РЕШЕНИЕ №34
……………05.02.2019 година, град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, търговски състав
На пети февруари две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА
като разгледа докладваното от съдия Зъбова-Кочовска частно търговско дело № 16 по
описа за
Производството по делото е по Глава ХХІ на ГПК,вр.чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано
е по жалбата на „М“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., кв.“И“, с
ЕИК *****, чрез адв. К. , с адрес за
кореспонденция: гр. С., ул.“С“5, подадена против решение от 03.01.2019 г.на
Окръжен съд Сливен, постановено по т.д. № 137 по описа на същия съд за
Моли се за отмяна на обжалваното решение на окръжния съд, защото страната го сочи за неправилно, като постановено в противоречие с приложимите материално правни норми, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, за което излага подробни съображения. Иска се постановяването на решение, с което след отмяна на отказа на длъжностното лице, при даване на задължителни указания, съдът да постанови вписване в ТР на поисканите от жалбоподателя обстоятелства.
Конкретно оспорва като неправилно разсъждението на Сливенски окръжен съд, че наследниците на починалия съдружник не можели да се разпоредят с дяловете на наследодателя си чрез правна сделка, защото не били приети за съдружници, както и това, че трябвало първо да се вземе решение за разпределението на освободените дялове на починалите съдружници и да се приеме нов дружествен договор, което препятствало свикването на Общо събрание. Страната счита съображенията на първоинстанционния съд за противоречащи на приложимите материално правни норми и утвърдената съдебна практика, която цитира.
Жалбоподателят не споделя и останалите съображения на съда, според които смъртта на съдружниците препятствала възможността за провеждане на редовно общо събрание преди да бъде взето решение за разпределението на дяловете на починалите съдружниците и да бъде приет нов дружествен договор. В случая фактите по делото сочели, че липсват подлежащи на разпределение дялове, т.к. наследниците на починалите са се разпоредили, като са ги прехвърлили на „М“АД и това съдебната практика приема за напълно допустимо. Възразява се и срещу логиката на разсъждение на съда, правеща в случая невъзможно изобщо свикването на Общо събрание.
Съдът не бил взел предвид и обстоятелството, че починалите съдружници са съсобственици на идеални части от общи дялове в капитала на „М“ ООД и са били посочени общо в дружествения договор, съответно вписани така и в ТР. Страната счита, че дружественият договор трудно може да бъде променен, т.к. за това се изисква вземане на единодушното решение на всички съдружници (чл.16)- приблизително 150, а общи събрания не са били свиквани с години и членовете на дружеството не могат да бъдат лесно събрани, нито заставени да гласуват промени на дружествения договор, съобразени с правната логика на съда.
Възразява се и в насока, че е постановен пълен отказ за вписване заличаването на девет съдружника в капитала на дружеството, които са прехвърлили правата си на горепосочения холдинг, но съдът е изразил мотиви само по отношение отказа за вписване заличаването на починалите съдружници на дружеството, които са част от посочените лица. Съдебната практика и теория приемала възможността за частично постановяване, респективно за отмяна на отказ в случай, че за част от заявените за вписване обстоятелства са налице изискуемите от закона основания за вписване.
Излагат се възражения и срещу доводите от отказа на длъжностното лице по вписванията, че в заявлението следвало да се посочи актуализиран размер на участието на съдружник „М“АД, т.к. той притежава както отделни дялове, така и идеални части от други общи такива. Останалите мотиви на длъжностното лице се сочат за свързани с даването на указания за прилагане на допълнителни документи, които са налични и според страната не представляват аргументи за отказ. Не се ангажират нови доказателства.
Проверката на Апелативен съд Бургас сочи производството по жалбата за допустимо, т.к. тя е редовна, подадена е в рамките на предвидения от закона преклузивен срок, от лице с право на жалба, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред надлежната въззивна инстанция, поради което подлежи на разглеждане, но по същество е неоснователна.
На база становището на заявителя-жалбоподател, събраните по делото доказателства и действащото право, съдът приема за установено следното:
Производството
по т.д. № 137 по описа на Окръжен съд Сливен за
Мотивите на отказалото вписването на горните обстоятелства длъжностно лице са, че в т.19 от заявлението(формуляр А4) не е заявено за вписване заличаването на съдружника „М“ АД с досегашното му участие в капитала на дружеството в размер на 28 750 лв. и вписването му с увеличен размер на дяловото участие, получено в резултат от сключените договори за покупко-продажба на дружествени дялове, както и липсата на следните необходими документи: декларация по чл. 129 ал.2 от Търговския закон, задължителна при всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове, дори между съдружници и на пълномощно с нотариална заверка, овластяващо лицето Н. К. да сключи договор по чл. 129 от Търговския закон от името на дружеството-приобретател с продавача-съдружник М. С. Допълнително съображение за отказа е, че според договор от 20.04.1997г., М. С. и Я. С. са закупили заедно имуществото, което той продава сам на съдружника „М“, без да е представил доказателства за уреждането на отношенията си със съсобственика на дела, поради което не може да обоснове правата си върху продаваемия дял.
Отказът е потвърден с обжалваното тук решение на окръжния съд, но по други съображения, изчерпващи се с това, че наследниците на починалите съдружници нямат право да се разпореждат с дяловете на наследодателите си, щом не са приети за съдружници в същото юридическо лице и не е взето решение от общото събрание на дружеството за съдбата на освободените при смъртта на починалите четирима съдружника дялове, нито покойните лица са заличени, а не е съставен и нов дружествен договор, отразяващ настъпилите промени и разпределението на дяловете между съдружниците. Този договор подлежал на вписване в ТР. Не се споделят съображенията на длъжностното лице по регистрацията, че управителят на дружеството и праводателите на дяловете дължат представяне на декларация по образец, съобразно с изискванията на чл. 129, ал.2 от Търговския закон, т. к. това изискване съществува само при прехвърляне на дружествен дял в полза на трето лице. Съобразено е обстоятелството, че длъжностното лице по регистрацията не е дало необходимите според чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър указания на заявителя за представяне на необходими документи, едва неизпълнението на които би било основание за отказ да се извърши поисканото вписване.
Настоящият съд споделя крайния правен извод на Окръжен съд Сливен и длъжностното лице по регистрацията, че в случая поисканите от заявителя промени в обстоятелствата не следва да бъдат вписани в ТР при АВ, като излага в тази връзка следните аргументи:
Чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ поставя пред длъжностното лице по регистрацията императивното изискване да провери подаденото до него заявление за вписване в ТР-АВ, досежно съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, черпейки данни за проверката си от представените съобразно чл.21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ документи. Проверява се и дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Същата проверка извършва и съдът, когато длъжностното лице постанови отказ.
Необходимите за вписване на дружеството в търговския регистър документи и актове според чл.119 от ТЗ са: дружественият договор, който се обявява; назначеният управител/управители на дружеството; да има доказателства за внасяне на установения в закона минимум от капитала;а ако дружеството се регистрира с капитал, по-висок от установения в закона минимум - да е внесен най-малко 70 на сто от капитала. В регистъра се вписват още данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115 от ТЗ. Т.е. на вписване подлежат: фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството; предмета му на дейност и срока на договора; името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците; размерът на капитала; а когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, договорно определените условия за внасянето му и срока, който не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала. Вписва се също управлението и начина на представителство на дружеството.
Посочените по- горе данни по т.1-4 и т.6 от чл.115 на ТЗ се отразяват според императивното изискване на закона и в дружествения договор и се извличат от него. Данните в ТР и дружествения договор трябва да съвпадат. Размерът на дяловете на съдружниците(вж. чл.115 т.5 от ТЗ) обаче се отразява само в дружествения договор. Респективно и промените в размерите на дяловете се отразяват пак там.
Т.к. чл.119, ал.4 от ТЗ предвижда при изменение или допълнение на дружествения договор в търговския регистър да се представи за обявяване заверен от органа, представляващ дружеството препис от него, съдържащ всички изменения и допълнения, следва да се заключи, че към настоящото заявление, целящо отразяване заличаването на съдружници и разпореждане с дяловете им от капитала на дружеството, следва да се приложи нов договор, от който горните факти да са видни.
В случая обаче така посочените законови изисквания не са спазени.
Към заявлението на дружеството-жалбоподател не е приложен нов дружествен договор, съдържащ пълен актуален списък на съдружниците и отразяване на дяловете им след извършените разпореждания и преразпределението на дяловия капитал. Следователно липсва изискуемият от закона подлежащ на обявяване в ТР акт, от чието съдържание всяко трето лице би установило при справка действителното състояние на търговеца – членствено и имуществено.
На следващо място, поради констатирани несъответствия в документите и поради липсата на част от изискуемото от закона съдържание в сега обявения в ТР и последно актуализиран към м. септември 2018г. дружествен договор, е обективно невъзможно извършването на нормативно дължимата от длъжностното лице по регистрацията и от съда проверка на подаденото заявление, съобразно с чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛНЦ.
В случая в ТР по партидата на заявителя е отразен поименен списък на съдружниците-физически лица, различен от този в обявения пак там дружествен договор. Освен това в последния липсва отразяване на дяловете на всички съдружници, каквото императивно изискване за съдържание поставя чл.115 т.5 от ТЗ. Записано е само, че неупоменати поименно физически лица притежават в идеални части общо 241 дяла на стойност от 2,410 лв., представляващи 7, 32% от целия капитал на дружеството. Тази изначална непълнота в обявения дружествен договор досежно размера на частите на притежаващите общо 241 дяла съдружници не само формално противоречи на горецитираната императивна разпоредба, но не позволява проверка за съответствие с действително притежаваните от съдружниците права след извършването на последващите сделки, чието отразяване се иска, още повече, че нужните данни не се съдържат и в другите, приложени към заявлението документи. Те също не сочат действителния размер на дяловете, прехвърлени от шестимата съдружници, които искат да напуснат дружеството и прекратяват членствените си правоотношения в него, както и този на дяловете на наследниците на тримата починали съдружници( И. Й. И. , А. М. А. и В. Х. Ж. ), които съдружник „М“АД поема срещу заплащане на стойността им. Що се отнася до съдружник М. С. , липсата на отразяване в дружествения договор на размера на дела, с който участва и обстоятелството, че според представените договори понастоящем продава сам на съдружник „М“ АД част, закупена през 1997г. в съсобственост с неупоменати поименно лица, вписани само като „наследници на Я. С. “, допълнително способства за неопределеността в размера на придобития по сделката от дружеството-приобретател капитал.
Установените от настоящата инстанция несъответствия и непълноти, както и липсата на акт(актуализиран дружествен договор), който да бъде обявен в ТР не могат да бъдат преодолени чрез даването на указания до заявителя за поправка от длъжностното лице по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ в срока по чл.19, ал.2 от същия закон, което налага да се постанови отказ за извършване на поисканото вписване.
Независимо от горните съображения и в отговор на повдигнатите от заявителя в жалбата му възражения, съдът отбелязва още следното:
Промяната в размера на дела на дружеството-приобретател в капитала на дружеството-заявител не подлежи на вписване в ТР, т.к. това не е предвидено в чл.119 от Търговския закон ТЗ), посочващ изрично кои обстоятелства подлежат на вписване по партидата на търговеца в регистъра. Новият размер на дела на приобретателя обаче следва да бъде вписан в изменения в тази връзка дружествен договор, който подлежи на обявяване в ТР(вж. чл.119 ал.2 и ал.4 от ТЗ).
Оставащ в дружеството съдружник може да поеме срещу заплащане на стойността му дела на съдружниците, прекратили поради смърт членствените си права от техните наследници, които не са приети за съдружници, чрез едностранно волеизявление, за валидността и обективирането на което не се изисква разрешение, нито вземане на решение от общото събрание на дружеството. Решение на последното е изискуемо само ако прехвърлянето на дружествените дялове се извършва в полза на трети лица, а наследниците на починали съдружници не могат да осъществят такава сделка, ако не бъдат приети за съдружници. Предвид казаното, извършените в случая разпореждания с наследствени дялове в полза на друг съдружник, не страдат от обявените в съдебното решение пороци.
Неприлагането към заявлението на дължими документи(декларации и пълномощни) е предпоставка за отказ да се извърши вписване в ТР на подлежащо на вписване обстоятелство само ако преди това длъжностното лице по регистрацията е дало указание на заявителя да ги представи, но то не е спазено в определения за поправката срок. В случая няма дадени такива указания.
Не намира опора в закона и изискването на длъжностното лице по вписванията за представяне на декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ от прехвърлителите и дружеството. Такава се дължи само при прехвърляне на дялове от капитала в полза на трети за дружеството лица, какъвто процесният случай не е. Тук приобретателят е друг съдружник.
В обобщение на горните съображения и поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение на Сливенски окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/03.01.2019г., постановено по ч.т.д. №137 по описа на Окръжен съд Сливен за 2018г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: