Присъда по дело №570/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 1
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Радка Димитрова Дражева Първанова
Дело: 20222200200570
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. С., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
СъдебниРосица Ст. Бармукова

заседатели:ЖИВКО П. ПЕТРОВ
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
и прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Наказателно
дело от общ характер № 20222200200570 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. А. - роден на ********* г. в гр. С.,
живущ с. Ч., общ. С., ул. „Д. септември" № 13, българин, български
гражданин, със средно образование, не работи, неженен, неосъждан. ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.07.2021 година, в град Т., община
Т., на улица „Горска поляна" до църквата, при управление на МПС - лек
автомобил "БМВ 318 И" с рег.№ СН ****** АТ, нарушил правилата за
движение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП -„При избиране на скоростта си за движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч : в населено място категория Б - 50 км/ч/", и по
непредпазливост причинил смъртта на пътуващата в автомобила Сара Н. Н.,
ЕГН ********** от град Т., община Т., поради което и на основание чл.343,
ал.1, б."в", вр.чл.342, ал.1 и чл.54, вр. с 58а, ал.1 от НК му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ като го ОПРАВДАВА
по обвинението да е извършил деянието при нарушение на правилото за
движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
1
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват".
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
наказание „Лишаване от свобода" за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия А. И. А. от ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА подсъдимия А. И. А. да заплати по сметка на ОД на МВР
гр.С. сумата в размер на 1632,85 /хиляда шестстотин тридесет и два лева 0,85/
лева, представляващи направените по досъдебното производство разноски.
ОСЪЖДА подсъдимия А. И. А. от с. Ч., общ. С., ул. „Д. септември" №
13, ЕГН ********** да заплати на Н. Н. Ч. от гр.Т., ул. К.“ №1 с ЕГН
**********, действащ лично и в качеството си на настойник на Д. Н. Н. ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 3 000 /три хиляди/
лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА подсъдимия А. И. А. от с. Ч., общ. С., ул. „Д. септември" №
13, ЕГН ********** да заплати на И. Й. И. от гр.Т., ул. К.“ №1 с ЕГН
**********направените по делото разноски в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство.
Вещественото доказателство лек автомобил „БМВ 318" с ДК № СН ****
АТ, собственост на подс. А. И. А. - оставен на съхранение в КАТ - ОД на МВР
– С., с приемо-предавателен протокол № 388/13.04.2022 г., след влизане в
сила на присъдата да бъде върнато на собственика А. И. А..

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
гр.Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 1 от 17.01.2023 г. по НОХД № 570/2022 г.
на Окръжен съд-С.


ОП-С. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А. И. А. за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 11.07.2021 година, в
град Т., община Т., на улица „Г.п.” до църквата, при управление на МПС - лек автомобил
“БМВ 318 И” с рег. № СН **** АТ, нарушил правилата за движение: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват” и чл. 21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта си за движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
в населено място категория Б - 50 км/ч/“, и по непредпазливост причинил смъртта на
пътуващата в автомобила С. Н. Н., ЕГН 04447045818 от град Т., община Т. - престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В срока по чл.77, ал.3 от НПК преди започване на разпоредителното заседание
искане за конституиране като частни обвинители са направили пострадалите лица Н. Н. Ч.,
лично и в качеството му на настойник на малолетното лице Д. Н. Н., И. Й. И., И. Н. Н., Х.
Н. Н. и М. Н. Ч., които съобразно Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г. и
Тълкувателно решение №1 / 2018 г. по тълкувателно дело от 2016 г. на ВКС, попадат в кръга
на лицата, материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък и да се конституират като частни обвинители,
доколкото предпоставките за допускане на пострадалия до участие в качеството на
граждански ищец и частен обвинител са едни и същи - понесли са вреди от престъплението,
представляващи пряк и непосредствен резултат от него.
В хода на разпоредително заседание е направено искане от защитата съдебното
производство да се проведе по реда на особените правила, а именно по глава Двадесет и
седма от НПК, при условията на чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият А. направи изрично
изявление, че се признава за виновен и призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
След като бе констатирано, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371, т.2 от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът с
определение по чл.373, ал.3 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание, без да събира доказателства относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на прокурорския акт.
Съгласие в насока провеждане на производството по реда на особените правила по
глава Двадесет и седма от НПК е изразено от поверениците на частните обвинители, както и
от прокурора.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-С. поддържа
повдигнатото обвинение. Предлага на подсъдимия да бъде определено наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на три години, което да бъде намалено по чл.58а, ал.1 от НК. Във
връзка с предложеното по размер наказание прокурорът счита, че същото следва да се
определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
1
Съзряно от представителя на държавното обвинение смекчаващи отговорността
обстоятелства са чистото съдебно минало на подс. А., признанието в хода на досъдебното
производство и изразеното съжаление за случилото се, а отегчаващите отговорността
обстоятелства са наложените по административен ред наказания по реда на ЗДвП, за които
са му били отнети контролни точки. Във връзка с наказанието по чл.343Г от НК прокурорът
предлага срокът на лишаването от право подсъдимият да управлява моторно превозно
средство да бъде равен на наказанието лишаване от свобода. Намира също така, че няма
пречка да бъде приложен института на условното осъждане.
Повереникът на частните обвинители - адв. Д. предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ около пет години, което да тангира с
максималния размер, предвиден в чл.343, ал.1 б. „в“ от НК. Счита, че не са налице
смекчаващи вината обстоятелства, независимо от това че подсъдимият не е осъждан за
друго престъпление от общ характер. Предлага на съда да съобрази обстоятелството, че е
причинена смърт на младо момиче – на 17г., майка на 1-месечно бебе. Адв. Д. претендира
направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия А. - адв. Ст.С. намира, че фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, е правилно установена. Настоява
да бъде прието от съдебния състав наличието на следните смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало, добри характеристични данни, след инцидента е
направил всичко възможно да помогне на пострадалата. Моли да не се отчитат наложените
наказания по ЗДвП, като счита, че същите не са фрапиращи. Направено е искане за
определяне на наказание в размер от три години, което да бъде отложено за изпитателен
срок от пет години.
Подсъдимият се присъединява към позицията на своя защитник.
Финално подсъдимият моли за условно наказание, тъй като така ще може да се грижи
за детето си, ако му бъде позволено да го вземе при себе си за отглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. А. е правоспособен водач на моторни превозни средства категория
„В“ и притежава валидно свидетелство за управление на моторни превозни средства №
*********, издадено на 12.01.2017 год.
Видно от приложената към материалите по делото справка, е наказван няколко пъти
по административен ред с административни наказания за нарушения на ЗДвП, за които са му
отнети 6 контролни точки.
Подсъдимият А. живее в с. Ч., общ. С. и притежава лек автомобил „БМВ 318“ с ДК
№ СН **** АТ. През 2019 год. заживял на съпружески начала с пострадалата С. Н., с която
ту се събирали, ту се разделяли.
От съвместното им съжителство в началото на м. юни 2021 год. им се родила
дъщеричка. След раждането на детето пострадалата заживяла преимуществено в дома на
родителите си на ул. „К.“ № 1 в гр. Т..
Късно вечерта, около полунощ на 11.07.2022 год. подс. А. отишъл до дома на
пострадалата в гр. Т.. В къщата били родителите на пострадалата, братята й, както и детето.
Пострадалата С. Н. заявила на близките си, че отива до тоалетната и повече не се върнала.
Излизайки от дома си, постр. Н. се качила в автомобила, управляван от подсъдимия
А. и потеглили към дома му в с. Ч.. Автомобилът бил в изправност, с преминат технически
преглед, всички врати и прозорци на автомобила били затворени.
Излизайки на ул. „Г.п.“ в града подсъдимият увеличил скоростта на движение на
управлявания от него автомобил до около 80 км/ч и с тази скорост навлязъл в зоната на
2
десен завой.
Навлизайки в завоя, в резултат на високата скорост и запрашеността на пътното
платно, А. изгубил контрол върху автомобила. Колата поднесла и се насочила към лявата
част на пътното платно. За да избегне навлизането в насрещната лента за движение,
подсъдимият А. рязко завил волана надясно, след което автомобилът отново поднесъл.
Последвала нова маневра от страна на водача, този път със завъртане на волана наляво, при
което автомобилът напълно изгубил своята напречна устойчивост и последвала ротация
около вертикалната ос, в посока обратна на часовниковата стрелка.
Движейки се практически неуправляемо, автомобилът се блъснал с дясната си част в
намиращ се отляво на пътното платно /по посока на движение/ електрически стълб.
Последвала ротация в обратна посока и автомобилът пропаднал в стръмния скат вляво от
платното за движение. След като пропадал по стръмния склон около 50-60 метра,
автомобилът се озовал на ул. „Г. Бенковски“, където преустановил движението си.
Подсъдимият А. осъзнал, че возещата се до него на дясната седалка постр. С. Н. не е
в купето. Излязъл от автомобила и започнал да я търси, викайки я по име. Тъй като не я
забелязвал наоколо, тръгнал да я търси нагоре по склона. Не я открил там и се върнал
обратно. Едва тогава забелязал, че пострадалата Н. е затисната под автомобила.
Подсъдимият А. легнал на земята, хванал пострадалата за ръката и се опитал да я извади, но
не успял. Изправил се и започнал да блъска по вратите на околните къщи в търсене на
помощ. Притекли се и други жители на града, но дори и с тяхна помощ подсъдимият не
успял да извади пострадалата изпод авариралия автомобил.
Малко по-късно на местопроизшествието пристигнали служители на полицията, на
Центъра за спешна медицинска помощ и на противопожарната служба. Едва тогава
пострадалата била извадена изпод автомобила, но медицинският екип само констатирал
смъртта й.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 118/2021
год., пострадалата С. Н. Н., на 18 години, е получила тежка, несъвместима с живота
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, като кожата
почти на цялото тяло е с дълбоки охлузвания, забелвания на епидермиса и напластени
зацапвания от повърхността на терена. Установени са и изгорели участъци от кожата.
Констатирани са обширни охлузвания и натрошаващи счупвания на костите на носа.
Травмата на главата се изразява в наличието на масивни кръвонасядания и кръвоизливи в
областта на меките черепни покривки в областта на мозъчния и лицевия череп. Гръдната
травма се изразява в многофрагментни счупвания на почти всички горни ребра в областта на
предните им части с масивни кръвонасядания около местата на счупванията. Острите
краища на счупените ребра са хлътнали към гръдната кухина и са причинили разкъсвания на
плевралните листове и белия дроб. Коремната травма се изразява в разкъсване на слезката,
разкъсване на черния дроб, контузии на бъбреците.
Причината за настъпването на смъртта е съчетаната травма с обхващане на главата,
гръдния кош, корема и крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е
изпадането на пострадалата в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради
множествените травми в областта на главата, гърдите и корема, както и бързото й изпадане
в състояние на мозъчна кома. Настъпването на смъртта, според становището на вещото
лице, е била неизбежна и неминуема - животът й е бил неспасяем.
Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на главата,
гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по такива предмети и
притискане на тези области на тялото до такива предмети. Описаните травми и настъпилата
смърт са пряка и непосредствена последица от възникналото пътно-транспортно
3
произшествие.
Видно от заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, скоростта на движение на автомобила „BMW“, управляван от подсъдимия А.
преди настъпването на пътно-транспортното произшествие и към момента на удара е около
80 км/ч. Опасната зона на спиране на автомобила при тази скорост на движение е около 77
м., а критичната скорост на движение - около 71 км/ч, поради което експертът е приел, че
водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
пътно-транспортното произшествие ако е управлявал автомобила с максимално разрешената
за населено място скорост от 50 км/ч.
Водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътно-
транспортното произшествие и ако бе съобразил действията си с релефа на местността и
характера на пътната настилка, като подбере скорост, която да му позволи да контролира
автомобила в дясната пътна лента.
Техническите причини, довели до настъпването на пътно-транспортното
произшествие се заключават на първо място в движение на автомобила със скорост, по-
голяма от максимално разрешената в населено място, движението на автомобила с
технически несъобразена скорост съобразно радиуса на завоя и релефа на местността, както
и на допуснатата от страна водача загуба на управление и напускане на пътното платно.
Технически правилно е водачът на автомобила да контролира непрекъснато превозното
средство и и да запази движението си в собствената си дясна лента без да я напуска.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от: протокол за оглед на
пътно-транспортно произшествие и фотоалбум към него /л. 12-17/; справка за
нарушител/водач /л.38/; справка за първоначална регистрация на лек автомобил м.“БМВ 318
И“ с рег.№ СН **** АТ /л.35/, протокол за химическа експертиза /л.108/; протокол от
съдебно-техническа експертиза /л. 112-123/, заключение на съдебномедицинска експертиза
№ 118/21 г. /л.129-133/; заключение за извършена автотехническа експертиза /л.136-147/;
характеристична справка на подс.А. /л.156/; справка за съдимост /л.151/.
Във връзка с изясняване на кръга от пострадали лица, които разполагат с права да се
конституират като частни обвинители и граждански ищци в настоящото производство бяха
приобщени по делото писмени доказателства, чрез които се установи, че с Решение №173
от 15.03.2022 г. по гр.д. № 6138/2021 г. по описа на РС-С. е променено презимето на детето
Д. С. Н. от С. на Н.. В мотивите на цитираното решение е посочено, че за настойник на
малолетното дете е назначен нейният дядо Н. Н. Ч..
Фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от направеното
от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които ги подкрепят, приобщени са по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 от НПК в хода на
първоинстанционното съдебно следствие и са въведени в процеса от гласните
доказателствени средства - показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели Н. Н. Ч. /л.104/, Мишо Йорданов М. /л. 106/. Констатациите са направени и на
базата на писмените доказателствени средства, и заключенията по назначените в хода на
досъдебното производство експертизи, изброени подробно по-горе.
Събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен
начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия. Относимите към решаване на делото обстоятелства - скорост, посока на
движение на автомобила, място на удара, механизъм на пътнотранспортното произшествие,
характер на нараняванията на пострадалото лице са категорично установени в хода на
разследването и на съкратеното съдебно следствие чрез способите и по реда на НПК.
Свидетелските показания на Н. Ч. и М.М. съдът намери за последователни, логични,
взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и относими към предмета на
4
доказване. От показанията на първия свидетел се установява причината за пътуването на
пострадалата и отношенията между последната и подсъдимия. Свидетелят М. – ПИ „Пътен
контрол“ в РУ – Т. е възприел лично обстоятелства, пряко относими към предмета на
доказване - времето и мястото на произшествието, авторството на деянието, състоянието на
пострадалата след пътнотранспортното произшествие.
Видно от приложената в досъдебното производство Справка за нарушител/водач е,
че преди инкриминираното деяние подсъдимият е допуснал: на 19.06.2020г. нарушение на
разпоредбите на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП като е издадено НП № 20-0804-0****2 от 25.06.2020
г., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв.; на 04.08.2018г. и на 20.06.2020г. нарушение на
разпоредбите на чл. 70, ал. 3 от ЗДВП, като са издадени фишове, с които на основание чл.
185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв.; на 18.01.2021г.
нарушение на разпоредбите на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДВП, като е издаден фиш, с който на
основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50лв.; на 30.03.2021г. нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДВП,
като е издаден фиш, с който на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв.; на 01.07.2021г. нарушение на
разпоредбите на чл. 94, ал. 3 от ЗДВП, като е издаден фиш, с който на основание чл. 178е от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Съдът кредитира горепосочените гласни доказателствени източници, от които се
установяват релевантните за делото факти, приети за установени по-горе. Заключенията на
изготвените по делото експертизи - съдебномедицинска, автотехническа, и химическа
експертизи - съдът цени, като намира, че имат съществено значение за изясняване на
обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиито
знания, безпристрастност и обективност съдът няма основание да се съмнява. Пред
настоящия състав страните не оспорват заключенията /производството протече по реда на
глава Двадесет и седма от НПК/, а последните са приобщени към материалите по делото по
надлежния процесуален ред. Съдът кредитира и приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие и фотоалбум, копия от документи на лекия автомобил, справки за
нарушител/водач, справка за съдимост, характеристична справка, справка от Община С.,
препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, препис от Решение №
173/15.03.2022г. по гр. д. № 6138/2021г. по описа на РС-С. и др. Писмените доказателствени
източници са приложени и приети като доказателства, намират се в отношение на допълване
с останалите доказателствени материали, не се оспорват от страните и са приобщени по
съответния процесуален ред - чрез прочитането им.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението по чл.343,
ал.1,б.“в“, вр.чл. 342, ал.1 от НК като на 11.07.2021 година, в град Т., община Т., на улица
„Г.п.” до църквата, при управление на МПС - лек автомобил “БМВ 318 И” с рег.№ СН ****
АТ, нарушил правилото за движение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта си
за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч : в населено място категория Б - 50 км/ч/“, и по
непредпазливост причинил смъртта на пътуващата в автомобила С. Н. Н., ЕГН 04447045818
от град Т., община Т..
От обективна страна по категоричен начин се установи, че подсъдимият при
управлението на лекия автомобил е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1
от ЗДвП - „При избиране на скоростта си на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч в населено
5
място категория Б - 50 км/ч. Съдът намира за допуснато от подсъдимия и намиращо се в
пряка причинна връзка с настъпилия резултат единствено нарушението на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Подсъдимият А. е управлявал автомобила със скорост около 80 км/ч, с опасна зона на
спиране на автомобила при тази скорост на движение- около 77м при разрешена скорост 50
км/ч. Вярно е, че съобразно заключението на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза една от техническите причини, довели до настъпването на пътно-транспортното
произшествие се състои в предприетите неправилни действия на подсъдимия при
направената маневра завой на дясно и допуснатото навлизане на автомобила в лявата пътна
лента, след което е последвала неправилна маневра, изразяваща се в рязка промяна на
направлението при последователно завъртане на волана надясно, а след това наляво, което е
довело до пълна загуба на управление. В тази насока константна е съдебната практика, че
отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила, поради заспИ.е на водача,
отклоняване на вниманието му и пр., е самостоятелно осъществено нарушение на правилата
за движение по пътищата и може да бъде осъществено само доколкото не е налице
нарушение относно режима на скоростта. В конкретния случай подсъдимият безспорно е
нарушил забраната да превишава стойността на скоростта на управлявания от него
автомобил, която в населено място е 50 км/ч /Р№408 от 02.11.2011г по н.д. №2075/2011 г.на
ВКС; Р№217 от 02.11.2016 г. по н.д.№594/2016 г. на ВКС/. Настъпилият резултат е в
причинно-следствена връзка с избраната от подсъдимия скорост на управление на
автомобила. В тази връзка е заключението на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза, според което подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати
произшествието като намали скоростта до максимално разрешената скорост на движение от
50км/ч. В горният смисъл съдът оправда подсъдимият да е извършил деянието нарушение на
общото правило за движение по пътищата визирано в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира за несъмнено от приобщените по делото доказателства, че
пътнотранспортното произшествие и причинената в резултат на него смърт на едно лице e
пряка последица от допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по
пътищата. По категоричен начин е установено настъпването в резултат на
пътнотранспортното произшествие на общественоопасни последици. Пострадалата С. Н. е
получила несъвместими с живота травми и е починала на мястото на произшествието.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза
получените травматични увреждания и настъпилата смърт са пряка и непосредствена
последица на възникналото пътно-транспортно произшествие.
Деянието, извършено от подсъдимия, е непредпазливо. В конкретния случай се касае
за първата форма на непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, предл.1 от НК -престъпна
небрежност, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При установената по делото конкретика съдът намери за виновен подс. А. по
повдигнатото му обвинение като съобрази събраните по делото доказателства и направеното
самопризнание, което кореспондира с доказателствената съвкупност. Като причини за
осъществяване на деянието съдът прие неправилното отношение на подсъдимия към
правилата за движение по пътищата, подценяване опасността от движение в тъмната част на
денонощието по пътен участък с особености, описани по-горе в мотивите на съда, с
превишена скорост.
При индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. А., съдът съобрази
принципите на неговата законоустановеност и обуславящите вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид
засегнатите важни обществени отношения, свързани с опазването на човешкия живот при
управление на моторно превозно средство, респективно спазването на установените правила
6
за управление на пътни превозни средства. Тази опасност принципно е взета предвид от
законодателя при определяне на санкционната част в специалната разпоредба на
материалния закон. За инкриминираното деяние законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от две до шест години.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид младата възраст на
пострадалата С. Н. /на 17 години към датата на произшествието/, както и санкционирането
на подсъдимия по административен ред.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало,
младата възраст на подсъдимия, добрите характеристични данни, искреното съжаление за
извършеното, което е демонстрирал от началния етап на наказателното производство,
изисканото от него съдействие за оказване помощ на пострадалата от живущите в близост до
инцидента.
Претендираното от защитника на подсъдимия като смекчаващо отговорността
обстоятелство признаване на вината не следва да се квалифицира като такова, доколкото
същото е условие за разглеждане на делото по особените правила на Глава Двадесет и седма
в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. С ТР №1 от 06.04.2009 г. по тълк.д. №1 от 2008 г. на
ВКС, т.7 е въведен принципът при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373,
ал.2 от НПК признанието по чл.371, т.2 от НПК да не се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкрИ.е на престъплението и неговия извършител. Поведението на
подсъдимия определено не попада във визираното в тълкувателното решение изключение.
Това заключение се извежда от настоящия състав от поведението на подсъдимия след
настъпването на произшествието: подс.А. е замолил живущите наблизо да помогнат да
извадят пострадалата из под колата, но не и на полицията. Следователно макар и да е
признал вината си, да е съдействал в по-късен момент на органите на разследването, то
цялостното му поведение не може да се приеме като такова, визирано като изключение от
възведения в т. 7 на тълкувателното решение принцип и обуславящо приемането му за
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на съда, че наказанието за
извършеното престъпление следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, отчитайки
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се индивидуализира на три
години „лишаване от свобода” - в размер между минималния и средния, предвиден в закона
за това престъпление.
На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така определеното наказание с една
трета и наложи на подсъдимия наказание в размер на две години „лишаване от свобода”.
Съдът счете, че така отмереното наказание „лишаване от свобода“ е съответно на деянието и
дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
отговаря на критерия за справедливост. Съдът обсъди и възможността за определяне на
наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, но предвид наличието на отегчаващи такива, както и настъпилия тежък
резултат, съдът прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са от съответния
характер, за да формират извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание.
Приложението на този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед
целите на наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните
цели на наказанието. Съдът намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК, не е налице необходимост подсъдимият да изтърпява ефективно
наложеното му наказание две години „лишаване от свобода”. В тази връзка бе съобразено
чистото съдебно минало на подс. А., добрите характеристични данни, възрастта му.
7
Съдът прецени подсъдимия като личност, която не разкрива значима обществена
опасност, доколкото извън това престъпление липсват данни за други противообществени
прояви. По тези съображения заключи, че не е необходимо подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, а на същия да бъде дадена
възможност да се поправи с отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от
три години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия А. от
правото да управлява МПС за срок от две години. При определяне срока на визираното
наказание бе съобразена разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК, съгласно която, когато
лишаването от права се налага едновременно с наказание „лишаване от свобода”, неговият
срок може да надминава срока на лишаването от свобода най-много с 3 години. В
конкретния случай съдът отчете, че подсъдимият е допуснал и е санкциониран по
административен ред за нарушения на правилата за движение.
Определените размери на наложените наказания съдът намира за справедливи и
съответстващи на тежестта и обществената опасност на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите,
установените правила и добрите нрави. Съдът счита, че така определените наказания ще
въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
подобни деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата
по бюджета на ОД на МВР - С. сумата от 1632,85 лв. за разноски, направени в досъдебната
фаза на процеса, както и на частния обвинител Н. Н. Ч., лично и в качеството му на
настойник на Д. Н. Н. - разноски в размер на 3000 лв., и на частния обвинител И. Й. И. –
разноски в размер на 1500лв.
Съдът се произнесе и по вещественото доказателство - лек автомобил „БМВ 318 И“ с
рег. № СН **** АТ, като разпореди връщането му на собственика подс. А. И. А., след
влизане на присъдата в сила.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:


Мотивите са изготвени и предадени на 16.02.2023 г.
8