Р Е Ш
Е Н И Е № 260097
гр.Пловдив, 07.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание
на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при секретаря Елеонора Крачолова и прокурора И. Даскалов, като
разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 88 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С определение № 260134/31.12.2020г.,
постановено по НОХД № 830/2020г. по описа на Районен съд гр.Свиленград, осъденият
Т.К. е признат за виновен за това, че на 23.12.2020г. през ГКПП „*“ *, област *,
е превел през границата на страната от Република * в Република България * граждани Д.С.Х., Г.С.Х. и А.А.Р., без
разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано
моторно превозно средство - автомобил „*“ с * регистрационен № *, поради което
и на основание чл.280, ал.2, т.3 и т.4 вр. ал.1 от НК вр. чл.54 от НК му е
определено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лв.
Съгласно чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на санкцията лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане в сила на определението.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл и относно веществените доказателства.
На основание чл.280, ал.4 от НК е
отнел в полза на Държавата автомобил „*“ с * регистрационен № *, ведно с *
свидетелство за регистрация № *. Постановил е пълномощно за управление на
горния автомобил и договор за наем да останат приложени по делото.
В тежест на осъдения са възложени
разноски по делото в размер на 219,60 лв.
Тези за преводач от 475 лв. са оставени за сметка на съответния
орган.
Поради липса на процесуална
възможност за обжалване, съдебният акт на първостепенния съд е влязъл в сила на
датата на постановяването му.
От осъдения Т.К., чрез неговия пълномощник адв.И.И., е направено
искане за възобновяване на производството по делото в частта относно
приложението на чл.280, ал.4 от НК. Излагат
се доводи, че с отнемането на МПС е допуснато съществено нарушение, изразяващо
се в нарушение на материалния закон. Поддържа се тезата, че в тази част
определението на Районен съд гр.Свиленград противоречи на решение на ЕСПЧ и на
правото на Европейския съюз, което е с примат пред националното право. Иска се възобновяване на НОХД № 830/2020г. по
описа на Районен съд гр.Свиленград, отмяна на постановеното по него определение
за одобряване на постигнатото споразумение между страните и връщане на делото
на първоинстанционния съд от стадия
съдебно заседание за разглеждане на внесеното споразумение по чл.381 от НПК за
решаване на делото. Алтернативно се предлага да се отправи преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз с конкретни преюдициални въпроси относно
тълкуването на чл.2 и чл.4 от Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005г.
Пред
Пловдивския апелативен съд осъденият Т.К. не
упражни лично правото си на защита. Неговият защитник поддържа искането с
изложените в него съображения. Пледира
за възобновяване на производството.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че
искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение. Счита, че не е налице соченото от защитата нарушение на материалния закон.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не
подлежи на
проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване
на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е основание за възобновяване на делото.
Разгледано
по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и
постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422,
ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е
извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда, респ.определение, и допълнителна
гаранция за нейната/неговата правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид
стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на
съществените, са допуснати нарушения на
процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността,
законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират
степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху
приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното
наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК в хода на проведеното диференцирано съдебно производство. То е разгледано по реда на глава 29 от НПК, при
спазване разпоредбите
на чл.381-чл.384 от НПК. Приключило е със съдебен акт, с който е одобрено постигнатото писмено съгласие между
процесуалните страни по въпросите за виновно извършеното деяние, престъпната му
съставомерност и произтичащите от неправомерното поведение на осъдения санкционни последици. Представеното пред първоинстанционния съд и одобрено от последния споразумение по горните въпроси е съобразено с актуалната
материалноправна уредба и константната съдебна практика.
Правната норма на
чл.280 от НК -
контрабанда на хора инкриминира дейност на субекти, осигуряващи незаконно
превеждане през границата на други лица, които не са граждани на съответната
държава и нямат статут на постоянно пребиваващи. Тя е съобразена с Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана
престъпност и допълващия я Протокол срещу нелегалния трафик на мигранти по суша, море и
въздух.
Съгласно
чл.12, ал.1, б.”б” и ал.8 от Конвенцията държавите-страни
по нея, във
възможно най-голямата степен в рамките на собствената си правна система приемат
необходимите мерки за извършване на конфискация на имущество,
оборудване или други помощни средства, използвани или предназначени за
използване при извършване на престъпления по конвенцията, като разпоредбите
на този член не могат да се тълкуват във вреда на правата на добросъвестни
трети страни.
Правната уредба в чл.280 от НК, включително и
предвиденото в ал.4 отнемане на използваното превозно средство, не противоречи
и на правото на Европейския съюз /ЕС/.
Съобразно чл.1,
ал.1, б.”а” от Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002г. за определяне
на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването /Директивата/
всяка държава-членка следва да приеме подходящи санкции по отношение на всяко
лице, което умишлено подпомага друго, което не е гражданин на държава-членка,
да влезе или премине транзитно през територията й в нарушение на законите на
държавата, в която се осъществява влизане или транзитно преминаване на
чужденци. По силата на чл.3 от Директивата всяка държава-членка трябва да вземе
необходимите мерки, за да гарантира, че горният фактически състав е обект на ефективни, съразмерни и
възпиращи санкции.
Според
чл.1, ал.1 от Рамково решение на Съвета
от 28 ноември 2002г. за укрепване на наказателноправната рамка за
предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой /Рамково
решение 2002/946/ПВР/ всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за
да гарантира, че престъпленията, посочени в членове 1 и 2 от Директива
2002/90/ЕО ще подлежат на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания. Видно от
чл.1, ал.2 от Рамково решение 2002/946/ПВР при необходимост наказанията, посочени
в параграф 1, могат да се придружават от някои мерки, една от които е конфискация
на превозното средство, с което е извършено престъплението.
Подобна
възможност е предвидена и в Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления.
В случая отнетото превозно средство е
собственост на физическо лице, което е упълномощило осъдения Т.К.
да го управлява и му го е отдало под наем.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява, че в
автомобила „*“, с * регистрационен № *, е налице допълнително оформено
нефабрично пространство, от външната част на пода на автомобила, с отвор,
находящ се на пода между първи и втори ред седалки в пътническото отделение. Изградената
кухина е с достатъчно осигурено обемно пространство и размери и представлява
ниша, служеща за евентуални дейности, като поставяне на вещи, предмети и
укриване на хора. Изработването и монтирането й е сложен работен процес и изисква
специални умения от квалифициран персонал, сервизни условия със специализирана
техника. На едната странична вертикална стена са налични отвори в хаотичен вид,
служещи за вентилация. Именно в тази кухина са били трите лица, сирийски
граждани, при преминаване през границата на страната, на определеното за това място - ГКПП.
Моторното превозно средство е специфично
средство на престъплението по чл.280
от НК и отнемането му
е изрично предвидено в съответната
правна норма - чл.280, ал.4 от НК. Волята на законодателя за предпоставките за прилагането й
е ясна и не се нуждае от тълкуване, още повече разширително, както се предлага
от защитата, което е и недопустимо. Отнемането
на превозното
средство е мярка, различна от наказанието, която има превантивен характер. С нея се цели да се предотврати едно бъдещо общественоопасно
поведение - с този автомобил с тайник да продължи да се извършва контрабанда на
хора или на стоки.
Не се
споделя доводът на защитата, че определението на Районен съд гр.Свиленград в частта, в която е отнето МПС,
противоречи на чл.2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от
престъпления във връзка с чл.17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС
и чл.4 от Рамково решение 2005/212/ПВР във връзка с чл.47 от Хартата на основните права на ЕС.
Съгласно
чл.2 и чл.4 от Рамково решение 2005/212/ПВР и Конвенцията на ООН конфискацията
на имущество не следва да засяга правата на трети добросъвестни лица.
По делото
не са налице доказателства физическото лице, собственик на МПС, да се явява
добросъвестно. Подобен извод не може да се направи и като се има предвид допълнителното
оборудване на въпросния автомобил с кухина, с размери, позволяващи укриването на трима
човека, вложеният ресурс за нейното изработване - материален, финансов,
обезпечен с квалифицирана работна ръка и специализирана техника.
Ограничаването
на правото на собственост отговаря на преследваните от Европейския съюз цели от
общ интерес, свързани с миграционната политика, и не представлява по отношение на
тези цели непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни същността
на правото на собственост. В настоящия случай е налице „справедлив баланс“ между
обществения интерес и правата на индивида. Не е логично превозно средство с
тайник да се върне на собственика му и да се включи отново в гражданския оборот,
и да продължи да се използва за престъпни цели.
Според решение
от 15.01.2013г. по дело С-416/10 на Съда на Европейския съюз правото на собственост не е абсолютно, а
трябва да се разглежда във връзка с обществената му функция. Следователно могат да се налагат
ограничения върху упражняването на това право, при условие че тези ограничения
действително отговарят на цели от общ интерес и, че не представляват по
отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла
да накърни самата същност на гарантираното по този начин право. Без съмнение борбата
с незаконната миграция и контрабандата на хора представлява преследване на легитимна
цел.
Собственикът на МПС, ако счита, че правата му
са накърнени, може да предяви претенциите си пред съд въз основа на сключения с
осъдения договор за наем.
Настоящият съдебен състав не намира за
необходимо да обсъжда решението от 14.01.2021г. по преюдициално дело С-393/19
на СЕС, на което се позовава защитата, тъй като този съдебен акт не е задължителен за него. Не
е националната юрисдикция отправила преюдициално запитване за тълкуване по
висящ спор. Не се касае за решаване на идентичен
въпрос по настоящото дело. Престъпните състави на чл.242 и чл.280 от НК
защитават различни обществени отношения. Законодателят е използвал различна законодателна техника при тяхното
регламентиране.
Пловдивският
апелативен съд не разполага с правомощия да се произнесе по допустимостта и
основателността на искането в частта, в която се позовава на основанието по
чл.422, ал.1, т.4 от НПК. Компетентен да го разгледа е ВКС съобразно нормата на
чл.424, ал.2 от НПК.
Не може да бъде удовлетворена и молбата за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на ЕС. Националните съдилища могат да отправят
преюдициални запитвания до Съда в Люксембург в хода на висящ наказателен процес, какъвто
настоящият не е, и по въпроси за съвместимостта на определена правна норма, в случая
чл.280 от
НК, с европейското право. Такава колизия не е установена, поради което
изтъкнатите доводи не са състоятелни.
Предвид
гореизложените съображения Пловдивският
апелативен съд намира,
че не е налице основанието на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на определението на
първоинстанционния съд. Поради това искането на осъдения за възобновяване на производството
по делото, като
неоснователно, следва да се остави без уважение.
С оглед на горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на осъдения Т.К. за възобновяване на НОХД № 830/2020г. по
описа на Районен съд гр.Свиленград и отмяна на постановеното по него
определение № 260134/31.12.2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.