 151
13.03. Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд ХIIІ търговски състав
На деветнадесети февруари през 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Милена Левашка
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 179 по описа за 2019
година
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 91, ал. 1 ЗЗ (отм.).
Ищецът
- Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ №2 чрез старши юрк.
Т.М. твърди, че в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
04.04.2005г. с участието на л.а. БМВ 316 с ДК № РВ 5440 Р,
управлявано от И.М.И. е настъпило увреждане на пътуващия в него Г.М.Т..
Механизмът на ПТП бил следният: на 04.04.2005 г. следобед И.И. шофирал л.а. “БМВ 316“
с ДК № РВ 5440 Р в посока от гр. Бургас към гр. Пловдив, а Г.Т.се возел на
задната седалка. Около 16:30 ч. на около 1 км преди гр. Карнобат на прав участък
от пътя с единична прекъсната линия при движение със скорост от около 124 км/час И. предприел изпреварване на неустановен лек автомобил, като навлязъл в
лентата за насрещно движение. В този момент възприел насрещно движещ се там
товарен автомобил – камион, навил рязко волана на дясно и предприел аварийно
спиране. Колелата на л.а. блокирали, той пресякъл дясната пътна лента, напуснал
пътното платно, преминал през десния банкет, продължил движението си в нивата и
със скорост от 92 км/ч се ударил с предна дясна част в крайпътно дърво. В резултат на последното пострадалото лице е
получило следните травматични увреждания: Луксация на
дясна тазобедрена става –полифрагментарна фрактура на десни илиачна, исшиадична
и двете пубисни кости; Счупване на 3,5,6 и 7-мо ребра вдясно; Десностранен хемопневмоторакс; Контузио капитис, мозъчна контузия
– хеморагично огнище вдясно; ВЛК на ляв крак и на лява предмишница. Причинителят
на ПТП – И.М.И., към момента на произшествието е нямал валидна задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Пострадалият Г.Т.е
предявил към Гаранцинен фонд претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ (отм.) – в
случаите, когато липсва сключена застраховка “Гражданска отговорност“, във
връзка с което е образувана щета № 210137/22.07.2009
г.. След като Гаранционен фонд отказал да заплати исканото обезщетение,
увреденото лице е инициирало исково производство срещу Гаранционен фонд в защита
на интересите си. В изпълнение на постановено решение по гр. дело №23152/2011 г. по описа на СРС и в.гр.д 634/2013 по
описа на СГС Гаранционен фонд е изплатил
на Г. М. Т. сумата от 43 026,02 лв.. Ответникът е поканен да
възстанови платената от Гаранционен фонд сума, което и след като не е сторено
за ищеца се породил интерес от иницииране на настоящото производство, като се
иска от съда да постанови решение, с което да осъди И.М.И. да му заплати сумата
от 43 026,02 лв. (четиридесет и три хиляди двадесет и шест лева и две
стотинки), представляваща изплатено обезщетение за причинените от него вреди от
причинено ПТП на дата 04.04.2005 г. ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът И.М.И. с ЕГН
********** и адрес ***, чрез назначения му особен представител адв. К.А.А., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.
Прави възражение, че претенцията е погасена по давност. Сочи, че поканата за
доброволно изпълнение, с която ищецът твърди, че е поканил ответника да плати
не му е връчена лично, срещу подпис, а е била “непотърсена“. Моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
Гаранционен фонд чрез адв. С.Ф.М.. Твърди, че основанието и размерът на
претенцията са установени със съдебно решение и представлява заплатено
обезщетение за неимуществени вреди, изплатени от ищеца на пострадалото от ПТП
лице – Г.Т., а сумата във въпросния размер се формирала от главница и лихва
върху същата, както и разноски, присъдени с Решение от 11.06.2014 г. по гр.
дело №634/2013 на Софийски градски съд и Решение №131 от 19.06.2017 г. по т.дело
№2300/2016 г. на ВКС. Смята за неоснователно възражението за погасяване на
вземането по давност, като посочва, че погасителната давност за регресни искове
е 5-годишна и започва да тече от датата на извършване на плащането. Оспорва
твърдението на ответника, че поканата не му е връчена лично, като намира същото
за ирелевантно. Смята, че личното получаване на регресна покана е от значение
за начисляването на обезщетение за забавено плащане, т. нар. мораторна лихва,
каквато не се претендира. Конкретизира претенцията като такава за главница,
изплатена по процесната щета, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба, с който ответната страна поддържа становището си, направено в
първоначалния отговор на исковата молба относно неоснователността на вземането,
както и погасяване на претенцията по давност. Сочи, че размерът на ищцовата
претенция е сумата от 43 026,02 лв., поради недобросъвестно поведение на
ищеца при воденето на процеса между него и Г.Т.с предмет изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие от извършеното ПТП.
Смята, че последният неоправдано не е сключил споразумение с увреденото лице за
изплащане на щетата, а е водил дела на три инстанции, поради което лихвата в
размер на 23 026,02 лв., претендирана от него, е в по-голям размер от
главницата от 20 000 лв. Счита, че ако плащането на обезщетението не е
било толкова забавено от Гаранционен фонд, то размерът на настоящия иск щял да
бъде в максимален размер от 20 000 лв..
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Видно от протокол
за ПТП № 36 от 04.04.2005 г., съставен от гл.сержант Р.Р., И.М.И.,
неправоспособен водач към казаната дата, управлявайки л.а. ВМW с ДКН РВ 5440 Р и поради движение с несъобразена скорост е
причинил ПТП, вследствие на което е причинена смърт и тежки повреди.
С присъда от
22.03.2007г., постановена по НОХД № 91 от 2006г. по описа на БОС И.М.И. е
признат за виновен в това, че на 04.04.2005г. на главен път ГП I-6, км. 453, 5 между гр. Айтос и гр. Карнобат при управление
на МПС – лек автомобил „БМВ 316“ с ДК № РВ5440Р нарушил правилата за движение и
по непредпазливост причинил смъртта на Г.Х.ЕГН ********** от гр. Пловдив и
средна телесна повреда на Г.М.Т., за което му е наложеното съответно наказание.
Коментираната присъда е изменена единствено по отношение на наложеното
наказание на И.М.И. с постановеното от Решение № 230 от 27.12.2007г. по ВНОХД №
115/2007г. по описа на БАС.
Ищецът
твърди, че след успешно проведено исково производство, инициирано от
пострадалия при станалото ПТП Г.М.Т.е ангажирана отговорността му за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.,
ведно със законната лихва считано от 04.04.2005г., като в полза на увреденото
лице на 07.11.2014г. е издаден изпълнителен лист за посочената сума.
Съгласно чл.88
т.1, б”б” от Закона за застраховането, Гаранционният фонд изплаща неимуществените и имуществените вреди, ако
причинителят не е имал застраховка или не е бил правоспособен водач. Тъй като процесното
ПТП и условията, при които е причинено попадат в хипотезата на цитираната
разпоредба ищецът е заплатил на увреденото лице, действащо чрез пълномощника си
адв. Р.П.и по молба вх. № 24-01-671 от 16.12.2014г. сумата от 20 000 лв.
главница и 23 026.02 лв. лихва по издадения изпълнителен лист по гр.д. №
634/13г. СГС, 3 с., видно от копие от платежно нареждане - л.70 от делото и
потвърдено от изводите на в.л. И.С. по изготвеното и прието заключение на
ССчЕ. Впоследствие, с регресна покана,
адресирана до И.М.И., останала непотърсена, последния е бил поканен да възстанови
на Гаранционен фонд изплатената от него сума на Г.М.Т. по щета № ГФ-21-0137 от
22.07.2009г..
Съгласно
чл. 91, ал.1 от ЗЗ /отм./ - След изплащането на обезщетението по чл. 88, т. 1 ЗЗ /отм./ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното. Правата на увреденото лице от своя страна се определят по
правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД. Казаното означава, че от значение за
отговорността на ответника е размера на действително причинените вреди. Този
въпрос има пряко отношение към отговорността на ответника, към увреденото лице,
тъй като обема на правата на последното, обуславя и този на регресното право.
Иначе казано ако фонда е заплатил повече от действителните вреди, той не ще има
право за разликата над последния размер до размера на платеното. По делото е
установено, че след като в полза на увреденото лице е издаден изпълнителен лист
на 07.11.2014г. въз основа на въззивното осъдително решение, постановено по
гр.д. № 634/2013г. по описа на СГС, Адм. отд., III – В
състав, с решение № 131 от 19.06.2017г., постановено по т.д. № 2300/2016г. на
ВКС, ТК, Второ отделение е отменено
въззивното осъдително решение в частта, с която датата 04.04.2005г. е
определена като начален момент, от който се начислява законната лихва върху
присъденото обезщетение и е определена датата 22.10.2009г., като начален
момент, от който се дължи законната лихва. Казаното означава, че дължимото от
ответника към увреденото лице обезщетение е в размер на 20 000 лв., ведно
с законната лихва, считано от 22.10.2009г., което след извършени от съда
изчисления при използване на интернет приложението calculator.bg обезщетение за забава е в размер на 10 645.13 лв.. Въз
основа изложеното, съдът приема предявения иск за доказан по основание до
размера от 30 645.13 лв., формиран от сбора на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от 20 000 лв. и обезщетение за забава плащането му за
периода от 22.10.2009г. до 23.12.2014г. в размер на 10 645.13 лв., а до
пълния предявен размер от 43 026.02 лв. иска следва да се отхвърли.
Неоснователно
е наведеното правопогасяващо възражение от ответника, тъй като началният
момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането по
регресния иск на фонда е момента на изплащане на обезщетението, в който смисъл
са разясненията дадени с ППВС № 7/77г., както и решение № 178 от 21.10.2009г.
по т.д. № 192/2009г. по описа на II т.отд. на
ВКС. В случая плащането е сторено на 23.12.2014г., от който момент е започнала
да тече и погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, а исковата молба е депозирана на 08.03.2019г.
или далеч преди изтичане на петгодишния давностен срок, поради което и
направеното възражение е неоснователно.
Изводът е, че иска за сумата от
30 645.13 лв. - изплатено от ищеца във връзка с причинените от процесното ПТП
вреди е основателен и ответника следва да бъде осъден за казаната сума. Същият
като отговорен спрямо увреденото лице, в чиито права встъпва фонда, на
основание непозволено увреждане е в забава и без покана, на основание чл.84,
ал.3 от ЗЗД, респ. от датата на изплащане на обезщетението на увредения е в
забава, но вече спрямо ищеца. В този смисъл без никакво практическо значение за
разрешаване на повдигнатия спор е наведеното от ответника възражение, че
изпратената му регресна покана е останала непотърсена, тъй като това би имало
значение единствено и в случай, че се претендира мораторно обезщетение, каквото
не е заявено.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден и за сторените от ищеца деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с уважената част от исковете,
които съдът констатира да са в размер на сумата от 2665.10 лв..
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.М.И. с ЕГН ********** и адрес ***
да заплати
на Гаранционен фонд, гр. София, ул.”Граф Игнатиев” № 2 сумата от 30 645.13 лв. -
изплатено от последния обезщетение на Г.М.Т. за вредите причинени от
настъпилото по вина на длъжника на 04.04.2005г. ПТП на л.а. “БМВ“ с ДКН № РВ
5440 Р, формирано от сбора на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000 лв. и обезщетение за забава плащането на главницата в размер на
10 645.13 лв. за периода от 22.10.2009г. до 23.12.2014г., ведно със
законната лихва, считано от 07.03.2019г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска до пълния предявен размер от 43026.02 лв..
ОСЪЖДА И.М.И. с ЕГН ********** и адрес ***
да заплати
на Гаранционен фонд, гр. София, ул.”Граф Игнатиев” № 2 сумата от 2665.10лв.,
представляваща направени разноски, съразмерно с уважената част от иска по
заплащане на държавна такса, депозит за особен представител и депозит за ССчЕ.
Решението може да се обжалва в
четиринадесет дневен срок от връчването му с въззивна жалба пред ПАС;
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: