Р Е Ш
Е Н И
Е № ..…
гр. София, 01.02.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия : Калина Станчева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 14137 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 119285 от 20.05.2019 г. на СРС,
124 с - в, по гр. д. № 55480/2018 г. „Б.Т.К.“ (БТК) ЕАД,
ЕИК ******** е осъдена да заплати
на Г.Р.К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата 2 824. 36
лева - недължимо платена сума по месечна сметка № ********** от 16.05.2017 г.
за периода 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г. по договор от 2015 г., както и 1 062.
97 лева - разноски по делото.
Решението се оспорва от ответника
„Б.Т.К.“ (БТК) ЕАД,
чрез представителя му, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Правилно
съдът е приел, че между страните е сключен договор за предоставяне не мобилна
услуга. Неоснователно и в противоречие със събраните доказателства СРС е приел,
че не е налице основание за плащане на процесната сума от страна на ищцата.
Оспорва извода на съда, че са реализиране предпоставките на неоснователното
обогатяване на ответника и връщане на процесната сума. Поддържа, че от приетата
пред СРС ССчЕ са установени всички дължими от ищцата суми за ползвани мобилни
услуги в периода. Според ответника „БТК“ ЕАД не може да влияе върху получената
информация от роуминг партньора си, а само отразява таксуването на
реализираното от чуждата мрежа потребление. От ССчЕ се установява, че почти
цялата сума е начислена за осъществено потребление на роуминг, съгласно
информацията от чуждия оператор в неговата мрежа, по предварително обявени
цени. Сочи, че основанието и размерът на начислената сума са коректно отразени
в счетоводството на БТК, като СРС неправилно приема, че се налага отделно
доказване на доставката на спорните услуги от страна на ответника извън
приетата експертиза. Позовава се на т. 115, 8 от ОУ на договора за доставка на
телекомуникационни услуги, съгласно който ако абонатът бъде обслужен от чужда GSM мрежа, той се разплаща с БТК. Поддържа,
че от материалите по делото се установява предоставянето на услуги в роуминг,
като е спазен уговорения между страните начин на таксуване на реализираното
потребление, поради което сумите за заплатени на правно основание и не се дължи
връщането им от ответника. Моли да се отмени решението на СРС и да се отхвърли
изцяло иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ищецът Г.Р.К., чрез представителя си, оспорва жалбата като
неоснователна, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага съображения, че в
правилно приложение на материалния закон и събраните пред него доказателства
СРС е приел, че искът за връщане на претендираната сума по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е
основателен и доказан. В съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ответникът е следвало да установи, че е предоставил
услугата, чието заплащане претендира, както и да докаже реалното ползване на
услугата от страна на ищцата. Такова доказване не е проведено, поради което
законосъобразно СРС е приел, че процесната сума е заплатена без правно
основание и следва да бъде възстановена на ищцата. Обосновано СРС е направил
извод, че не са представени доказателства за потребление на услугата, обема на
генерирания трафик, времетраенето на ползването и от там - основанието на задължението
за плащане. Сочи още, че събирането на суми за недоказан трафик противоречи на
нормативните актове на ЕС относно лимита при пренос на данни – Регламент
531/2012/ЕО, вр. с Регламент 2015/2120/ЕО, в които се предвижда спазване на
принципите на прозрачност, както и защитни механизми за ползване на услуги за
роуминг данни. Поддържа, че в договора с оператора е посочен кредитен лимит на
ползваните услуги в роуминг в размер на 115 лв., който има задължителен
характер. При превишаване на лимита на интернет в роуминг, операторът е
следвало да ограничи достъпа на абоната до услугата, съгласно ОУ на договора. След
като не е изпълнил задължението да прекрати достъпа до услугата, операторът не
може да черпи облаги от недобросъвестното си поведение и да търси заплащане. Сочи,
че ответникът не е изпълнил задължението си да уведоми ищцата с СМС за цените
на оператора Монако Телеком и за невъзможността да следи потреблението в реално
време в случаите, когато е извън територията на страната. Поддържа, че
ответникът е вменил не ищцата задължения за плащане на процесната сума, без да
са предоставени услуги срещу нея. Тъй като по делото не са събрани
доказателства, че платената от ищцата сума реално се дължи на ответника, искът
за възстановяването й е основателен. Моли да се потвърди решението както е
постановено. Претендира разноски пред въззивната инстанция, като прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Въззивната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за
това страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно в
цялост по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му
не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Поради това
следва да се обсъдят доводите относно неговата незаконосъобразност.
Като е съобразил твърденията на ищеца СРС
основателно е приел, че се претендира връщане на получена без основание парична
сума по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По
въпроса за разпределение на доказателствената тежест по спорове във връзка с
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна
практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение
№ 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №
556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО
на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г.
по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ
Т. О.
на ВКС. Според тези решения, в съответствие с практиката по чл. 154, ал. 1 ГПК, и в трите хипотези на
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД -
начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание,
общия правопораждащ положителния
факт е фактът на плащане на сумата, чието
връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т.
1).
В
съответствие с цитираната практика СРС е приел, че основателността на иска се обуславя от
доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация
на парична сума, получена от ответната страна. Ответникът е този, който следва да установи, че е
налице валидно правно основание за получаване/задържане/ на престираната сума.
В
случая между страните не е спорно, че през 2015 г. са сключили договор за предоставяне
на мобилни услуги в полза на ищцата относно мобилен номер ++359*********, като
същата се е задължила да заплаща използваната мобилна услуга.
В
ОУ на оператора е предвидена възможността да се посочи кредитен лимит, в
рамките на който абонатът има възможност да ползва договорените услуги, без да
е необходимо да внася гаранционна сума. Не е спорно, че в договора на ищцата за
ползване на телекомуникационни услуги е била предвидена възможност да се
определи такава конкретна сума кредитен лимит, в размер на 115 лв., в рамките
на който ищцата има възможност да ползва договорената услуга.
Също
така е предвидено задължение на ответника да информира абонатите за изчерпване
на кредитния лимит при достигане на сума равна на определен процент от същия, като
операторът - ответник разполага с възможност да спре достъпа на абоната до
съответната мрежа при неизпълнение на някое от визираните по - горе условия. Съгласно
ОУ на договора, операторът
има задължение да изпраща на абоната уведомителни СМС-и за цените на съответния
оператор извън рамките на ЕС и за невъзможността да следи потреблението на
абоната в реално време, в случаите когато абонатът е извън територията на
страната.
Според
представената пред СРС разпечатка за периода от 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г.
липсва уведомителен SMS на
30.04.2017 г. за използване на услугите на Монако Телеком и това са
единствените GPRS данни в Роуминг,
които не фигурират в параграфа общо GPRS данни.
На
01.05.2017 ищцата е получила SMS, че дължи
2 330 лв., авансово плащане, за използване на Интернет в Монако, като е известена,
че в противен случай услугата ще бъде спряна, което е направено на 01.05.2017 г.
На
09.05.2017 г. ищцата е заплатила авансовата сума от 2 330 лв., преди издаване
на месечната фактура, за да бъде пуснат телефона.
С издадената месечна
сметка № ********** от 16.05.2017 г., за период на отчитане: 15.04.2017 г. - 14.05.2017 г., ответникът е начислил за
заплащане и сумата от 554. 86 лв. Не
е спорно и се установява, че тази сума, ведно с дължимата сума за следващия месец, възлизаща
на 613. 76 лв. е заплатена по банков път на 05.07.2017 г.
Въпреки
дадените на ответника указания с доклада по делото, пред СРС не са ангажирани
доказателства, че за периода 15.04.2017 г. - 14.05.2017 г.
ищцата е ползвала реално телекомуникационни
услуги на обща стойност 2 824. 63 лв.
Въззивният
съд не споделя довода, поддържан в жалбата, че ползването на услугата се
доказва от приетата пред СРС ССчЕ, доколкото тази експертиза е посочила единствено
цените на услугите на оператора „БТК“ ЕАД за международни разговори, мобилни
разговори в роуминг, за SМS в роуминг, като на база осчетоводените от ответника
суми е констатирала, че на 30.04.2017 г. на ищцата е начислена сума за роуминг
данни GPRS
в мрежата на Monaco Telecom на стойност 2 353, 63 лв. без ДДС. Посочено
е, че ищцата е заплатила сума от 2 824, 36 лв. съгласно касов бон от
09.05.2017 г., като почти цялата сума е начислена от ответника за потребление в
роуминг, съгласно информация от чуждия оператор в неговата мрежа.
Въззивният съд намира, че изцяло в тежест на
ответника, по общите правила на разпределение на доказателствената тежест, е
било да установи, че е налице основание за получаване на начислената и
заплатена сума, както и че ищцата е използвала реално услугите, за които този
сума е начислена.
Съдът
намира, че констатациите на вещото лице по ССчЕ са базирани само на счетоводните
данни за начисляване на сумата от страна на ответника, без да се установява, че
ищцата реално е използвала телекомуникационни услуги в периода на осчетоводената
от ответника стойност. Поради това в съдебно заседание вещото лице е посочило,
че съгласно записите в системата на ответника става въпрос за услуги в роуминг
ползвани в Монако през месец април и частично през месец май 2017 г., както е
отразено в издадените от ответника фактури. Вещото лице не е дало отговор на
въпроса какви услуги реално е използвала ищцата на посочената от ответника
стойност, която е осчетоводена.
Поради това не може да се приеме, че отговорът на вещото
лице, че на ищцата са начислени суми
за роуминг данни GPRS в мрежата на Monaco Telecom на стойност 2 353, 63 лв. без ДДС, е достатъчен да обоснове извод за
това, че услуги на такава стойност
реално са били предоставени на ищцата и са ползвани от последната. Самият факт, че определени
задължения са отразени в счетоводството на дружеството, макар и последното да е
водено редовно, не обосновават с категоричност извод, че услугите, по повод на
които задълженията са осчетоводени, реално са предоставени и
използвани от абоната.
Като съобрази изложеното до момента, настоящият състав
споделя извода на СРС, че ответникът „БТК“ ЕАД, чиято е била доказателствената
тежест в производството, не
е представил доказателства за потребление на услугата, обема на генерирания
трафик, времетраенето на ползването и от там - основанието на платената от ищцата на сума в размер на 2 824, 36 лв., по месечна
сметка № ********** от 16.05.2017 г. за периода 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г.,
по договор от 2015 г. Претенцията по чл.
55, ал. 1 ЗЗД е основателна и законосъобразно е била уважена.
Понеже изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС - решението е постановено при правилно
приложение на материалния закон и следва да бъде потвърдено. При липса на промяна в изхода от спора, този
извод се отнася и до частта по присъдените с решението разноски в полза на ищцата.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора - тъй като жалбата на ответника няма да бъде
уважена, право на разноски има въззиваемата страна - ищцата. В нейна полза
съдът присъжда адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 800 лв.,
за който по делото има данни, че е уговорен и заплатен.
Така мотивиран СГС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
119285 от 20.05.2019 г. на СРС, 124 с - в, по гр. д. № 55480/2018 г.
ОСЪЖДА „Б.т.К.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** и,
сграда А, да заплати на Г.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, адвокатски хонорар за въззивната инстанция
в размер на 800 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.