№ 12241
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110119646 по описа за 2022 година
Ищецът „Р.-4-ТБ“ ООД твърди, че доставял на ответника „ТРИ-МСВ“ ЕООД електрическа
енергия на обект с адрес гр. София, ...., съгласно комбиниран договор за продажба и
балансиране на ел. енергия на краен клиент № 10899/08.07.2021 г. Ищецът бил уведомен от
ответното дружество, че е отстранено от владение на обекта, като новият ползвател и втори
ответник „Е. ББ“ ЕООД се съгласил да отговаря солидарно за задълженията по договора с
„ТРИ-МСВ“ ЕООД, като солидарността била уговорена в споразумение между ищеца,
„ТРИ-МСВ“ ЕООД и „Е. ББ“ ЕООД от месец септември 2021 г. За потребената ел. енергия
за м. септември 2021 г. ищецът издал фактура № ..../21.10.2021 г. на стойност 5624.04 лв., с
падеж 21.10.2021 г., която била изпратена на солидарно задължените лица, но плащане не
било извършено. Поради изпадането в забава, се породило и вземане за мораторна лихва в
размер от 68.74 лв. За претендираните суми съдът издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, по ч.гр.д. № 70029/21 г., по описа на СРС, 72 състав, срещу която длъжниците
възразили, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Ищецът моли да се признае
за установено, че ответниците дължат солидарно сумите от 5624.04 лв. главница и 68.74 лв.
мораторна лихва, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ТРИ-МСВ“ ЕООД е подал отговор с твърдения за
недопустимост и неоснователност на исковете. Оспорва дружеството да е консумирало
ел.енергия, съответно да дължи претендираните суми. Посочва, че на 21.10.2021 г. „Е. ББ“
ЕООД издал фактура на „Пи Джи Пропърти 2018“ ООД за сумата от 3402.10 лв., която сума
била платена и следвало да се приспадне от претендираното от ищеца задължение. Моли за
отхвърляне на исковете.
Ответникът „Е. ББ“ ЕООД е депозирал отговор в срок с твърдения за недопустимост и
1
неоснователност на исковете. Твърди нищожност на споразумението, подписано между
ищеца и двамата ответници, поради невъзможен предмет, тъй като задължението не е
индивидуализирано. Поддържа, че на 10.09.2021 г. сключил с ищеца комбиниран договор за
продажба и балансиране на електрическа енергия на краен клиент № 11460/10.09.2021 г.,
поради което предходният договор между ищеца и другия ответник „ТРИ-МСВ“ ЕООД бил
прекратен. Тъй като ищецът не изпълнявал задълженията си по договора от 10.09.2021 г.,
същият бил прекратен на 29.09.2021 г. Оспорва да е налице задължение по фактура №
..../21.10.2021 г., тъй като ел.енергия не била доставена. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Уважаването им предпоставя наличието на
валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключен
договор за продажба и балансиране на ел. енергия на краен клиент, по което ищецът
изпълнил задължението си да достави ел.енергия до обекта на ответника и за него
възникнало задържението за плащане на уговорената цена.
Видно от комбиниран договор за продажба и балансиране на електрическа енергия на краен
клиент № 10899/08.07.2021 г. сключен между ищеца и ответника „ТРИ-МСВ“ ЕООД,
ищецът като „търговец“ се задължил да продава на клиента активна нетна електрическа
енергия срещу задължението за купуването и заплащането й. Според чл. 3.2.3 от договора,
до 9-то число на следващия месец, търговецът издава и изпраща на клиента фактура-
оригинал за доставената електрическа енергия в предходния месец, а клиентът следва да
заплати дължимата сума в срок до 20-то число на месеца, в който е издадена фактурата.
Договорът произвел действие от 1.07.2021 г. Според Приложение № 2 към договора, адресът
на обекта на клиента на доставка е гр. София, бул. Илиянци 12, аб.номер/ИТН - 95312097/
32Z1030004157936.
С уведомление от 10.09.2021 г. „Три-МСВ“ ЕООД уведомил „Р.-4-ТБ“ ООД за извършен
въвод от ЧСИ в трафопоста и невъзможност на дружеството да стопанисва съоръженията и
електромера, с настояване партидата да се прехвърли при пълно изплащане на отчетената
енергия.
По делото е представен комбиниран договор за продажба и балансиране на електрическа
енергия на краен клиент № 11460/10.09.2021 г., сключен между „Е. ББ“ ЕООД, като клиент,
и „Р.-4-ТБ“ ООД, като търговец, за продажба на ел.енергия за обект в гр. София, бул. Рожен
12, аб.номер/ИТН - 95312097/ 32Z1030004157936 /идентичен с този по договора с първия
ответник/. Обектът е отдаден под наем на „Е. ББ“ ЕООД с договор за наем, сключен с
„Ринок“ ЕООД /признат за собственик на имота/.
Приложено е споразумение от 09.2021 г., между „ТРИ-МСВ“ ЕООД и „Е. ББ“ ЕООД, от
една страна, и „Р. - 4 - ТБ“ ООД, от друга, с което страните се съгласили, че „ТРИ-МСВ“
ЕООД и „Е. ББ“ ЕООД са солидарно отговорни за заплащането на дължими суми за бъдещи
периоди, произтичащи от задълженията на „ТРИ-МСВ“ ЕООД към „Р.-4-ТБ“ ООД за
доставена ел. енергия по процесния договор, а именно фактурата за потребена енергия за
2
месец септември 2021 г., която следвало да бъде изпратена на „ТРИ-МСВ“ ЕООД и „Е. ББ“
ЕООД в началото на месец октомври 2021 г.
На 29.09.2021 г. „Е. ББ“ ЕООД изпратил до „Р.-4-ТБ“ ООД уведомление за прекратяване на
договора поради непредприемане на необходимите действия по прехвърляне на партидата и
невъзможен предмет. Клиентът възразил относно издадената му фактура от 17.9.2021 г.
поради липса на основание за плащане.
По делото е представена електронна кореспонденция между „Р.-4-ТБ“ ООД и „Е. ББ“
ЕООД, с която ищецът уведомил клиента, че поради неплащане на минали задължения за
консумирана ел.енергия, стартира процедура по прекъсване на ел.захранването. Ответникът
възразил, че не дължи никакви суми поради прекратяване на договора, нищожност на
споразумението и неизпълнение задължението на ищеца за смяна на партидата и
придобиването ѝ от „Е. ББ“ ЕООД, като на 13.10.2021 г. предупредил ищеца, че няма да
осчетоводява изпратените фактури.
За периода м.09.2021 г. е издадена фактура № *********/30.09.2021 г. от ЧЕЗ Разпределение
България АД за разпределена ел.енергия за обект в гр. София, бул. Илиянци 12, клиент
„ТРИ-МСВ“ ЕООД.
На 21.10.2021 г. ищецът издал фактура № 0000.... на „ТРИ-МСВ“ ЕООД относно потребена
ел. енергия, на стойност 5624.04 лв. с ДДС.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Според вещото лице, фактура № ..../21.10.2021 г. е
осчетоводена в счетоводните регистри на ищеца с коректна счетоводна операция и е
отразена в дневника за продажбите за м. 10.2021 г. като облагаема сделка по ЗДДС. По
партидата на „ТРИ-МСВ“ ЕООД се води салдо /непогасено вземане на ищеца от посоченото
дружество/, в размер на 5624.04 лв., формирано от стойността на процесната фактура и
лихва в размер на 15.62 лв., като към момента на извършване на експертизата не са налице
данни за извършени плащания по посочената фактура и сумата в размер на 5624.04 лв. е
прехвърлена в сметка „Вземания по съдебни спорове – партида „ТРИ-МСВ“ ЕООД.
Счетоводството на дружеството-ищец е водено редовно досежно процесната сделка. В
счетоводствата на ответните дружества фактурата не е осчетоводена.
При така установеното, следва да се приеме, че ищецът и ответникът „ТРИ-МСВ“ ЕООД са
били обвързани от договор за продажба на ел.енергия за обект в гр. София, бул. Илиянци 12,
аб.номер/ИТН - 95312097/ 32Z1030004157936, който договор е действал и през месец
септември 2021 г. Договорите поначало се прекратяват поради изпълнение, неизпълнение
/по реда на чл. 87 ЗЗД/, невъзможност за изпълнение, по съгласие на страните или друг
уговорен от тях начин, както е в случая – с 30-дневно предизвестие. Ответникът не доказа
да е предприел действия за прекратяване на договора по предвидения в него ред, като следва
да се има предвид, че въводът във владение на друго лице в имота, обект на доставка на
ел.енергия, не е внезапно възникнало обстоятелство, направило невъзможно изпълнението
на договора и водещо до спиране на задълженията по него /както е уговорено/, нито е
налице основание по чл. 87 ЗЗД.
От друга страна се установи, че за същия обект е сключен последващ договор за продажба
3
на ел.енергия с новия ползвател на имота „Е. ББ“ ЕООД, действащ считано от подписването
му на 10.09.2021 г. На 29.09.2021 г. този ответник отправил волеизявление за прекратяване
на договора поради неизпълнение от ищеца на задължението за прехвърляне на партидата,
т.е. касае се до заявление за разваляне в хипотезата на чл. 87, ал.2 ЗЗД, което поражда
действие с получаването му от насрещната страна. По делото няма данни кога ищецът е
получил заявлението, но от ел.кореспонденция следва, че това е станало до 2.10.2021 г.,
което означава, че през месец септември 2021 г. страните са били обвързани от договора.
Следователно, за м.септември 2021 г. клиенти на ел.енергия в имота са били двамата
ответници и те дължат цената на доставената ел.енергия в обекта, за която не се установи
ответниците да са оспорили по същество, че е доставена. Този извод следва от
съдържанието на приложената електронна кореспонденция, видно от която „Е. ББ“ ЕООД
уведомил ищеца, че прекратява договора поради неизпълнение от страна на ищеца на
задължението му да извърши смяна на партида, а не поради виновно неизпълнение,
изразяващо се в липса на доставка на ел. енергия. Че е доставена в имота ел.енергия през
месец септември 2021 г. се установява и от издадената от ЧЕЗ Разпределение България АД
фактура, видно от която ел.енергия е била разпределена до процесния обект.
В подкрепа на горния извод е и подписаното между страните споразумение за солидарно
задължаване на ответниците да заплатят доставената в имота ел.енергия през м. септември
2021 г., продиктувано от невъзможността търговецът-продавач да определи кой до кога е
ползвал имота, което е въпрос на вътрешни отношения между двамата ответници.
Възражението за нищожност на споразумението поради невъзможен предмет е
неоснователно. Основанието за нищожност "невъзможен предмет" предпоставя
първоначално състояние на фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора
към момента на неговото сключване. В случая задължението, което двамата ответници са се
съгласили да погасят, макар и да не е било определено към момента на сключването му, е в
достатъчна степен определяемо, съобразно количеството ел.енергия, което ще бъде
доставено и уговорената от страните цена. Предвид изложеното, съдът намира, че
процесното споразумение е валидно сключено и е довело до солидарното задължаване на
двамата ответници за дължимата за м.септември цена на доставена ел.енергия.
Липсата на осчетоводяване на процесната фактура при ответниците, не може да доведе до
извод за липса на задължение от тяхна страна. Неосчетоводяването на фактурата не е
основание да се приеме, че не е възникнало задължение за плащане на сумата по нея, тъй
като това задължение не е обусловено от извършване на счетоводната операция /в същия
смисъл е Решение № 705 от 20.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 399/2008 г., II т. о., ТК/. Както се
посочи по-горе, доставянето на ел. енергия се установи по делото и ответниците дължат
уговорената продажна цена обективирана в издадената фактура.
Представеното платежно нареждане за плащане от трето неучастващо в производството
лице – „Пи Джи Пропърти 2018“ ООД касае плащане за период, различен от процесния,
поради което е неотносимо.
Предявеният главен иск за сумата от 5624.04 лв. следва да се уважи в цялост, като се
4
присъди законната лихва от датата на предявяване на иска /което е датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК/.
Относно иска за мораторна лихва в размер на 68.74 лв., съдът констатира, че ищецът не е
изпълнил указанията, дадени с определението от 31.08.2022 г., да посочи период на
претенцията, поради което в тази част исковата молба подлежи на връщане.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се следват на ищеца
съразмерно с уважената част от исковете. От направени разноски за държавна такса в
исковото производство в размер на 144.22 лв., на ищеца се дължат 142.48 лв., по 71.24 лв. от
ответник. Съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, право на
разноски имат и ответниците. От разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900
лв., на ответника „Е. ББ“ ЕООД се дължат 10.87 лв., а на ответника „Три-МСВ“ ЕООД, от
разноски за депозит 300 лв. и адвокатско възнаграждение 550 лв. – 10.26 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Р.-4-ТБ“ ООД, ЕИК ...., седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД, че „Три-МСВ“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....“, ....,
и „Е. ББ“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на ищеца сумата от 5624.04 лв., представляваща незаплатено задължение по
фактура № ..../21.10.2021 г. за доставена и потребена електрическа енергия за м.09.2021 г.,
ведно със законната лихва за период от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
70029/2021 г. по описа на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА „Три-МСВ“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....“, ....,
ДА ЗАПЛАТИ на „Р.-4-ТБ“ ООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 71.24 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е. ББ“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДА
ЗАПЛАТИ на „Р.-4-ТБ“ ООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ....,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 71.24 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Р.-4-ТБ“ ООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ...., ДА
ЗАПЛАТИ на „Три-МСВ“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....“,
...., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 10.26 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Р.-4-ТБ“ ООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ...., ДА
ЗАПЛАТИ на „Е. ББ“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 10.87 лв. разноски по делото.
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, на основание чл. 129,
ал.3 ГПК, в частта относно иска за признаване съществуването на вземане за мораторна
лихва в размер на 68,74 лв.
5
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в прекратителната част, в която има характера на определение
– в едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6