Решение по дело №143/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по търговски спор, по реда на Глава ХХХІІ ГПК.

Предявени в обективно съединение от „А. 64 - А. К., със седалище и адрес на управление в Г. С., представлявано от собственика А. В. К. срещу „Т.” О., със седалище и адрес на управление в Г. К., представлявано от управителя Г.О.Г., са искове с правно основание 327, ал.1, във вр. с 318 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с обща цена на иска 120 714.13 лева, от които главница 80 834.71 лева и обезщетение за забавено изпълнение, считано от 29.12.2005 година до завеждане на иска в размер на 39 879.42 лева.

Ищецът ”А. 6. К., Г. твърди, че през 2004г. по силата на установена договореност между него и А.К.Д., действаща в качеството си на ”Т.-А. Д.” Г., доставили за последния дизелови горива по количество и на дати, съгласно заявки на ответника. Била съставена, подписана и осчетоводена от двете фирми фактура, отразяваща задължението на ответника, а именно фактура №*/31.12.2004г. за сумата от 141 401.65 лв. с включен ДДС. За периода 01.01.2005г. и до настоящия момент, по по-горе описаната фактура ”Т. - А. Д.”, Г. извършил плащания общо в размер на сумата от 60 566.94 лв., както следва: на 13.01.2005г. сумата от 23 566.94 лв.; на 05.05.2005г. сумата от 10 000 лв.; на 11.06.2007г. сумата от 7 000 лв. и на 13.08.2007г. сумата от 20 000 лв. Неиздълженият към момента остатък от задълженията на ”Т.-А. Д.”, Г. възлизал на 80 566.94 лв. На 10.01.2008г. по силата на договор за дарение на предприятие с нотариална заверка от 09.01.2008г. подписан между ”Т.-А. Д.”, Г. и „Т.”О., Г., А.К.Д. като собственик, представляващ едноличния търговец, отстъпила безусловно и безвъзмездно на ответника „Т.” О.-Г. собственото си предприятие ”Т.-А. Д.”, Г. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и дарението било прието от дарения „Т.”О., Г.. Промяната по партидата на двете фирми била вписана в Търговския регистър П. Агенцията по вписванията на 29.01.2008г., като на 10.09.2008г. било вписано заличаване на ”Т.-А. Д.”, Г.. Заради забава на ответника, ищецът търпял вреди, обезщетения за които под формата на лихва претендирал да бъдат присъдени със съдебното решение. Размерът на законната лихва, начислена върху главницата, считано от 29.12.2005г. до датата на предявяване на настоящият иск, представлявал сумата от 39 879.42 лв. Многократните разговори с ответното дружество за доброволно издължаване не дали резултат. Била изпратена и писмена покана с изх.№ 7/16.01.2008г. чрез СПИДИ на адреса на управление на фирмата, като поканата била върната без да е открит представител на същата на този адрес. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди „Т.” О.- Г., със седалище и адрес на управление в Г., представлявано от управителя си Г.О.Г.да заплати „А. 6. К., Г. сумата в размер общо на 120 714,13 лв.,от които: 80 834.71лв., представляващи главница или остатък от задължение по описаната в обстоятелствената част на исковата молба фактура за извършени в полза на ответника доставки на горива и свързаните с това разходи; 39 879.42 лв., представляваща лихви за забавено плащане, начислена върху дължимата главница, считано от 29.12.2005г. до датата на подаване на настоящата искова молба, П. вземане предвид извършените частични плащания; законна лихва върху главницата за времето след датата на подаване на настоящата искова молба в съда, до датата на окончателното издължаване. Претендира за направените по делото разноски.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Т.”О.-Г., с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, с който се претендират лихви за забава на стойност 39 879.42 лв. по всички описани в исковата молба ППР и фактура, ответникът прави възражение за изтекла давност, като счита, че исковата претенция на ищеца за заплащане на мораторна лихва е погасена по давност на основание чл.111б.”б” от ЗЗД. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че са сключвани договори за доставка на дизелови горива, както и че са правени заявки от за доставка на горива по количество и дати, твърдяни от ищеца. Във връзка с това прави искане - оспорва истинността на процесната фактура относно верността й, както и оспорва истинността на ППР относно верността им, като моли да бъде открито производство по чл.193 от ГПК. Ответникът заявява, че претендираните суми не се дължат от „Т.” О., Г. като правоприемник на ”Т.-А. Д.” Г., като твърди, че имал сключен договор за съвместна дейност от 25.02.2002г. с Д. Т. С. от Г.. Твърди, че доставките на горива били уговаряни от Д. Т. С. в отклонение на предмета на договора от 25.02.2002г. Твърди, че съдружникът Д. Т. С. еднолично и без съгласието на другия съдружник приел издадената от ищеца фактура от 31.12.2004г. с невярно съдържание и я предал в счетоводството на ”Т.-А. Д.”, Г.. Поради злоупотреба с представителна власт, пълномощията на съдружника Д. Т. С. били оттеглени от А.К.Д., в качеството й на собственик на ”Т.-А. Д.”, Г., чрез нотариална покана от 12.01.2006г. и договорът за съвместна дейност бил прекратен. Твърди, че ищецът и Д. Т. С. договаряли във вреда на ”Т.-А. Д.”, Г. и сключените договори за доставка на горива не са произвели действие по отношение на едноличния търговец, както и че извършените плащания по издадените от ищеца фактури са извършени въз основа на нищожни договори. Твърди, че ”Т.”, Г. не бил уведомяван за дейностите, за които се претендирали вземанията по исковата молба, като бил въведен в заблуждение относно плащанията по процесната фактура от съдружника С.. Твърди, че няма от страна ”Т.”-Г. извършени заявки за горива, нито съгласие за получаване на такива. В разписките било посочено, че горивото се доставя на ”Т.”-Г., който обаче не бил давал съгласие и не ги приемал П. предаването им по смисъла на чл.24 , ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „А. хх- А. К., Г. Смолян, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, поддържа исковете така, както са предявени. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата, предмет на предявените искове. Подробни съображения излага в писмена защита.

Ответникът по иска „Т.” О., Г. К., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Подробни съображения излага в писмена защита.

Третото лице- помагач Д. С. Т. от Г. К., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение *4913/28.10.2008 година, изд. от Агенция по вписванията, „А.-6. К. е със седалище и адрес на управление в Г. С., с разнороден предмет на дейност и се представлява от собственика А. В. К..

Видно от удостоверение изх. № *5129/12.12.2008 година, изд. от Агенция по вписванията, „Т.” О. е със седалище и адрес на управление в Г. К., с разнороден предмет на дейност и със съдружници Г.О.Г. и А.К.Г.; с управител- съдружникът Г.О.Г.. В раздел „прехвърляне на търговско предприятие” е вписано прехвърляне на „Т.-А. Д.”, ЕИК хххххххххх.

С договор за дарение на предприятие от 10.01.2008 година, нотариално заверен, А.К.Г. дарила на „Т.” О., Г. К. собственото си предприятие „Т.-А. Д.”, Г. К. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, вписан в търговския регистър на 29.01.2008 година, на която дата е вписано заличаване на „Т.-А. Д.”, Г. К..

Видно от договор от 25.02.002 година, нотариално заверен, между „Т.-А. Д.” Г. К. и Д. Т. С. от Г. К., ЕГН *, било учредено дружество за съвместна дейност за производство и реализация на селскостопанска продукция- отглеждане на тютюн от едролистни сортове чрез арендуване на земя. В договора е вписано, че дружеството извършва своята дейност под фирмата на „Т.-А.Д.” Г. К. и се представлява от съдружника Д. Т. С., който се упълномощава за целта от собственика на „Т. – А.К.Г.”. С нотариално съобщение от 27.12.2005 година, връчено на Д. Т. С. на 12.01.2006 година, А.К.Г. оттеглила общо търговско пълномощно с рег. № 365/04.03.2001 година, за разпореждане с банкови сметки, недвижими имоти и др. права, както и всички пълномощни в периода 04.03.2001 година- 27.12.2005 година лично и в качеството й на .

Представен по делото и приет като доказателство е екземляр от фактура № */31.12.2004 година, с доставчик „А. хх”, Г. С.и получател- „Т.-А. Д.”, Г. К., за дизелово гориво и евродизел, с облагаема стойност 117 834.71 лв. и 23 566.94 ДДС, на обща стойност 141 401.65 лв. и място на сделката – Г. С.. С протоколно определение от 23.11.2009 година, по искане на ответника, е открито производство по оспорване истинността на описаната фактура относно верността й, че на 31.12.2004г. ”Т.-А. Д.”, Г. е получил стока, както следва: дизелово гориво в количество 93 351 л на единична цена 1.21, с обща стойност 112 954.71 лв. и евродизел в количество 4 000 л на единична цена 1.22, с обща стойност 4 880 лв., или общо 141 401.65 лв. с ДДС, с място на сделката Смолян, както и че фактурата е подписана от представител на търговеца, получен от нея.

По искане на ответника е открито производство по оспорване истинността на представените и приети като доказателство по делото предавателно-приемателни разписки /ППР/ № */31.07.2004г. за доставка на дизелово гориво 16 700 л; ППР № */01.07.2004г. за доставка на дизелово гориво 16 700 л; ППР № */09.2004г. с доставка на дизелово гориво – 8 433л; ППР № */30.08.2004г. за доставка на дизелово гориво -16 959 л; ППР № */29.10.2004г. за доставка на дизелово гориво 8 275 л; ППР № */16.09.2004г. за доставка на дизелово гориво 17 125 л; ППР № */10.09.2004г. за доставка на дизелово гориво 9 069 л и ППР № */27.10.2004г. за доставка на дизелово гориво 4 000 л, относно верността им, че на посочените дати ”Т.-А. Д.”-Г. е получил стоката – гориво, посечена в тях, в отразените количества, както и че предавателно-приемателните разписки са подписани от представител на търговеца за получател.

В отговор на въпроси по реда на чл. 176 ГПК, А. В. К. в качеството си на обяснил, че през лятото на 2004 година в Г. К., на сре¨а с тютюнопроизводители, в това число с К. Д. – баща на А. Д., постигнали принципна договорка да извърши доставка на горива, необходима за тютюнопроизводството.

В показанията си свидетелите Ф. и С. сочат, че през 2004 година работили П. ищеца – първият, като диспечер на горива, а вторият отговарял за експедицията на горивата. Във връзка с работата си св. Ф. приемал заявки от фирмите, на които било доставяно гориво. Заявките се подавали по телефон или по факс. Сочат, че имало няколко заявки – поне три, от фирма от Г. К.- „Т.”, както и съответно-били направени доставки по такива заявки в с.Ябълково. Заявките от с-.Ябълково се правели от мъже, от името на „Т.”.

От показанията на св. Д. - финансов директор П. ищеца, се установява, че през 2004 година „А.-6. К. започнал да зарежда с гориво редица производители на тютюн от К., в т.ч. и „Т.-А. Д.”. Процесната данъчна фактура била издадена от служител П. ищеца- М.Л.-фактурист-счетоводител и изпратена на с писмо с обратна разписка. Свидетелката сочи, че заявки от името на „Т.” правел св. Б., както и третото лице-помагач С., който се представял за пълномощник на . За заплащане стойността по фактурата била провеждала многократно разговори с А. Д., както и с баща й К. Д..

От показанията на свидетеля Д. – шофьор П. ищеца, се установява, че през 2004 година превозвал и доставял горива в с.Ябълково. Горивото било получавано от мъж на име Н. С. Т.. П. разтоварване на горивото, шофьорът попълвал предавателно-приемателна разписка, която подписвал на „предал”, а за „приел” се подписвал Т..

От показанията на св.Б. се установява, че работел в „Технопрогрес”, Г. Момчилград с управител Д. С.. По негово нареждане свидетелят поел работата в с.Ябълково, където С. имал бригада за отглеждане на тютюн. За сушенето на тютюна се използвали камери, които работели с дизелово гориво. Свидетелят правел заявки за доставка на горива до „А.-.” по телефона, по нареждане на С.. Със заявките и договарянето се занимавал единствено С.. Ако той не можел в момента да направи заявка, се обаждал на свидетеля да я направи. Не познавал А. Д. и не свързвал „Т.” с нея, и не бил контактувал с нея във връзка със заявките на горива. Знаел, че С. е управител на „Технопрогрес” и на „Т.”. Процесната данъчна фактура била донесена в седалището на „Технопрогрес” от представител на „А.-.” и след като свидетелят уведомил С., последният му казал да я подпише и че после ще я подпише и той. Свидетелят попълнил само графата „стоката, получена на 31.12.2004 година” като вписал своето име във фактурата и я подписал. Фактурата съдържала и подпис на С.. Не можел да каже дали горивото, отразено във фактурата, е действително доставено на „Т.”. На 31.12.2004 година не бил получавал гориво. Счетоводството на „Технопрогрес” и „Т.”, били в една канцелария. Един счетоводител водел двете счетоводства.

От показанията на св. Г. се установява, че поел производството на тютюн в с.Ябълково, за периода м.март-м.август 2004 година. Организацията по обезпечаване дейността на производството и финансовите взаимоотношения поддържал изцяло със С.. През целия период, докато работел там, не бил виждал, не познавал и не бил коментирал технологичния процес на производство на тютюн с А. Д., включително и по телефона, и тя не била идвала в с.Ябълково. Горива били доставяни за сушилните камери, но с това се занимавали изцяло С. и бригадира, чието име не си спомнял.

В показанията си св. З. сочи, че А. Д. била уведомена, че дължи сумата по процесната фактура в телефонен разговор с „А.-.” в края на 2005 година. Същата започнала да търси С., за да му поиска обяснение, но същият отказал разговор, като по-късно не могла да се свърже отново с него. Тъй като фактурата била издадена на нейно име, в офиса на „А.-.” отишъл баща й-К.Д., за да обясни, че имат проблеми със С., че парите се дължат от него, че А. Д. нямала нищо общо с тази ситуация.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, допълнителното заключение по същата и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното: от „А. 6. К. Г. е издадена на "Т.- А. Д." Г. фактура № */31.12.2004г за доставка на дизелово гориво на стойност 141 401.65 лв. с ДДС. Фактурата е включена в дневника за продажбите на ищцовото дружество за данъчен период м. декември 2004г. под №129 и в справка - декларация по ДДС В. № */14.01.2005г.В ищцовото дружество фактурата е осчетоводена по надлежния ред по счетоводни сметки. Фактура № */31.12.2004г.на стойност 141401.65 лв. с ДДС е осчетоводена П. ответника „Т.” О.- Г.. На основание чл.104, ал.2 от ЗДДС фактурата е включена в дневника за покупките на за данъчен период м. декември 2004г. под № 9 и в Справка декларация по ДДС В.№* от 14.01.2005г. е ползвал данъчен кредит по процесната фактура. От са извършени плащания в размер на 60 566.94 лв. Остатъкът за главница към момента на предявяването на иска и към момента на изготвяне на закючението е в размер на 80 837.71 лв. ( 141 401.65 лв. - 60 566.94 лв.). След подписване на ППР, в счетоводството на ответника не са зачислени съответните количества горива, описани в тях. П. ответника не е заприходено по счетоводна сметка 302 „Материали” доставено количество дизелово гориво по фактура № */31.12.2004г., в счетоводството няма приемо - предавателни разписки /ППР/ за предаване на стоката от ищеца на ответника. Няма съставени и складови разписки или друг документ, доказващ фактическото приемане на материалните запаси/ дизелово гориво/ по фактура, приемателни протоколи или друг документ, придружаващ материалните запаси. П. проверка на фирмените документи на ответника вещото лице констатирало, че лицето Н. С. Т., записан като „приел” стоката- дизеловото гориво по приемателно-предавателните разписки, приложени към делото, не е бил в трудово-правни или граждански отношения с ответника. Неплатената част по процесната фактура към 29.12.2005г. е в размер на 107 834.71 лв. (141 401.65 лв. - 33 566.94 лв. частично плащане до 29.12.2005г.), но след тази дата има извършени частични плащания, които не са взети предвид П. определяне на лихвата за забава. Законната лихва от 29.12.2005г. до 29.12.2008г- дата на предявяване на иска върху сумата от 107834.71 лв. е в размер на 45 638.67 лв. Законнаталихва, считано от 29.12.2005г. до 29.12.2008г., т.е до 28.12.2005г. /вкл./съобразено с извършените частични плащания е в размер на 39 854.56 лв. Вещото лице още сочи, че фактурата като първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия и физически лица, следва да съдържа реквизитите по чл.7, ал.1 от ЗСч, един от които е подписи на лицата, отговарящи заосьществяването на стопанската операция. С приетия от Народното събрание на 15.10.2004г. Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството( ДВ бр.96/2004г. ), този текст отпаднал, считано от 01.01.2005г. Експертизата счита, че този реквизит не е изпълнен, тъй като лицето А. Б., вписано в процесната фактура, като получил стоката, няма сключени трудови или граждански договори с "Т.-А. Д." Г., с предмет- извършване на дейности във връзка с дейността и управлението на едноличния търговец. В Дневника за покупки, Дневника за продажби, за периода м. декември 2004г., както и за предходни периоди е записано за управител името Д. С. ,положен е и подпис. В Справка -декларация по ДДС №* от 14.01.2005г., Д. С. декларирал пред ТДД-К., че представлява ”Т.-А. Д.”, положен е подпис на декларатора. В предходните данъчни периоди е подписана същата декларация. За процесния период няма документи, в които да е записано името на А.К.Д./ Г./, срещу което да е положен подпис. В заключението по допълнителната задача, вещото лице сочи, че представената данъчна фактура от ищеца не е оригинал, на същата липсва гриф „оригинал”, който се поставя на първия екземпляр и се дава на получателя. Към счетоводната документация на „Т.-А. Д.” не е намерен първия екземпляр на фактурата с гриф „оригинал”.

Приетите като доказателства осем броя пътни листове към предавателно-приемателните разписки, описани по-горе, известие за доставка № 20/25.01.2005 година на ПС-Смолян, факсово копие от писмо рег. № 152/26.02.2007 година до „Т.-А.Д.” и обратно такова до „А. 6. К., съдът не обсъжда, като представени извън срока по чл. 367 и чл. 373 ГПК.

П. тези доказателства се налагат следните изводи: предявен е иск с правно основание чл. 327 ГПК, като се твърди, че по силата на устна договореност, ищецът доставял дизелови горива в количества и на дати, съгласно заявки на „Т.- А.Г.”, Г. К.. Била съставена и осчетоводена в двете фирми фактура */31.12.2004 година за задълженията на ответника по извършените доставки. В тази връзка, установява се от доказателствата по делото следното: в обясненията си, дадени в съдебно заседание по реда на чл. 176 ГПК ищецът сочи, че през лятото на 2004 година в Г. К., на среща с тютюнопроизводители, в това число с К. Д. – баща на А. Д., била постигната принципна договорка да извърши доставка на горива, необходими за тютюнопроизводството. През периода от 01.07.2004 година- 29.10.2004 година, третото лице-помагач С. и св. Б. по нареждане на С., направили осем заявки на различно количество дизелово гориво от името на „Т.- А. Д.”, което ищецът доставил със собствен превоз в с.Ябълково. Всеки път горивото било получавано от едно и също лице – Н. С. Т., който подписвал предавателно-приемателни разписки /процесните такива/. В района на с. Ябълково третото лице- помагач С. се занимавал с отглеждането на тютюн, като за сушенето му се използвали сушилни камери, които работели с дизелово гориво. Установено по делото е, че св. Б., както и лицето Н. С. Т. не се намирали в трудови или други граждански отношения с „Т.-А. Д.”, като св. Б. бил в трудови отношения с „Технопрогрес” О., Г. К., чийто управител бил третото лице-помагач С.. Процесната фактура била приета и подписана от св. Б., а по-късно – подписана и от третото лице – помагач С.. Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в дневника за покупки и дневника за продажби на „Т.-А. Д.” за периода м. декември 2004г., както и за предходни периоди, е записано за управител името Д. С., положен е и подпис. В справка-декларация по ДДС №* от 14.01.2005г., Д. С. декларирал пред ТДД-К., че представлява ”Т.-А. Д.”, положен е подпис на декларатора. В предходните данъчни периоди е подписана същата декларация. За процесния период няма документи, в които да е записано името на А.К. Д./ Г./, срещу което да е положен подпис. П. липсва първия екземпляр от процесната фактура с гриф „оригинал”. П. не е заприходено по счетоводна сметка 02 „Материали” доставено количество гориво по процесната данъчна фактура; в счетоводството няма съставени складови разписки или друг документ за фактическото приемане на материалните запаси /дизелово гориво/ по фактура, приемателни протоколи или друг документ, придружаващ материалните запаси.

От тези факти следва да се изведе извод извършена ли е търговска продажба от ищеца на „Т.- А. Д.” на дизелови горива, заплащането на цената на което се дължи от , респ. правоприемника „Т.” О., и съставлява ли процесната фактура годно основание за плащане. В тази връзка, договорът за продажба, в т.ч. за търговска продажба, е неформален и писмената форма не е условие за неговата действителност, но същевременно същият е двустранен, консенсуален, възмезден и комутативен, което предполага между страните да е постигнато съгласие относно основните му елементи – вид, количество и цена на стоката, предмет на продажбата, т.е. да е налице съвпадение на насрещните воли на страните за продажба. На следващо място, данъчната фактура е първичен счетоводен документ за извършена стопанска операция и частен свидетелстващ такъв, материализиращ изявление, но не е основание за плащане на цената на една стока. Цената се дължи, не защото е издадена една фактура, а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи заплащането на цена П. предадена стока. Освен това, относно съдържанието на фактурата, издадена на 31.12.2004 година, като първичен счетоводен документ се отнася разпоредбата на чл.7, ал.1 т. 5 и т.6 от Закона за счетоводството, в редакцията преди изменението му с ДВ бр.96/2004 г. /в сила 01.01.2005 година/, в която изрично е предвидено, че във фактурата следва да се отрази не само име на съставител и на получател, но и подписи на лицата, отговарящи за осъществяване на стопанската операция.

Тези правни доводи, отнесени към установените по делото фактически обстоятелства налагат извода, че между ищеца и „Т.-А. Д.”, Г. К., не е възникнало валидно облигационно отношение по търговска продажба, по което последният да е неизправна страна- купувач. На първо място, установява се по делото, че ищецът не е договарял с А. Д. извършването на доставки на горива в количествата, периодичността и цените, вписани в процесните предавателно-приемателни разписки. На следващо място- извършените осем броя доставки на горива не са били заявени от „Т.-А. Д.”, Г. К. или негов представител, а заявките са били направени от лица, съответно горивото- получено от лице, които не са били упълномощени от едноличния търговец да извършват такава дейност от негово име. Този извод не се променя включително от данните по делото, че заявките били правени от името на „Т.-А. Д.”, чиято фирма била вписана и за „склад-получател” в предавателно-приемателните разписки. И на последно място, данъчната фактура, на която ищецът основава вземането си, не съдържаподпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, - от едноличния търговец или негов надлежен представител /процесната фактура е подписана от св. Б. и третото лице – помагач С., които се установява, че не са такива лица/. Ето защо, поради липса на постигнато взаимно съгласие между ищеца и едноличния търговец по отношение на основните елементи на търговската продажба- предмет, цена, срок и др.; поради извършване на доставки не по заявки на едноличния търговец или негов надлежен представител, поради липса на складови разписки или друг документ за фактическото приемане на дизеловото гориво по фактура от едноличния търговец; както и поради липса на подпис на едноличния търговец или негов представител в процесната данъчна фактура за лице, отговорно за осъществяване на стопанската операция, следва да се приеме, че фактурата не може да бъде годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на горивата /доставки/, нито пък е доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за търговска продажба, по която едноличният търговец да е бил купувач, порадикоето следва извода, че не дължи плащане на стойността на доставените дизелови горива, предмет на процесната фактура.

В тази връзка, установява се по делото, че между „Т.-А. Д.” и третото лице-помагач Д. С. бил сключен договор за съвместна дейност от 25.02.2002 година, който по съществото си е договор за гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД. Съдружниците са приели дружеството да се представлява от съдружника Д. Т. С.. Дружественият договор съдържа клауза, че дружеството извършва своята дейност под фирмата на „Т.-А. Д.; както и че за съвместната дейност се разкрива специална банкова сметка с титуляр С., която сметка не може да се ползва за други дейности на „Т.-А. Д.”, т.е. следва извода, че дружеството би следвало да има самостоятелна банкова сметка, различна от тази на . Така, следва да се има предвид, че гражданското дружество като неперсонифицирано дружество е данъчен субект по чл. 18, ал. 3 ДПК /отм./, сега чл. 9, ал.2 ДОПК/, който подлежи на самостоятелна данъчна регистрация и облагане, като за целите на данъчното облагане е приравнено на юридическите лица, откъдето следват и всички последици за него като такова. Същото не може да бъде страна по сключваните договори, а страна са неговите съдружници, които запазват своята юридическа самостоятелност. Необходимо е в дружествения договор да се възложи конкретно на един от съдружниците да организира счетоводната отчетност на дружеството. Тази дейност той извършва от свое име /фирма/. Във връзка с дейността на дружеството е длъжен да представи три отчета: един за собствената фирма, един за дружеството и един общ, заедно с разпределителен протокол за печалбата /загубата/ на дружеството. Т.е., приетата в дружествения договор клауза дружеството да извършва своята дейност под фирмата „Т.-А. Д.” противоречи на императивни разпоредби относно финансовата отчетност на гражданското дружество, или най-малкото е следвало да е видно, че счетоводната отчетност е във връзка с дейността на дружеството. В случая, „Т.-А. Д.” и Д. С. са съдружници в такова, като представителят на дружеството С. е извършвал действия в качеството на съдружник и представител. Същият не е бил упълномощен от едноличния търговец да извършва действия във връзка с предмета му на дейност като такъв /прокурист или търговски пълномощник/, а е бил упълномощен като съдружник във връзка със съвместната им дейност, поради и което действията на представителя на гражданското дружество не биха могли да породят последици за едноличния търговец, извън качеството му на съдружник в това дружество. Неприемлива е и не се споделя тезата, че последиците от действията на представителя на гражданското дружество, следва да бъдат и са единствено за единия от съдружниците, в случая – за едноличния търговец. Това би противоречало на целта на съществуването на гражданското дружество, което се създава за развитие на съвместна дейност, П. което както печалбите, така и загубите се разпределят по равно /чл.6 от Договора за съвместна дейност/. Представителят би могъл да изрази съгласие от името на всички съдружници в гражданското дружество за сключване на договор /в случая за търговска продажба/, от който биха възникнали задължения за съдружниците, но дори и да е бил сключен такъв договор, той би бил нищожен, поради липса на валидно изразено съгласие от другия съдружник - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и не може да породи правни последици /съгласно чл. 5 от Договора за съвместна дейност, всеки съдружник има право на един глас и решенията се вземат с единодушие/. В случая, дори и да е бил сключен договор за търговска продажба между представителя на дружеството и ищеца, не се установява такова решение да е било взето единодушно от съдружниците в съответствие с посочената разпоредба, т.е. от страна на другия съдружник не е било дадено валидно съгласие за това. Съдът счита за неприложима презумпцията на чл. 301 ТЗ, какъвто довод се прави, тъй като, както бе коментирано, не се касае за извършване на действия от името на търговец без представителна власт, т.е. че не се касае за дейността на като такъв, а за дейността на гражданско дружество, в което едноличният търговец е съдружник. Неприложима е и хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 ЗЗД по същите съображения.

По изложените по-горе съображения, във връзка с откритото производство по оспорване истинността на документи, следва да се приеме за доказано, че фактура № */31.12.2004 година, с доставчик „А. хх - А. К., Г. С. и получател - „Т. - А. Д.”, Г. К., за дизелово гориво и евродизел, с облагаема стойност 117 834.71 лв. и 23 566.94 ДДС, на обща стойност 141 401.65 лв. и място на сделката – Г. Смолян, е с невярно съдържание, тъй като ищецът не доказа, че на 31.12.2004г. ”Т.-А. Д.”-Г. е получил стока, както следва: дизелово гориво в количество 93 351 л на единична цена 1.21, с обща стойност 112 954.71 лв. и евродизел в количество 4 000 л на единична цена 1.22, с обща стойност 4 880 лв., или общо 141 401.65 лв. с ДДС, с място на сделката- Смолян, както и не доказа, че фактурата е подписана от представител на търговеца и е получена стоката по нея, поради което същата следва да бъде изключена от доказателствата по делото. По същите съображения, по отношение на оспорените предавателно-приемателни разписки № */31.07.2004г. за доставка на дизелово гориво-16 700 л; ППР № */01.07.2004г. за доставка на дизелово гориво- 16 700 л; ППР № */09.2004г. с доставка на дизелово гориво-8 433л; ППР № */30.08.2004г. за доставка на дизелово гориво -16 959 л; ППР № */29.10.2004г. за доставка на дизелово гориво-8 275 л; ППР № */16.09.2004г. за доставка на дизелово гориво- 17 125 л; ППР № */10.09.2004г. за доставка на дизелово гориво- 9 069 л и ППР № */27.10.2004г. за доставка на дизелово гориво- 4 000 л, които са частни свидетелстващи документи, следва да се приеме, че на посочените дати ”Т.-А. Д.”-Г. не е получил стоката – гориво, посечена в тях, в отразените количества, както и че предавателно-приемателните разписки не са подписани от представител на търговеца, получател по нея, поради което следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Ето защо следва да се приеме, че предявеният иск по чл. 327, ал.1, във вр. с чл. 318 ТЗ срещу ответника „Т.” О., Г. К., макар като приобретател на „Т.-А. Д.” Г. К. да е поел всички активи и пасиви на едноличния търговец, вкл. неговите задължения, е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86, ал.1 ЗЗД, с оглед изхода от главния иск, поради което не следва да се обсъжда доводът за погасяването му поради изтекла давност, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от завеждане на иска 29.12.2008 година до окончателното й изплащане.

П. този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1 155 лв. /140 лв. за вещо лице, 15 лв.-депозит за призоваване на свидетел и 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от адвокат/.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за доказано, че фактура № */31.12.2004 година, с доставчик „А. 6. К., Г. С.и получател- „Т.-А. Д.”, Г. К., за дизелово гориво и евродизел, с облагаема стойност 117 834.71 лв. и 23 566.94 ДДС, на обща стойност 141 401.65 лв. и място на сделката – Г. Смолян и предавателно-приемателни разписки № */31.07.2004г. за доставка на дизелово гориво- 16 700 л; ППР № */01.07.2004г. за доставка на дизелово гориво- 16 700 л; ППР № */09.2004г. с доставка на дизелово гориво - 8 433л; ППР № */30.08.2004г. за доставка на дизелово гориво -16 959 л; ППР № */29.10.2004г. за доставка на дизелово гориво- 8 275 л; ППР № */16.09.2004г. за доставка на дизелово гориво- 17 125 л; ППР № */10.09.2004г. за доставка на дизелово гориво- 9 069 л и ППР № */27.10.2004г. за доставка на дизелово гориво- 4 000 л, са неистински документи, и ги изключва от доказателствата по делото, като ги изпраща на Районна прокуратура-К..

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. хх - А. К., със седалище и адрес на управление в Г. С., Б. „Б.” хх, .х, ЕИК хххххххх, представлявано от А. В. К. с ЕГН * срещу „Т.” О., със седалище и адрес на управление в Г. К., У. „С. К. х, .х, А.х ЕИК ххххххххх, представлявано от управителя Г.О.Г. с ЕГН *, иск с правно основание 327, ал.1, във вр. с 318 ТЗ за сумата от 80 834.71 лева, представляваща остатъка от стойността на доставено, но незаплатено дизелово гориво по фактура № */31.12.2004г., изд. от „А. 6. К., Г. С.; иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 39 879.42 лева- представляваща обезщетение на забавено изпълнение върху главницата от 80 834.71 лева, считано от 29.12.2005 година до завеждане на иска, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 80 834.71 лева, считано от датата на подаване на исковата молба 29.12.2008 година до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „А. хх - А. К., със седалище и адрес на управление в Г. С., Б. „Б.” хх, .х, ЕИК хххххххх, представлявано от А. В. К. с ЕГН * да заплати на „Т.” О., със седалище и адрес на управление в Г. К., У. „С. К. х, .х, А.х ЕИК ххххххх, представлявано от управителя Г.О.Г. с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 1 155 лева.

Решението е постановено П. участието на трето лице – помагач Д. Т. С. от Г. К., У. „В.А. х, Б. „И. .х, А. х. с ЕГН *.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: