Решение по дело №817/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 478
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Георги Богомилов Янев
Дело: 20221210200817
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Благоевград, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Г. Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Г. Б. Янев Административно наказателно дело
№ 20221210200817 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес
гр. С***, ул. Г. Б*, против Наказателно постановление № 22-1116-
000845/20.04.2022 г. на Началник група Пътна полиция към ОДМВР
Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лева и кумулативно
с това „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, за
извършено нарушение по чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и за
извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лева и
кумулативно с това „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР са
отнети 12 контролни точки.
С жалбата Т. оспорва издаденото НП, моли да бъде отменено, тъй като
твърди, че същото е издадено при нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Твърди, че е налице разминаване в описанието на нарушението в
обстоятелствената част на НП и в диспозитива му.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба. Не ангажира писмени и гласни доказателства
въпреки дадената му процесуална възможност. По същество на делото
пледира НП да бъде отменено, като незаконосъобразно. Направено е искане и
1
за присъждане на сторените в производството разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Благоевград,
редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представител по
делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 27.03.2022 година, длъжностни лица при Сектор ПП Благоевград към ОД
на МВР-Благоевград – актосъставителят Я. В., в присъствието на свидетеля А.
Л., е съставил на жалбоподателя Т. Акт за установяване на административно
нарушение Серия GА № 496038, за това, че на 27.03.2022 година, в 04.20 часа,
по ПП 1, Е 79, в района на км. 376, пътен възел „Симитли“, с посока на
движение Благоевград – Кресна, управлява собствения си лек автомобил
Ф*****, с рег. № Е ******, като при извършената проверка контролните
органи поканили водача да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер 0189, като
същия отказал да бъде изпробван. Проверяващите издали на Т. талон за
медицинско изследване № 0057589, който отказал да подпише. При
поискване Т. не представил СУМПС. Актосъставителят В. извършил справка
чрез радиостанция за отдалечен достъп и установил, че жалбоподателя е
неправоспособен водач, тъй като не притежава СУМПС. Докато
полицейските служители съставяли АУАН жалбоподателят напуснал мястото
на проверка, с което не изпълнил дадените му от полицейските органи
указания.
Свидетелят В. приел, че жалбоподателят е извършил нарушения по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, чл. 150 ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП и съставил на Т. АУАН, който не
му е връчен, тъй като напуснал мястото на проверката. За случая
актосъставителят изготвил докладна записка УРИ 1116р-2310-3/31.03.2022
година.
Изготвени са и заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки № 91 и 92 от 27.03.2022 година, с които на Т.е наложена ПАМ –
прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № Е 4077 МХ за срок от 6
месеца, считано от 27.03.2022година, като са иззети 2 броя регистрационни
табели и СРМПС № *********.
Актосъставителят В. пристъпил към намиране на нарушителя. На 30.03.2022
година е направен опит да бъде връчен АУАН на жалбоподателя на
домашният му адрес, но същият отказал да го разпише, за което има
изготвена докладна записка - УРИ 1116р-2311/31.03.2022 година. Тодор
Везенков се разписал на акта като свидетел присъствал на отказа на Т. да
разпише АУАН.
Въз основа на акта, на 20.04.2022 година, Началник група към ОДМВР
Благоевград, Сектор “Пътна полиция” Благоевград, като надлежно
упълномощен представител със заповед, е издал атакуваното НП № 22-1116-
000845, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3
2
от ЗДП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лева и кумулативно
с това „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, за
извършено нарушение по чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и за
извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лева и
кумулативно с това „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР са
отнети 12 контролни точки. НП е връчено на Т. с разписка на 02.06.2022
година.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Я. В. и А.
Л., които чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка, чрез показанията си установяват
извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по
съставяне на АУАН.
Тази фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по
делото писмени доказателства за тяхното установяване, а именно: АУАН
Серия G A № 496038/27.03.2022 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 91-
27.03.2022 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 92- 27.03.2022 г., Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-5304/000048/26.04.2022 г., Заповед № 244з-735/14.03.2022 г.,
Заверено копие на Талон за изследване № 0057589, Докладна записка с
УРИ1116р[1]2310/31.03.2022 г., Докладна записка с УРИ 1116р-
2311/31.03.2022 г., Справка за нарушител/водач на лист 19-21 от делото,
Копие на пощенски плик с пощенско клеймо.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на
наказващия орган, разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно
противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено
излагане на изопачени факти. Свидетелите описват обстоятелствата около
извършената проверка на жалбоподателя и констатираното от тях. Техните
показания относно посочените факти в пълна степен кореспондират и с
приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава
вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за
установяване на административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, поради което същата е допустима, а разгледана по
същество - частично основателна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган /видно от приложената по делото
3
Заповед/. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН
и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св. В., на
длъжност автоконтрольор, който дава пълно описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които същите са извършени. В тази насока са и
показанията на свидетеля Л., който също е присъствал при извършването на
процесната проверка. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и
нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Издаденият в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява
възражението в тази насока. При съставянето на АУАН нарушенията са
описани с всички съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото
и обстоятелствата, при които са извършени. Съответна на фактическото
описание на нарушенията е и посочената в АУАН и НП правна квалификация
на извършените три административни нарушения. Действително АУАН не е
връчен на мястото на констатиране на нарушението, но жалбоподателят
напуснал мястото на проверка, поради което се наложило на по-късен етап
актосътсавителя да пристъпи към връчване на акта. Видно от приложената по
делото доклана записка на 31.03.2022 година актосъставителят и свидетеля
Везенков потърсили жалбоподателя на домашният му адрес, за да му връчат
АУАН, но същият отказал да го разпише. Това обстоятелство е удостоверено
и с подпис на свидетеля Везенков.
С посочването както в АУАН,така и в НП на релевантните към вменените
административни нарушения обстоятелства е направено достатъчно пълно
описание на нарушенията и на обстоятелствата, при които те са били
извършени по смисъла на чл.42,т.4 и на чл.57,т.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че жалбоподателя е реализирал състава на описаните в акта
административни нарушения от обективна и субективна страна.
По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
4
От обективна страна, на процесната дата и място /на 27.03.2022 година в
04.20 часа по ПП 1, Е 79, в района на км. 376, пътен възел „Симитли“, с
посока на движение Благоевград – Кресна/ Т. е управлявал собствения си лек
автомобил ****, с рег. № ******, като при извършената проверка от
контролните органи – Я. В. и А. Л. Т. отказал да бъде изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер
0189. Проверяващите издали на Т. талон за медицинско изследване №
0057589, който отказал да подпише.
Фактическата обстановка отразена в акта и НП се установява от разпитаните
по делото свидетели В. и Л. и от приложените писмени доказателства.
Свидетелите са категорични, че когато спрели управлявания от
жалбоподателя автомобил Т. лъхал на алкохол, поради което го поканили да
бъде изпробван с техническо средство, но същият отказал и заявил, че не
носи никакви документи в себе си.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2 000.00
лева.
В настоящия случай, с обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, Тодирински е санкциониран именно за това, че е отказал да се
подложи на тест за установяване употребата на алкохол. За да е съставомерен
отказът, лицето следва да притежава качеството “водач“ на МПС, трамвай
или самоходна машина. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6,
т. 25 на ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Този факт – а именно,
че именно Тодирински е управлявал процесното МПС, полицейските
служители са възприели лично и непосредствено. Това обстоятелство важи в
пълна степен и касателно изричният отказ на водача да му бъда извършена
проверка с техническо средство за употреба на алкохол.
ДеЯ.ето е извършено виновно, доколкото жалбоподателят е съзнавал
задължението си да съобрази своето поведение с разпореждането на
контролните органи. Нарушението е формално и със самия отказ от
обективна и субективна страна, жалбоподател е осъществил признаците на
визираното в правната норма административно нарушение. Без значение за
5
съставомерността на деЯ.ето е дали соченият като нарушител действително е
употребил алкохол. В случая безспорно бе установено, че на Тодирински бил
издаден талон за медицинско изследване, което отказал да подпише (на
талона има оформен отказ).
От горното следва, че на посочените в НП дата и час, Тодирински е осуетил
опита да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол
по предвидения в закона ред, поради което законосъобразно
административно-наказателната му отговорност е ангажирана на основание
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, за извършеното
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДП, на основание същия законов текст
му е наложил административно наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лева
и кумулативно с това „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
При определяне размера на административното наказание „глоба“, съдът
намира, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
съобразил тежестта на разглежданото нарушение, както и дисциплинарното
минало на нарушителя и е определил наказание „Глоба“ в размер на 2000
лева, която санкция е точно фиксирана от законодателя, поради което съдът
намира издаденото НП в тази му част за законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
Съдът намира, че следва да бъде отменено НП по отношение на наложеното
на Т. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,
както и по отношение на отнетите на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от НАРЕДБА
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. 12 конторлни точки,тъй като
административнонаказващият орган не се е съобразил с обстоятелството, че
се касае за нарушител, който е неправоспособен водач, т.е. не притежава
свидетелства за управление на МПС и по отношение на когото не може да
бъде постановено лишаване от право да управлява МПС и да бъдат отнемани
контролни точки. Последното обуславя отмяна на обжалвано наказателно
постановление, в частта, относно това наказание.
В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Анализът на засегнатите обществени отношения, целите на ЗДвП, тежестта на
извършеното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то е било
извършено, прави изключено определянето на нарушението като маловажно.
Касае се за нарушение на ЗДвП, за извършването на което е предвиден
относително висок размер на санкцията - 2000 лева, както и „лишаване от
правото на управлява МПС” за срок от 24 месеца, като законодателят при
определянето му е отчел високата степен на обществената опасност на
противоправни деЯ.я от процесния вид. Със ЗДвП се уреждат обществени
отношения, при които предвиденият контрол е засилен, съответно и
отговорността за нарушения по ЗДвП е по – строга, доколкото целта на закона
е да гарантира опазването на живота и здравето на участниците в движението
6
по пътищата. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че именно в тази
връзка, макар и неприложима по време към настоящия случай, настъпи
законодателна промяна, чрез която в ЗДвП бе добавена разпоредбата на чл.
189з, която изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по
този закон.
/В тази насока е Решение постановено по КНАХ дело № 542/2021 година по
описа на Административен съд Благоевград,Решение постановено по КНАХ
дело № 258/2022 година по описа на Административен съд Благоевград,
Решение постановено по КНАХ дело № 247/2022 година по описа на
Административен съд Благоевград/.

По отношение на нарушението по чл. 150 от ЗДвП:
От обективна страна, на процесната дата и място /на 27.03.2022 година в
04.20 часа по ПП 1, Е 79, в района на км. 376, пътен възел „Симитли“, с
посока на движение Благоевград – Кресна/ Т. е управлявал собствения си лек
автомобил Ф***** с рег. № Е *****, като при извършената проверка по
радиостанция за отдалечен достъп контролните органи – Я. В. и А. Л.
установили, че Т. не притежава СУМПС, същият е неправоспособен водач.
Предоставена му е възможност на по-късен етап да го представи, като по този
начин нарушението ще бъде преквалифицирано в по-лека такова, но Т. не се
възползвал от дадената му възможност.
Съгласно чл. 150 ЗДП, всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Безспорно установено е, че на посочените в НП дата и час Тодирински е бил
неправоспособен водач, тъй като не е притежавал валидно СУМПС. Това
обстоятелство се установява както от представената по делото справка за
нарушител, така и от показанията на разпитаните свидетели. Видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач, е, че на Т. е издадено
СУМПС на 26.04.2022 година с № *********, валидно до 26.04.2032 година,
т.е. един месец след извършване на настоящото нарушение.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това
административно нарушение виновно, тъй като същият е съзнавал, че
управлява МПС без да е правоспособен водач и с действията си нарушава
императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е
обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение
7
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Т. административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , наказва се с глоба от 100 до 300 лв.,
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено;
Съдът намира, че наложеното административно наказание е съответно на
тежестта нарушението и правилно е приложената санкционна разпоредба и с
оглед целите на налагането му, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, същото не
следва да бъде намалено. При определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В процесния случай,
настоящата инстанция намира, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, въз основа на които административното наказание да бъде
намалено, поради което НП, в тази му част следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
От обективна страна, на процесната дата и място /на 27.03.2022 година в
04.20 часа по ПП 1, Е 79, в района на км. 376, пътен възел „Симитли“, с
посока на движение Благоевград – Кресна/ Т. е управлявал собствения си лек
автомобил Ф*****, с рег. № Е *******, като по време на извършената
проверка от контролните органи – Я. В. и А. Л. Т. не е изпълнил дадените му
указания, осуетил е извършване на проверката като напуснал мястото.
Безспорно установено е, че на посочените в НП дата и час Тодирински не е
останал на място до приключване на проверката, което е наложило на по-
късен етап актосъставителя да пристъпи към връчване на акта.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това
административно нарушение виновно, тъй като е съзнавал, че напускайки
мястото на проверката ще осуети същата, но въпреки това с действията си
нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение
административнонаказващият орган за извършеното нарушение по чл. 103 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложил на Т.
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и кумулативно с
това „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
8
При определяне размера на административното наказание „Глоба“, съдът
намира, че административнонаказващия орган правилно и законосъобразно е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева, което е
съответно на тежестта нарушението и правилно е приложената санкционна
разпоредба и с оглед целите на налагането му, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
същото не следва да бъде намалено. При определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В процесния
случай, настоящата инстанция намира, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, въз основа на които административното наказание да бъде
намалено, поради което, като правилно и законосъобразно НП, в тази му част
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че следва да бъде отменено НП по отношение на наложеното
на Тодирински наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца, тъй като административнонаказващия орган не се е съобразил с
обстоятелството, че се касае за нарушител, който е неправоспособен водач,
т.е. не притежава свидетелства за управление на МПС и по отношение на него
не може да бъде постановено лишаване от право да управлява МПС.
Последното обуславя отмяна на обжалвано наказателно постановление, в
частта, относно това наказание.
Съдът, като взе предвид изхода на делото намира, че искането на адвокат Ч.
за присъждане на сторени разноски следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 22-
1116-000845/20.04.2022 г. на Началник група към ОДМВР Благоевград,
Сектор „Пътна полиция“ Благоевград, в частта, в която на жалбоподателя В.
Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С*****, ул. Г. Б******, за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДП е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лева, като
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП в частта, в която му е наложено
кумулативно предвиденото за това нарушение наказание „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и по отношение на отнетите
12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на
МВР.

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 22-
1116-000845/20.04.2022 г. на Началник група към ОДМВР Благоевград,
Сектор „Пътна полиция“ Благоевград, в частта, в която на жалбоподателя В.
Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Симитли, ул. Г. Бенковски № 30, за
извършено нарушение по чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП
9
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 22-
1116-000845/20.04.2022 г. на Началник група към ОДМВР Благоевград,
Сектор „Пътна полиция“ Благоевград, в частта, в която на жалбоподателя В.
Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С******, ул. Г. Б***за извършено
нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лева, като ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно НП в частта, в която му е наложено кумулативно
предвиденото за това нарушение наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Ч. за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10