О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2020 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 25.02.2020 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско
дело № 585 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на Р.Д.Н. против решение № 5841 от 18.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 16356 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, четиридесети
състав, с което са отхвърлени предявените от въззивницата
искове с правно основание член 108 във връзка с член 79, алинея 1 във връзка с
член 77, изречение първо и изречение трето от Закона за собствеността /ЗС/ да
бъдат осъдени А.К.А., М.Б.А. и К.Б.А. да й предадат реална част с площ от 4,86
кв.м от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.3515.169.1.3 по кадастралната карта /КК/ на град Варна,
повдигната в жълт цвят на схема на самостоятелен обект от сграда /лист 105 от първоинстанционниото дело/ и на копие от лист 1 и лист 3 от
приетото по делото заключение на техническа експертиза /лист 106 и лист 107 от първоинстанционното дело/, неразделна част от решението,
който обект се намира в сграда с идентификатор 10135.3515.169.1, построена в
поземлен имот с идентификатор 10135.3515.169 пo
КК на град Варна с административен адрес в
град Варна - ул. „Копнеж" № 7; както и е осъдена въззивницата на основание член 78, алинея 3 от ГПК да
заплати на А.К.А., М.Б.А. и К.Б.А. сумата от 700 лева, представляваща сторени
по делото пред първата инстанция съдебно – деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че страните
притежават по ½ идеална част от сградата, но ищцата владее по-малко от
половината от сутеренния етаж именно с процесната
площ от 4,86 кв.м, което е доказано посредством заключението на вещото лице. Иска
се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде
уважен.
Въззиваемата страна е депозирала отговор по
подадената въззивна жалба в срока предвиден в член 263, алинея 1 от ГПК. В него
излага становище за неоснователност на въззивната жалба, споделяйки мотивите на
първоинстанционния съд. Също така сочат, че ищцата не
е установила правото си на собственост върху спорната реална част, а се базира
само и единствено на нейните субективни представи как следва да изглеждат
обектите. Набляга се на противоречивите твърдения на ищцата, изложени в
исковата и в уточнителните молби.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при
извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима
- депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес
от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията
за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в
открито съдебно заседание на 06 април 2020 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА
на
основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях
ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.