Р Е Ш Е Н И Е
№ 2659 26.06.2019
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15977 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от С.И.К., ЕГН ********** ***, ЕИК *********, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу н. на ищеца – И. К.
А. бил издаден акт за установяване на задължение по чл. 106/107 ДОПК № *** за
данък за 2008 г. за собствено МПС – марка „ВАЗ”, модел ***, ДК № ***, в размер
на 126,18 лева.
Съобразно наследствените си права от ½ ид.ч.,
твърди да не дължи половината от сумата в размер на 63,09 лева, поради
погасяване на вземането по давност. Отделно заявява, че актът не й е връчен и
спрямо нея не е влязъл в сила, като МПС е и бракувано на 19.09.2008 г., което не
може да се извърши без погасяване на всички данъци.
Предвид изложеното се моли за установяване недължимостта
на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Не излага становище по същество. Не
претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Компетентен по предявения иск е гражданският съд – Определение №
28/29.05.2013 г. по адм.дело № 7/2013 г. на смесен петчленен състав на ВАС и
ВКС. Искът е допустим, доколкото ищецът се позовава на изтекла давност и за
периода след издаване на акта.
На основание чл. 153, вр.
с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: срещу наследодателя на ищеца е издаден АУЗД по
чл. 106/107 ДОПК № *** от *** за данък за 2008 г. за собствено МПС – марка
„ВАЗ”, модел *** ***, в размер на 126,18 лева; че ищцата е н. по закон на А. с
права от ½ /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 633/17.01.2019 г. – л.39-40/.
Съдът приема тези
обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото
писмени доказателства.
Данъкът върху превозно
средство е публично общинско вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, по
отношение на които се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК. Съгласно
чл. 171, ал. 1 ДОПК се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок /считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение/, а
чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда т.нар. ”абсолютна” погасителна давност от 10 години.
В случая,
задължението е за данък за 2008 г. Към момента на издаване на АУЗД – 9 години
по – късно, кратката давност е изтекла, считано от 1.01.2009 г., при което и
вземането е недължимо. Само изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният
иск. Актът е издаден срещу несъществуващ правен
субект – починало преди издаването му лице, при което същият не може да се
приеме за годно изпълнително основание. Поради това са и неоснователни
възраженията, че ищецът не може да се позовава на изтекла погасителна давност
преди издаване на акта. Няма ангажирани доказателства за съдържанието на
молбата за образуване на *** пред ***, за да се коментира въпросът дали същата
прекъсва давностния срок. Предвид изложеното, предявеният иск следва да
бъде уважен и да бъде призната недължимостта на исковата сума.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски
се дължат на ищцата. Представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива от 50 лева – ДТ и 400 лева – платено адв. възнаграждение /по
отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за
това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.К., ЕГН **********, като н. по
закон на И. К. А., ЕГН **********, починал преди процеса, НЕ ДЪЛЖИ на Община С.,
ЕИК ********* сумата от 63,09 лева,
представляваща половината от начислен данък за 2008 г. за МПС – марка „ВАЗ”,
модел ***, ДК № ***, за която против наследодателя е издаден акт за установяване
на задължение по чл. 107 ДОПК № *** от Дирекция „Местни данъци и такси” към
Община С..
ОСЪЖДА Община С., ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „Георги С.
Раковски” № 29 да плати на С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо
450 лева /четиристотин и петдесет
лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ