№ 90
гр. Благоевград, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500867 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба с вх.№ 902837/17.08.2021 г.,
подадена от О.Б., с адрес: гр.Благоевград, пл.“Г.И.“ №1, представлявана от Х.Н.Д. (зам.кмет
по строителството), срещу Решение № 905287 от 02.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 58/21
по описа на РС – Благоевград, в частта, с което е осъдена общината на основание чл. 49 вр. с
чл. 45 ЗЗД и чл. 51 ЗЗД да заплати на АЛ. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград,
ул. „Д-р Хр.Т.“ № 38 чрез адв. Л.Л. със съдебен адрес гр. С., ул. „Ал.“ № 36, ет. 2 сумата от
5000, 00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди- физически болки и душевни страдания, настъпили в резултат от
нападение и ухапване от безстопанствено куче на 22.10.2020г. на ул. „В.М.“ в гр.
Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата от 5000, 00 лв., считано от дата на
увреждането -22.10.2020г. до окончателното изпълнение на сумата. Сочи се в жалбата, че
решението е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото районният съд е
приел, че има връзка между бездействието на Общината и настъпването на вредите, а от
друга страна е налице нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че не е налице
противоправно бездействие на Общината, а присъденото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди е неправилно уважено и е в завишен размер. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли. Алтернативно, да се
постанови решение, с което да се намали размера на присъденото обезщетение.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против
обжалваем съдебен акт. Отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е
процедурата по чл.263, ал.1 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по жалбата.
Въззивният съд в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, като се съобрази с
доводите и възраженията на страните и с решението, което се атакува, намира, че същото
следва да се потвърди като валидно, допустимо и правилно.
Пред районния съд А.В. е предявил иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД против
О.Б.. Твърди се в исковата молба, че на 22.10.2020г. около 17.45ч. в гр. Благоевград, на ул.
В.М., в района на № 25 и находящата се в непосредствена близост сграда на Съдебната
палата в гр. Благоевград, ищецът е претърпял инцидент, при който е пострадал в резултат на
нападение от безстопанствено куче. Вървейки по прилежащия тротоар и в близост до
горепосочения адрес, бил нападнат от свободно скитащо куче, което не е било
придружавано от стопанин, не е имало нашийник, повод или идентификация. Това се е
случило внезапно и без да е проявена агресия срещу животното, което без всякакъв повод се
е спуснало към пешеходеца и е започнало да го хапе по краката. Поддържа се, че поради
напредналата си възраст ищецът не е бил в състояние да се защити сам, като само намесата
на случайни минувачи е предотвратила по-тежки последствия за здравето му. След преглед в
МБАЛ Благоевград се установява разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица в областта на
медиалната глава на мускулус трицепс суре, която травма е била за оператовно лечение,
извършена е операция с цел прикрепване наново на мускула, проведена е активна
медикаментозна терапия чрез приема на антибиотични средства, която терапия е
продължила впоследствие и в домашни условия. Предвид напредналата му възраст
възстановяването му протичало бавно, продължително и болезнено.
Поддържа се още, че въпреки подобрението във физическото му състояние, ищецът е
претърпял значителен стрес и негативни душевни преживявания, като и понастоящем
изпитва страх и притеснение при приближаване на куче.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещите лица д-р
Аврамов. В заключението на същата е отразено, че се касае за рана от ухапване от куче,
разположена на задната дясна подбедрица на ищеца. Нарушаването на целостта на кожата
му е причинило временно разстройство на здравето. На следващо място е посочено, че се е
наложило провеждане на лечение и прилагане на противотетанусна ваксина. В дълбочина
раната преминавала през мускулни обвивки и тъкани и разкъсала средната глава на
триглавия объл мускул на дясната подбедрица. По хирургичен път - шев на разкъсаните
мускули и мускулни обвивки - е било проведено лечение, което е било последвано и от
медикаментозно лечение, вкл. и антибиотично. Основната функция на крака — ходенето, е
била засегната за около три седмици. След втората седмица са били премахнати външните
хирургични шевове. Характерна особеност на рани от ухапване, е че заради неправилното
разкъсване на тъканите, дълбочината и внесените чрез зъбите и слюнката инфекции, същите
заздравяват по-бавно, като често оставят белези на вторично зараснала рана, както е и в
2
конкретния случай. Като функции, засегнатия крайник ще се възстанови напълно, а видимия
белег ще остане за постоянно. Вещото лице е категорично, че установените увреждания в
горната трета на дясната са в причинноследствена връзка с полученото ухапване от куче на
22.10.2020 г. , а както и че разкъсването на тъкани от зъбите на куче причинява болка с
голям интензитет.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, разпитани са свидетели.
Прието е от РС, че съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, като за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страх, уплаха, и остра реакция на стрес, с
последваща стресова реакция /безпокойство и тревожност да попадне отново в подобна
ситуация / е преценено, че се намират и в причиннна връзка с инцидента, при който е
пострадал, и е определен размер на обезщетение – 5000лв. Иска за неимуществени вреди
над уважения размер от 5000 лв. до пълния предявен размер от 20 000, 00 лв. като
неоснователен и недоказан е отхвърлен, като за отхвърлителната му част въззивна жалба не
е подадена, поради което в тази му част решението на РС, като необжалваемо е
стабилизирано и не е обект на въззивна проверка.
По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Фактическата обстановка
по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд,като същия е съобразил
и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи
относно какви факти се установяват с тях. По тези съображения възивния съд възприема
изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава.
Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа
обстановка по делото са правилни и възивния съд възприема изцяло мотивите на районния
съд относно основателността на предявения иск. В този смисъл и на основание чл.272 от
ГПК възивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на
предявения иск.
Във въззивната жалба на О.Б. се сочи, че не е налице противоправно бездействие на
Общината. Това твърдение не се споделя от настоящия състав. От съдържанието, смисъла и
целите на Закона за ветеринарно-медицинската дейност и Закона за защита на животните,
,надзора върху бездомните кучета и котки се упражнява от общините, чрез мерки
осъществявани от кметовете на общините.Независимо от това,че тези животни са
безстопанствени т.е. те нямат индивидуализирани собственици, с тези законови норми е
възложен надзора върху тях на общините. Чрез предписаните от двата закона мерки ,
осъществявани от кметовете на общините се осъществява този надзор, до момента в който
популацията им бъде ограничена до степен, че всички бездомни животни да бъдат
настанени поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно
отглеждане-чл.55 от ЗЗЖ.Очевидно е че с участието на общината в програма за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета, не е завършен процеса на намаляване на
популацията до посочената в закона степен, тъй като е ноторно известно, че скитащите
3
безстопанствени кучета на територията на Общината, нито са настанени окончателно в
приют, нито са дадени за доживотно отлеждане или са намерени собственици на същите.
Съдът намира за неоснователно и възражението на въззивника, че законната лихва върху
обезщетението се дължи от датата на предявяването на ИМ, а не от датата на увреждането.
Лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото
правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/ - от деня на увреждането. Затова,
съобразно императивната разпоредба на чл.84, ал.3 ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъждана от датата на
увреждането. Аргументите в тази насока произтичат и от принципното тълкуване, дадено в
т.2 на ППВС № 2/1981 г., според което, изискуемостта на вземанията за обезщетение за
вреди от непозволено увреждане, настъпва от датата на непозволеното увреждане.
В настоящия случай бяха установени и доказани елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл.49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. При постановяване на решението и определяне
размера на обезщетението РС е взел предвид вида и характера на телесното увреждане,
степента и интензитета на претърпените в резултат на ухапването болки и страдания,
продължителността им, негативните емоционални изживявания от изпитаното чувство на
страх и стрес и съгласно разпоредбите на чл.51 и 52 от ЗЗД както и обстоятелството, че
размерът на обезщетението следва да бъде определен към момента на настъпване на
вредите, настоящият състав на въззивния съд намира, че сумата от 5000 лв., която е
определил и районния съд би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди. Въззивника и лицата, на които той е възложил не са положили дължимата се грижа,
присъща на добрия стопанин, т. е. поведението на последните осъществява деликтния състав
на чл. 45 ЗЗД противоправно бездействие, вреда и причинна връзка между поведението и
вредата. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за
размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки, други страдания и неудобства, ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие, както и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи. В разглеждания случай по делото е доказано сериозно
влошаване на здравето на ищеца, с данни за понесени болки и страдания над обичайните за
периода на оперативното лечение, за възстановяването и за раздвижването, и сериозни
последици за психиката.
Затова, по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата
обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд,като същия е
съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до
правилни изводи относно какви факти се установяват с тях. По тези съображения възивния
съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я
пресъздава.
Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа
4
обстановка по делото също са правилни и възивния съд възприема изцяло мотивите на
районния съд относно основателността на предявения иск.
Решението, което се атакува е валидно, постановено от съд, имащ компетентност за това, по
допустим иск и редовна искова молба. Същото е правилно, доколкото правните изводи
съответстват на събраните доказателства и приложимия материалния закон. Липсват
основания за отмяната му. Доколкото не се сочат нови доказателства, не се установи
фактическа обстановка, различна от приетата от първоинстанционния съд, окръжният съд не
счита, че не следва да преповтаря мотивите му, като на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. Решението ще бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция О.Б. следва да бъде осъдена да
заплати на на въззиваемия сума в размер на 350,00лв. – разноски пред въззивната
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ НА РС Благоевград № 905287 от 02.08.2021 г., постановено
по гр.д.№58/21 по описа на с.с.
ОСЪЖДА О.Б., БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Благоевград, пл. „Г.И.-М.“ № 1,
представлявана от кмета И.Ст., да заплати на АЛ. М. В., с ЕГН **********, с адрес гр.
Благоевград, ул. „Д-р Хр.Т.“ № 38 сумата от 350,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5