Производството е по чл.5, ал.2 от ЗЛС, във вр. с чл.275 и сл. от ГПК. Ищецът – Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Кърджали – Светлозар Лазаров, сочи в исковата молба, че Ердоан Байрам Хабил, роден на 30.01.1967 г., живеел в махала на с.Боровица, общ.Ардино. Същият бил вдовец и имал три деца. В последните няколко години Хабил многократно бил на лечение в Държавна психиатрична болница – гр.Кърджали, но въпреки проведеното лечение нямало подобрение в неговото здравословно състояние. От ДПБ – гр.Кърджали била издадена епикриза № 640/2006 г., от която било видно, че Ердоан Хабил имал установена окончателна диагноза “тежък депресивен епизод с психотични симптоми – състояние след исхемичен мозъчен инсулт с последваща кома – неуточнена”. Последната хоспитализация на Хабил в ДПБ – гр.Кърджали била за периода от 21.04.2006 г. до 16.05.2006 г. Оттогава той не се явявал на контролни прегледи и не търсил лекарска помощ. Окръжна прокуратура – Кърджали била сезирана с молба от Юсуф Юсеинов Емурлов (близък родственик на Ердоан Хабил), в която било посочено, че заболяването на Ердоан Хабил било провокирано от поредица психотравми и, че същият бил фамилно обременен. От епикриза № 640/2006 г. на ДПБ – гр.Кърджали се установявало, че Ердоан Хабил не можел да се грижи за своите лични и имуществени интереси. Моли съда да образува гражданско дело и след доказване на твърдените в исковата молба факти да се произнесе с решение за поставяне под запрещение на Ердоан Байрям Хабил. В съдебно заседание, Окръжният прокурор поддържа предявения иск и моли съда да постави под пълно запрещение Ердоан Байрям Хабил от с.Голобрад, общ.Ардино, тъй като същият не може да се грижи за своите лични и имуществени интереси и въпреки многократното лечение не било настъпило подобрение в здравословното му състояние. Ответникът Ердоан Байрам Хабил на въпроси на съда по отношение хода на делото, основателността на исковата молба и обстоятелствата, изложени в същата не отговаря и не осъществява никакъв контакт. След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: От представените като доказателства по делото заверени копия от епикриза № 640/2006 г., издадена от ДПБ – гр.Кърджали, епикриза № 339/2006 г., издадена от ДПБ – гр.Кърджали, епикриза № 170/2006 г., издадена от ДПБ – гр.Кърджали и копие от личен амбулаторен картон се установява, че при постъпването му в болничното заведение на 21.04.2006 г. Ердоан Байрам Хабил е бил в увредено общо състояние, приемал храна със сонда, афебрилен, по анемнистични данни – субфербилен. Лежал в една и съща поза в леглото, на временна става, неспокоен, с некоординирани движения. Мимика застинала, не можело да се установи вербален контакт. В степенно нарушение на съзнанието, в някои случаи следял с очи викащия го, но в последствие отново изпадал в унесено състояние. Отказвал да се храни, като го хранели със сонда. Психичните сфери не можели да се изследват, поради степенните нарушения в съзнанието. Постепенно в хода на провежданата терапия флуктуациите в състоянието на Ердоан Хабил били купирани – съзнанието възстановено. Започнал да отговаря на задаваните въпроси, но се налагало да бъде хранен и обгрижван от медицинския персонал. Декубиталните рани били обработвани ежедневно и постепенно започнали да изгранулират. След сваляне на сондата по негово и на близките му настояване бил изписан с препоръки за начин на хранене, обработване на рани и раздвижване. Установява се също, че окончателната диагноза на Ердоан Хабил е тежък депресивен епизод с психосоматични симптоми - състояние след исхемичен мозъчен инсулт с последваща кома – неуточнена. Изписан по негово и на близките му настояване, с подобрение, без поддържащо лечение, временно изгубена работоспособност и с препоръка за консулт с невролог, рехабилитатор под контрола на личен лекар. От представеното като доказателство по делото заверено копие от история на заболяване № 3914/2006 г., изд. от МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” АД – гр.Кърджали, се установява, че Ердоан Байрам Хабил е постъпил в медицинското заведение на 02.04.2006 г. и е бил изписан на 21.04.2006 г. с диагноза кома - неуточнена. По делото са представени като доказателства заверени копия от удостоверение за раждане с дата 21.07.1995 г., изд. от Община Кърджали и препис извлечение от акт за смърт № 07/19.12.2005 г., от които се установява, че ответникът има дете - Сибелджан Ердоан Хабил, с ЕГН **********, като съпругата му Мелекбер Фаик Хабил е починала на 18.12.2005 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели Ердинч Байрам Хабил – брат на ответника, Небибе Алиосман Хабил – майка на ответника и Касим Сабриев Хасанов, които съдът приема като логични и непротиворечиви, се установява, че след смъртта на съпругата му през 2005 г., Ердоан Хабил и към момента е неконтактен, неадекватен, не може да говори, не познава родителите си и брат си Ердинч Хабил. Същият не може да се обслужва сам, не може да се храни сам и е трудно подвижен, като него се грижат неговите родители. Установява се също, че ответникът има две деца, като за малкото дете Севен се грижи неговият брат – свидетелят Ердинч Хабил, а голямото дете Сибелджан живее при баба си в с.Прилепци, общ.Кърджали. Ответникът притежава къща, находяща се в с.Прилепци, общ.Кърджали, придобита по време на брака му. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.5, ал.2 от ЗЛС, във вр. с чл.275, ал.1 от ГПК е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства и най-вече от личните впечатления на съда се установява, че ответникът Ердоан Байрам Хабил не е в състояние да се грижи за своите работи. Същият е неконтактен, не може да говори и да разбира човешка реч. Не познава родителите си и брат си, като с него не може да бъде осъществен разговор или невербална комуникация. Освен това ответникът не може да се обслужва сам, не може да се храни сам и е трудно подвижен. С оглед на всичко това е необходимо Ердоан Хабил да бъде поставен под пълно запрещение, като му бъде назначен настойник от органа по настойничеството при Община Ардино, тъй като постоянният му адрес е в с.Голобрад, общ.Ардино, обл.Кърджали. Пълното запрещение се налага с оглед обстоятелството, че ответникът е напълно неконтактен и неадекватен, като не може да разбира човешка реч и да осъзнае постъпките си. Нещо повече, същият не може да се обслужва сам и дори да се храни, което още веднъж подкрепя извода за необходимостта от поставянето му под пълно запрещение. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което Ердоан Байрам Хабил да бъде поставен под пълно запрещение. Препис от решението след влизането му в сила следва да бъде изпратено на органа по настойничеството при Община Ардино за учредяване на настойничество. Ето защо и на основание чл.5, ал.2 от ЗЛС, във вр. с чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Ердоан Байрам Хабил, с постоянен адрес с.Голобрад, общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕГН **********. Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството при Община Ардино за учредяване на настойничество. Решението подлежи на обжалване от страните пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Председател: |