№ 13
гр. Варна, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000480 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото и по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“
№ 43, представлявано от Й Ц – Председател на Съвета на директорите и Е И –
Изпълнителен директор против решение № 260043/13.05.2022г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 22/19г. в частта, в която дружеството е осъдено
да заплати на ищцата Х. Ф. А. с ЕГН ********** от гр.Варна обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на нейния син
Л Р Т, ЕГН **********, настъпила в следствие на ПТП от 08.06.2017 год. на пътя гр.
Алфатар – гр. Дулово, виновно причинено от водача В В, за горницата над 20 000лв до
пълния присъден размер от 70 000лв, в частта, в която е присъдена лихва за забава за
периода от 03.07.2018г. до 02.08.2021г. за горницата над 31 305, 57лв до присъдените
46 962,09лв, както и за периода от 18.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането
върху главницата от 70 000лв. Въззивникът счита решението в обжалваните части за
неправилно и незаконосъобразно, като моли за неговата отмяна. Излага подробни аргументи
за това, свеждащи се основно до несъгласие с базовия размер на обезщетението, както и с
момента на неговото определяне – датата на постановяване на решението, а не на
събитието. Неправилно и в противоречие с трайно установената съдебна практика са
приложени и критериите за справедливост, посочени в нормата на чл.52 ЗЗД. Неправилно са
1
взети предвид болките и страданията, които ищцата ще търпи за бъдещ период. Степента на
емоционална привързаност между ищцата и загинА.ят й син и интензитета на душевните й
болки са определени в разрез със събраните свидетелски показания. Връзката между
болестите на ищцата, появили се след инцидента – диабет и депресивни състояния не
почива на доказателства. Това, че ищцата е намирала финансова опора у сина си, също не е
доказано. Счита още, че размерът на дължимото обезщетение не бива да надвишава сумата
от 100 000лв.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, както и да потвърди решението в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна,
че процесното ПТП е осъществено на 08.06.2017 г. около 09.00 ч. по път І-7, км. 25+885, в
посока гр. Алфатар – гр. Дулово при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Тойота“ модел „Авенсис“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, при което водачът на
автомобила В И В нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП,
като навлязъл в платното за насрещно движение и причинил челен удар със
законосъобразно и правилно движещия се автомобил „Мазда 323Ф“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ,
като по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, едно от които е Л Р Т –
син на ищцата. С Присъда № 11/ 14.01.2019 год., постановена по НОХД № 379/ 2018 год. на
Русенски окръжен съд, потвърдена с Решение № 100002/23.02.2021 год. по ВНОХД №
329/2019 на Апелативен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 60113 по КНОХД
№ 421/ 2021 год. на ВКС – последното влязло в сила на 21.06.2021 год., В В е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, за което му е наложено и съответното наказание.
Безспорно установено е още, че към момента на произшествието гражданската
отговорност на виновният водач – собственик на участвалото в произшествието МПС била
застрахована при ответното застрахователно дружество по вА.дно сключена комбинирана
застрахователна полица BG/07/516003215336/ 19.12.2016 год. за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със срок на покритие 23.12.2016 – 22.12.2017 год.
В резултат на претърпявана загуба ищцата понесла силни морални болки и страдания,
установени по делото със свидетелските показания на Ф. Р А.ев - нейн син, ценени при
условията на чл.172 ГПК и на В П П. Съгласно тези показания Л бил осиновено дете.
Живеел в едно домакинство с родителите си и рождените им деца. Преди казармата разбрал,
че е осиновен, но това не променило отношението му към ищцата. Продължавал да я смята
за своя родна майка и да проявява уважение към нея. Дори когато създал свое семейство
останал да живее с майка си в къщата в Дулово. Отношенията между Л и ищцата били
хармонични, те взаимно си помагА.. Л се занимавал с гъбарство, събирал трюфели, работел
и по строежите, но без договор и осигуровки. Дори когато Л се разделил с жена си и отишъл
2
да живее в друго село, това не променило отношенията между него и майка му. Напротив,
започнал по-често да контактува с роднините си, Ищцата много тежко преживяла смъртта
на Л. На погребението била в много лошо състояние, и досега не е преодоляла загубата,
преди 2 години отключила диабет, пушела по 2-3 кутии на ден, постоянно плачела, нощем
не можела да спи.
След анА.з на така депозираните показания съдът стига до извода, че между ищцата и
нейния загинал в ПТП син са съществувА. хармонични и изпълнени с взаимна обич и
уважение отношения. Л полагал грижи за майка си, интересувал се за нея, уважавал я.
Загубата му била понесена много тежко от ищцата, която изпаднала в депресия, отключила
диабет. Ако и по делото да липсват доказателства за поставена диагноза „диабет“, както и за
нА.чието на причинно-следствена връзка между заболяването и смъртта на Л,
свидетелските показания еднозначно и безпротиворечиво сочат на влошено здравословно
състояние на ищцата в резултат на загубата й.
Горната фактическа установеност налага извод за нА.чието на всички елементи от
фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на
претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на произшествието.
Основният спорен между страните въпрос се свежда до размера на дължимото
застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за
справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД. В тази връзка съдът съобрази следното :
Така в т.2-ра на ППВС No 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението
на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя
смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които
това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на
увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадА.я, социално положение, отношение между него и ищците, които
решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така
решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111
от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в
процесния случай съдът съобразява, че пострадА.ят е млад човек, в активна трудоспособна
възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми, че загубата му за
ищцата е настъпила внезапно, че в резултат на нея здравословното състояние на Х. се е
влошило рязко, че същата е изпитала силни негативни чувства, които не са отшумели и до
днес. Следва да бъдат съобразени установените по делото хармонични отношения между
майка и син, характерни за българското семейство и бит, изпълнени с уважение,
взаимопомощ взаимна грижа.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне
размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в
страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват
3
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Съобразявайки всичко
гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 150 000лв е адекватно
и съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с практиката на
касационната инстанция, поради което, след приспадане на вече изплатеното обезщетение от
застрахователя в размер на 80 000лв, исковата претенция следва да бъде уважена за сумата
от 70 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
извънсъдебната застрахователна претенция до окончателното изплащане на задължението.
Базовият размер на обезщетението настоящият състав определя към момента на
осъществяване на процесното ПТП – 08.06.2017г., без да взема предвид морални болки и
страдания, които ищцата ще търпи за в бъдеще.
В тази връзка всички релевирани във въззивната жалба оплаквания за неправилно
определен базов размер на обезщетението от 150 000лв се явяват неоснователни.
По отношение на лихвата за забава :
Съгласно установената съдебна практика застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от момента на сезирането си с искане за изплащането му.
Действително според чл.409 КЗ тази лихва се дължи след изтичане на срока по чл.405 КЗ,
освен в случаите на чл.380 ал.3 КЗ. Но от друга страна съгласно чл.429 ал.3 изр.2 КЗ
вр.чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забава, считано от по-ранната дата на уведомяването му за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в лимита на отговорността на
застрахователя.
В процесния случай извънсъдебната застрахователна претенция е предявена на
18.06.2018г. По нея на ищцата е изплатена сумата от 80 000 лв. както следва: 03.08.2021 год.
– 30 000 лв.; 04.08.2021 год. – 30 000 лв. и 17.08.2021 год. – 20 000 лв. Следователно
застрахователят дължи лихва за забава от 18.06.2018г. до 02.08.2021г. върху сумата от
150 000лв. С обжалваното решение същата е присъдена за периода 03.07.2018г. - 02.08.2021
год. в размер на 46962.09 лв. Поради липса на жалба от страна на ищцата решението в тази
му част следва да бъде потвърдено. След извършеното на 03.08.21г. плащане от 30 000лв на
ищцата се дължи лихва за периода 03.08.2017 – 04.08.2021 год. в размер на 66,67 лв. върху
главница от 120 000лв, както и лихва върху сумата от 90 000 лв. за периода 05.08.2021 –
17.08.2021 год. в размер на 325,03 лв. , след извършеното плащане на 04.08.21г. от
30 000лв. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 70 000 лв., считано
от 18.08.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, след извършеното
плащане на 17.08.21г. в размер на 20 000лв.
Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане, с
4
представяне на доказателства за осъществено процесуално представително по реда на чл.38
ал.1 т.2 от ЗАдв., на адв. А С се присъжда адв.възнаграждение в размер на 6 250лв, съгласно
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. на МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260043/13.05.2022г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 22/19г. в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Й Ц –
Председател на Съвета на директорите и Е И – Изпълнителен директор да заплати на адв. А
С от АК – София адв.възнаграждение в размер на 6 250лв по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването
му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5