№ 920
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512111 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20165031 от 29.07.2021 г. по гр.д. № 51126/2019 г. по описа на
СРС, 54 с-в, е осъден „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, да заплати по исковете с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Д..З.“ АД, ЕИК *******, сумата от
1755.65 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение, в т. ч. и ликвидационни разноски за определянето му, по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „БМВ Х6“ с peг. №
*******, вследствие на ПТП от 20.07.2017г. с участието на водача на лек автомобил
„Мерцедес 220Ц“ с peг. № ******* чиято деликтна отговорност в качеството му на
водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“
АД договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба в съда- 03.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както
и сумата от 330.65 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
дължимо за периода от 27.10.2017г. до 04.09.2019г., а на основание разпоредбата на
чл.78, ал. 1 ЗЗД- сумата от 399.16 лева, представляваща разноски за настоящото
производство, като са отхвърлени исковете за разликата до пълните предявени
размери, както следва: иска с правно основание чл. 411 КЗ- за разликата до пълния
предявен размер от 2535.26 лева, а иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД- за
1
разликата до пълния предявен размер от 477.48 лева.
Решението, в частта на отхвърляне на исковете е обжалвано от ищеца „Д..З.“ АД,
с основни доводи, че е неправилно, необосновано, постановено е в противоречие със
събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон. При
изясняване на фактическата обстановка по спора, съдът неправилно е приел, че вина за
ПТП имат и двамата участници. Доказателства за вина на водача на лекия автомобил
БМВ Х6 в производството не са събрани, а приобщените такива пред първата
инстанция сочат единствено за вина на другия участник – водач на лекия автомобил
Мерцедес 220 Ц. Приетата пред СРС автотехническа експертиза е оспорена в частта, в
която е отговорила на поставените въпроси № 2 и № 11, което не е съобразено от съда.
В посочената част същото противоречи на събраните гласни доказателства в
производството. Поради това и формираните от съда изводи, че принос за настъпване
на ПТП има и водачът на лекия автомобил БМВ Х 6 са неоснователни.
Моли постановеното решение да бъде отменено в обжалваната част, като
неправилно, а предявените искове-уважени в цялост като основателни. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД подава отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени подробни доводи.
Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 54-ти състав, решение за
валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност по въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 2535.26 лв., представляваща регресно вземане на
застрахователя по имуществено застраховане по застраховка "Автокаско" срещу
застрахователя по задължителна застраховка ГО за изплатено обезщетение за вреди,
във връзка с настъпило застрахователно събитие - ПТП, в причинна връзка, с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Твърди, че спрямо
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка "Гражданската
отговорност", сключена за увреждащия автомобил, е възникнало регресно вземане за
платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му.
2
Претендира от ответника заплащането на сумата 2535.26 лева, включваща платеното
обезщетение и ликвидационни разноски 15.00 лв. по определянето му, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.09.2019
г. до окончателното плащане.
На основание чл.86, ал.1 ЗЗД в производството се претендира и заплащане на
сумата 477.48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължимо
за периода от 27.10.2017г. до 04.09.2019г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“- на 20.07.2017г. в гр. Добрич, на
кръстовището до супермаркет „АБЦ“, в посока кв. „Балик“, настъпило застрахователно
събитие- ПТП, в резултат на което били причинени вреди по застрахования при него
лек автомобил „БМВ Х6“, с peг. № *******. Поддържа, че вина за, настъпване на
инцидента има Богомил Славков, управлявал другия участвал в ПТП автомобил-
„Мерцедес 220Ц“ с peг. № ******* който предприел маневра по изпреварване на лек
автомобил „БМВ Х6“, въпреки че последният към този момент вече извършвал
маневра завой наляво. Гражданската отговорност на соченото за делинквент лице била
обезпечена по силата на сключен с ответника застрахователен договор за имуществено
застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че по
образуваната във връзка с настъпилия застрахователен риск преписка било определено
застрахователно обезщетение в размер на 2520.26 лева, която сума превел в полза на
правоимащото лице на 08.09.2017г. С изрично писмо от 20.09.2017г. ответникът бил
поканен да заплати регресната претенция в посочения размер, както и свързаните с
определяне на обезщетението разноски в размер на 15.00 лева, което не сторил, поради
което ищецът претендира присъждането й в настоящото производство, ведно със
законната мораторна лихва върху тази сума.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Признава
наличието към датата на ПТП на валидни застрахователни правоотношения по
договори за имуществено застраховане „Каско“ и „Гражданска отговортност“ на
автомобилистите, като не оспорва и изплащането на твърдяното от ищеца
застрахователно обезщетение в общ размер на 2520.26 лева, както и извършване на
разход за определянето му в размер на 15.00 лева. Оспорва исковете с довода, че
изключителна вина за настъпване на пътния инцидент има водачът на соченото за
увредено МПС „БМВ Х6“, който предприел внезапна маневра завой наляво, без да
подаде светлинен сигнал и въпреки че към този момент водачът на лек автомобил
„Мерцедес 220Ц“ вече извършвал маневра по изпреварването му. В условията на
евентуалност счита, че това поведение на водача на лек автомобил „БМВ Х6“ следва
да бъде квалифицирано като съпричиняване на вредоносния резултат, съставляващо по
арг. от нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за редуциране на размера на дължимото
3
от делинквента, респ. от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
обезщетение. Наред с това, счита, че същото е определено от ищеца в завишен размер
с оглед средните пазарни цени към момента на настъпване на произшествието.
С обжалваното решение съдът е приел, че ПТП е настъпило по вина и на двамата
участници, поради което е определил, че всеки от тях, поравно е съпричинил
вредоносния резултат. Обосновал е изводите си с констатациите на приетата пред
първата инстанция САТЕ. С оглед това е определил и в намален с 50% размер
дължимото на застрахователя – ищец обезщетение за причинените вреди на
автомобила по сключената имуществена застраховка.
Решението е неправилно.
Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден
договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на
делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
В случая е установено от съставения двустранен констативен протокол от
20.07.2017г. и показанията на свидетеля Д.Б.Р. водач на лекия автомобил БМВ Х6, че
процесното пътно произшествие е настъпило непосредствено преди кръстовището
при супермаркет „АБЦ“ в гр. Добрич, като и двете МПС са се движили в една и съща
посока- към кв. „Балик“. Водачът на лекия автомобил БМВ Х6 е предприел маневра
завой наляво на кръстовището, в което време водачът на лекия автомобил Мерцедес е
предприел маневра изпреварване. В резултат – настъпил е удар между двете МПС,
който е причинил вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка лек
автомобил БМВ. Констатацията на експерта по приетата пред първата инстанция
САТЕ в частта, сочеща, че вина за ПТП имат водачите и на двата автомобила не
обвързва съда, доколкото не се основава на събрани по делото доказателства и
съответно- противоречи на показанията на свидетеля Радев. Същевременно, съдът
намира за изяснен механизмът на настъпване на ПТП. Както е удостоверено и в самия
протокол – вината за настъпване на ПТП принадлежи на водача на лекия автомобил
Мерцедес. При движение в посочения участък по посочения начин същият е нарушил
правилата на чл.25 ЗДвП, предвиждащ, че водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
4
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. В същата е предвидено, че при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства
от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство,
което се намира в дясната пътна лента.
Освен това водачът на лекия автомобил Мерцедес е нарушил правилата на чл.42 ЗДвП,
предвиждащ, че водачът, след като е подал сигнал, следва да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Както и че
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, не следва да създава опасност или пречки за превозните средства, движещи
се по нея; следва да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време. Нарушение на правилата на чл.43 ЗДвП, предвиждащ,
че изпреварването е забранено на кръстовище; когато при използване на пътна лента за
насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента; пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно
средство закрива видимостта към пешеходната пътека.
С оглед тези фактически констатации, съдът намира за основателни доводите на
въззивника- ищец, че за разрешаване на спора СРС е възприел неправилно фактите и е
приложил неправилно материалния закон. В производството не е доказано при пълно и
главно доказване, че водачът на лекия автомобил БМВ Х6 при движение и извършване
на маневра завой наляво е нарушил правилата за движение, в т.ч. че това нарушение е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредите от него.
Констатациите на експерта в тази част по приетата от СРС САТЕ не се основават на
събрани в производството доказателства и настоящия състав не я кредитира за тези
изводи. Поради недоказване възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
изводът на СРС, че вредите подлежат на обезщетяване в намален размер съобразно
участието на другия участник се явява неправилен. Предявените искове, като
основателни и доказани, следва да бъдат уважени в пълен размер.
Изводите на двете инстанции не съвпадат, поради което в обжалваната част
постановеното решение, като неправилно следва да бъде отменено, а предявените
искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД – уважени като основателни и доказани.
По отговорността за разноски:
5
С оглед изхода на делото, съдът приема, че отговорността за разноски на
въззивника следва да се постави в тежест на въззиваемия. С оглед това на основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 177.25 лв. –
разноски за първата инстанция и сумата 225.00 лв.-разноски за въззивната инстанция
по представения списък.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20165031 от 29.07.2021 г. по гр.д. № 51126/2019 г. по
описа на СРС, 54 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от „Д..З.“ АД, ЕИК ******* срещу „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******,
иск по чл.411 КЗ за заплащане на сумата 779.61 лева /разлика между сумата 2535.26
лева и сумата 1755.65 лева/представляваща регресно суброгационно вземане за
платено застрахователно обезщетение, в т. ч. и ликвидационни разноски за
определянето му, по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил
„БМВ Х6“ с peг. № *******, вследствие на ПТП от 20.07.2017г. с участието на водача
на лек автомобил „Мерцедес 220Ц“ с peг. № ******* чиято деликтна отговорност в
качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба в съда- 03.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Д..З.“
АД, ЕИК ******* срещу „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 146.83 лева /разлика между сумата 477.48 лева и сумата 330.65
лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от
27.10.2017г. до 04.09.2019г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която в полза на „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД, ЕИК ******* са присъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за първата
инстанция в размер на 169.13 лева, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, да заплати по исковете с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Д..З.“ АД, ЕИК *******, сумата от 779.61
лева, представляваща регресно суброгационно вземане за платено застрахователно
обезщетение, в т. ч. и ликвидационни разноски за определянето му, по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „БМВ Х6“ с peг. № *******,
вследствие на ПТП от 20.07.2017г. с участието на водача на лек автомобил „Мерцедес
220Ц“ с peг. № ******* чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на
автомобила била застрахована по силата на сключен със „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД договор
за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда-
6
03.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 477.48
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от
27.10.2017 г. до 04.09.2019 г.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, да заплати по исковете с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Д..З.“ АД, ЕИК *******, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 177.25 лв. – разноски за първата инстанция и сумата 225.00 лв.-
разноски за въззивната инстанция по представения списък.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7